РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Варна, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501491 по описа за 2022 година
С решението на ВРС-39с-в № 1457/16.05.2022г по гр.д.№ 14760/2021г
съдът е изменил, на осн.чл.59 ал.9 СК, постановените мерки относно
режима на личните отношения между детето А. А. Г., р.***, ЕГН
********** и неговия баща А. Л. Г. ЕГН **********, определени с решение
№ 261673/14.12.2020г по гр.д.№ 13345/2020г по описа на ВРС, на осн.чл.59
ал.9 СК, като е определен следният режим на лични отношения:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 18ч в петък
до 16ч в неделя;
- два пъти по 10 дни през лятото с преспиване, когато майката не е в
платен отпуск;
- всяка четна година по време на Новогодишните празници с преспиване
при бащата от 29.12. - 12ч до 01.01 - 16ч, както и втората половина на
Великденските празници - с преспиване при бащата;
- всяка нечетна година на Коледните празници с преспи ване при бащата
от 25.12. - 12ч до 28.12. - 18ч и първата половина от Великденските празници
1
- с преспиване при бащата;
- на рождения ден на бащата /13.02/ - ако е работен ден - от 18ч до 20ч;
ако е почивен - от 11ч до 18ч;
- на рождения ден на детето /18.03/ : всяка четна година - от 10ч до 18ч ;
всяка нечетна година - в деня, следващ рождения му ден, - от 10ч до 18ч.
При осъществяване на режима на лични контакти, бащата следва да
взема/връща детето от/в дома на майката;
ОСЪДЕНА Е Д. М. И. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Ц.Г.“ ***, да
заплати на А. Л. Г. ЕГН ********** адрес: гр.Варна ул.“Проф.д-р Г.Г.“ ***,
сумата от 625лв, представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Недоволна от постановеното решение е останала отв. Д. М. И., която
подава въззивна жалба вх.№ 36938/12.06.2022г. Излага подробни доводи за
незаконосъобразността на решението, като счита, че така определеният
режим на РЛО е неправилен и не е съобразен с интересите на детето:
За да уважи предявения иск РС е приел, че налице новосъздадена
обстановка, която налагала ревизия по отношение на РЛО на детето А. с
неговия баща. Тези извод на съда счита за необоснован, тъй като не се
подкрепял от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
не е обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност, което е довело
до необоснованост на решението. Не са обсъдени показанията на свид. Л. И.,
както и заключението на в.лице Р. Г.. Свид.И. установявала, че бащата имал
поведение, което застрашавало сериозно психическото здраве на детето. В
този смисъл било и заключението на в.лице. Според последното бащата имал
нестандартни навици, което създавало предпоставки за идентификация с тях
от страна на детето. Вещото лице изрично е уточнило, че бащата следвало да
коригира своето поведение, а липсвали доказателства за това. В нарушение на
материалния закон - чл.59 ал.9 СК съдът е приел, че е налице изменение на
обстоятелствата след влизане в сила на решението по гр.д.№ 13345/2020г на
ВРС. В ИМ се твърдяло, че промяната се налагала единствено поради факта,
че бащата желаел да има пълноценен контакт с детето. Искането на бащата за
пълноценен контакт, обаче, не означавало, че ставало въпрос за промяна на
обстоятелствата и за нови обстоятелства, които да налагат изменението на
2
определения РЛО. За да се приеме, че е налице изменение на обстоятелствата
по смисъла на чл.59 ал.9 СК не било достатъчно да се осъществи промяна в
обстоятелствата, които са съществували към момента на определяне РЛО или
да са се осъществили изцяло нови, а е необходимо това да се отразява на
положението на детето.В случая липсвали доказателства определеният с
решението за развод РЛО да се е отразил отрицателно на детето, а
определеният от ВРС по настоящото дело би влошил съществено
положението на детето и затова не е в негов интерес с оглед възрастта му и
поведението на бащата и би се отразил сериозно на психическото здраве на
детето.При разглеждането на делото съдът бил допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е допуснал
исканите от ответницата доказателства. В отговора на ИМ е поискала разпита
на двама свидетели. Съдът, обаче, е оставил без уважение искането за разпит
на втори свидетел.
С оглед на горното моли за отменяната решението на ВРС, вместо което
да бъде постановено друго за отхвърлянето на иска и присъждане сторените
от нея разноски за всички инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответникът по жалбата А. Л. Г. е депозирал
писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата, като излага
следното: жалбоподателката се оплаквала от неправилност поради
необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и
съществени съдопроизводствени правила. Счита жалбата за бланкетна и
несъдържаща конкретни мотиви и съображения, обосноваващи ревизиране на
постановения съдебен акт. Твърдяло се, че неправилно РС бил приел
наличието на новосъздадена обстановка, налагаща корекция на PЛО на детето
с бащата и изводът на съда не бил обоснован, защото не бил подкрепен от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Счита това за
необосновано, доколкото правилно съдът бил приел, че изминалият период от
първоначалното определяне на РЛО бил достатъчен за психо-емоционалното
развитие на детето; че му предстоял нов етап - обучението в училище, както и
постановяването на прокурорския акт, отхвърлящ безпочвените обвинения на
майката, намесени в настоящото производството.Правилно РС е обсъдил
необходимостта от развитие на обичта и привързаността на детето и бащата,
подкрепата и ангажираността с детските нужди от страна на неупражняващия
права родител, усилията за задоволяването им.Счита за невярно твърдението
3
за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила
поради липсата на обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, довели до необоснованост на решението. Съдът е обсъдил
показанията на разпитаните свидетели и вещите лица, като за пореден път се
отправяли обвинения за действия на бащата, застрашаващи психическото
здраве на детето. Много подробно съдът е коментирал и обсъдил
представения социален доклад по делото със заключение, че в интерес на
детето е да бъде определен РЛО с бащата съобразен с потребностите,
развитието и желанията на детето А..Въпреки, че не е ангажиран с това
заключение, изследвайки интереса на детето, съдът изцяло и правилно се е
съобразил със специализираните познания на социалните работници. Невярно
е и твърдението, че не били обсъдени показанията на разпитаните свидетели.
