Решение по дело №219/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 228
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20217110700219
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 228

                                                 гр.Кюстендил, 05.10.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на петнадесети септември  през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА                                                                                                      НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА   

при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа  докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 219  по описа за  2021год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Д.В.Б. ***,  чрез пълномощника си адв. Д.Т. от АК – Благоевград,  е подал касационна жалба срещу решение № 260200 от 28.05.2021г.  на  Районен съд – Дупница  по  АНД   28/2021г., с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0348-000685 от 17.11.2020г., издадено от началника на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по  чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на процесуалните правила се свързва с липса на доказателства относими към спорните по делото факти и на произнасяне от съда по всички наведени оплаквания от нарушителя.  Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се обосновава с доводи за процесуални нарушения относно съдържанието на АУАН и НП и за  неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, както и за недоказаност на административното нарушение.  Сочи се, че по делото липсват доказателства относно субекта на нарушението, като се твърди  неоснователно приложение на хипотезата по чл.188, ал.2 от ЗДвП. Релевирани са доводи за предявено неясно обвинение, както и за неспазване на процедурата за установяване на съставомерното деяние по Наредба  № 8121з-532/2015г.,  вкл. за отсъствие на надлежен протокол по чл. 10, ал.1 и ал.2 от Наредбата  и на снимка на разположението на АТСС съгласно изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата. Възразява се срещу доказателствената сила на снимката от АТСС, за която се сочи, че не е подписана  от издателя. Претендира се приложимост на хипотезата по чл.28 от ЗАНН.  Прави  се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление. Иска се присъждане на деловодни разноски.

            Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на съдебния акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема  следното:

Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се приема за основателна, но с различен правен резултат от искания от касатора. Съображенията са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0348-000685 от 17.11.2020г., издадено от началника на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, с което на касатора Д.В.Б.  са наложени административни наказания "глоба" в размер на     700,00 лв.    и  "лишаване от право да управлява МПС" за  срок от 3 месеца  на осн.  чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП  във вр. с  чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От фактическата страна на спора е установено, че на 11.02.2020г., в 15,53 часа, с техническо средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол  тип TFR-1M,   радар TR4D с № 563, е заснето движение на товарен автомобил  „Дачия докер“  с рег. № РА6219ВХ,  в гр. Дупница, на ул. „Самоковско шосе“  в посока гр. Самоков,   със скорост  от 106 км/ч   и   наказуема  скорост 103 км/ч /приспаднат толеранс от 3%/  при ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч.

За деянието е съставен АУАН  685 /АА367687/ от 10.07.2020 г., в който се съдържат фактически обстоятелства и предявено обвинение, идентични с тези в НП. Актът е  предявен на нарушителя на 24.10.2020г., ведно със снимката от АТСС, съдържаща данни за  нарушението.

В съдебното производство АНО е приложил следните доказателствени средства: снимка  5565 без  издател, посредством която се установява времето на извършване на нарушението, видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил, измерената скорост на движение, разрешената скорост и наказуемата скорост, вида, местоположението /с географски координати / и режима на работа на техническото средство; Протокол от проверка № 5-21-19/04.07.2019г. с данни за извършена на 04.07.2019г. проверка за техническа годност на мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M,   с идент. № 563;  Протокол с рег. № 23 от 11.02.2020г. за използване на АТСС  с идент.  № 563 на 10.02.2020г.  при  което са заснети  статични изображения /видеозаписи/ с №№ 5467-5511; писмо рег. № 348р-8713 от 01.06.2020г. на началника на РУ – Дупница с адресат началника на сектор ПП – Пазарджик с данни за това, че от извършени справки в системата на МВР и в Търговския регистър се  установяват  собственикът на процесното МПС – „Интерлийз ауто“ ЕАД и съотв.   ползвателят – „Телекабелстрой“ ЕООД – Пазарджик  с управител Г.Х.Я.; декларация по чл.188 от ЗДвП от 17.06.2020г., с която Д.В.Б. като ползвател на МПС декларира, че на 11.02.2020г., около 15,53ч е управлявал лично автомобила.

 Съдът е разпитал  актосъставителя Иванов и свидетеля на съставяне на акта - Стоилков, които сочат, че  нарушението е установено с АТСС  в служебен  автомобил, разположен на територията на гр. Дупница.

Съдът е изискал от АНО снимка на мястото на разположение на уреда, като видно от изпратения отговор такава не е изготвена. Събрани са данни от Областно пътно управление – Кюстендил относно мястото на нарушението според вписаните координати в изготвената снимка, като видно от писмо на директора на ОПУ, деянието е извършено в границите на населеното място гр. Дупница.

Във въззивното производство е приета съдебно – техническа експертиза с констатации на вещото лице, че автомобилът, в който е монтирано АТСС се е намирал на разстояние от 334 метра преди  пътния знак за край на населено място гр. Дупница.  

При така установените факти по делото, съдът е формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно постановление, като е приел, че нарушението е установено и заснето с техническо средство за контрол на скоростта, което е годно за експлоатация и е доказано от представената снимка. Отречени са като неоснователни доводите на нарушителя за процесуални нарушения на АНО във връзка с изискванията на Наредба  № 8121з-532/2015г. ,  за неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН и за маловажност на извършеното деяние.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

  Оспореното решение е неправилно поради следното:

  Решаващите  изводи  на  въззивния съд за доказаност на административното нарушение са необосновани и незаконосъобразни. Същите са  постановени в нарушение  на  принципа  за  разкриване  на  обективната  истина  по  чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН с оглед правомощието на съда по чл.107, ал.1 и ал.2  от НПК да събира доказателства за установяване на всички относими обстоятелства, вкл. и по свой почин.  Неспазването на това правомощие от въззивната инстанция  представлява процесуално нарушение по см. на чл.348, ал.1, т.2 от НПК.  Съдът  в разпореждането си по делото от 18.01.2021г.  е дал указания до АНО за представяне само на част от относимите към спора писмени доказателствени средства, с което предмета на доказване е ограничен до обстоятелствата, свързани с валидността на АТСС, правилата за използването и за удостоверяване на разположението му.  Без да провери изцяло пълнотата на изпратената от ответника административнонаказателна  преписка  и  относимостта на приложените към нея документи, въззивната инстанция е приключила съдебното следствие и е постановила оспореното решение за потвърждаване на издаденото НП. В резултат на горното процесуално поведение на съда, по делото липсват доказателства за установяване на деянието от обективна страна, вкл. и на субекта на отговорността. Във връзка с авторството на релевираното деяние, по делото са представени  писмо на  АНО и декларация на касатора Б..  Данните  в  писмото с рег. № 348р-8713 от 01.06.2020г. на началника на РУ – Дупница са за това, че собственик на процесното МПС е „Интерлийз ауто“ ЕАД  и  съотв.   ползвател е „Телекабелстрой“ ЕООД – Пазарджик  с управител Г.Х.Я., а с декларация , подадена на 17.06.2020г.,  Д.В.Б. декларира също като ползвател на МПС, че на 11.02.2020г., около 15,53ч е управлявал лично автомобила.  При така представените документи, които не установяват връзка между  дружеството – собственик / ползвател на МПС и нарушителя,  съдът е следвало да изиска от  АНО  справка от  информационната система на  МВР за регистрация на пътни превозни средства в Република България за собствеността върху автомобила; декларацията по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП на  собственика/ползвателя на МПС или на законния представител / вж. писмото на АНО от 01.06.2020г./. Отсъствието на посочените доказателства сочи на необоснованост на изводите в оспореното решение във връзка със субекта на нарушението.

Извън горното, съдът е проявил процесуално бездействие и по отношение на дължимата проверка за спазване  изискванията относно способа за изготвянето и формата на представяне на снимката /клипа/ от АТСС и на правилата на  Наредба  № 8121з-532/2015г., каквито оплаквания са наведени от нарушителя.  Видно е, че представената снимка от АТСС не е подписана от съставилото я длъжностно лице при ответника, а протоколът  по чл.10, ал.1 от Наредбата е за предходна дата /за 10.02.2020г. вместо за 11.02.2020г./.  Необходимо е  да се изискат от АНО  снимка /клип/ от АТСС във  валидната  форма за записване на информацията върху хартиен носител, предвидена в чл.163, ал.7 вр. с  чл.135 от НПК, както и  надлежния протокол за използването на процесното техническо средство, с което е заснето нарушението. Липсата на  посочените документи  сочи на необоснованост на изводите в оспореното решение във връзка с обективните признаци от състава на нарушението по чл.182, ал.1, т.6 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. 

Горните констатации за отсъствие по делото на относими и необходими доказателствени средства са резултат от допуснато от съда съществено процесуално нарушение, което  е касационно отменително основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.

Предвид изложеното и на осн. чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК съдът ще отмени съдебното решение и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.  При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от АНО посочените доказателства  и  да  формира  самостоятелни  изводи  по съществото на спора досежно съставомерността на релевираното деяние.

За пълнота на изложението и във връзка с възраженията на касатора, следва да се посочи, че в АУАН и в НП се съдържа надлежно описание на деянието; предявеното обвинение е ясно, а нарушението не разкрива признаците на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. В тази част изложените от въззивния съд мотиви са обосновани и правилни.

С оглед правния резултат по делото и по арг. от чл. 226, ал.3 от АПК, касационната инстанция не са произнася по разноските по водене на делото.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ  решение № 260200  от  28.05.2021г. на Районен съд - Дупница по АНД № 28/2021г. и  връща делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                                

 

                2.