Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 05...20. г.
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Р.ският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на втори
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 675 по описа за 20. г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 4. ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество и ответникът се намират в облигационни
правоотношения, които се регулирали от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, съгласно които ищецът доставил на
ответника, с електроснабден имот, находящ
се в гр. Р., ЖК „Г.“, бл. ., ап. ., с ИТН: ., електрическа енергия за периода
от 02.11.2018 г. до 01.03.20. г., за което били издадени 4 бр. фактури, както
следва: фактура № . от 10...2018 г., на стойност .6,75 лева за периода от
02.11.2018 г. до 02...2018 г., фактура № . от 10.01.20. г., на стойност 241,20
лева за периода от 03...2018 г. до 02.01.20. г., фактура № . от 09.02.20. г.,
на стойност .7,50 лева за периода от 03.01.20.г. до 01.02.20. г. и фактура № .
от ..03.20. г., на стойност 234,71 лева за периода от 02.02.20.
г. до 01.03.20. г.
Задълженията по посочените фактури
били изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД абонатът разполагал с 10-дневен срок за
плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, но в срока
ответникът не изпълнил задължението си за плащане на процесните
суми, което наложило ищецът да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.
гр. д. № ./20. г. на РС – Р.. В рамките на образуваното дело съдът издал
заповед за изпълнение в полза на заявителя и ищец в настоящото производство за процесните суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
било подадено възражение от ответника, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, ищецът моли да
бъде признато в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от
830,16 лева - главница за ползвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 02.11.2018 г. до 01.03.20. г. за
електроснабден имот, находящ
се в гр. Р., ЖК „Г.“, бл. ., ап. ., сумата от 17,15 лева лева
– мораторна лихва за забава за периода от 04.01.20.
г. до 09.05.20. г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.05.20. г.
до окончателното ù изплащане.
Претендира присъждане на деловодни
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирала отговор, с който е оспорил иска, с твърденията, че не притежава
качеството на собственик или ползвател на имота, за което ангажира и писмени
доказателства.
В съдебно заседание ищецът „Ч.Е.Б.“
АД, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично, като оспорва дължимостта на вземането,
претендирано от ищцовото дружество.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Ч.Е.Б.“ АД е подало на 21.05.20. г. до Р.ския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника А.И.Й. за дължими суми за ползвана
електрическа енергия за периода от 02.11.2018 г. до 01.03.20. г. за
електроснабден имот, находящ се в гр. Р., ЖК „Г.“, бл. ., ап. ..
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № ./20. г. по описа на РдРС, по което в полза на заявителя
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ./21.05.20. г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение ответникът А.И.Й. е депозирал възражение
за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок
от съобщаването заявителят „Ч.Е.Б.“ АД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото са представени и приети 4
бр. фактури, с получател – ответника А.И.Й.,
както следва: фактура № . от 10...2018 г., на стойност .6,75 лева за периода от
02.11.2018 г. до 02...2018 г., фактура № . от 10.01.20. г., на стойност 241,20
лева за периода от 03...2018 г. до 02.01.20. г., фактура № . от 09.02.20. г.,
на стойност .7,50 лева за периода от 03.01.20. г. до 01.02.20. г. и фактура № .
от ..03.20. г., на стойност 234,71 лева за периода от 02.02.20.
г. до 01.03.20. г.
От представената по делото справка
от Служба по вписванията – Р. по персонална партида № 2.96 на ответника А.Й. се
установява, че през 2008 г. ответникът е придобил собствеността върху
самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. Р.,
ЖК „Г.“ и представляващ апартамент ., в бл. ., ет. 3, с площ от 45,03 кв. м.
Установява се също и че на 31.10.2018 г. ответникът е продал на Р.Г.Б.свой
собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда, находяща се в гр. Р., ЖК „Г.“ и
представляващ апартамент ., в бл. ., ет. 3, с площ от 45,03 кв. м.
От ответната страна по делото е
представен нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус
Б. К., с район на действие – района на РС – Р., от който се установява, че на
31.10.2018 г. ответникът А.И.Й. е продал на Р.Г.Б.следния свой собствен
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61577.504.149.1..,
с адрес на имота: гр. Р., общ. Р., обл. Перник, ЖК „Г.“,
бл. ., ет. 3, ап. ., намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
61577.504.149 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ от 45 кв. м, заедно с прилежащото към този
апартамент избено помещение – мазе № ., с площ от 2,64 кв. м.
Ответникът е представил и
удостоверение с изх. № .г., издадено от община Р., от което се установява, че недвижим
имот - апартамент № ., ет. 3, бл. ., ЖК „Г.“, описан в нотариален акт, вписан в
Служба по вписванията – Р., с рег. №
.55/21.10.2008 г., е с настоящ адрес:***, в съответствие с решение на Общински
съвет – Р. за промяна номерацията на блоковете и наименованията на кварталите и
адресите, вписани в одобрената кадастрална карта на гр. Р..
Наред с това по делото са
представени и приети Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, както и справка за консумация на клиента, издадена от ищцовото дружество, за обект, находящ
се в гр. Р., с потребител ответника А.Й., с отразяване в последната на
количеството използвана ел. енергия за периода от ..09.2016 г. до 10.07.20. г.
По делото е допуснато изслушването и
на съдебно – счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно.
Според вещото лице в счетоводството на ищеца има открита партида на името на А.И.Й.,
с клиентски № ., като има отразено задължение за ползвана и незаплатена ел.
енергия в размер на 830,16 лева по 4 бр. фактури, за погасяването на което при
извършената проверка от вещото лице не са установени плащания. Вещото лице е
посочило, че общият размер на задължението на ответника към ищцовото
дружество, включващо главница и лихва за забава, е 847,31 лева, от които 830,16
лева – главница и 17,15 лева – мораторна лихва за
забава за периода от 04.01.20. г. до 09.05.20. г.
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен
по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че за процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника електроенергия срещу задължение на
последния да заплаща стойността ù, че е доставил определено количество
електроенергия, посочено в изброените в исковата молба фактури, единичната цена
на потребената ел. енергия, както и общия размер на претенцията си и начина на
начисляването ù и че за ответника е възникнало задължение за плащане на
исковата сума.
За да възникне задължение за плащане
на доставена ел. енергия, то следва на първо място да се установи качеството на
потребител на ответника по иска.
По силата на чл. 98а, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия.
По делото са представени Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД.
Съгласно чл. ., ал. 1 от същите потребителят е длъжен да заплаща потребената електрическа
енергия веднъж месечно, като по
силата на чл. 4, ал. 2 потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа.
От горните разпоредби следва, че за да
се приеме, че ответникът е потребител на електрическа енергия, то трябва да се
установи, че е собственик или ползвател на имот, като ползва ел. енергия за
домакинството си.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че не е установено, че през исковия период ответникът
е притежавал качеството потребител на ел. енергия, което е достатъчно основание
за отхвърляне на предявения иск. По делото липсват доказателства, от които да
може да се направи извод, че ответникът за процесния
период от 02.11.2018 г. до 01.03.20. г. е бил собственик или ползвател на имота
за процесния период. Напротив, от представените по
делото нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. К., с район на
действие – района на РС – Р., справка от Служба по вписванията – Р. и
удостоверение, с изх. № .г., издадено от община Р.,
безспорно се установява, че ответникът е продал процесния
недвижим имот на лицето Р.Б., като сделката е изповядана на 31.10.2018 г., т.
е. преди периода по исковата молба и за този период не е имал качеството на
собственик или ползвател на имота. Сам по себе си фактът, че на името на
ответника е открита партида за доставка на ел. енергия, не е достатъчен, тъй
като по делото не е установено въз основа на какви документи е извършено
откриването на партидата.
Предвид изложеното, неоснователно се
твърди в депозираната искова молба, че ответникът е страна по договор за
продажба на електрическа енергия, който договор не е прекратен и същият дължи
всички суми, начислени по откритата на негово име партида от момента на
сключване на договора до неговото прекратяване. За да могат да възникнат
облигационни правоотношения между страните, ответникът следва да има качеството
на потребител по смисъла на закона, каквито доказателства по делото липсват.
По изложените съображения искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска присъждане на
разноски, но доколкото по делото липсват доказателства за направени такива,
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: 1751.27, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Младост“, бл. „Бенч Марк“, „Бизнес център“ иск с
правно основание чл. 4., вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът А.И.Й., с
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи сумата от 830,16 лева (осемстотин и
тридесет лева и шестнадесет стотинки) - главница за ползвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 02.11.2018 г. до 01.03.20. г. за електроснабден имот, находящ се в
гр. Р., ЖК „Г.“, бл. ., ап. ., сумата от 17,15 лева (седемнадесет лева и
петнадесет стотинки) – мораторна лихва за забава за
периода от 04.01.20. г. до 09.05.20. г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 21.05.20. г. до окончателното ù изплащане, като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.