Р Е Ш Е Н И Е
№ 501
гр. Монтана, 1 август 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 14.07.2023 г. в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени
Цветанова
при участието на
секретар Димитрана Димитрова и Прокурор Галя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 432 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от адвокат И.С.,***, като защитник на И.Г.Д.
*** против Решение № 118 от 25 04 2023 г., с което е потвърдено Наказателно
Постановление № 22-0996-001468/07.09.2022 г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР
Монтана.
В жалбата се твърди, че
за да потвърди обжалваното наказателно
постановление, съдът е приел, че с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства,безспорно е установено, че от обективна, респ. от субективна
страна жалбоподателят е осъществил нарушение по смисъла на чл. 174, ал.3, предп.
1-во от ЗДвП, като този извод е неправилен и незаконосъобразен, което е довело
до необоснованост на така постановеното решение и до неправилно приложение на
материалния закон. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като на практика в постановеното решение, липсва изложение на
фактическата обстановка относно това, какво съдът приема за установено по
делото, като факти. В тази връзка съдът се е задоволил да обсъжда събраните по
делото гласни доказателства, но не е изложил преди това каква фактическа
обстановка приема за установена с оглед на събраните по делото доказателства. Това
е съществен порок, тъй като съдът следва да изложи първо фактите по делото, след
това да направи анализ на събраните по делото доказателства и след това да
направи преценка с оглед на фактите за прилагането на материалния закон. Именно
това не е сторено, поради и което решението се явява необосновано, като на
практика липсват мотиви. Наред с горното намира, че при анализа на гласните
доказателства - преценката на показанията на св. П*** И*** и Т*** Н*** ,
е допуснато непълно, необективно и превратно тълкуване на действително
установеното, като по този начин съдът е изградил вътрешното си убеждения при
съществени пороци. Именно тези показания са основа за постановения краен извод,
че жалбоподателят е управлявал МПС на посочената дата и място, с което е
осъществил нарушението по смисъла на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, но от
прочита на показанията на тези свидетели, включително заявеното от тях и
извършената помежду им очна ставка, изобщо не може да се направи извод, че
именно жалбоподателят е управлявал МПС на посоченото в акта, респ. в
наказателното постановление време и място, което да породи задължението му да
бъде изпробван с технически средство или по другите предвидени от закона
способи. Тези свидетели не установяват самоличност на лицето, което според тях
се е намирало в автомобила. По този въпрос изобщо не са събирани никакви
доказателства. По съществения въпрос, обаче е противоречията в техните
показания относно това какво е сторило лицето, което първоначално се е намирало
в автомобила, паркиран до паркинга на заведение „Клеопатра". Св. Ж*** в съдебно заседание проведено на 26.10.2022 г.
заявява, че лицето което е било там „се е качил в колата и се опитва да обърне,
блъскайки се в оградата на Билла и в бетонната стена". В същото време св. Н*** заявява "дойдоха полицейските органи и колата
я преместиха. Като започнаха да я местят, не знам кой я е местил, не видях кой
е взел колата, искаха да направят маневра, за да обърнат и да излязат с колата,
тя се удари в мостчето, има парапет на мостчето, на заден се биеше в металната
ограда на Билла, на няколко пъти". Свидетелката Н*** отново потвърждава
тези си твърдения и в очната ставка проведена на 05.04.2023 г. с св. Ж***, който обаче вече на очната ставка не е така
категоричен, твърди, че тези маневри са извършвани, когато е пристигнала
първата кола на полицията. Същевременно, обаче по делото са разпитани св. Т***, Х*** и П*** - служители на РУ-Монтана, които са
участвали в извършването на проверката и същите са категорични, че жалбоподателят
не е управлявал при пристигането им или в последствие автомобил. Установено е
по делото, че автомобилът е бил преместен от друго лице, неустановено по делото.
