Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 04.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 392
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 35- 0000083 от 09.03.2020 г. на Началник на Регионална
дирекция „АА” – гр.Плевен е наложено на ЕТ „Д-Д.Г-Л.Г.“, със седалище и адрес
на управление гр.Ловеч, **************, БУЛСТАТ ********, представляван от Л.Г.Г., административно наказание на основание чл.96, ал.1, т.8,
предл.2-ро от Закона за автомобилните превози – имуществена
санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. на МТ.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез
процесуалния си представител адвокат С.Д. го е обжалвал, като неправилно и незаконосъобразно
издадено. В жалбата изтъква, че наказателното постановление е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Сочи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй
като нито в АУАН, нито в наказателното постановление е било посочено мястото
където е извършено нарушението. Подобно са изтъкнати доводи и развити
съображения в този смисъл. Изтъква, че от съдържанието на обстоятелствената
част на наказателното постановление не става ясно какво точно нарушение е
извършил жалбоподателя, поради което не може да организира и реализира защитата
си в пълен обем.
Подробно в жалбата са развити и съображения относно нормата на чл.96, ал.1,
т.8, предл.2-ро от ЗАвП,
като изтъква, че в същата са дадени две форми на изпълнителното деяние –
„разпореди“ или „допусне“. В тази връзка сочи, че не става ясно как наказващият
орган е установил, че е осъществена именно формата на изпълнително деяние
„допусне“, а не „разпоредил“ и че в тази насока е налице недоказаност на
нарушението.
Изтъква също така, че жалбоподателят е наказан за неизпълнението на чуждо
задължение, тъй като клиента с който той е имал договор е следвало да подаде
списък с имената на превозваните лица и декларация, че същите са негови
работници, служители или ученици.
Обстоятелствено в жалбата са развити и съображения относно наличието на
маловажен случай и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Представлява се от адвокат С.Д., която пледира наказателното постановление да
бъде отменено изцяло. Претендира и направените по делото разноски. Развива
изложените аргументи в жалбата, като акцентира на това, че не е посочено
мястото, където се твърди, че е извършено нарушението, че не е ясно как
наказващият орган е приел и установил, че е извършено при форма на изпълнително
деяние „допусне“. Развива и доводи, че жалбоподателят не е имал задължението
той да съгласува разписанието с ИА „Автомобилна администрация“ и в този смисъл
е наказан за неизпълнение на чуждо задължение.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител. Писмено, в съпроводителното писмо
предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Пак там, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН правят възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че
същия надвишава размера, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Д.П.И. и И.Ц.М., както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
:
ЕТ „Д-Д.Г-Л.Г.“, представляван от Л.Г.Г.
притежавал лиценз № 10236 на Европейската общност за извършване на превоз на
пътници. На 02.01.2020 г. между търговеца и „В.“ АД – гр.София бил сключен
договор за специализиран превоз /л.14/, съгласно който ЕТ „*****************“
следвало да извършва превоз на работници и служители на „В.“ АД на повикване и
в зависимост от нуждите на дружеството.
Съгласно така сключеният договор и видно от пътен лист № 247778 /л.12/, на
06.02.2020 г. едноличният търговец извършил специализиран превоз на пътници
(работници на „В.“ АД) с автобус „Р.М.“ с рег.№ ********по маршрут гр.Ловеч –
с.Галата, област Ловеч. Водач на автобуса бил Е. М. П., ЕГН : **********, като
началният час на тръгване от гр.Ловеч бил в 14:40 часа.
Тъй като докато бил изпълняван превоза с автобуса на търговеца се случило
ПТП, в което последния участвал, то от ОД на МВР Ловеч информирали за него
органите на ОО „АА“ – Ловеч. В тази връзка, на 07.02.2020 г., в офиса на ОО
„АА“ – Ловеч била извършена документална проверка на ЕТ „*****************“
относно спазване нормативните разпоредби за извършения специализиран превоз на
пътници. Проверката била извършена от свидетелите Д.И. и И.М. – инспектори при
ОД „АА“ – Плевен. При проверката на представените от представляващия търговеца Л.
Г. документи свидетелите констатирали, че липсва разписание за специализиран
превоз, което да е съгласувано с регионалното звено на ИА „АА“ в гр.Ловеч. При
разпита им в хода на съдебното следствие свидетелите не могат да си спомнят
дали сред представените от свидетеля документи е било налично и маршрутното
разписание намиращо на л.13 от делото. Същото обаче е посочено като иззето
доказателство в съставения на едноличния търговец АУАН, поради което съдът
приема за установено, че към момента на проверката такова маршрутно разписание
е съществувало.
С оглед на констатираното при проверката свидетелят И. приел, че ЕТ „*****************“
е нарушил разпоредбата на чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, поради
което му съставил акт за установяване на административно нарушение № 259998/07.02.2020
г. за нарушение на посочената разпоредба, на който като свидетел се подписал И.М..
