Р Е Ш Е
Н И
Е № 2499
гр. Пловдив, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на седемнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15066 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба
от „Агенция за събиране на вземяания“ ЕООД срещу К.М.Я., с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
1015.61 лева – главница по договор за паричен заем № *** от 16.12.2016г.,
сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД за периода от 16.02.2017 г. до
16.11.2017 г. по отношение на който на основание чл.7, ал.4 от договора е
обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 18.03.2017 г., 195.76 лева,
представляващи договорна лихва за периода от 16.02.2017 г. до 16.11.2017 г., по
отношение на която е настъпила предсрочна изискуемост от 18.03.2017 г., 1277.70
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
16.02.2017 г. до 16.11.2017 г., за която е обявена предсрочна изискуемост от
18.03.2017 г., 497.81 лева – неустойка за предсрочна изискуемост начислена
еднократно на 18.03.2017 г., 126.30 лева – обезщетение за забава за периода от
19.03.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна та лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното
плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между
ответника и „Сити кеш“ ООД е сключен
договор за паричен заем № *** от 16.12.2016г., съгласно който на ответникът е
отпуснат заем в размер на 1100 лева, усвоен веднага след сключване на договора.
По договора ответникът дължал и договорна лихва в размер на 232.5 лева, така
общо дължимата сума по договора възлиза на 1332.5 лева, платима на 11 броя
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 121.13 лева, включваща главница и
договорна лихва с първа погасителна вноска на 16.01.2017 г. и последна
погасителна вноска на 16.11.2017 г.
Твърди се, че кредитът е станал
автоматично предсрочно изискуем на 18.03.2017 г., тъй като ответникът не
заплатил 2 броя месечни вноски, като настъпването на предсрочна изискуемост е
предвидена в договора в чл.7, ал.4. Поради настъпилата предсрочна изискуемост
заемодателя начислил на 18.03.2017 г. неустойка на ответника за предсрочна
изискуемост в размер на 497.81 лева, представляваща 20 % от сумата от 2489.07
лева, формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и
неустойка, дължими до края на срока на договора.
В договора ответникът се задължил да в
3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, при
неизпълнение на това задължение да дължи неустойка. Неустойката се начислявала
еднократно, след 3 дни, от датата на сключване на договора и се дължи като
допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Дължимата неустойка по
договора е в размер на 1406.57 лева, която е включена в месечните погасителни
вноски.
Било начислено и обезщетение за забава в
размер на 126.30 лева за периода от 19.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда.
По договора била заплатена сума в размер
на 250 лева, с която са погасени – главница – 84.39 лева, договорна лихва –
36.74 лева и неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
128.87 лева.
Излагат се твърдения, че така описаните
вземания са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения принадлежности
от „Сити кеш“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД с Приложение № 1 от
31.10.2017 г. към Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
31.10.2017 г.
Твърди се, че за вземанията, предмет на
настоящото производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължени
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 6995/2018 г. по описа на ПРС, връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се
оспорват предявените искове. Твърди се, че договорът е сключен в противоречие
на Закона за потребителския кредит, доколкото не са спазени изискванията за
съдържание, предвидени в този закон. Счита за нищожни клаузите за
възнаградителна лихва и за неустойки. Иска се отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 6995/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД , чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. чл.92 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.86 ЗЗД, във
вр. с чл.99 ЗЗД
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото
облигационно правоотношение – Договор за
паричен заем № *** от 16.12.2016 г., валидно сключен договор за заем, в това
число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на
договорна възнаградителна лихва, размер, падеж на задълженията за главница и
договорна лихва, наличие на уговорка за неустойка, размер на неустойката,
настъпване на предпоставките за начисляване на неустойка, размер на обезщетението
за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до
длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие
на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът следва да проведе
насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, а при установяването
на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил
задълженията си.