Именно при анализа на гласните доказателства и сложилите се противоречия, съдът
едностранно е дал вяра на показанията на св. Ж***, без да обсъди в пълнота останалите показания, като
обаче тук не може да се направи извод дали им се е доверил и по отношение на
кои обстоятелства, тъй като липсва фактическа обстановка, която съдът да е приел
и от там да се направи извод въз основа на кои доказателства е сторил това. Наред
с горното съдът е допуснал и нарушение на закона, като в мотивите си е прел, че
твърденията в жалбата са останали недоказания, като едва за първи път в
подадената жалба заявява възражения, че не е управлявал МПС, а това не било
сторено в акта и в срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и че жалбоподателят не
е направил доказателствени искания да бъде разпитано друго лице или самият той
да даде обяснения поради и което тези твърдения са недоказани и декларативни.
Следва да се отбележи, че съдът по недопустим начин и в разрез с закона е
преместил доказателствената тежест върху жалбоподателя и игнорирайки изцяло
законовото изискване, че доказателствената тежест е върху административнонаказващият
орган, с оглед разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от НПК /аргумент чл. 84 от ЗАНН/,
както и изискванията на ал. 2 и ал. З на чл.10З от НПК, като по този начин е
изградил вътрешното си убеждения, въз основа на недопустими от закона
предположения. С оглед на изложеното моли да се отмени изцяло Решението на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено изцяло обжалваното Наказателно
постановление № 22-0996-001468 издадено на 07.09.2022 г. от Началник сектор към
ОДМВР-Монтана, сектор П*** полиция-Монтана. като вместо него се постанови ново
решение с което се отмените обжалваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото не е установено, че
жалбоподателят е управлявал МПС на посоченото в наказателното постановление и
акта място и време, поради и което не е следвало да изпълнява задължения
предвидени в чл. 174, ал. З от ЗДвП и това нарушение не е извършено от него.
Алтернативно, ако се приемат твърдените съществени нарушения на
процесуалните правила и липсата на мотиви, изразяващи се в непосочване на
фактическа обстановка, да отмените решението и върнете делото за нова
разглеждане от друг. В с.з. жалбата и изложените в нея съображения се поддържа
от процесуалния представител на касатора – адв. С..
Ответникът – не взема
становище по касационната жалба.
Прокурор Галя
Александрова при ОП Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на районния съд е правилно. Счита, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, а
извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Предлага решението да
бъде потвърдено.
Административен съд
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да потвърди
издаденото Наказателно постановление въззивният съд, приема, че административното
нарушение се установява по един несъмнен и категоричен начин, както от
писмените доказателства, така и от гласните такива - показанията на разпитаните
на съдебното следствие свидетели, чийто показания ценени поотделно и
съпоставени помежду си описват точно и обективно случилото се на процесната
дата и място. Възраженията, касаещи спорното обстоятелство по управление на
автомобила от И. А*** П*** са приети за неоснователни, неподкрепени с
доказателства по делото. Разпитана свид. Т*** Н*** заявява, че видяла
автомобила, когато спира на място, където пречи на останалите автомобили. Свид.