Съдът им е отделил специално внимание в мотивите към акта, подробно
обсъждайки непосредствените си впечатления от разпита.Отделно от горното,
ВРС обсъдил и заключението по допуснатата СПЕ, коментирайки, че била
„открехната завесата" на конфликта на лоялност на детето спрямо родителите
му, като се четяла фината манипулация на майката спрямо детето, при което
за момента не се регистрирали признаци на родителско отчуждение на детето
спрямо бащата, но било поставено неговото начало и обосновава именно
необходимостта от преуреждане на PЛО, за да се преодолее този дефицит и
да се развият чувствата и емоциите на детето към бащата.Очевидна е
промяната в обстоятелствата, налагаща ревизия на PЛО и в тази връзка
твърденията за нарушение на материалния закон оставали необосновани и
неверни. За пореден път голословно се твърдяло влошаване положението на
детето, което щяло да се отрази сериозно на психическото му здраве. СПЕ и
социалният доклад не установяват действия, заплашващи интереса на детето,
а и при изслушването на родителите, бащата е заявил, че още след първия
разговор с бившата си съпруга бил коригирал нестандартния си навик в
присъствието на детето. Подробно съдът е мотивирал решението си, че не са
налице доказателства по делото, които да установяват изложените от
ответницата твърдения, че бащата с поведението и създавал предпоставки за
увреждане интереса на детето. Напротив, категорично мотивира, че е
установил съществуващата силна привързаност между двамата и
необходимостта за поддържане на интензивни контакти между тях, за да не
бъде изгубена връзката между родител и дете и нормалното психическо и
4
емоционално развитие на детето. Мотивирал се е с липсата на неподходящи
родителски качества у бащата, представляващи заплаха за увреждане
развитието на А. или данни за нежелание на детето да поддържа отношения с
бащата си.
Затова счита, че правилно и обосновано съдът е приел, че действащият
към момента PЛО неоправдано ограничава възможностите и времето на
детето с бащата, че липсвали правни основания за такова ограничаване, и че
това не било в интерес на детето и такова становище е изразено от
социалните работните и експертите.
Поради изложеното моли за оставяне без уважение въззивната жалба на
Д. М.И. и за потвърждаване първоинст.решение.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА , редовно
призована, не изразява становище по жалбата.
В исковата си молба А. Л. Г. излага, че с влязло в сила решение по гр.д. №
13345/2020г на ВРС-41с-в родителските права по отношение на детето А., род. ***
били предоставени на майката, а на бащата е бил определен режим на лични
контакти с детето, както и да заплаща издръжка в полза на детето.Между
родителите било постигнато извънсъдебно споразумение за по-разширен режим на
лични контакти между детето и бащата. С Постановление от 5.07.2021г по преписка
№ 5034/2021г на ВРП бил постановен отказ за образуване на наказателно
производство срещу ищеца за извършени блудствени действия с детето, по повод
подадена от майката жалба. Посоченото производство било причина ищецът да се
съгласи РЛО да се осъществява без преспиване.Заявява желание занапред да има
по-пълноценен контакт с детето, като твърди, че разполага с необходимите
условия.Поради променените обстоятелства, счита, че е в интерес на детето
исканата промяна и затова моли за уважаването на предявения от него иск, като
бъде определен по-разширен режим на лични контакти с детето.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. М. И. е депозирала писмен отговор
със становище за неоснователност на претенцията, като наведените фактически
твърдения.Счита, че не са налице изменение в обстоятелствата, които да обусловят
промяна в първоначално определения РЛО между бащата и детето предвид
неговата възраст и предстоящото тръгване на училище в първи клас. Затова
исканият режим не е в интерес на детето.Освен това, твърди, че бащата не спазва
досега определения режим на контакти.Поради изложеното моли за отхвърляне на
5
иска.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани с въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, относими
към спора, приема за установено от фактическа страна:
Между страните не се спори, че са родители на детето А. А. Г., род.***, видно
и от представените писм.документи, както и че с решение на ВРС-41с-в №
261673/14.12.2020г по гр.д.№ 13345/2014 е бил прекратен бракът между съпрузите
по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права по отношение на
детето А. е предоставено на майката, а за бащата е определен РЛО, както следва:
всяка събота от 10ч до 19ч; всяка сряда и четвъртък от 17ч до 19ч; всеки ден през
лятото в продължение на един месец, когато майката не ползва платен годишен
отпуск, от 9ч до 19ч; всяка нечетна година на Рождество Христово - всеки ден от
10ч до 19ч; всяка четна година на Великден - всеки ден от 10ч до 19ч; всяка четна
Нова година – 1.01. - от 10ч до 19ч; на РД на бащата /13.02./ - от 10ч до 19ч; всяка
четна година на РД на детето /18.03./ - от 10ч до 19ч; същият е осъден да заплаща в
полза на малолетното си дете А. месечна издръжка в размер на 400лв, считано от
влизане на решението за развод в сила, с падеж до 5-то число на текущия месец, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за отмяна или
изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка неизплатена
вноска, до окончателното и изплащане.
От Постановление от 5.07.2021г на ВРП /л.12-I/ е видно, че е отказано
образуването на досъдебно производство срещу бащата за престъпление по чл.149
ал.1 и сл. НК /блудство/. Преписката е била образувана по жалба на майката Д.
М.И..
По делото е приет социален доклад на Д„СП”-Варна, от чието съдържание
се установява, че детето А. се чувствало щастливо и спокойно при срещите с баща
си, когато се осъществява РЛО. Детето има желание да му гостува и да преспива в
неговия дом. Там момчето търси постоянно вниманието на баща си. Радва се, че
има стая само за него. Чувства се спокойно и щастливо в присъствие на родителите
си.През учебната 2022/2023г предстои да бъде ученик в първи клас, а към момента
момчето посешава ДГ"Мир"-Варна, 4-та гр. Становището на социалните работници
е, че в интерес на детето да бъде определен режим на контакт с бащата, съобразен с
желанието на детето, неговите потребности и бъдещо развитие.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите :
6
Оксана С. /без родство/, сочена от ищеца, и Л. И. /майка на ответницата/, сочена от
ответницата.
Свид.О.С. излага, че когато пристигнала със семейството си в България през
2008г, тогава се запознала с А., когото нейният съпруг познавал отпреди. С А.
станали доста добри и близки приятели; той много им помогнал да намерят тук
жилище, да разберат всичко и с децата помагал. Сем.С. станали кумове на сватбата
на А. и Д., които сключили брак през 2012г. Свидетелката познава и детето им А.,
което се родило през 2015г и ходили заедно да го вземат от Майчин дом. На лични
празници винаги двете семейства празнували заедно, дори и за обикновена вечеря.
По думите на свидетелката те /т.е. тя и съпруга й/ често се налагало да пътуват по
работа, минимум два пъти в годината за по две седмици в чужбина. Тогава нямало
на кого да оставят децата и затова се обръщали към А., който изцяло се грижел за
двете деца, които били на 4г и на 8г, когато за първи път ги оставила при ищеца. И
така всяка година. Сега децата били вече на 16г и на 20г, но не са й споделяли
притеснения, когато са оставали насаме с ищеца и не са се оплаквали. Те много го
обичали и винаги, когато го видели, го прегръщали и му се радвали. Знае, че от
2020г Д. и А. не живеели заедно. След раздялата между тях, свидетелката
поддържала връзка с Д.. Знае, че детето А. живее с майка си и не оставало да
преспива в дома на баща си, защото имали някакво споразумение, което А. спазвал.
Известно й е, че Д. обвинявала А. в някакви „как да кажа, даже не ми е приятно да
кажа, аз съм доста учудена от това нещо, за мен е много странно, моите деца бяха
също с него“.
Свид.Л.И. излага, че живее в гр.Шумен, но при нужда идвала във Варна да
помага за детето. Д. и А. били разделени от година и половина, като детето
останало да живее с майката, а бащата го вземал три пъти в седмицата. Дъщеря й не
създавала пречки на А. да взема сина си. Когато бил възпрепятстван А. понеже се
занимавал с търговия, се обаждал на Д. да каже, че днес не може и тя се
съобразявала с това. Счита, че бащата не полагал грижи за детето, когато е при
него, за което била категорична. Първо, при всяко вземане, след развода, той
подарявал по една количка на сина си. Детето най-вероятно нямало да отиде, но
това било „промиване на мозъка“. Детето отивало, защото щяло да получи подарък,
това го привличало повече. Иначе може би нямало да отиде. Второ, винаги било
гладно. Последно, на 23-ти ищецът го взел в 9ч; свидетелката го нахранила понеже
била във Варна. Той върнал детето в 19ч и А. бил гладен; цял ден бил на един
сладолед. Понякога баща му варял спагети, но да държиш детето 9 часа
7
гладно. Свидетелката признава, че А. е злояд и на градина много трудно се хранел.
И по-рано бил получавал рефлукс, защото бащата му давал обавки. Той и сега му
давал без знанието на майката. А. работел като мениджър към някаква фирма за
китайски добавки; „То беше Вижън, борове, бамбук, а сега – водорасли“. Продава
ги някаква фирма в едно село, но пликчето го нямала. Той ги давал на детето, а то
не искало да ги пие изобщо. Бащата правел клипове на детето; последният клип
бил от 3.01.2022. Свидетелката нямала модерен телефон, но дъщеря й и снаха й
имали. А. ги бил блокирал всички, за да не могат да гледат, но по-рано била
виждала как детето подскачало и той му казвал “Яж хапчето“ - едни кафеви
хапчета му давал. Според нея А. ползвал детето си повече за реклама и счита, че
това не било хубаво нещо. Маката била забранила да се дават хапчета на детето, но
тя не може да контролира това. Детето получавало рефлукси. Когато спрял да му
дава тези кафеви хапчета и рефлуксът спря. Носел от тези хапчета и на дъщеря й и
казвал да му дава, защото били много полезни, за което свидетелката изразява
несъгласието си. Бащата не водел детето на плаж, за 7 години един път не го бил
завел понеже заявявал, че не ходи на плаж, но спроед свидетелката това било
полезно за детето; „лятото като не се използва слънцето, не знам“. Знае, че А. ходел
гол, защото го била видяла с очите си; било още преди да се оженят, в Шумен, след
което се коригира, като казва, че зет й не ходел гол, а само си лягал да спи гол;
„какъв е този навик, не мога да разбера“. Когато се наложило дъщеря й да отиде да
работи за първи път в „Пампорово“ през 2018г зимата /от септември до февруари/,
понеже тук нямало работа, зетят се съгласил да гледа детето. Дъщеря й два пъти си
идвала; неговите родители също били тук. Веднъж А. поканил свидетелката да
дойде да гледа внука си и тогава й се наложило да спи с него. Докато живеели
двамата заедно, не била оставала да преспива, защото не се налагало. Само една
вечер детето спало с баба си на един диван, когато зетя го нямало понеже детето
било свикнало да спи с баща си. Един ден, била задрямала на друго легло, а бащата
бил в спалнята. Когато се събудила, отишла при тях в спалнята : той лежал по
корем с лаптопа, а малкият А. стоял пред огледалото и се държал с ръчичка за
„там“ /свидетелката сочи към половите органи/. Не попитала защо, понеже баща му
бил там; той трябвало да го попита и да реагира на това нещо. Според нея нещо
било ставало преди да влезе свидетелката в стаята. Същевременно казва,че не била
виждала с очите си А. /зет й/ да „закача“ сина си А.. Детето й било споделило, че
баща му, когато го приспивал вечерта, го държал за чурката и така го приспивал.
Тогава било по-малко, на 5г и не можело да изрази всичко. Казала на дъщеря си и
8
когато тя се прибрала, завела детето на психолог. Психоложката потвърдила и дори
искала повече пъти да го води. Психоложката, мисли, че се казва Р. Б.. По-нататък
излага, че когато вървели по улиците и когато видел някой мъж, ръката на детето
била „там“ постоянно. Сега малко бил поспрял, защото бил по-малък контактът с
баща му и вечер не спял при него; „много се отрази на това дете“. Целта на дъщеря
й била да откъсне детето от това спане през нощта. Заявявяа, че зет й
злоупотребявал с алкохола. Много пиели /има се предвид родителите на ищеца/,
като разказва, че когато се прибрало детето, го попитала как е изкарало рождения
ден и то казало, че баба му Валя /майката на зетя/ започнала да командва; дядо му
започнал да пие ракия, бира и шампанско, и започнали скандалите. Това било на РД
на детето. Те се събирали само да се напият и да се наядат, това била целта. Не знае
що за хора били; познавала майка му понеже и двете са от Шумен. Родителите се
разделили окончателно през 2020г, като причината за това била, че имало
оплаквания от детето, което казало на майка си това нещо.
По делото е прието заключението на в.лице-клиничен психолог Р. Г.
което се установява, че няма регистрирано родителско отчуждение у детето по
отношение на бащата. Съвсем леко била „открехната завесата" на конфликта на
лоялност спрямо двамата родители, а между редовете /метакомуникативно -
подтекст/ се четяла фина манипулация от майката спрямо детето А. /тя му
разказвала защо не бива да ходи да спи при баща си; детето прави сравнение,
споделяйки, че майка му четяла приказки, а баща му - не и др.под./. Детето е
привързано и към двамата родители. Има формирана емоционална връзка с тях, но
същата е с известни дефицити. То изразява насъщна нужда от базисни потребности
/внимание, обич и любов, тактилни усещания като милувки, гушкане, целувки /,
които първоначално се формират от майката. Бащата също е способен да запълва
тези дефицити, но следва да коригира своята визия /да не ходи гол пред детето,
независимо, че спят с отделни завивки/, тъй като създава предпоставки за
идентификация с този не толкова стандартен навик, което провокира различни
въпроси у детето и то може да го копира несъзнавано когато порасне. По думите на
вещото лице бащата съвсем открито и директно си признал за навика да си ляга
гол, но да спят с отделни завивки с бившата си съпруга, а последната не била
споделила за това. По повод навика му да се разхожда гол в присъствието на
детето, пред в.лице бащата заявил, че решил да слага бельо, т.е. да коригира
поведението си, без да може в.лице да бъде категорично дали това било така. Що се
отнася до думите на детето „Тати така ме приспиваше и ми каза да не казвам на
9
никой, защото щял да ме набие и нямало да ми купува играчки“ /записани на стр.3,
в края на предпосл.абз. от заключението на в.л./ вещото лице е пояснило, че това
били думи взети от интервюто на майката. В устните обяснения пояснява, че едно
4-год. дете може буквално да възпроизведе нещо такова, но не точно по този начин.
То, първо, няма обяснение, а и не може да има обяснение защо бащата ще го набие,
защо няма да му купува играчки; буквално може да е запомнило някои неща, но да
не ги предава в този контекст. Затова е категорично в становището си, че тази
сложна фраза е от речника на майката, която може да конструира такова изречение,
но не и дете на 4г.
Родителите са изслушани по реда на чл.59 ал.6 СК.
Бащата А. иска разширяването на режима, защото това, за което се
договорили с Д., тя не го спазвала. Извън споразумението, направено по делото за
развод 2020г, имали и отделна договорка помежду си, която не била включена в
решението.
Счита, че с годините синът му расте и все повече ще има нужда от баща си в
пряк и пълноценен контакт. Той винаги ще търси мъжкото и затова бащата
рабогтел в развиването на неговото техническо мислене, като му купувал по-
сложни конструктори Лего, с които да работи.
Според него много лошо се отразявало на детето поведението на майката и
бабата, тъй като му говорели за бащата негативни неща и дори не го криели.
Самата майка /узнато от детето/ го била нарекла глупак. По този повод бащата, в
присъствието на детето, директно й задал въпроса „Защо ме обиждаш пред
детето?“, а тя отговорила “Казах му, че си глупак.Какво толкова, нищо не е
станало“.
Ищецът държи синът му да знае какъв човек е бащата и затова иска да има
по-пълноценен контакт с детето си.
Заявява, че не държал на това прословуто преспиване, заради което били
всички тези спорове. Но, когато детето пожелаело /а то искало и го било казало
пред експерта/, да нямало пречка за това.
Добавя, че детето обича да пътува и често са го правили двамата заедно сами
дори и в периода, когато Д. била разбрала за въпросното „посегателство“, но тогава
не го намирала за проблем.
Тогава били на почивка на Цигов чарк със семейни приятели с деца, с които и друг
10
били заедно. Според бащата за детето пътуването е опознаване на света и
запознанство с други хора, а не както сега е в тесния семеен кръг откъм майчина
страна.
Освен това, на А. му предстои да тръгне на училище, а „знаете как са децата в
училище“ и затова бащата счита, че трябва да присъства в живота му там - да го
взема от училище, да го води на училище, да преспива в неговия дом.
Изказва съмнение относно изложеното от бабата, че постоянно детето се
пипало по слабините; това било поради сърбеж поради лоша лична хигиена, а не е
вреден навик; имал опит в това и затова го водили на детски уролог; ако се
занемари това нещо, създава проблем. Според бащата това е проблемът и дори, ако
е необходимо , ще заведе детето на лекар. Сега, обаче, нямал право да поиска
каквото и да види или да пипне, защото ще бъде обвинен във въпросното
престъпление.
Счита, че детето има нужда от баща си, от любовта и ласките, които може да
му даде.
Тъй като, както станало ясно, майката отсъства трета зима по два-три месеца
от града, вкл. по Новогодишните и Коледните празници, и през цялото лято детето
било с баба си, а същевременно бащата живеел на пет минути път от тях.
Майката Д. излага, че била водила детето на уролог и й казали, че „това с
чурката“ не било от липса на хигиена, а момченцето си имало фамоза и затова
изписали специални кремчета, за да се маже мястото и да се наблюдава понеже,
когато стане по-голям /в пубертета/ можело да се наложи /понеже имало сраснала
кожичка/ да се отстрани оперативно. Онзи ден детето й споделило, че баща му вече
не си играел с чурката му, вече нямало такова нещо.
