Р Е
Ш Е Н И Е № 638
гр. Пловдив, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на девети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9335 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
субективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив, дължи на сума на ищеца „АРДЖЕНТО ГРУП” ЕООД сумата в
размер на 221,57 лв. – представляваща 1/2 от общото задължение, и на ищеца
„ВАЙС КЕПИТЪЛ” ЕООД сумата от 221,57 лв. - представляваща ½ от общото
задължение, а именно - законна лихва за периода от 02.07.2016 г. до 03.11.2016
г., върху главница в размер на 12636,23 лв., недължимо платена от ...........,
на което двамата ищци са частни правоприемници по силата на сключен договор за
цесия от 04.11.2016 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2539/ 22.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4149 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III брачен
състав.
Ищците твърдят, че по
силата на договор за цесия от 04.11.2016 г., първоначалният кредитор ...........е
продал на двамата ищци вземането си за законна лихва, което има срещу ответното
дружество, а именно сумата от 443,15 лв., представляваща законна лихва върху
сумата от 12 636,23 лв., за периода от 02.07.2016 г. до 03.11.2016 г. Сочат, че
ответникът е уведомен за цесията с писмо, получено от него на 07.11.2016 г.,
поради което всеки от двамата ищци е кредитор на ответника за сумата от по
221,57 лв., или общо 443,15 лв. Процесното вземане от 443,15 лв. представлява
законна лихва върху сумата от 12636,23 лв., за която е установено със сила на
пресъдено нещо, че е недължимо платена от ..........., в резултат на извършена
едностранна корекция на сметка, и като такава подлежи на връщане от ответника.
За процесните суми е депозирано заявлението по чл.410 ГПК и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4149 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, срещу която длъжникът е възразил, поради което ищците
обосновават правния си интерес от предявяване на настоящите искове. Молят за
тяхното уважаване и присъждане на разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив, със становище за неоснователност на
предявените искове. Ответникът поддържа, че договорът за цесия от 04.11.2016
г., с който ищците се легитимират за титуляри на вземането бил нищожен, като
накърняващ добрите нрави. Не оспорва, че с влязло в сила решение № ..../
09.10.2014 г., постановено по гр.д. № ..../2014 г. на РС ......, ответникът е
осъден да заплати на ........... сумата от 12636,23 лв., заплатена без
основание стойност на допълнително начислена ел. енергия по две фактури, като в
това дело ищецът не е претендирал заплащането на обезщетение за забавено
плащане от датата на исковата молба – 27.02.2014 г. Ответникът заплатил
посочената сума на 01.12.2016 г., като законна лихва за забава се дължала от
27.02.2014 г. до 01.12.2016 г. (948 дни) или сумата в размер на 3339,52 лв.
Твърди, че с общо 7 договора за цесия от 04.11.2016 г. ........... е
прехвърлило на различни търговски дружества вземанията си за законна лихва за
забава за различни периоди и в различни размери, сред които и двамата
ответници, за което били предявени съответно искове. Поддържа, че със
сключването на договора за цесия се упражняват превратно граждански права, а
целта е несправедливо облагодетелстване. Моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 4149 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, III брачен състав, образувано по депозирано
от ищците заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 2539/ 22.03.2019 г.
Заповедта е връчена на длъжника на дата 01.04.2019 г., като от него е постъпило
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК на дата 08.04.2019 г. Поради това на
основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК съдът е указал на заявителите да предявят иск
за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация
чл.86, ал.1 ЗЗД.
За основателността на
претенцията на ищците следва да се проявили в обективната действителност
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: да
съществува основното задължение към ответника в твърдения от ищците размер;
задължението да не е изпълнено в срок; забавеното изпълнение да е по вина на
длъжника; длъжникът да е поканен да изпълни задължението си; ищците да са
придобили процесните вземания по силата на валиден договор за цесия и длъжникът
да е уведомен за цесията. В доказателствена тежест на ищците при условията на
пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяването на
посочените обстоятелства.
По делото не се спори
между страните, че с влязло в сила решение № ..../ 09.10.2014 г., постановено
по гр.д. № ..../2014 г. на РС ......, ответникът е осъден да заплати на ...........
сумата от 12636,23 лв., заплатена без основание стойност на допълнително
начислена ел. енергия по две фактури, както и че ответникът е заплатил
посочената сума на 01.12.2016 г. на ............
Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Безспорно се приема в съдебната практика, че
исковата молба има ролята на покана за плащане на вземането, предмет на
предявения иск. В случая, исковата молба, станала повод за образуването на
гр.д. № .... по описа за 2014 г. на Районен съд ......е депозирана на дата
27.02.2014 г. в съда. От този момент длъжникът е изпаднал в забава, като от
този момент и ищецът по делото е могъл да претендира обезщетение за забавено
плащане, дори и в същото съдебно производство. Обстоятелството обаче, че не е
поискано присъждането на законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда в производството по гр.д. № ..../ 2014 г., не лишава титуляря на
вземането да го претендира в отделно производство и не освобождава длъжника от
заплащането на обезщетението за забавено плащане. Вж. определение № 305/
09.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 5086 по описа за 2015 г. на ВКС.
Поради изложеното за
периода от 27.02.2014 г. до 01.12.2016 г. ответникът е бил в забава за
изплащането на присъдената с решението сума. За този период той дължи
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва съгласно чл.86,
ал.1 ЗЗД. В настоящото производство предмет на претенцията е обезщетение за
забава за периода от 02.07.2016 г. до 03.11.2016 г. Ищците претендират да са
титуляри на вземането за лихва за забава за посочения период по силата на
договор за цесия от 04.11.2016 г. Съгласно договора за прехвърляне на
вземанията .........., в качеството си на цедент, прехвърля на „Ардженто груп“
ЕООД и „Вайс Кепитъл“ ЕООД, в качеството им на цесионери, вземане в размер на
443,15 лв., което има към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и което
представлява дължима от електроснабдителното дружество законна лихва за периода
от 02.07.2016 г. до 03.11.2016 г. върху главницата в размер на 12636,23 лв. За
извършеното прехвърляне на вземането ответникът е уведомен с уведомително писмо
от 04.11.2016 г. (л.19 от делото), получено от него на дата 07.11.2016 г.,
видно от известие за доставяне на л.20 от делото. Поради това и на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД цесията е породила действия спрямо длъжника от момента на
уведомяването му и от този момент той е знаел кой е неговият кредитор и е могъл
да изпълни задължението си. С оглед така приетите за установени фактически
обстоятелства, съдът стига до извода, че ищците са титуляри на процесното
вземане, прехвърлено им с договор за цесия от 04.11.2016 г.
Не се възприемат изложените
от ответната страна доводи за нищожност на договора за цесия поради
противоречие с добрите нрави. В действителност, установи се по делото, че
дружеството ...........е прехвърлило на части вземанията си за обезщетение за
забава на общо 12 други търговски дружества. Законът обаче не забранява
прехвърлянето на части от вземане в полза на други лица. От своя страна,
приобретателите на това вземане имат правната възможност да потърсят
изпълнение, включително и по съдебен ред, както е в случая, при липса на
доброволно плащане от страна на длъжника. Последният, за да препятства
образуването на граждански дела и за да не става повод за това, би могъл да
изпълни доброволно. Най-ранният момент, в който ответникът е могъл да стори
това е бил моментът на уведомяването му за извършеното прехвърляне на вземанията,
което е станало в един кратък времеви период от сключването на самите договори
за цесия – 04.11.2016 г., а именно - на 07.11.2016 г. Въпреки уведомяването на
ответника за новите кредитори, които както се посочи са били дванадесет на
брой, длъжникът не е заплатил доброволно до депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 14.03.2019 г., почти две
години и половина, след узнаването за цесията. Липсата на доброволно плащане, а
и наличието на всички останали положителни предпоставки от фактическия състав
на претенцията, водят до извода за нейната основателност.
