Решение по дело №356/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 17
Дата: 28 януари 2022 г.
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20217110700356
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                      17                        28.01.2022г.                                     град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                    

на двадесет и шести януари                                          две хиляди двадесет и втора година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                               

ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                             2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 356 по описа за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

            Диляна Бранимирова Авджиева като управител и законен представител на “Х.Е.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона – ТЕЦ Република обжалва решението по а.н.д.№463/2021г. на РС - Дупница. Релевира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Нарушението на закона свързва с коректно водена отчетна книга с реквизитите по Наредба №1/04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и за реда за водене на публични регистри, т.к. има задължение да води отчетност единствено за собствените си отпадъци поради обема на разрешената дейност по разрешителното, а процесните отпадъци са собственост на „ТЕЦ – Бобов дол“ АД, предадени са на площадката на касатора за временно съхранение и същите са докладвани от собственика им с годишните отчети по реда на Наредбата в ИАОС и РИОСВ за 2019г. Наложената санкция намира за несправедлива по критериите на чл.27, ал.2 от ЗАНН, т.к. не отговаря на тежестта на нарушението. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

            В писмена молба-становище касаторът поддържа жалбата. Допълва възраженията с твърдение за липса на конкретна дата на извършване на нарушението, вкл. период на бездействието. Евентуално моли за намаляване на санкцията до законовия минимум.

Ответната РИОСВ – София не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което е обосновано и правилно.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №90/08.04.2021г. на директора на РИОСВ – София, с което на „Х.Е.“ ЕООД за нарушение на чл.10, ал.1 от Наредба №1/04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и за реда за водене на публични регистри и чл.44, ал.1 от ЗУО на основание чл.135, ал.1, т.1, пр.1 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 6 000лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че санкционираното дружество притежава Регистрационен документ за дейности по третиране на отпадъци, последно изменен и допълнен с Решение №16-РД-239-01/07.06.2019г. на директора на РИОСВ – Перник, по силата на който му е разрешено съхранението на територията на експлоатираната от него площадка на описани по кодове отпадъци, между които с код 19 12 10 – запалими отпадъци /RDF – модифицирани горива получени от отпадъци/ и като такова се явява задължено лице по чл.7, т.5 от посочената Наредба №1/04.06.2014г. Според установеното от съда, на 14.09.2020г. в с.Големо село, община Бобов дол, м.“Дюляница“ в ПИ с идентификатор 15355.502.328 служители на РИОСВ – София в присъствие на представители на дружеството са извършили проверка на площадката, стопанисвана от дружеството, като установили, че там се съхраняват отпадъци с код 19 12 10 в количество 1 269,42т. Съгласно представените документи, отпадъците са собственост на „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД, съхраняват се от санкционираното дружество на база договор за дейности с отпадъци и анекс към него, като за всеки прием на отпадъци се изготвя приемо-предавателен протокол, какъвто е представен от дата 10.04.2020г. за количество от 789,280т. При извършената проверка на водената от дружеството отчетна книга по Приложение №4 от Наредба №1/2014г. контролните органи установили, че в книгата в таблица №1 Отпадък/II. Получен отпадък не е отразен запис за дейността на датата 10.04.2020г., на която е получен отпадъка от „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД по посочения приемо-предавателен протокол от същата дата. С оглед датата на получаване на отпадъка контролните органи са приели, че записът за тази дейност е следвало да бъде отразен надлежно в отчетната книга най-късно до 05.05.2020г. – пето число на месеца, следващ този, в който е осъществен приема. За констатациите е изготвен КП №ККФОС–СМ–14/14.09.2020г. Съдът е кредитирал като достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели, потвърждаващи данните от писмените доказателства.

С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, липса на нарушения в процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние. По отношение размера на наложената санкция съдът е приел, че преценката на АНО е неправилна. За целите на наказването и тежестта на нарушението, което е първо, чисто формално и безрезултатно без косвени или преки щети, адекватно наказание според съда е близко до средния размер, а именно – имуществена санкция в размер на 4 000лв. Съдът е отрекъл възможността за налагане на минималния размер от 2 000лв., т.к. обществената опасност на деянието е сериозна поради обема на съхраняваните отпадъци, тяхната запалимост и санкционирането на дееца за предходно подобно нарушение. Съдът е отрекъл маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е изменил НП, като е намалил размера на наложената санкция от 6 000лв. на 4 000лв.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно досежно извода на съда за справедлив размер на имуществената санкция от 4 000лв. Съображенията за това са следните:

            Касационният съд споделя изводите на районния съд за спазване на процедурата по ЗАНН и за доказано противоправно деяние.

            Неоснователно касаторът твърди за липса на конкретна дата на нарушението, респ. период на бездействие. В съдържанието на АУАН и НП ясно и точно е посочена като дата на нарушението 07.05.2020г. Същата е формирана по правилото на чл.10, ал.1 от Наредба №1/04.06.2014г. относно реда за попълване на отчетните книги по чл.7 от Наредбата – минимум веднъж месечно за всеки календарен месец до 5 дни след изтичането му /в редакцията обн. ДВ, бр.30/2020г., в сила от 31.03.2020г. във вр. с чл.3, ал.1 от ЗАНН/. В случая по делото, обвинението е за това, че в отчетната книга на дружеството не е отразен запис за дейността по получен на 10.04.2020г. отпадък от „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД с код 19 12 10 в посочено количество, съгласно приемно-предавателен протокол. Предвид датата на получаване на отпадъка, записът е следвало да се отрази най-късно до 05.05.2020г. От следващата дата 06.05.2020г. бездействието е наказуемо, но т.к. това е почивен ден, то правилно отговорността е ангажирана на следващия работен ден - 07.05.2020г. Последвалото във времето бездействие осъществява съставомерно поведение на дееца във всеки един ден, поради което формулирането на конкретна дата на нарушението не нарушава правилата за ясно и точно обвинение.  

            Неотносимо е твърдението на касатора за коректно водената отчетна книга за собствените му отпадъци. Нормите на чл.10, ал.1 във вр. с чл.7, т.5 от Наредба №1/2014г. и чл.44, ал.1 от ЗУО въвеждат задължението в тежест на лицата, осъществяващи посочените разрешени дейности. В тези дейности се включва дейността на касатора по приетите на 10.04.2020г. отпадъци на „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД, като без правно значение е собствеността на отпадъците. Правнообвързващ е видът на разрешената дейност по Регистрационен документ, която определя и вида на водените отчетни книги. В случая по делото, безспорно е установено, че дейността по отпадъка се включва в дейностите по Регистрационния документ на санкционираното дружество. За осъществяване на тази дейност дружеството има заверена от контролния орган отчетна книга, изготвена по образец. Изложеното е задължавало дружеството да отрази в книгата дейността по приетия отпадък от 10.04.2020г. посредством запис през м.05.2020г., каквото отразяване липсва. Липсата на записа не се отрича и същата се установява от приобщеното копие от отчетната книга, като за това свидетелстват изготвения при проверката Констативен протокол и показанията на разпитаните по делото свидетели. Дали, кога и как „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД ще отрази отпадъка в неговите отчетни книги са ирелевантни обстоятелства относно отговорността на дееца, т.к. правилата на Наредбата и ЗУО възлагат на последния собствени задължения, които не зависят от изпълнението на задълженията на собственика на отпадъка. Липсата на водена отчетност за отпадъка, получен на 10.04.2020г. по реда и начина в Наредба №1/2014г. води до съставомерност на поведението на дружеството, идентична с описаната такава в АУАН и НП, която осъществява състава на нарушението по чл.135, ал.1, т.1, пр.1 от ЗУО, както правилно е приел районния съд.

Неправилна обаче е преценката на районния съд за законосъобразен размер на имуществената санкция от 4 000лв.

При спазване на критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН нито мотивите на АНО, нито тези на районния съд обосновават извод за справедливо наложена санкция за извършеното деяние. Преценката на АНО неправилно включва като утежняващо обстоятелство наложената санкция по предходното НП, т.к. същото не е придобило стабилност към датата на извършване на процесното деяние – НП №34-А-32/19.12.2019г. е влязло в сила на 17.07.2020г., а датата на деянието по процесното НП е 07.05.2020г. Преценката на районния съд правилно включва като смегчаващо отговорността обстоятелство формалния характер на неизпълненото нормативно задължение, което не води до настъпване на вреди за държавата, респ. частни лица, поради което обаче неправилно съдът е взел предвид като отегчаващо обстоятелство количеството на отпадъка. Вярно е, че засегнатите с процесното деяние обществени отношения са с висока степен на значимост предвид целите на закона по чл.1, ал.3 от ЗУО, но постигането на тези цели е намерило правен израз в сравнително високия размер на минимално предвидената в закона санкция от 2 000лв. С оглед на изложеното, касационният съд намира, че както наложения с оспореното НП максимален размер на имуществена санкция от 6 000лв., така и намаляването му от районния съд на 4 000лв. се явява прекомерно висок, несъответстващ на предпоставките по чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН и целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Справедлив размер на санкцията е минимално предвидения от 2 000лв.

На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще измени НП, като намали имуществената санкция до минимално предвидената в чл.135, ал.1, т.1, пр.1 от ЗУО в размер на 2 000лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №260277/27.09.2021г. по а.н.д.№463/2021г. на РС - Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП №90/08.04.2021г. на директора на РИОСВ – София, с което на „Х.Е.“ ЕООД за нарушение на чл.10, ал.1 от Наредба №1/04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и за реда за водене на публични регистри и чл.44, ал.1 от ЗУО на основание чл.135, ал.1, т.1, пр.1 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 6 000лв., като намалява размера на имуществената санкция на 2 000лв. /две хиляди лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                              2.