От представения по делото
договор за паричен заем № *** от 16.12.2016 г. /л.4/ е
видно, че между „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитодател и ответника К.Я.,
като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът
е предоставил заемна сума в размер на 1100 лева, която сума заемателят,
съгласно т.4., ал.1 от договора удостоверява, че е получил с подписването на
договора. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема
40.08 %, като месечната вноска, включваща главница и лихва е в размер на 121.13
лева. В договора е уговорено, че първата погасителна вноска се дължи на
16.01.2017 г., а последната - на 16.11.2017 г. В договора т.6, във вр. с т.8 е предвидено в 3-дневен срок от подписването
му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, като
при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 1406.57
лева, разпределена в погасителни вноски.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, подписан от
заемателя, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. т.10 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания /т. 5 от договора/, право да се откаже от договора /т.9/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
т. 4, ал.2, от договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница
от ответника.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По материално-правната легитимация на ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и
приложение № 1 към него /л.11 и л.17/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано
вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В
договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част
от него /пар.2 от договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 18/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е
представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.21/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото
ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен
представител. Извод, че не настъпват последниците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с
факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на
предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на
ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на
уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в
размер на 1015.61 лева, която е останала незаплатена. В тежест на ответника е
да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради
което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за главница по
договора за заем в размер на 1015.61 лева, което се установява и от приетата по
делото ССчЕ. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 16.11.2017
г., поради което и цялата сума е изискуема към датата на подаване на
заявлението, поради което и настъпване на предсрочна изискуемост в случая е
ирелевантно. Искът се явява основателен до пълния предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна претенцията
за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.05.2018 г. до окончателното
плащане.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 195.76
лева за периода от 16.02.2017 г. до последната погасителна вноска 16.11.2017 г.
По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.08 %. Няма пречка
страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В
случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на
добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по
производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който
носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на
волята. Размерът на договорнота лихва за целия период на договора е в размер на
232.50 лева, размерът на отпуснатия кредит е 1100 лева, кредитът е отпуснат за
срок от 11 месец – не малък период от време, не е обезпечен, поради което съдът
приема, че размерът на лихвата е
съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият
като небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба,
която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. От ССчЕ се установява, че остатъка от неплатеното задължение за
договорна лихва е в размер на 195.76 лева за 16.02.2017 г. до 16.11.2017 г. Неблагоприятните последици от недоказването на
факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема,
че ответникът дължи лихва в претендирания от ищеца размер.
По отношение на неустойката за
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение.
Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи
служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза - виж решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидена в договора клауза
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 1406.57
лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока, надвишаващ размера на отпуснатия кредит.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето
на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка
по чл. 4 от договора.
Ето защо претенцията за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение в размер на 1277.70 лева за периода 16.02.2017 г. до 16.11.2017 г. ще
се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от процесния договор на
добрите нрави.
По отношение на неустойката за
предсрочна изискуемост
В т.7,
ал.4 от договора е предвидено, че кредиторът може да обяви заемът за предсрочно
изискуем при неизпълнение на задължението на заемателя да заплаща месечните
погасителни вноски без да е необходимо да го уведомява за това. В този случай,
заемодателят имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер
на 20% от дължимото вземане.
В
случая е начислена такава в размер на 497.81 лева, като ищецът се позовава на
автоматично настъпила предсрочна изискуемост, настъпила на 18.03.2017 г.
Съдът
намира, че по делото не се доказа да е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по договора. Това е така, доколкото в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е указано
при наличие на какъв фактически състав настъпва предсрочната изискуемост. Това
тълкувателно решение се прилага и за небанковите финансови институции,
каквато е ищецът, в който смисъл решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2561/2014 г., II т. о. Оттук, за да настъпи предсрочна изискуемост
на вземанията по процесния договор е необходимо уведомяването на длъжника за
това. Доколкото липсват подобни твърдения за отправено известие преди образуването
на заповедното производство, съдът намира, че в случая не е настъпила
твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по договора.
Не
е възможно предсрочната изискуемост да настъпи в хода на настоящото производство,
доколкото макар и исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК, да има характер на
уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, то това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил
след предявяване на установителния иск по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй
като не може с обратна сила да се промени момента на изискуемост на
задължението, за което задължение е издадена вече заповед за изпълнение. Още
повече в случая към датата на връчване на исковата молба и приложенията процесният
договор за кредит е падежирал изцяло и вземанията по него са изискуеми на краен
падеж – 16.11.2017 г. Ето защо след като е настъпил крайният падеж на договора,
няма как да настъпи предсрочната изискуемост на вземанията.
Само на това основание искът за неустойка е
неоснователен.
Наред с изложеното
уговорената неустойка в чл. 7, ал. 4 от договора също
противоречи на добрите нрави. Неустойка за обявяване на предсрочна изискуемост
по договора в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора
сума – главница, възнаградителна лихва и неустойка, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата би довела до
неоснователно обогатяване на кредитора. От една страна при настъпване на
предсрочна изискуемост, същият би се ползвал от благоприятните условия да
претендира вземането си предсрочно, като върху предсрочно изискуемата главница
би се начислявало обезщетение за забава за периода на забавата /неустойка за
забава/. Уговарянето и на допълнителна неустойка, която да се начислява
еднократно, в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора
сума – главница, възнаградителна лихва и неустойка обаче, противоречи на
добрите нрави. Така уговорената неустойка излиза извън допустимите граници на
санкционната си функция и дава възможност на кредитодателя да претендира, както
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, така и неустойка
от настъпването на предсрочната изискуемост.
При изложените съображения искът и
за тази неустойка ще бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото се установи, че ответникът
е заплатил по договора сума в размер на 250 лева, като от нея 128.87 лева са
отишли за покриване на вземанията зяа неустоки. В
случая ответникът не е направил възражение за прихващане /приспадане/ на
платените суми за неустойки в размер на 128.87 лева.
Въпреки, че съдът намира клаузите неустойки от
договора за нищожни поради противоречие с добрите нрави, той няма как да
приспадне от дължимите суми платените доброволно суми. Същите суми биха могли да
бъдат приспаднати само при наведено в срока за отговор възражение за прихващане
на недължимо платени суми, каквото в случая липсва. Съдът не може да основава
решението си на обстоятелство, което ответникът не е заявил като възражение
срещу иска в отговора на исковата молба /решение № 42 от 12.02.2013 г. по
гр.д. № 701/2012 г., I г.о., решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр.д. №
3848/2015 г., IV г.о./.
В нито един момент до
приключването на съдебното дирене /не само в срока за отговор по чл. 131 ГПК/
ответникът не е направил възражение за приспадане на платените суми за неустойки.
Поради изложеното претенциите за
главница и договорна лихва ще бъдат уважени в пълния предявен размер.
По отношение на лихвата
за забава:
Относно обстоятелството, кога е дължима
лихва за забава при недоказана предсрочна изискуемост виж решение № 103
от 7.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 851/2016 г., I т. о. и решение №
139/5.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на I т. о. на ВКС. Санкционираща /наказателна/ лихва не би се следвала
само, когато е уговорена като дължима единствено при реално настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Процесният случай обаче не разкрива такава
специфика, тъй като обезщетение за забава се претендира и е дължимо на
основание чл. 7, ал. 1 от договора за паричен заем независимо от това настъпила
ли е или не предсрочната изискуемост на целия кредит. Уговорката в чл. 7, ал. 1
от договора е, че в случай на забава, на която и да е погасителна вноска,
заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за
всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието
до неговото пълно погасяване. Въпрос на диспозитивно начало е от кой
момент /от коя дата/ ще се претендира обезщетението за забава. В случая ищецът
претендира обезщетение за забава от 19.03.2017 г., датата след настъпване на
предсрочна изискуемост. Съдът не
кредитира ССчЕ в тази й част, тъй като вещото лице е изчислило обезщетението за
забава при обстоятелство, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по договора, каквато липсва в случая. Ето защо съдът ще изчисли самостоятелно
обезщетението за забава.
Страните са уговорили, че при забава на
плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на
кредитодателя законната лихва за всеки ден забава, считано от датата на
настъпване на просрочието до неговото погасяване. Претендирано е обезщетение за
забава в размер на 126.30 лв. за периода 19.03.2017 г. – 30.04.2018 г.,
изчислено върху главница и възнаградителна лихва. След използването на електронен
калкулатор - www.calculator.bg и
на основание чл. 162 ГПК, съобразно датата следваща падежа на всяка отделна
неплатена вноска /в случая от вноска № 2 до вноска № 11 – погасителен план л.5/
и съобразно размера дължим по всяка
неплатена, съдът определи и размера на обезщетениeто за забава:
- 2 и 3 вноска са падежирали към дата 19.03.2017 г. и
по тях обезщетението се изчислява общо – вноска 242.26 лв. /общ размер по 2 и 3
погасителна вноска/ период 19.03.2017 г. – 30.04.2018 г. – обезщетение за
забава – 27.46 лева;
- 4 вноска – 121.13 лева, период 18.04.2017
г. – 30.04.2018 г. –обезщетение
за забава - 12.72 лева;
- 5 вноска – 121.13 лева, период 17.05.2017
г. – 30.04.2018 г. –обезщетение за забава - 11.74 лева;
- 6 вноска – 121.13 лева, период 17.06.2017
г. – 30.04.2018 г. –обезщетение за забава - 10.70 лева;
- 7 вноска – 121.13 лв., период 18.07.2017 г. – 30.04.2018 г. –обезщетение за забава - 9.66 лева;
- 8 вноска - 121.13 лв., период 17.08.2017 г. – 30.04.2018 г. –обезщетение за забава - 8.65 лева;
- 9 вноска - 121.13
лв., период 19.09.2017 г. – 30.04.2018 г. –обезщетение за
забава - 7.54 лева;
- 10 вноска - 121.13 лв., период 17.10.2017 г. – 30.04.2018 г. –обезщетение за забава - 6.60 лева;
- 11 вноска – 121.20 лева, период
17.11.2017 г. – 30.04.2018 г. – обезщетение за забава – 5.56 лева
Или общият размер на обезщетението за
забава за 19.03.2017 г. – 30.04.2018 г. е 100.63 лева.
До този размер искът ще се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер
от 126.30 лева ще се отхвърли, като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
имат и двете страни. Доколкото ответникът е участвал в производството чрез
назначен особен представител, същият не е направил разноски по делото.
От страна на ищеца са представени
доказателства за направата на разноските за ДТ в размер на 188.85 лв., 447 лева
– депозит за особен представител, 150 лева – депозит за ССчЕ. Претендира юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Общо разноски 885.85 лева
На основание чл.78, ал.1 на ищеца ще се
присъдят разноски в размер на 373.33
лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство
В заповедното производство са направени
разноски 62.26 лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение,
като съобразно уважената част от претенцията ще се присъдят разноски в размер
на 47.31 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.Я., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.
и М.Д.Д. – *** сумата в размер на 1015.61 лв., представляваща дължима главница
по договор за паричен заем № *** от 16.12.2016 г., сключен с „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 31.10.2017 г., 195.76 лева - договорна
лихва, дължима за периода от 16.02.2017 г. до 16.11.2017 г. и сумата от 100.63 лева обезщетение за забава за периода
от 19.03.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.05.2018 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6995/2018 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на
1277.70 лв. за периода 16.02.2017 г. –
16.11.2017 г.; неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 497.81 лв.,
начислена еднократно на 18.03.2017 г.; както и за обезщетението за забава за
горницата над уважения размер от 100.63 лева до пълния предявен размер от
126.30 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.М.Я., ЕГН ********** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – ***,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 373.33
лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 47.31 лева –
разноски по ч.гр.д. № 6995/2018 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригнала.
ЛШ