Майката нямала нищо против, нека бащата да го взема, но да не преспива в
дома му понеже не можела да знае той какво прави с него.
Когато се върнала от Пампорово 2020г, завела детето при тяхната
психоложка Р. Б., при която то ходело година и половина. Тя веднага й се обадила
и казала „Д., това е вярно. Потърси „Закрила на детето“ и подай жалба в
Прокуратурата“. Ответницата веднага се срещнала с адв.П. и веднага подали
жалба. Извикали майка й като свидетел, бившия й съпруг и Р. Б.. Тогава Р. Б. се
отрекла от показанията си и каза 7 „Ами, то трябва да ходи 2-3 пъти“, а именно тя й
казала какво да направи и тя веднага това направила.
11
Това, което казвал бащата не било истина, че детето било пътувало само с
него; тя била там и му казала, че ще отиде с тях понеже се съмнявала какво той щял
да направи вечерта. Заявява, че не можела да си остави детето при това положение.
Излага още, че на 15.09.2022г А. тръгнал в 1-ви клас и че го записала на
футбол да ходи три пъти в седмицата и на математика - два пъти седмично понеже
обича математика и тя искала детето да развива тези способности. Вкъщи А. имал
книжки и „ние учим с него“. Направили график. Тъй като бащата сутрин никога не
го вземал преди обяд, защото не можел да се наспи, затова детето в събота и
неделя, ще ходи на тренировки от 10ч до 11ч на футбол, а в останалите дни - на
математика и на футбол, като режима го направила така, че да може тя да го води
на тези занимания.
Освен това, счита, че бащата не го възпитавал - с него детето не четяло
книжки, не решавали задачи, не учели; постоянно само играчки. Така не можело,
защото той бил момче, нали трябва да учи за първи клас, да се подготвя. Затова и
тя сега решила да запише А. през лятото на предучилищна група.
Не й харесва, че бащата спял гол с детето; това не било нормално. Даже и Р.
Б. казала, че не било нормално. Ние не сме Западна Европа или Норвегия, там са
малко по-странни разбиранията, но тук нямало такова нещо. Тя колко пъти му
казвала да не ходи гол, а той отговарял „Аз така съм свикнал“.
Отново повтаря, че нямала нищо против бащата да взема детето, но без
преспиване, защото те /родителите му/ постоянно се напивали и постоянно се
карали.
През времето, когато пътувал, а той постоянно пътувал, миналата година м.
октомври беше в Турция и две седмици не го взе, след това беше в Германия и пак
не беше с него. Той иска разширяване, но не виждал и не вземал детето си.
Във въззивното производство двамата родители отново са изслушани, след
насочването им към процедура по медиация, която не е приключила с положителен
резултат.
Бащата А. излага, че до 5-годишна възраст на детето той предимно полагал
грижите за детето. Бившата му съпруга била направила един „финансов тероризъм“
към семейството - теглила кредити, без той да разбере и не знае в какъв размер. Тя
му поискала пари, за да може да ги върне. Имал намерение да довърша жилището,
в което да живееят, но не можал да отдели пари, а тя заминала да работи в Правец
12
като го оставил да отглежда сам детето. Тогава работел като представител на
китайска фирма за хранителни добавки.
За тези 6 месеца, през които бил сам с детето успял да полага нужните грижи,
да го води на градина и да се грижи за него. В този период майката на бившата му
съпруга ги посещавала няколко пъти. Тогава била използвана ситуацията срещу
него, за да се скалъпи това обвинение от бабата Л. И. през лятото на 2020г.
Заявява, че иска да взема детето, когато реши, с предварителна уговорка и да
се спре говоренето по възникналия проблем, заради който се разделили –
обвинението от бившата му съпруга за блудство с детето. Подала жалба за
въображаемото престъпление и след като Прокуратурата го отхвърлила като
несъстоятелно, продължила да говори за това. Бабата твърдяла, че бил педофил и
бил повредил детето. Това станало в началото на м.септември 2022г, когато отишъл
да вземе детето по графика на лични отношения, тя се нахвърлила срещу него с
истерични обвинения пред самото дете. Това го кара да мисли, че това продължава
да се коментира.
Заявява, че е коригирал навика си /да спи гол в присъствието на детето/ още
преди да се разведат.
Нямал препоръка от социалните работници за повишаване на родителския
капацитет.
В момента работи като преводач на свободна практика; живее във Варна в
собствено жилище. На 5мин с кола живее от майката – той е в кв.„Левски“, а тя - на
бул.„Чаталджа“.
По повод представените по делото извадки от публикациите му в неговата
фейсбук-страницата, излага следното: от всички му постове личало неговото
отношение към проблема „педофилия“, което е трайно отрицателно, както и към
всички други неща, които се натрапват и са в разрез с християнската религия,
семейството и пр. Определя себе си като православен християнин и затова е против
ЛГБТ, трети пол, смяна на пола, педофилия и т.н. Цитираната от насрещната страна
първа публикация започвала с гневния му пост, а в края абзаца е изразеното
становище против ЛГБТ, като казва, че се опитват да прокарат педофилията, както
вече прокараха ЛГБТ. В другия пост, умишлено била премахната от насрещната
страна първата част, която започвала с негов коментар. Публикациите са превод от
различни интернет-издания, в които казва: „Още ли искате да бъдете част от тази
перверзия“, след което имал и допълнителни постове по тази тема. Представя и
13
нови отпреди седмица-две. Другото, което предоставя, са извадки от поезия на
руски и украински автори, за да покаже, че публикува не и други неща, които го
интересуват, като икономическо и социално развитие.
Майката Д. казва, че сключили брак през 2013г; детето се родило през 2015
и че е искала да има дете от мъжа си.
Заявява, че нямала доверие на А. понеже го била хващала да я лъже, най-вече
по финансови въпроси. Убедена е, че бил извършил блудствените действия. Една
вечер докато приспивала детето и направило впечатление, че постоянно си играе с
чурката; тогава било 4 год. А. й споделил, че баща му бил пипал чурката.
Същевременно казва, че когато майка й казала, тогава завела А. при психоложката
Р. Б., детски психолог, на която имала доверие.. Завела детето и тя й казала, че било
вярно и да се обади в Отдела „Закрила на детето“ и да подаде жалба в
Прокуратурата. Когато я попитала дали е имало сексуален тормоз над детето, тя й
казала, че това се установявало чрез игри и задаване на въпроси; по завоалиран
начин разбрала, че било вярно.
Майка й никога не била водила детето при Р.Б., при която детето било ходило
преди конкретния случай. Затова не може да каже по каква причина майка й била
изразила недоволство от психоложката Р. Б. /въпросът е поставен във връзка с
показанията на разпитаната като свидетел в първата инстанция свид.Л. И./.
Съгласна е, че трябвало да провери на поне още две места /има се предвид
консултиране и с други специалисти/. В тази връзка признава, че се обърнала за
консултация и към психолога Боряна Чалъкова, която казала, че детето растяло и
му било интересно и че нямало такова нещо.
Знае, че момченцата в тази възраст си играят с половите органи и че по
принцип бащата трябва да обясни как трябва да се отнася към половия си орган.
Същевременно настояща, че детето й било казало, че тати му е пипал чурката /от
което не може да стане ясно какъв смисъл е влагало детето в това/.
Миналата година /2021г/ се установило, че А. имал фимоза, а тази година го
водила на лекар и казали, че вече няма.
Знае какво означава понятието „внушени спомени“. А. е на 7г и не разбирал
какво означава думата „педофил“; никога не били говорили с него за това.
Не можела да разбере дали Р. Б. я била излъгала. Ако й била казала, че нямало
такова нещо, тя нямало да подава жалба в Прокуратурата и в Отдел“Закрила на
14
детето“. Признава, че жалбата в Прокуратурата е подала 6 месеца след развода.
Запозната е и със заключението на в.лице Р.Г., която е посочила, че няма
такова нещо, както и че не одобрявала поведението на бащата да спи гол.
Не поддържа версията за блудството. С детето не обсъждали тази тема
понеже Р.Б. й казала да не говори на тази тема, за да не го травмира допълнително.
Но тя винаги щяла да има съмнения, защото нямала доверие на бащата.
Не иска да отделя детето от бащата; иска А. да има баща, да има пример в
живота. Мъжът има важна роля в живота на едно момче. Иска да играят футбол, да
правят мъжки неща; да учат заедно, тъй като на А. много му върви математиката,
но не иска да спи там понеже има съмнения като майка, без да може да каже дали
почиват на действителност или на страх, но вярвала на Р.Б. и на това, което й била
казала. Не знае дали този страх някога щял да изчезне; може би когато А. стане
голям.
Признава, че бащата спазва режима на лични контакти.
Признава, че отношенията между майка й и А. Г. били обтегнати в момента.
А. говорел по адрес на майка й лоши неща, но същевременно казва, че имало неща,
които трябвало да се коригират в нейното поведение /т.е. на бабата/.
Майка й никога не го била харесвала, защото той бил взел от дъщеря й 12
000лв в заем, а после не искал да ги връща. Трябвало да му напомнят няколко пъти
да ги върне. Върнал й ги на части по 1000лв. Самата тя била взела кредит, но го
погасила много бързо.
Заявява, че не било вярно, че живеела с майка си, а впоследствие пояснява, че
живеела в дома й в по-голямата част от времето, за да й помага с детето понеже тя
работела през лятото.За зимата вече решила, че ще си остане във Варна понеже А.
тръгвал в първи клас, като ще се издържа със събраните през лятото пари, а
допълнително давала частни уроци по руски език вкъщи.
Свид.Л. И. е разпитана повторно за установяването на други факти. Казва, че
познава Р.Б. онеже водили А. при нея заради забавянето в говора. Тогава бил на 4-
5г. Един била със зет си, за да заведат детето при нея. Може би около 2г
продължили посещенията; като навършил 5г сперели да го водят
Признава, че била обидена на бащата, защото той закъсал с кредити, като
купил гарсониера. Дъщеря й му дала 7000лв. А когато на Д. било необходимо да й
се помогне, той отказали затова тя се принудила да работи. Била обидена на зет си
15
понеже не искал тя да ходи в дома му, а предпочитал неговите родители да гледат
детето, а по-рано водел детето при нея в Шумен. За дъщеря си казва, че макар да не
искала, била принудена да остави детето на бащата, за да отиде да работи, за да
изплати кредита си.
По делото е разпитана като свидетел Р. Н. Б. , която пояснява, че към
момента вене е пенсионер от 3г и не работи като психолог. Квалификацията й е в
школата по „Позитивна психотерапия“ на проф.Ив.Б. и „Психодрама“ при Давид
Ерохан и Евгени Генов. Работила е в училище с ученици и родители, както и в в
Бюрото по труда с хора, търсещи работа, и в детски заведения - с децата и
родителите. Не знае от колко години точно се познава с Д., може би от около 4г,
т.к. идвали при нея, защото детенцето /А./ още не било проговорило, но не си
спомня на колко години е било детето и колко пъти са го водили на консултаци.
Тогава работили с фината моторика, за да се отключи по-бързо говорът. След това
спрели да го водят понеже А. донякъде се бил справил с този проблем.
С майката се видели преди около 3 години, когато вече почти била
приключила практиката си. Заявката била, че бащата бил блудствал с детето, което
тогава било 4год. Впечатлението й било, че детето било много мило и невинно,
играело с всичко друго, но не искало да се занимава с някоя от двете практики за
изследване - сюжетно-ролева игра и рисувателна техника; държало се свободно.
Казала на майката, че няма никакви основания нито ,,за“, нито ,,против“; не била
изказвала категорично мнение. Ако била диагностицирала нещо подобно, нямало
да чака до днешна дата, тъй като това е углавно престъпление. В случая не са
искали и не е изготвяла частна експертиза в писмен вид. Срещата била еднократна.
След това поискала да види бащата и да разговаря с него, ако може да отключи
нещо като усещане, но и при него нищо не се случило. Той дошъл; тя му задавала
въпроси, наблюдавала го, докато отпивал от чашата с чай, за да може да улови, че
не казва истината, но оттам нямало никакви признаци. Бил категоричен, че нищо не
се е случило, като тя нямало как да знае дали това било истина или не. След
срещата с бащата, нищо нямала като усещане или колебание в тази насока. Казва,
че преди това не била работила с други подобни случаи.
Майката поискала Р.Б. да отиде в ,Закрила на детето“, за да свидетелства или
да се срещне с колеги, но свидетелката не го направила. След тази среща не я били
търсили повече, но преди година била викана във Второ РУ да дава обяснения.
След това съвсем скоро, през есента на 2022г, била викана и в Първи РУ пак по
16
този повод; питали я все за същите ситуации.
От данните по делото става ясно, че при медиатора е било обсъждан варианта
от колко годишна възраст детето А. да преспива в дома на баща си, като
предложението е било от 8г възраст. По този повод пред настоящия състав майката
изразява становище, че е съгласна, когато А. навърши 9г, защото вече щял да бъде
голям.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Искът, с който съдът е сезиран от бащата А. Г., е с правно основание чл.59
ал.9 СК. За основателността на същия е необходимо чрез главно и пълно доказване
да се установи трайното или съществено изменение в обстоятелствата, при които
са били определени личните отношения между детето и родителя.
Под изменение на обстоятелствата по смисъла на закона следва да се разбира
нови обстоятелства, които влошават положението на детето или такива, с които би
се подобрило положението му при евентуално ново разрешение или такива,
засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки. като във всички случаи съдът
следва да изхожда само и единствено от интересите на детето.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1/1974г, под “интереси на децата”
следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане,
възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин.
Правото на детето на лични отношения с родителя, който не упражнява
родителските права, е установено в съдебната практика с цел обезпечаване
необходимостта му от общуване с двамата родители, за да може всеки един от тях
да участва в неговото възпитание на детето, в какъвто смисъл е ПП на ВС №
1/12.11.1974г и Решение на ВКС-ІІІ ГО № 176/30.10.2019г по гр.д.№ 3993/2018г.
В процесния случай с решението на ВРС е прието, че определеният с
предходното съдебно решение вариант неоправдано ограничава възможността на
детето да общува с бащата, като няма основания за такова и то не е в интерес на
детето. Прието е и че са налице предпоставките, обуславящи доказаност на иска по
основание, поради което същият е уважен, т.е. налице е новосъздадена обстановка,
налагаща ревизия на РЛО в посока неговото разширяване.
Горните изводи се споделят и от въззивния съд.
17
Макар подадената жалба да е срещу постановеното от ВРС решение, от
цялостното становище на майката следва, че същата не се противопоставя като
цяло на новоопределения РЛО, само в обема, в който да бъде осъществяван, като
бъде изключен от него преспиването в дома на бащата. Това е и основният спорен
въпрос между страните.
Основният довод в тази насока е, че бащата бил блудствал с детето,
позовавайки се на факт, когато А. бил на 4г. При доказаност на същия, това би било
основание изобщо за отхвърлянето на предявения от бащата иск по чл.59 ал.9 СК.
От всички доказателства по делото, събрани в двете инстанции, по никакъв
начин не се установява твръдяното от майката извършване на блудствени действия
от бащата със сина му А., когато е бил на 4г /твърдения за последващи във времето
действия липсват/.
С Постановление от 5.07.2021г на ВРП, с което е отказано образуването на
досъдебно производство срещу бащата за престъпление по чл.149 ал.1 и сл. НК.
Самото процесуално поведение на майката е неубедително и противоречиво в
тази посока. Самата тя заявява пред въззивния съд, че не поддържа версията за
блудството, в която самата не била убедена. Казва, че не иска да отделя детето от
бащата; иска синът й да има баща, да има пример в живота; да имат с баща си
своите мъжки занимания. Признава, че мъжът има важна роля в живота на едно
момче, за да се идентифицира то с мъжкия пол. Същевременно не искала детето да
преспива при бащата понеже имала съмнения, без да може да каже дали почивали
на действителност или на страх и защото нямала доверие на бащата. Пак в нейните
думи се съдържа упрек към бащата, че когато пътувал в чужбина служебно и имал
възможност да вземе детето със себе си, не го правел, очевидно пропускайки факта,
че тогава детето отново би преспивало в едно помещение с баща си, без майката да
има възможност да контролира това. Както се установи по делото, липсата на
доверие у Д. към А. датира отпреди сочения случай и е била провокирано от
недоразуменията между бившите съпрузи, свързани с парични задължения и на
двамата.
Твърдяното действие от бащата не се установява и от нито едно от
доказателства по делото: нито от специалистите-психолози, с които майката се
била консултирала в лицето на Р. Б., разпитана като свидетел, и на Боряна
Чалкъкова, чието име въззивницата споменава, и която още изначално изразила
отрицателно становище по въпроса. В тази посока е и заключението на в.л.Р.Г.,
18
кл.психолог, в което е посочено, че за А. майката е тази, от която е зависимо
детето, т.к. живее с нея и тя е тази, която решава дали то ще нощува при баща си
или не. Детето посочва и причината, поради която майката не иска то да спи в дома
на баща си, а именно “че тати ми е пипал чурката“. Тук детето е внесло ясна
информация, че е говорило с майка си по този въпрос и тя му е обяснила защо не го
пуска. Когато е запитано дали помни това, което съобщава, А. се обърква, казвайки:
“Не знам; не помня; беше много отдавна“ и по този начин открехва завесата на
конфликта на лоялност към родителите си. После с чувство на неудобство /чувство
за срам/ произнася “Ммм…защото ме сърби“/. Последното потвърждава
обясненото от бащата за недобрата хигиена на детето, и за наличието на
физиологичен проблем - поставена впоследствие диагноза „фимоза“, както
обяснява майката.
В показанията си свид.О.С., кредитирани от съда изцяло като обективни с
оглед непосредствените й впечатления, определя бащата като грижовен, в чието
присъствие детето се чувствало много добре и че между двата имало обич и
привързаност.