Следва да се отбележи
за пълнота, че разгледано в своята цялост, поведението на титуляря на вземането
на лихва за забава – .........., не отговаря на изискванията за добросъвестност
и етичност в търговските взаимоотношения. Прехвърлянето на вземането на части,
макар да не е забранено от закона, на дванадесет различни търговски дружества
(всички с управител едно и също физическо лице) би могло да доведе до образуването
на поне дванадесет отделни производства, като във всяко от тях да се
претендират отделно разноски. Така се е случило и в настоящия случай. Тези
обстоятелства обаче не могат да доведат до извод за нищожност на договорите за
цесия. Ответникът е могъл да избегне отговорността за разноски, като заплати
задължението си във възможно най-кратък срок от узнаването за новите титуляри
на вземането, а не да изчаква образуването на граждански дела, повече от две
години след съобщаването му за цесията.
Размерът на иска е определяем от съда с оглед
разпоредбата на чл.162 ГПК, посредством използването на он-лайн калкулатор. Установи
се, че обезщетението за забава в размер на законната лихва за процесния период
от 02.07.2016 г. до 03.11.2016 г. върху сумата от 12636,23 лв. възлиза на претендираната
сума от 443,15 лв. Всеки от ищците има право на половината, а именно – на
221,57 лв. Поради това предявените установителни искове следва да се уважат в
тяхната цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК в полза на всеки от ищците следва да се присъди сумата от по 187,50 лв. за
разноски, от която 150 лв. за адвокатско възнаграждение и 37,50 лв. за държавна
такса. Дължат се разноски и в заповедното производство, като за тях съдът дължи
изричен осъдителен диспозитив съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Доказа се да са сторените разноски от всеки от ищците в размер на 162,50 лв.,
от които 150 лв. за адвокатско възнаграждение и 12,50 лв. за държавна такса,
която сума следва да се присъди в полза на всеки от ищците.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените
от „Ардженто груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 9, ет.2, НП, вход от ул. „Бачо
Киро“, Бизнес-център „Венус“, представлявано от ...... В.Т.В. и „Вайс кепитъл“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 9, ет.2, НП, вход от ул. „Бачо Киро“, Бизнес-център
„Венус“, представлявано от ...... В.Т.В. против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, субективно съединени установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи сумата от
общо 443,15 лв. (четиристотин
четиридесет и три лева и петнадесет стотинки), от която 221,57 лв. на „Ардженто
груп“ ЕООД, ЕИК: ********* и 221,57 лв. на „Вайс кепитъл“ ЕООД, ЕИК: *********,
представляваща обезщетение забава за периода от 02.07.2016 г. до 03.11.2016 г.
върху главница в размер на 12636,23 лв., недължимо платена от .........., ЕИК:
*********, на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: ********* на
27.01.2014 г., което вземане е прехвърлено в полза на ищците с договор за цесия
от 04.11.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2539/ 22.03.2019 г., по ч.гр.д. № 4149 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, III брачен
състав.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Ардженто груп“ ЕООД, ЕИК: *********,
сумата от 187,50 лв. (сто осемдесет
и седем лева и петдесет стотинки) – разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение и за държавна такса, както и сумата от 162,50 лв. (сто шестдесет и два лева и
петдесет стотинки) – разноски в производството по ч.гр.д. № 4149 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, III брачен
състав.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
********* да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Вайс кепитъл“ ЕООД, ЕИК:
*********, сумата от 187,50 лв. (сто
осемдесет и седем лева и петдесет стотинки) – разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение и за държавна такса, както и сумата
от 162,50 лв. (сто шестдесет и два
лева и петдесет стотинки) – разноски в производството по ч.гр.д. № 4149 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III брачен
състав.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала!
ММ