№ 144
гр. Габрово, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500217 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 79 от 02.03.2022 по гр.д. № 1724/2021 г. по описа на Габровски районен
съд, е отхвърлил предявения от АЛ. Н. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж.к.
„Х.", ** срещу ЦВ. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г., бул. „М." № **, А.М.
А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г., бул. „М.“ № ** и В. М. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Г., ул. „П.“ № ** иск за установяване на собствеността
на АЛ. Н. АЛ., ЕГН ********** спрямо ЦВ. Р. М., ЕГН **********, А.М. А.- И., ЕГН
********** и В. М. Б., ЕГН ********** относно 1/2 идеална част от правото на собственост
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ** по КК и КР на гр. Габрово, одобрени със
Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК с адрес на ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ: гр. Г.,
ул. „Н.“ № * с площ 296 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанинизира, начин
на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, заедно с построените в имота: Двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **.1 със застроена площ от 67 кв.м. и
Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор **.2 със застроена площ от 14 кв.м.;
при съседи: ПИ-ти с идентификатори №№ **; **; **; ** и **, съгл. скица на ПИ № 15-
1061518-29.09.2021 г. на СГКК - Габрово на основание давностно владение в периода от
04.09.2009г. до 02.11.2019г . и на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, вписан в
Служба по вписванията - Габрово под акт № 116, том VII, дело 1281, с Вх. № 2168 от
18.09.2020 г., в частта, с която ЦВ. Р. М., А.М. А.- И. u В. М. Б. са признати за собственици
на по 1/6 ид.ч. от имота , като неоснователен и недоказан. Осъдил е АЛ. Н. АЛ., ЕГН
********** да заплати на ЦВ. Р. М., ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. Г., бул. „М." №
**, А.М. А.- И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г., бул. „М.“ № ** и В. М. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Г., ул. „П." № ** на разноски по делото - 800 лв., на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
1
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от А.Н. Л., чрез адв. Р., като
считат че постановеното решение страда от тежки пороци – съществени процесуални
нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърдят, че е налице
непълно изследване на доказателствата по делото, неверни фактически изводи и
предубеденост. Основната част от мотивите смесват настоящето производство с друго
изцяло самостоятелно производство, което е с друг предмет и други страни – гр.д. №
424/2021 г. на ГРС. Съдът е смесил двата процеса, което е рефлектирало върху крайните
изводи на съда. Не са анализирани обективно и самостоятелно предпоставките включени
във фактическия състав на настоящите искове, както от фактическа, така и от права страна.
Така съдът е бил предубеден, като незаконосъобразно е приел наготово изводите на друг
състав, които не е изследвал лично и непосредствено по делото и които не се ползват със
сила на присъдено нещо по настоящото дело. Твърди се, че не са анализирани обективно и
самостоятелно всички събрани по делото доказателства. В тяхната съвкупност те подкрепят
основателността на предявените искове, но са пренебрегнати, което е съществено
процесуално нарушение. Свидетелите на ищцата съдът не е анализирал.
По отношение на материалната незаконосъобразност на решението се възразява, че
няма значение къде живее и пребивава ищцата по отношение на факта какви имоти може да
владее. По делото не е изследван факта на владението, а на местоживеенето на
въззивницата, които не са еквивалентни факти. Владението не е прекъсвано нито в един от
момент, предвиден в закона.
Относно обвързващата доказателствена сила на констативния нотариален акт по чл.
587 от ГПК, взима становище, че съдът неправилно е констатирал, че действителните права
на наследниците –ищци са различни от установените от нотариуса, тъй като констативния
нотариален акт не създава права, а само установява такива, ако съществуват. Твърди, че по
силата на констативния нотариален акт, наследниците на М.М. не биха могли да придобият
собствеността на притежаваната и владяна ½ ид.ч. от имота доколкото не е налице
наследяване, нито давност владение в законоустановения период. Твърди, че в делото е
доказано безспорно, че починалият пряк наследодател на ищците М.М. не е продължил
владението върху своята част от имота, още по-малко след неговата смърт неговите
наследници по закон- ищците по делото. По делото не са ангажирани доказателства от
страна на ищците, черпещи права от установяването на фактите относими към чл. 79 от ЗС.
