№ 7
гр. , 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20211860100205 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„***********" № 25, офис сграда ********, ет.
2, чрез пълномощника Полина Георгиева Балабанова, юрисконсулт на „А.С.В." ЕАД, със
съдебен адрес чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр.С., бул.„***********" № 25, офис сграда „********",
ет. 2, офис № 4 срещу Г. ЦВ. К., с ЕГН ***********, с настоящ адрес: гр.П.,
ул."**********", бл. 26, вх. Б, ет. 2, ап. 5. В исковата молба се твърди, че на 09.03.2020 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
дата 19.08.2019 г, на основание чл. 99 от ЗЗД, между "БНП П.П.Ф." ЕАД и „А.С.В." ЕАД,
ЕИК *********. по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № PLUS-******** от дата 17.07.2014 г. е прехвърлено в полза на „А.С.В." ЕАД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „БНП П.П.Ф." ЕАД с
уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. В исковата молба се твърди, че
Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания,
е представено само с данните на длъжника Г. ЦВ. К., тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5,
във вр. с чл. 23, ал. 1,2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/. В исковата молба сс твърди, че
съгласно договора за цесия от 19.08.2019 г. „А.С.В." ЕАД в качеството си на цесионер се е
задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до
1
длъжниците но реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.В исковата молба се твърди, че в изпълнение на
изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление
за извършената цесия от страна на БНП П.П.Ф. С. А.- клон Б. съответно с изх. № УПЦ-П-
БНП/PLUS-********/11.03.2020 г, с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което
не е получено от длъжника. В исковата молба се твърди, че на 19.10.2020 г. отново е
изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/ УПИ-С-БНП/ PLUS-********/15.10.2020 г, с
което длъжникът освен за цесията е уведомен и за настъпилата предсрочна изискуемост,
което и този път е останало непотърсено от него. В исковата молба се твърди, че към нея
ищецът представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия
ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост от страна на „БНП П.П.Ф.
СА. Ф." чрез „А.С.В." ЕАД с изх. № УПЦ/ УПИ-С-БНП/ PLUS-******** г., което да връчи
на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният
оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания, както
и за настъпилата предсрочна изискуемост. В исковата молба се твърди, че относно
уведомяването за извършената цесия ищецът се позовава на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК решение № 3/16.04.14 г. пот. д. № 1711/2013 г. на I ТО и
решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II ТО, съгласно които ако към исковата
молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1
ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право по
смисъла на чл.235, ал.З ГПК. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. В тази насока са и определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по
гр.дело 867/2011 г., IV ГО и решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Ищецът твърди в исковата молба, че относно автоматичното настъпване на предсрочната
изискуемост на цялото задължение, моли съдът да вземе предвид следното: Съгласно чл. 5
от Условия към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително за всички определени от този
договор остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, без да е необходимо
изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В тази
връзка моли да се има предвид изложеното в Решение №40/17.06.2015г. на ВКС по т.д.
№601/2014г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, а именно: упражняването на правото
на креди гора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е
2
достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то
кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на
Съюза по дело С-327/10 от 17.11.11 г. при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на
длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този
смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът, разглеждащ иска, предявен по реда
на чл. 422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на
длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. При предприетия
начин на уведомление фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна
на получателя. Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил
необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за
упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Съставът на
ВКС приема, че моментът на предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи
към момента, в който волеизявлението на банката се счита за съобщено на длъжника.
Процесното вземане произтича от подписания на 17.07.2014 г. договор за потребителски
кредит № PLUS-******** между „БНП П.П.Ф. СА.,клон Б., като Кредитор, и Г. ЦВ. К., като
Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя
се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор
кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно 20 000,00 лв.
Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застрахователната премия да бъде платена директно на застрахователния агент.
Застрахователната премия е в размер на 75,00 лв. и е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", част е от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и съгласно
погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната лихва.
Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска застрахователното
покритие се прекратява автоматично, предвид което за периода, считано от 20.10.2018 г. по
задължението не са начислявани месечни застрахователни премии, съответно не се
претендират и с настоящото заявление. Предоставянето на посочената по-горе сума
съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава
задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски".
Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване
на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 32 739,00лв. Така, договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 12 739,00лв. На основание сключения между
страните договор Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
3
20.07.2021 г., на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 463,86 лв.,
при първа погасителна вноска 20.08.2014 г, съгласно погасителен план посочен в Договора
за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 20.07.2021 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
нспогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени оттози договор надбавки ведно с дължимото обезщетение
за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната
разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по
отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано
от дата 19.10.2020 г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Съгласно
условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника
е начислена лихва за забава за периода от 21.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението
в съда, която е в общ размер на 515,30 лева. Предвид изложеното за А.С.В. ЕАД възниква
правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от
ГПК срещу Г. ЦВ. К. в Районен съд П., съгласно което претендира от ответника в
качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS-********,
сключен на 17.07.2014 г., да заплати сума в общ размер на 9 788,84 лева, от които главница-
8 042,12 лв., договорна лихва-1 231,42 лв. и законна лихва за забава в размер на 515,30 лв. В
съответствие с трайната практика на съдилищата с настоящата искова молба ищецът
уведомява ответника за предсрочната изискуемост на кредита му за сумите, формиращи
претенцията по предявените искове.
Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено, че Г. ЦВ. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр./с. П., ул. **********, бл.
26, вх. Б, ет. 2, ап. 5, като кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS-
********, сключен на 17.07.2014 г, дължи на „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК ********* следните
суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20201860100516 по описа на PC П., ГО, 1 състав, а именно: 8
042,12 лв. /осем хиляди четиридесет и два лева и 12 стотинки/, представляващи главница за
периода от 20.10.2018 г. до 20.07.2021 г, по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 19.10.2020 г. - датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост; 1231,42 лв. /хиляда и двеста тридесет и един лева и 42 стотинки/-
договорна лихва за периода от 20.10.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
4
до 19.10.2020 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 515,30
лв. /петстотин и петнадесет лева и 30 стотинки/-обезщетение за забава, считано от
21.10.2018 г. до 03.11.2020г.-датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва
върху главницата, считано от 03.11.2020г.-датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове, приемайки, че длъжникът не е
бил уведомен своевременно за настъпилата предсрочна изискуемост, то ищецът моли съдът
да постанови решение, с което да осъди Г. ЦВ. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр./с.
П., ул. **********, бл. 26, вх. Б, ет. 2, ап. 5, като кредитополучател по договор за
потребителски кредит № PLUS-********, сключен на 17.07.2014 г., да плати на „А.С.В."
ЕАД с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 8042,12
лв. /осем хиляди четиридесет и два лева и 12 стотинки/, представляващи главница за
периода от 20.10.2018 г. до 20.07.2021 г.; 2 000 лв. /две хиляди лева/- договорна лихва за
периода от 20.10.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до предявяване на
осъдителните искове в съда; 773,07 лв. /седемстотин седемдесет и три лева и 07 стотинки/ -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.10.2018 г. до датата на подаване на
осъдителните искове в съда; законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на настоящия иск до окончателно погасяване на дълга.
Ответникът Г. ЦВ. К., в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил
писмени доказателства и е направил доказателствени искания. В писмения отговор
ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, предвид следните
съображения: Отрича да е бил сключван между него и „БНП П.П.Ф." ЕАД Договор за
потребителски кредит № PLUS-******** от дата 17.07.2014 г., както и по такъв договор
изобщо не е получавал пари. В тази връзка оспорва същия на валидно основание, като
несъществуващ, а при условие, че ищеца е представил такъв оспорва подписа в графа
кредитополучател, като не положен от него. Оспорва да е имало договор за цесия между
ищеца „А.С.В." ЕАД и „БНП П.П.Ф." ЕАД. В тази връзка заявява, че в случая изобщо не е
било изпращано уведомление за извършената цесия до длъжниците, вкл. и по посочения по-
горе договор за потребителски кредит по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на исковата претенция. Оспорва да е получавал каквито и да е
уведомителни писма, описани в исковата молба, с които да е бил уведомяван за цесията или
пък за настъпила предсрочна изискуемост. По тази причина оспорва истинността на
уведомително писмо в частта подпис на получател, като твърди, че подписа не е полаган от
него, а от неизвестно лице.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява, не ангажира
доказателства.
Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени копие на Договор за потребителски кредит № PLUS-********,
сключен на 17.07.2014 г. с погасителен план към него и условия по него;Застрахователен
5
сертификат; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
19.08.2019 г.; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение от Приложение № 1 към
договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на ,.БНП П.П.Ф.“ ЕАД спрямо
ответника е предмет на договора за цесия; Пълномощно от „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“ в
качеството му на универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД;Уведомително писмо
за извършена цесия с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-********/15.10.2020 г. и известие за
доставяне, приложено е ч. гр. д. № 516/2020 г. по описа на РС-П. по което е издадена
Заповед №495/14.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото производство, от което се установява, че иска по
чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, е предявен срещу
ответника Г. ЦВ. К. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок от подаденото от
ответника възражение, като задължението на ответника произтича от сключен договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-********, по който страните са постигнали
съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 20000,00 лева
за срок от 84 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.07.2021 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски,
техния размер и размер на оставащата главница.
От допусната ССчЕ и изслушано в.л. в съдебно заседание се установява, че кредита е
усвоен, за което е в.л. е извършило проверка, разгледало е документите и договора за
подписване, като кредита е подписан и дължимите суми от Г. ЦВ. К. по договор за
потребителски кредит с №PLUS-******** от 17.07.2014 година са както следва: 8042,12 лв.
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит с №PLUS-
******** от 17.07.2014 година; 1231,42 лв. договорна лихва за периода от 20.10.2018 г.
падеж на първата неплатена погасителна вноска до 19.10.2020 г. датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; 515,30лв. обезщетение за забава за периода от
21.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е
кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се
обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните
правоотношение, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от
страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена на ответника. От
събраните по делото доказателства се установи задължението на ответника по
облигационното му отношение с ищеца, като не се доказа изпълнението на същия от
6
длъжника. Съобразно представените и ценени доказателства, настоящия съдебен състав не
установи нелоялни и заблуждаващи търговски практики от страна на ищеца спрямо
ответника.
С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че Г. ЦВ. К. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр./с. П., ул. **********, бл. 26, вх. Б, ет. 2, ап. 5, като кредитополучател по
договор за потребителски кредит № PLUS-********, сключен на 17.07.2014 г, дължи на
„А.С.В.“ ЕАД с ЕИК ********* следните суми, присъдени с издадената срещу него Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20201860100516 по
описа на PC П., ГО, 1 състав, а именно: 8 042,12 лв. /осем хиляди четиридесет и два лева и
12 стотинки/, представляващи главница за периода от 20.10.2018 г. до 20.07.2021 г, по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 19.10.2020 г. - датата
на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 1231,42 лв. /хиляда и двеста
тридесет и един лева и 42 стотинки/-договорна лихва за периода от 20.10.2018 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 19.10.2020 г. - датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; 515,30 лв. /петстотин и петнадесет лева и 30
стотинки/-обезщетение за забава, считано от 21.10.2018 г. до 03.11.2020г.-датата на подаване
на заявлението в съда; законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2020г.-датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване
на дълга.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната
практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не
е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника Г. ЦВ. К. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане на иска
и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния
представител на ищеца „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК *********, съобразно приложените
доказателства по делото, а именно приложен списък на същите по чл.80 ГПК, следва да
бъдe уважено, като на ищеца се присъдят и разноските, направени в заповедното
производство по ч.гр.дело № 516/2020 г. по описа на РСПп, предвид разрешението в т. 12 от
ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като Г. ЦВ. К. с ЕГН
**********, направени разноски по ч.гр.д.№516/2020г. по описа на РСПп и по настоящото
производство в общ размер на 1221,68 лева.
По изложените съображения, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Г. ЦВ. К. с ЕГН **********, гр. П., ул. **********, бл. 26,
вх. Б, ет. 2, ап. 5, като кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS-
********, сключен на 17.07.2014 г, дължи на „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК ********* следните
7
суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20201860100516 по описа на PC П., ГО, 1 състав, а именно: 8
042,12 лв. /осем хиляди четиридесет и два лева и 12 стотинки/, представляващи главница за
периода от 20.10.2018 г. до 20.07.2021 г, по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 19.10.2020 г. - датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост; 1231,42 лв. /хиляда и двеста тридесет и един лева и 42 стотинки/-
договорна лихва за периода от 20.10.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 19.10.2020 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 515,30
лв. /петстотин и петнадесет лева и 30 стотинки/-обезщетение за забава, считано от
21.10.2018 г. до 03.11.2020г.-датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва
върху главницата, считано от 03.11.2020г.-датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.
ОСЪЖДА Г. ЦВ. К. с ЕГН ********** да заплати на „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК *********,
общо разноски в размер на 1221,68 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8