РЕШЕНИЕ
№ 1379
гр. Пловдив, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330202976 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш Серия К № 4227605 издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на ПЛ. Н. Л., ЕГН **********, адрес гр.П., ул.“*********“
№ ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева за
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателя С. моли Съда да отмени атакувания фиш като
незаконосъобразен по съображения, подробно изложени в жалбата и писмена
молба от повереник. Претендира и разноски по реда на чл.38 ЗА.
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, редовно призована не изпраща
представител. В писмено становище намира жалбата за неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е ДОПУСТИМА за разглеждане като е ОСНОВАТЕЛНА.
На 02.11.2020г. около 11.15ч лек автомобил „Ауди Ку7“ с рег. №
1
******* преминал покрай полицейски автопатрул находящ се на път ІІ-64,
км.50+500метра. Движението било в посока от гр.Пловдив към с.Труд.
Скоростта на Аудито била 93 км/ч при ограничение за движение с нарочен
знак В-26 до 60 км/ч. Този знак обаче бил поставен на км.50+650метра.
Километража нараства в посока от гр.Карлово към гр.Пловдив. Под него
имало поставена табелка Т1. Според същата ограничението би следвало да
важи с начало 1000 метра след знака. Табела Т2 е поставена едва през
м.02.2021г. Малко след знака обаче било изградено кръстовище за
отклонение към различни обекти отдалечени от главния път. В последствие
бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело
и връчен на жалбоподателя като управител на дружеството собственик на
посоченото МПС.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него,
които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и
които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Фишът съдържа предвидените в закона реквизити и съответства на одобрения
за него образец. По делото е приложено удостоверение за годност на
техническата система, от което е видно, че същото е била годна да работи към
момента на вмененото нарушение. Приложен е и Протокол за ползване на
техническо средство. В него е отразено, че на 200 метра след знака се е
намирал полицейския автопатрул с техническото средство, което е от
преносим тип. Същевременно от една страна видно от снимката представена
от въззиваемата страна под знака В-26 е поставена табелка тип Т1.
Следователно при км50+500метра няма ограничение за движение със скорост
60 км/ч, а същата би следвало да важи едва от км 49+650 или поне това е
съждението, което всеки водач на МПС би следвало да си състави. Този извод
следва от писмо изх. № 11-00-304/06.04.22г. на ОПУ Пловдив. В него се сочи,
че знака се намира именно на км.50+650. От друга страна съгласно същото
писмо дори да нямаше погрешно поставената табела Т 1 неясно от кого, то
отново не би имало нарушение на чл.21, ал.2, вр ал.1 ЗДвП в конкретния
казус, тъй като сочения като място на нарушението км. 50+500метра е извън
зоната на действие на знака В-26. Причината за това е кръстовище находящо
се след него и преди посочения километър в ЕФ. Съгласно чл.61, ал.3 от
Наредбата за сигнализация с пътни знаци, ограничението действа до
2
кръстовището. При това положение и водачите на автомобили не са били
длъжни след него да се движат със скорост до 60 км/ч. Ето защо не е налице
извършено нарушение за скорост от жалбоподателя. Действително той се е
движел с 3 км/ч над общата забрана от 90 км/ч, но това не е наказуемо по
правилата на чл.182 ЗДвП. Общата санкционна разпоредба на чл.185 от с.з.
според настоящата инстанция не е приложима, тъй като когато има специални
правила за нарушение за скорост и превишение до 9 км/ч над ограничението
не е изрично обявено за наказуемо, то не е допустимо да се ползва обща
норма за санкциониране.
С оглед този изход на делото жалбоподателя има право на разноски,
такива своевременно са поискани. Видно от договора за правна защитна и
съдействие приложен в копие на л.8 от делото защитата е при условията на
чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Ето защо искания минимум от 300лева предвиден в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е основателен.
Съответно тази сума следва да се възложи в тежест на въззиваемата страна –
ОДМВР Пловдив, а да се присъди в полза на адв.С.Ж. П..
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 4227605 издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на ПЛ. Н. Л., ЕГН **********, адрес гр.П., ул.“*****“ № **
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева за
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на адв. С.Ж. П., вписан в АК-
Пловдив, адрес гр.Пловдив, пл.Съединение № 3, ет.4 офис 411 сумата от 300
лева възнаграждение за повереник по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3