Н.Л. е признал недвусмислено правата на останалите съсобственици, в това число, че е
владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите сънаследници, и
че самото участие на Л. в охранителното производство изключва възможността да е
завладял идеалните части на другите наследници в периода преди инициирането на
производството. Участието на сънаследник в охранителното производство по издаване на
констативен нотариален акт чрез подписването на молба-декларация не може да сочи на
категорично опровергаване на намерението на Н. Л. за своенето на съсобствения имот, а
още по-малко на въззивницата. Налице е било явно владение, което се е доказало по делото.
Не се споделя извода на съда, че не е доказано, че е отблъснато владението на наследника
М.М.. Счита, че чрез недвусмислени действия, които са достигнали до знанието на другия
съсобственик държането на частите на съсобственика са преминали във владение. Веднага
след смъртта на майка си, Н. Л. е отнел достъпа до имота на ответниците, като за целия
период от владението никой от тях не е имал ключ- не е поискал и не са имала достъп. Моли
да се отмени постановеното решение.
Ответниците по жалбата, чрез адв. С. я оспорват, като молят да не се уважава. Считат
жалбата за процесуално допустима, но по същество неоснователна и недоказана. Препраща
към депозираното пред ГРС писмено становище по делото, като изцяло възприема
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, като счита същите за правилни
и мотивирани. Твърди, че ищцата не е предявила самостоятелен отрицателен установителен
иск за собственост. Извършването на ремонтни дейности в наследствения имот не
2
демонстрира на останалите съсобственици завладяване изцяло или част от правата им. Ако
завладяването не е демонстрирано, владението е скрито и давностния срок не тече. Не
доказано по делото е останало, че ищцата е престанала да държи чуждата идеална част за
чичо си и е започнала да я държи за себе си с намерението да я свои, като е довела тези си
действия до знанието на чичо си, тъй като с показанията на разпитаните по делото
свидетели не се съдържат подобни установявания. Владението на М.А.М. и неговите
наследници върху имота не е било прекъсвано и отнемано по явен начин, нито от бащата на
ищцата, нито от самата нея, нито от други трети лица. Скрито отнемане на владение или
опитите за токова отнемане не са установени по делото. Не е доказано давностното владение
на ищцата. Счита, че във въззивната жалба не се посочват конкретни материално правни
пороци, от които да страда първоинстанционното решение. Моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата
срещу него изхожда от процесуално легитимирано лице.
Предмет на съдебното производство пред настоящата инстанция е иск за
установяване на собственост по давностно владение и акцесорен иск за отмяна на
констативен нотариален акт на основание чл. 537 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е придобила собствеността върху
процесния имот по силата на давностно владение в периода от 04.09.2009 г. до 02.11.2019 г.
Предявява акцесорна претенция на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 116,
т. VІІ, н.д. №1281/2020 г. по описа на СВ – Габрово, в частта, в която ответниците са
признати за собственици на ½ ид.ч. от имота /по 1/6 ид.ч. на всяка/. Ищцата е родена и
израснала в процесния имот и към настоящи момент има адресна регистрация там. След
смъртта на баба си Б.Д. Л. е установила самостоятелна фактическа власт върху имота. Чичо
й – М.М. е знаел, че племенницата му А.А. владее приспадащите и се ½ ид.ч. от имота със
собственически намерения никога не се е противопоставял на този факт. Не се е интересувал
от него и не правил разноски по него. За периода от 04.09.2009 г. до смъртта на М.М. на
02.11.2019 г., когато са изминали 11 г. и 14 дни ищцата необезпокоявано е своила и
стопанисвала приспадащата му се ½ ид.ч. от имота. Участвала е със собствени средства в
извършването на ремонти дейности по къщата, заплащала е битови сметки, правила е
необходимите, неотложни и полезни разноски за имота, установила се е трайно в къщата,
заедно със своя съпруг и деца. Намерението си да свои имота като свой е изразявала ясно и
нееднократно пред М.М..
По отношение на акцесорния иск, твърди че нотариалния акт следва са отмени в
частта, с която ответниците са признати за собственици на по 1/6 ид.ч. от имота, тъй като
същите представляват процесната ½ ид.ч., която принадлежи на ищцата. Това право на
собственост е възникнало още преди издаването на нотариалния акт в резултат на
владението в период от над десет години, в качеството й на недобросъвестен владелец.
Трите наследници на М.М. – Ц., А. и В. не са наследили имота, поради това, към момента на
смъртта му на 02.11.2019 г., имотът не е бил част от патримониума на наследодателя. Моли
да се уважат предявените искове.
В отговора на исковата си молба, ответниците оспорват исковете като неоснователни
и недоказани. Не оспорват факта на активната и пасивната легитимация по делото и
идентификацията на имота. Позовават се на обстоятелството, че нотариалният акт за
собственост е съставен въз основа на молба-декларация подписана от Н. А. Л., който е баща
на ищцата. След съставянето на КНА през м. Януари 2021 г. е изготвена пазарна оценка от
лицензиран оценител за процесния недвижим имот с цел доброволно уреждане на
отношенията между страните и прекратяването на съсобствеността. На 25.02.2021 г. до Н. Л.
е била изпратена писмена покана, която е получена от него на 01.03.2021 г., с приложена
3
обратна разписка, с която е бил поканен в седмодневен срок от получаването й да заплаща
месечен наем в размер на 100,00 лв., като обезщетение за лишаването от ползването на
притежаваните от ответниците идеални части. Предложено е да се прекрати
съсобствеността върху имота, като Л. закупи дела им за сумата от 20 000,00 лв.. в отговор на
поканата Л. е посочил, че не съществува спор относно обстоятелството, че притежава
посочената в поканата ½ ид.ч. от имота и че ползва еднолично имота, но не е създавал
пречки на останалите собственици за ползването на вещта, съобразно квотата им. Заявено е,
че им предоставя ключове от имота, с цел реализирането на правата им. Оспорва
претенциите за заплащане на сумата от 100,00 лв. месечен наем, както и претенцията за
заплащане на сумата от 20 000,00 лв. като изключително завишени. На 22.05.2021 г. е бил
подписан двустранен приемо - предавателен протокол, с който Н. А. Л. е предал три броя
ключове за жилищната сграда в имота на адв. С., като процесуален представител на
ответниците.
Поради обстоятелството, че не са успели да уредят доброволно отношенията си е
подадена искова молба за делба и е било образувано гр.д. № 424/2021 г. по описа на ГРС
между ответниците и Н. А. Л.. Съдът е допуснал до делба имота и е било отхвърлено
възражението за придобиване по давност на притежаваната ½ ид.ч. от Н. Л.. Възраженията
за психическа принуда също са били отхвърлени. Оспорва всички твърдения в исковата
молба. Не оспорва, че след смъртта на Б. Л. синът й Н. е останал да живее в имота, но до
смъртта си брат му М. не е престанал да посещава имота. Излага твърдения, че не са
извършвани действия от страна на ищцата за своене на имота. Оспорват се твърденията, че
на имота е правен ремонт и че ищцата е владяла имота.
В решението си първоинстанционният съд е приел, че предявения иск е
неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
Ищцата и ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот. Правата им
произтичат от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство от 17.09.2020 г., № 171, том І, рег. № 3901, дело 139/2020 г. на
Нотариус Н.М., с район на действие РС- Габрово, като Н. А. Л. е собственик на ½ ид.ч., ЦВ.
Р. М.- собственик на 1/6 ид.ч., А.М. А. – И. – собственик на 1/6 ид.ч. и В. М. Б. – собственик
на 1/6 ид.ч. Към нотариалното дело е приложена молба-декларация от лицата участващи в
охранителното производство, удостоверение за МДТ, скица на ПИ № 15-505452-16.06.2020
г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13 от 12.01.1921 г., удостоверение за
факти и обстоятелства по ТСУ № АУ-02-25-147#/12.07.2020 г., скица, удостоверение за
наследници, постановление № 3990/17.09.2020 г., протокол от 01.09.2020 г., платежно
нареждане и сметка/фактура.
С решение № 170 от 08.07.2021 г. постановено по гр.д. № 424/2021 г. на ГРС, съдът е
допуснал извършването на съдебна делба между ЦВ. Р. М., А.М. А. – И., В. М. Б. и Н. А. Л.