П*** И*** , пристигайки
го помолил да премести автомобила, но същият не реагирал, а след известно време
слязъл от него и тръгнал в посока бившата сграда на комсомола, като криволичел
по пътя. Свид. Н*** подала
сигнал на тел. 112, за което свидетелства и приложената справка от Дирекция
Национална система 112. Твърди, че не е видяла кога се е върнал водача, тъй
като имала клиенти и ги обслужвала, но видяла когато автомобила тръгнал на
заден ход и шофьора започнал маневри като се блъскал последователно в мостчето
до градския парк и до Биллата. Тези нейни показания се подкрепят от показанията
на свид. П*** И*** ,
който прибирайки се от обедна почивка видял пред офиса му паркирал автомобил,
на който водача се бил излегнал на седалката и при молба да измести автомобила
същият слязъл от него, заключил го и тръгнал в определена посока. Също твърди,
че подал сигнал на тел. 112. Свидетелят поддържа, че след известно време
погледнал навън и видял, че автомобила се блъска в оградата на паркинг Билла и
на парапета на мостчето в парка. Тези двама свидетели са очевидци, не са страни
в производството, не познават жалбоподателя и не се намират в никакви отношения
с него, поради които причини съдът няма основание да се съмнява в техните
показания. Същите са точни и последователни, при извършената очна ставка
помежду им констатираните противоречия в показанията им са преодолени. За тези
известни неточности и противоречия в показанията им не е без значение и факта
на изминалото време между случилото се и депозирането на показания пред съда. След
подадения сигнал на мястото пристигнал екип на полицията в състав свид. И*** К*** Т*** и М*** С***
Х*** , които поддържат, че на място установили познато за тях лице И.Г.Д.,
който работел в ЦСМП. Лицето било вътре в автомобила и било заспало. След като
го събудили заявил, че му е лошо и чака някакъв негов приятел да го вземе. И
двамата свидетели не са очевидци и не са видели жалбоподателят да управлява
автомобила. В същото време заявяват, че дежурният по ОДЧ изпратил екип на
сектор ПП, които поели работата по случая и това са свид. В*** Б*** В*** и П*** К***
П*** . Тези свидетели също са разпитани пред съда и поясняват, че при
пристигането на място, свидетели очевидци, същите които са вписани в АУ\Н,
посочили лицето И., че е управлявал автомобила. При покана да бъде изпробван с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, същият отказал да
бъде тестван, за което е и съставен АУАН. Актът е съставен при спазване
изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, по безспорен начин е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, поради което по никакъв начин не са нарушени правата на последния. Издаденото
наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа
задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от същия закон. Издадено
е от компетентен орган - Началника на сектор ПП Монтана, който видно от
приложената заповед на МВР /л. 7-9 от делото/ е оправомощен, в това му качество,
като длъжностно лице, да издава наказателни постановления. Наложените
административни наказания са в установените размери в разпоредбата на чл. 174,
ал. З от ЗДП, които са точно фиксирани, глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, поради което наказващият орган
не може да извършва преценка за размера, както в случаите на предвидени
наказания в минимален и максимален размер.
Предмет на касационнен
контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния
закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.
Настоящата касационна
инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при
правилно прилагане на закона.
Въззивният съд не е
допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила,
които да обуславят отмяна на постановеното решение в цялост. В тази връзка не
се споделят възраженията на процесуалния представител адв. С., че решението
няма мотиви и съдът не е изложил каква фактическа
обстановка приема за установена. Видно от самото решение, въззивният съд е
обсъдил всяко едно от възраженията на административнонаказаното лице като е
посочил доказателствата, поради които не приема същите за основателни. Подробно
са анализирани и показанията на свидетелите Т*** Ц*** Н*** и П*** Ж*** И*** ,
които са очевидци на нарушението и които при пристигане на полицията са
посочили лицето, на което в последствие са съставили АУАН, респ. въз основа на
него е издадено НП, поради което необосновано се твърди, че водачът на МПС не е
установен. Показанията на тези свидетели са категорични, безпротиворечиви и
допълващи се с оглед отделните техни възприятия, добити в различни моменти от
времето, а именно: в пристигането на
автомобила, управляването му от касатора/административнонаказаното лице,
неговото спиране на място, където пречи на движението, респ. опитите му да
обърне автомобила и блъскането му в оградата на Билла и парапета на мостчето.
Въз основа на
установената от въззивния съд фактическа обстановка, са изведени обосновани и
логични правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав, без да е
необходимо тяхното преповтаряне в настоящото решение, към които мотиви съдът
препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 118 от
25 04 2023 г. по АНД № 1109/2022 г. по описа на РС Монтана, с което е
потвърдено Наказателно Постановление № 22-0996-001468/07.09.2022 г. на Началник
Сектор ПП при ОДМВР Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: