Решение по дело №60/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 109
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20207110700060
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

17.06.2020 год.

 

 В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Номер  109                                                        2020 година                              град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на   двадесет и седми  май                                                                            2020 година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                         Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                                                                                                                     

                                                                Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                              

Секретар: Ирена Симеонова и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

 

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

НАХД № 60/2020 г. по описа на КнАдмС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от Група КПДГПА Кюстендил към ОД на МВР гр. Кюстендил, чрез началник група И. Д., срещу Решение № 3/02.01.2020 г., постановено по АНД № 805/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 18-5310-001765/27.12.2018 г., издадено от началник група КПДГПА към ОД на МВР гр. Кюстендил. Релевирано е касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че изводите на въззивния съд са неправилни  и необосновани. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспореното НП.

Касаторът е редовно призовано за съдебното заседание по делото, но не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба е редовно призован за съдебното заседание по делото, не се явява. Представлява се от адв. В., който оспорва касационната жалба, счита същата за бланкетна и необоснована.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба, като намира въззивното решение за неправилно.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № 18-5310-001765/27.12.2018 г., издадено от началник група КПДГПА към ОД на МВР гр. Кюстендил, с което К.С.В. *** е санкциониран с административни наказания „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 17.12.2018 г. около 17:00 часа, в гр. Дупница, по ул. „Орлинска“, срещу игрална зала, К.В. управлява лек автомобил, „БМВ Х 5“, с рег. №  КН 1966 ВМ, собственост на Я. Я., като водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство „Drug Check” 3000 с № ARLF-0361 за употреба на упойващи вещества и техните аналози.   Водачът е изпробван за употреба на алкохол  с техническо средство, като пробата е 0,27 промила алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 0017323 със седем броя стикери. Актът е предявен на нарушителя срещу подпис, като В. не е отразил нищо в графата за обяснения и възражения. Такива не са постъпили в срока предвиден в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. За констатирано нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е съставен АУАН серия Д, бл. № 580109/17.12.2018 г., а въз основа констатациите в него е издадено процесното НП. При явяването си в ЦСМП гр. Дупница В. е отказал категорично да даде кръвна проба, което е станало в присъствието на органи на МВР. Констатациите са отразени в амбулаторен лист № 273, приложен в административнонаказателната преписка.

 Районен съд - Дупница е приел от правна страна, че при провеждане процедурата за изследване на нарушителя за употреба на упойващо вещество е допуснато съществено процесуално нарушение още с издаването на талона за изследване, където не било отразено каква точно проба е отказал нарушителя и това довело до затруднение лекаря да извърши съответното медицинско изследване. Тези обстоятелства попречили на В. да реализира правата и задълженията си от една страна, а от друга – лицето да разбере в какво е обвинен. Приел е, че АНО не е доказал по безспорен начин извършването на деянието и е отменил НП като незаконосъобразно.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – неправилно.

Настоящия състав на касационната инстанция не споделя изводите на ДРС по отношение доказване на извършеното нарушение. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените в АНП писмени доказателства, при спазване изискванията на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Събрания доказателствен материал – писмените доказателства /АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила, неразколебана от други годни доказателствени средства/ и гласните доказателства /показанията на контролните органи/, КнАдмС счита за достатъчен и относим към извода на АНО за извършено нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Повдигнатото обвинение е формулирано с оглед извършената на място проверка и установените факти. Същото е ясно от гледна точка на твърдяното изпълнително деяние, време и място на извършване. Безспорно е, че К.С.В. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на наркотични вещества при управлението на лек автомобил. Описанието на административното нарушение е извършено в пълен обем откъм съставомерните елементи от обективна страна. Административното нарушение така, както е описано в обстоятелствената част на АУАН и НП, е доказано безспорно, доколкото конкретно и безпротиворечиво са посочени фактите, обуславящи съставомерността на деянието и неговия субект. Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че е отказал да  му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвта.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за допуснати съществени нарушения на разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Посоченият в НП тестов дрегер е допустимо средство за проверка на място за употребата на наркотични вещества или техните аналози по правилото на чл. 3 ал. 1 пр. 2 от Наредбата във връзка с легалната дефиниция по §1 т. 4 от ДР от Наредбата. Отказът на лицето да му бъде извършена проверка с теста води до необходимост от провеждане на химико - токсикологично лабораторно изследване по см. на чл. 3 ал. 2 т. 1 от Наредбата.

Правото на нарушителя да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози чрез медицинско изследване, а с това и правото му на защита в административнонаказателното производство обаче не е накърнено, тъй като лицето изначално е отказало проверката. Непрецизното оформяне на ТМИ в частта за вида на изследването би имало правно значение в хипотезата на неизпълнение на предписание за медицинско изследване. В разглеждания случай обаче фактическите обстоятелства в НП сочат за обвинение, изразяващо се в отказ на водача да бъде проверен с техническо средство. Само това негово поведение е съставомерно за отговорността по чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. Следователно, извън обективните предели на обвинението е видът на ТМИ и липсата на проведено лабораторно изследване.

Ето защо е ненужно да се развиват съображения за второто по алтернативност нарушение – отказ да даде кръв за лабораторен анализ. Административното нарушение така, както е описано в обстоятелствената част на АУАН и НП, е доказано безспорно, доколкото конкретно и безпротиворечиво са посочени фактите, обуславящи съставомерността на деянието и неговия субект.

Във връзка с гореизложеното КнАдмС намира решението на ДРС за неправилно и незаконосъобразно, поради което ще го отмени и вместо него ще постанови акт по съществото на спора – ще потвърди процесното НП като законосъобразно.

 

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 и чл. 222 ал. 1 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 3/02.01.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №805/2019 г. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-5310-001765/27.12.2018 г., издадено от началник група КПДГПА към ОД на МВР гр. Кюстендил, с което К.С.В. *** е санкциониран с административни наказания „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП

    Решението е окончателно.            

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: