№ 168
гр. В.П., 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Гражданско дело №
20223610100236 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Е.П.П.“ АД с ЕИК
......., със седалище и адрес: гр.В., В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № 258, против Р. Р. М.
с ЕГН **********, с адрес в гр. В.П., ул.“С.К.“№28, с който са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 вр. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за приемане на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 339,56 лева,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия, потребена в обект с
абонатен № **********, клиентски № **********, находящ се в град В.П.,
ул. „С.К.“ 28А, за което са издадени фактури №№ ФП0312328078/16.08.2021
год., ФП **********/ 15.09.2021 год. и ФП **********/ 15.10.2021 год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
- 16.03.2022 год. до изплащане на вземането и сумата от 15,61 лева –
мораторна лихва начислена за периода от падежа на всяка една от фактурите
до 04.03.2022 год, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №60/17.03.2022 г. по чл.410 ГПК по ч.г.р.д. №118/202 г. по описа
на ВПРС, III състав.
В исковата молба се твърди, че вземането представлява консумирана и
незаплатена ел.енергия, както и лихви за обект с абонатен № **********,
клиентски № **********. Ответникът е клиент на ищцовото дружество във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, находящ се в град
В.П., ул. „С.К.“ 28А. Сочи, че отношенията между страните са уредени от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД
/ОУПЕЕ/. Сочи, че съгласно чл.17,ал.1, т.2 на ОУПЕЕ потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в
сроковете и по начина, определен в същите Общи условия. Потребител,
който не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи обезщетение за
забава на осн.чл.38 от ОУПЕЕ. Ищецът в качеството на доставчик на
1
ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора, но
ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена и потребена
ел.енергия, за което са издадени фактури. Ищецът е подал заявление по
чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е издадена
заповед за изпълнение. Заповедният съд е дал указания за подаване на иск за
установяване на вземането на кредитора по заповедта за изпълнение, поради
връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за
ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба. Ищецът моли
за уважаване на иска и заплащане на разноски за заповедното и за исковото
производство от страна на ответника.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник
– юрисконсулт Манолова, която заявява, че след образуване на делото е
извършено доброволно плащане от ответника на претендираните суми за
главница и лихви, поради което се моли за уважаване на исковата претенция
досежно направените от страна на ищеца разноски, тъй като сторените в хода
на заповедното производство и в исковото такова са останали незаплатени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, който не се явява и в съдебно заседание и не изпраща
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение №60/17.03.2022 г.
по чл.410 ГПК по ч.г.р.д. №118/202 г. по описа на ВПРС, III състав е
разпоредено длъжникът Р. Р. М. да заплати на “Е.П.П.” АД, следните суми:
сумата от 339,56 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия,
потребена в обект с абонатен № **********, клиентски № **********,
находящ се в град В.П., ул. „С.К.“ 28А, за което са издадени фактури №№
ФП0312328078/16.08.2021 год., ФП **********/ 15.09.2021 год. и ФП
**********/ 15.10.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението - 16.03.2022 год. до изплащане на
вземането, сумата от 15,61 лева – мораторна лихва начислена за периода от
падежа на всяка една от фактурите до 04.03.2022 год.
Видно от приложените по делото доказателства, в периода 16.08.2021г.
– 15.10.2021г. са издадени фактури, с които е остойностено количеството
потребена ел.енергия, доставена на обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, регистриран на името на Р. Р. М., находящ се в град
В.П., ул. „С.К.“ 28А, съсобствен на ответника, възлизащо общо в размер на
339,56 лева лева. Съгласно представения препис – извлечение от сметка на
абоната за незаплатените суми са издадени фактури за периода от периода
16.08.2021г. – 15.10.2021г., включващи главница и обезщетение за забава от
15,61 лева –начислена за периода от падежа на всяка една от фактурите до
04.03.2022 год.
Установи се в хода на делото, видно от представените от ищеца
доказателства извлечение за фактури и плащания за период към 09.08.2022 г.,
изготвени от „Е.П.П.“ АД – В., че ответникът е заплатил на ишеца
претендирана сума за главница и лихви.
По делото е присъединено ч.гр.д. №118/2022г. по описа по описа на
ВПРС, III състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за
2
процесните суми, която е връчена по реда на чл.47 ГПК.
Ищецът е ангажирал като писмени доказателства справка №
288889/09.03.2022 г. на Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвани и
заличавания на ответника, извлечение от сметка към 04.03.2022 г., извлечение
за фактури и плащания, изготвени на 22.05.2022 г. от „Е.П.П.“ АД за период
от 13.08.2019 г. до 05.05.2022 г., справка за потреблението през последните
12/24/36 м към 05.05.2022 г., 3 бр. фактури с №№ ********** от 16.08.2021 г.,
**********/15.10.2021 г. и **********/15.09.2021 г., пълномощно, Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД,
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, публикации на Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД,
Въз основа на изложената фактическа обстановка, при преценка на
събраните по делото писмени доказателства и и съобразявайки доводите на
ищеца, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал.1 и чл.86 ал. 1 от ЗЗД.
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената
заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането,
в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът е потребител на ел. енергия, като титуляр на
партида на имот, находящ се в находящ се в град В.П., ул. „С.К.“ 28А, които
отношенията са регулирани от публично известни Общи условия за
предоставяне услуги на потребители от ищеца, както и стойността на
доставената и потребена от ответника ел.енергия, изискуемостта на
задължението и размера на мораторната лихва върху главниците.
Установи се по делото, че ответникът е титуляр на партида на
посочения обект в находящ се в град В.П., ул. „С.К.“ 28А, поради което и
съдът намира, че М. е потребител ел. услуги. Основно задължение на
ответника в качеството му на потребител, съгласно Общите условия, е да
заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи
условия ред.
Ответникът по делото не е оспорил нито по основание, нито по размер
претендираните от него суми, като е налице изрично признание от ищеца на
факта на извършено плащане в хода на процеса, с изявлението, че
задълженията за главница и лихва са изцяло погасени, респективно спорното
право.
Това е видно и от коментираните по-горе писмени доказателства,
установяващи, че ответникът е погасил задълженията си за главница и лихви
към ищеца за процесния период с извършените от негова страната плащания
на 30.06.2021г.
Съобразно дадените задължителни указания на т.9 на ТР 4/18.06.2014г.,
в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение
на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
3
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес. В процесния случай не е допускано незабавно
изпълнение и не са принудително събирани суми. В хипотезата на
установителен иск след издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК, каквато е процесната, съдът следва да съобрази всички факти,
настъпили в хода на процеса, респективно в случая да съобрази извършеното
плащане. Изложеното налага с решението по делото предявените искове да
бъдат отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане.
При този изход на спора, съдът намира, че в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца разноски, в това число и тези в
рамките на заповедното производство. Това е така, тъй като с поведението си
Р. М. е станал причина за иницииране на производството предвид
извършените плащания на дължимото след депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК, към който момент ответникът не е бил изпълнил носимото си
задължение за заплащане на претендираната парична сума.
С оглед изложеното в полза на „Е.П.П.“ АД с ЕИК ....... следва да се
присъди сумата от 250.00 лева, представляваща сбор от разноските по
заповедното производство за държавна такса в размер на 25.00 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева, както и 75,00 лева – държавна
такса за настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение от
100,00 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на процесуалния
представител на ищеца в исковото производство и съобразно отправеното
искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.П.П.“ АД с ЕИК ......., със седалище и
адрес: гр.В., В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № 258, против Р. Р. М. с ЕГН **********, с
адрес в гр. В.П., ул.“С.К.“№28, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 339,56 лева,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия, потребена в обект с
абонатен № **********, клиентски № **********, находящ се в град В.П.,
ул. „С.К.“ 28А, за което са издадени фактури №№ ФП0312328078/16.08.2021
год., ФП **********/ 15.09.2021 год. и ФП **********/ 15.10.2021 год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
- 16.03.2022 год. до изплащане на вземането и сумата от 15,61 лева –
мораторна лихва начислена за периода от падежа на всяка една от фактурите
до 04.03.2022 год, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №60/17.03.2022 г. по чл.410 ГПК по ч.г.р.д. №118/202 г. по описа
на ВПРС, III състав, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Р. Р. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. В.П., ул.“С.К.“№28,
да заплати на Е.П.П.“ АД с ЕИК ......., сумата от 75.00 лева /седемдесет и пет
лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни в заповедното
производство и 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство, на
4
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен-
Шумен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
5