По така съставеният му акт представляващият търговеца не е вписал
възражения.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмени
възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление № 35-0000083 от 09.03.2020 г. на Директор на Регионална дирекция „АА”
– Плевен, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка и
жалбоподателят ЕТ „*****************“ бил санкциониран на основание чл.96,
ал.1, т.8, предл.2-ро от ЗАвП
с имуществена санкция в размер на 3000 лева. Наказващият орган също
квалифицирал нарушението по чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие
за установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление. Подадена е също така и от надлежна страна, поради което е
допустима.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от легитимен орган,
съгласно заповед № РД-08-80/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта /л.10-11/.
АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на закона и съдържат всички
предвидени в чл.42, респективно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити и няма основания
за отмяна на постановлението на формално основание. Направените в тази връзка
възражения от жалбоподателя не се споделят от настоящата инстанция и не могат
да бъдат кредитирани. Точно и изчерпателно в АУАН и в НП е описано нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено. В този смисъл налице е и посочване на
мястото на извършване, като се има предвид и спецификата на вмененото на
жалбоподателя нарушение. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана след извършена комплексна проверка по
документи в гр.Ловеч, в сградата, където се помещава отдела на Изпълнителната
агенция „АА“, като след констатиране на нарушението е бил съставен АУАН. Вменената
като нарушена разпоредба на чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ
задължава разписанието за специализиран превоз да бъде съгласувано с
регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в
областта, на чиято територия се намира предприятието или учебното заведение. В
случая това е било регионалното звено на агенцията в гр.Ловеч, тъй като,
независимо, че седалището и адреса на управление на „В.“ АД се намира в
гр.София, то предприятието което дружеството стопанисва (завод за производство
на алкохол) и чиито работници е следвало да бъдат превозвани се намира на
територията на гр.Ловеч. Изпълнителното деяние на нарушението пък е очертано в
санкционната норма на чл.96, ал.1, т.8 от ЗАвП, в
хипотезата на „допусне извършването на превоз“, или т.нар. „допустителство“.
В този смисъл, в обжалваното НП описанието на санкционираното нарушение е
достатъчно пълно и ясно, в т.ч. и мястото на извършването му, за да разбере
извършителят в какво се обвинява, респективно да организира защитата си в пълен
обем. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че допуснатият да бъде
извършен превоз без валидно, т.е. съгласувано разписание е осъществен по
маршрут гр.Ловеч – с.Галата, с час на тръгване в 14:40 часа от гр.Ловеч. Това
обстоятелство категорично изключва извода за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила визирани в нормата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Ясно и недвусмислено наказващият орган е дал да се
разбере, че мястото на извършване на нарушението е гр.Ловеч, от където е
започнал превоза и където е седалището на превозвача допуснал осъществяването
на превоза без съгласувано разписание за специализиран превоз.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е констатирал нарушение по
чл.61, ал.2 от Наредба № 33/3.11.1999 г., като е отнесъл констатираните при
проверката факти към хипотезата на правната норма. Тази разпоредба задължава
разписанието по образец (приложение № 9а от Наредбата) да е съгласувано със
съответното регионално звено на ИА „АА“ и това всъщност е и едно от условията
за валидността му при извършването на специализирани превози. Страните по
делото не спорят, че на 06.02.2020 г. автобус на едноличния търговец е
извършвал специализиран превоз на пътници по маршрута гр.Ловеч – с.Галата,
област Ловеч. От доказателствата по делото безспорно се установи, че е имало
маршрутно разписание за специализиран превоз подписано и от двете страни по
договора за превоз - ЕТ „*****************“ и „В.“ АД /л.13 от делото/, което
разписание е било представено при документалната проверка на 07.02.2020 г., тъй
като е било посочено като иззето доказателство в съставения АУАН /л.9/. В него
е посочено, че се изпълнява от 02.01.2020 г., но липсват каквито и да било
данни, че е било съгласувано с териториалното звено на ИА „АА“ в гр.Ловеч, или
пък с което и да е друго звено на агенцията. В самото разписание, под т.I е налице графа „Съгласувано с ОО АА Ловеч“, но липсва подпис и печат от
териториалното звено.
С оглед на тези съображения съдът намира, че липсата на съгласуване на
разписанието със съответното регионално звено на ИА „АА“ прави същото невалидно
и в този смисъл отразеният в обстоятелствената част на наказателното
постановление факт, че превоза е бил извършван без такова разписание е
безспорно доказан.
Във връзка с горното, следва да бъде обсъдено и изложеното в жалбата и в
хода на съдебните прения възражение, че незаконосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран
за неизпълнението на чуждо задължение.