при посочените по-горе идеални части.
В съдебно заседание от 22.02.2022 г. са били разпитани свидетелите Я.К.П., Н.С.Л.,
Ц.М.И. и А.С.И..
От свидетелките показания на св. П., св. Л. и св. И. се установят, че ищцата обитава
къщата заедно със семейството си, а преди това и с баща си. Виждали са строителни
материали в двора, но не са влизали в къщата. Ако са влизали то е било отдавна или са
виждали първия етаж, който е превърнат в склад. Преди смъртта си там е живяла бабата Б.
Л..
Свидетелят И. е съпруг на втората ответница и свидетелства, че съпругата му има
наследствен имот от баща й на ул. „Н.“, който е бил на баща й и чичо й. Ходил е в имота и
4
много пъти по поводи са се събирали. Съпругата му е инициирала снабдяването с документи
за имота, преди това той не е имал. Първият етаж е бил за брата М., а втория за Н. и А..
Ищцата се е върнала в Г. през 2017 г., а до тогава от 1986 г. е живяла в С.. Съпругата му има
ключ за входната врата и никой не я е спирал в къщата.
По направените възражения във въззивната жалба настоящият състав намира
следното:
Във въззивната жалба е направено възражение за непълно изследване на
доказателствата по делото, неверни фактически изводи и предубеденост. Основната част от
мотивите на съдебното решение смесва настоящото производство с друго изцяло
самостоятелно производство, което е с друг предмет и други страни – гр.д. № 424/2021 г. на
ГРС.
По направеното възражение настоящата инстанция намира следното.
Постановеното решение е мотивирано и отговаря на изискванията на чл. 263 от
ГПК.
Пред ГРС по гр.д. № 424/2021 г. е постановено решение за допускане на делба между
ЦВ. Р. М., А.М. А. – И., В. М. Б. и Н. А. Л.. СПН по постановеното решение е само между
страните участвали в производството. Това е отделно производство и доказателствата
събрани по него не биха могли да се ползват, освен ако не са събрани по надлежния ред в
настоящото производство.
Настоящото производство е между страните АЛ. Н. АЛ. – ищца и ответниците ЦВ. Р.
М., А.М. А. – И., В. М. Б.. Ищцата е наследник на Н. А. Л., а ответниците на М.А.М..
Мотивите на постановеното решение не са обвързващи страните по предявения иск по реда
на чл. 79 от ЗС.
Видно от събраните свидетелски показания, недоказано по делото остава, че с
действията си ищцата е преобърнала държането на имота във владение. Св. Л. и св. П.
заявяват, че А. обитава горния етаж. Извършвани са строителни дейности на етажа, който
само тя е обитавала, а не и в частите на останалите съсобственици. Свидетели нямат
непосредсвени впечатления от състоянието на имота – виждали са на двора, казали са им и
т.н.
Недоказано по делото е, че е било отблъснато владението на другите съсобственици.
Устаноевное, че те са имали ключ от входната врата и достъп до имота. Не може да се
приеме, че имота е придобит по давност от ищцата, тъй като нейния наследодател, заедно с
ответниците е участвал и в охранително производство, което е завършило с издаването на
констативен нотариален акт, в който са посочени идеалните части на всеки един от
съсобствениците. Това разпределение не е било оспорено в констативния нотариален акт, т.е
всички участници са били съгласни с него и съобразно него се е осъществявало владението
на имота.
По делото не е доказано по ясен и недвусмислен начин, че А.Н. или нейния баща са
отблъснали владението на ответниците. Неясен и недоказан по делото е обема на
осъщественото владение на ищцата.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
Във връзка с горното съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено,
макар и с други мотиви.
По отношение на разноските.
5
С оглед изхода на делото, на ответника по въззивната жалба се дължат разноски,
съобразно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от
29.06.2022 г. в размер на 450,00 лв.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79 от 02.03.2022 г. по гр.д .№ 1724/2021 г. по описа на
Габровски районен съд.
ОСЪЖДА АЛ. Н. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Х.", ** да
заплати на ЦВ. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г., бул. „М." № **, А.М. А. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г., бул. „М.“ № ** и В. М. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Г., ул. „П.“ № ** сумата 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/-
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6