Представените разпечатки от Фейсбук - страницата на бащата, съдържащи
негови постове и коментари, изразяващи личното му негативно отношение към
педофилията, могат да се възприемат като косвено доказателство за неговите
нравствено-етични разбирания по тази тема.
Единствено свид.Л. И., майка на ответницата, и баба на детето А., говори за
казаното от детето, че „тати ме пипа по чурката“, на който факт, изваден от
контекста на конкретната случка, може да бъде придаден различен смисъл. Освен
това, по делото се изясни, че свидетелката има лично негативно отношение към
бившия зет по причини, стоящи извън предмета на спора. Това се изяснява от
нейното изложение, потвърдено от дъщеря й Д. И. и от самия ищец. Затова съдът
намира, че показанията й са изолирани, неподкрепени от никакви други
доказателства, необективни и тенденциозни.
Поради горното може да се мисли за тенденциозно поведение от страна на
майката и нейния роднински кръг /в лицето на нейната майка/, насочено към
очерняне образа на бащата и представянето му в негативна светлина чрез внасяне
на съмнение в неговия морален облик, което може да бъде начало на родителско
отчуждение. Индиция за това е и поведението на Д. И., наричайки пред сина си
бащата „глупак“, с което обезценява неговата ролята на значим за детето възрастен.
19
Повторно заявявайки това по повод поисканото от Ал.Г. обяснение за казаното от
нея отново в присъствието на детето „Какво толкова съм казала“, с което
омаловажавайки постъпката си, не поема отговорност за думите си и действията си
и така затвърждава дадената негативна квалификация на бащата.
За горното се съдържат данни и в заключението на в.л. Р.Г., която казва, че на
този етап не е регистрирано родителско отчуждение, но съвсем леко е „открехната
завесата" на конфликта на лоялност спрямо двамата родители, а между редовете
/метакомуникативно, т.е. подтекст/ се четяла фината манипулация от майката към
детето А. /майката му разказвала защо не бивало да ходи да спи при баща си;
детето правело сравнение, споделяйки, че майка му четяла приказки, а баща му - не
и др.под./.
Като краен се налага извод, че поведението на бащата не създава
предпоставки за увреждане интересите на детето. Затова няма и пречка да остава
при него с преспиване.
Що се отнася до становището на въззивницата, че А. би могло да остава с
преспиване на един по-късен етап, когато пораснел, т.е. като станел на 9-10 год,
същото е несъстоятелно, доколкото е свързано отново с внушаваното от нейна
страна съмнение за поведението на бащата. Затова и няма основание за определяне
по-висок възрастов праг. Към настоящия момент детето е почти на 8 години и вече
е достатъчно осъзнато ; в.л. кл.психолог не съобщава за дефицити в неговото
интелектуално развитие, отговарящо на календарната му възраст.
Що се отнася до навика на бащата да се разхождал гол и да спял гол, вкл. и в
присъствието на сина си, в.лице Р.Г. е направило сл.коментар: бащата съвсем
открито и директно е признал за навика да си ляга гол, но спели с отделни завивки с
бившата си съпруга, а тя самата не била споделила за това. Пред в.лице бащата
заявил, че решил да слага бельо, т.е. да коригира поведението си, без да може да е
категорична дали това е така.
В тази връзка съдът счита, че този поведенчески навик, макар и нестандартен,
пряко не засяга детето, но се споделя препоръката на в.лице, че може да бъде
коригиран, доколкото създава предпоставки за идентификация с такова поведение,
приемайки го за норма, и че е възможно да бъде несъзнавано копирано, когато
порасне, дори и в неуместни ситуации.
Съобщеното от бащата, че бил коригирал това си поведение, е морално
похвално, стига в действителност да бъде спазвано и за в бъдеще
20
Всичко гореизложено налага извода, че няма основание за ограничаване РЛО,
вкл. и чрез ограничаване възможността детето да преспива в дома на бащата.
Събраните доказателства сочат за съществуващи нормални отношения между
баща и син. Има признание от майката, че бащата спазвал РЛО, което говори за
действителното му желание да общува със сина си, подкрепено чрез действия.
В тази насока е писменото становище на Д“СП“-Варна - в интерес на детето
да бъде определен режим на контакт с бащата, съобразен и с желанието на детето,
неговите потребности и бъдещо развитие.
Преценката на съда е, че за нормалното психическо и емоционално развитие
на детето, което е момче и предстои да навърши 8г на 18.03.2023г, е необходимо не
бъде прекъсвана създадената вече трайна емоционална привързаност между баща и
син. Бащата има достатъчен родителски капацитет да общува със сина си и да го
възпитава в морал и ценности, като по този начин присъства в живота му.
Предвид всичко изложено, намира подадената въззивна жалба от Д. И. за
неоснователна, като постановеното от ВРС, с оглед съвпадащите крайни правни
изводи, следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Същите следва да останат в размерите, определени от РС за първата
инстанция.
За настоящата, с оглед изхода на спора, в полза на въззиваемия следва да
бъдат присъдени такива от 600лв + 250лв или общо 850лв, за който размер няма
направено възражение за прекомерност.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решението на ВРС-39с-в № 1457/
16.05.2022г по гр.д.№ 14760/2021г, с което съдът е изменил, на осн.чл.59
ал.9 СК, постановените мерки относно режима на личните отношения
между детето А. А. Г., р.***, ЕГН ********** и неговия баща А. Л. Г. ЕГН
**********, определени с решение № 261673/14.12.2020г по гр.д.№
13345/2020г по описа на ВРС, на осн.чл.59 ал.9 СК, като е определен нов
такъв, включващ и преспиване на детето в дома на бащата.
21
ОСЪЖДА Д. М. И. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Ц.Г.“ ***, да
заплати на А. Л. Г. ЕГН ********** адрес: гр.Варна, ул.“Проф.д-р Г.Г.“ ***,
сумата от 850лв /осемстотин и петдесет лева/-сторени от въззиваемия
разноски по делото за възивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, на
осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22