Действително, нормата на чл.61, ал.3 от Наредба № 33/1999 г. на МТ ясно
определя чие е задължението да съгласува разписанието със съответното
регионално звено на ИА „АА“ и това е клиента на превозвача, в случая „В.“ АД. В
разглежданият случай обаче, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана не за това, че не е съгласувал разписанието,
а за това, че е допуснал негов автобус да извърши специализиран превоз на
пътници без да има съгласувано с регионалното звено на ИА „АА“ разписание за
това, т.е. с невалидно такова. А това вече е задължение на превозвача. Той е
длъжен да съблюдава дали превозите, които извършва са в съответствие със
законовите изисквания. Съставът на нарушението е очертан в нормата на чл.96,
ал.1, т.8 от ЗАвП, която по същността си освен, че е
със санкционен характер, визира и задължение на превозвачите. Същата изисква
освен налично разписание, то същото и да е валидно. А валидността му се предпоставя от сключен преди това договор с възложителя и
съгласуването на разписанието със съответното регионално звено на ИА „АА“. В
този смисъл посочената като нарушена норма на чл.61, ал.2 от Наредба № 33/1999
г. на МТ касае условията за валидност на разписанието и в случая е привръзка към състава на нарушението визиран в чл.96, ал.1,
т.8, предл.2-ро от ЗАвП,
конкретизираща един от елементите му от обективна страна.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че описаното в акта и
наказателното постановление е извършено от обективна страна. Правилно е била
ангажирана отговорността на превозвача ЕТ „*****************“, чрез налагане на
„имуществена санкция“. Това по своята същност е безвиновна,
обективна отговорност и независимо, че жалбоподателят не е юридическо лице, то
законодателят по отношение на санкциите, които се налагат при реализирането на административнонаказателната им отговорност е приравнил
едноличните търговци към ЮЛ – чл.83, ал.1 от ЗАНН.
Категорично не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя, че
неизяснен е останал въпросът как наказващият орган е установил, че не е била
осъществена другата форма на изпълнителното деяние по чл.96, ал.1, т.8 от ЗАвП, а именно : „разпореди“, а е осъществена формата
„допусне“. При безспорна установеност на факта, че е бил извършен специализиран
превоз с автобус и водач на жалбоподателя без валидно разписание (несъгласувано
със съответното регионално звено) от една страна и от друга – липсата на
каквито и да било доказателства или поне някакви косвени дори данни, че това се
е случило по изричното разпореждане (писмено или устно) на превозвача. Ето
защо, логично е приетото от наказващия орган, че формата на изпълнително деяние
е допустителство, тъй като последната се осъществява
при бездействие. Докато безспорно е, че формата на изпълнително деяние
„разпореди“ се осъществява чрез конкретно обективирано
действие/я, но при липсата на доказателства и данни за проявени такива, няма
как наказващия орган да установява и доказва отрицателни факти.
Поради тези съображения съдът не кредитира наведените с жалбата и в хода на
съдебните прения възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила при
издаването на обжалваното НП, както и за нарушения на материалния закон при
ангажиране на отговорността на жалбоподателя. В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление изчерпателно и точно
са описани всички елементи от състава на нарушението, датата и мястото му на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата
разпоредба, която е била нарушена от едноличния търговец. Посочени са седалище,
адрес и БУЛСТАТ на жалбоподателя, както и данни за представляващия го. Достатъчно
прецизно е посочено и наименованието на нормативния акт, разпоредба от който е
нарушена от жалбоподателя – Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министъра на
транспорта. Действително, пълното наименование на наредбата е Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, но това не означава, че жалбоподателят е бил поставен в
неизвестност за това разпоредба от кой нормативен акт му се вменява, че е
нарушил. Съгласно нормата на чл.10, ал.1 от Закона за нормативните актове,
обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко
нормативни актове от същата степен. Ясно е, че за този вид обществени
отношения, овластения за това орган – министъра на
транспорта може да издаде само един нормативен акт, още повече, че пък наредба
под номерация 33 от дата 03.11.1999 г. е категорично, че може да е само една и
объркване или неясноти в този смисъл не може да има.
Правилно е била определена и санкционната норма - чл.96, ал.1, т.8, предл.2-ро от ЗАвП, тъй като именно
в нея е предвидена санкция за този, който допусне извършването на специализиран
превоз, за което не притежава валидно разписание, каквото в случая е налице. На
ЕТ „*****************“ е наложена „имуществена санкция“ в императивно
предвидения в закона размер от 3000 лева, като за съда не съществува правна
възможност да я намали, с оглед законовата забрана по смисъла на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Настоящият състав на РС Ловеч приема, че извършеното от едноличния търговец
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН – такъв,
при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид. За съставомерността на нарушението не е необходимо да са
настъпили конкретно проявени вредни последици. В този смисъл не могат да бъдат
споделени развитите от жалбоподателя съображения. В конкретния случай
извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с
достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно
нарушение, подлежащо на санкциониране. А и законодателят е заложил висока
обществена опасност на осъщественото от жалбоподателя нарушение (най-малкото
съдейки и по високия размер на санкцията), и тя в обсъждания казус е била
налице.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказващият орган е издал едно законосъобразно
наказателно постановление, като правилно според обстоятелствата е квалифицирал
извършеното от ЕТ „*****************“ нарушение и е приложил съответната
санкционна норма, поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, претендираните от
жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000083 от 09.03.2020 г. на Директор на Регионална дирекция „АА”
– гр.Плевен, с което е наложено на ЕТ „Д-Д.Г-Л.Г.“, със седалище и
адрес на управление гр.Ловеч, **************, БУЛСТАТ ********, представляван
от Л.Г.Г., административно наказание на основание
чл.96, ал.1, т.8, предл.2-ро от Закона за
автомобилните превози – имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за
нарушение на чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :