Определение по дело №68/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на адв. Ц. Р. – защитник на подсъдимия А. Б. Б. от [населено място], против Присъда № 6151 / 12.09.2014 год., постановена от Районен съд – [населено място] по н.о.х. дело № 2233 / 2013 год.

Настоящото въззивно производство е второ по ред: С Решение № 462 / 14.11.2012 год., постановено по ВНОХ дело № 355 / 2012 год. на ОС-Благоевград е отменена Присъда № 3808 / 08.05.2012 год., постановена по НОХ дело № 353 / 2011 год. на РС – Благоевград, с която подс. А. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК и оправдан по поддържаното от прокурора обвинение по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.6, вр. ал.1 от НК, като делото е върнато за ново разглеждане на прокурора. След повторното внасяне на обвинителен акт срещу подс. Б. за извършено престъпление чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.6, вр. ал.1 от НК е образувано НОХ дело № 617 / 2013 год. по описа на РС-Благоевград, което е прекратено с Определение № 7045 / 20.09.2013 г. поради допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт и делото отново е върнато но прокурора за тяхното отстраняване. С Постановление на прокурора от 01.11.2013 год. по ДП № 581/2010 г. на 01 РУП – Б., наказателното производство е прекратено частично по отношение на подс. А. Б. по обвинението за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.6, вр. ал.1 от НК и същото е продължило с ново обвинение срещу Б. – за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. По това обвинение е внесен за разглеждане обвинителен акт срещу подс. А. Б., по който е образувано НОХ дело № 2233 / 2013 год. по описа на РС-Благоевград и постановена обжалваната Присъда № 6151 / 12.09.2014 год.

Според изложението в жалбата на защитника, поддържано лично в съдебно заседание, присъдата на първоинстанциония съд е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Изразяват се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателства, че деянието е несъставомерно и обвинението не е доказано по несъмнен начин. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подс. А. Б. да бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на подсъдимия.

Представителят на Окръжна прокуратура - Б. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а присъдата е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваната присъда подсъдимият А. Б. Б. от [населено място] е признат за виновен в това, че на 07.05.2010 г., около 21.00 часа, на ПП-1 Е-79, в близост до бензиностанция „Л.“, находяща се в местността „Антените”, [община], насочвайки картечен пистолет ЕАС 771517 се заканил на К. Б. К. от Б. с престъпление против неговата личност /с убийство/, чрез отправяне на фразата: „Спри ще те застрелям, копеленце“, като тази закана е възбудила основателен страх за осъществяването й в К., представляващо престъпление по чл.144, ал.3 НК във връзка с ал.1 НК, за което му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване отлага на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 /четири/ години.

Наред с това подс. А. Б. е осъден да заплати по сметка на РС-Благоевград сумата от 65.00 лева разноски по делото за вещо лице.

На основание чл.53, ал.1, б."а" от НК е постановено отнемане в полза на държавата газов картечен пистолет „Ekol“ EAC 771517 на съхранение в 01 РУП Б., собственост на А. Б., послужил за извършване на престъплението по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

По отношение на вещественото доказателства - газов пистолет "RЦHM" на съхранение в 01 РУП Б., е постановено да се върне на собственика, тъй като няма отношение към разгледаното и извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

Настоящият състав на въззивния съд счита, че фактическите положения по делото са правилно установени от районния съд. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по несъмнен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Б. Б. е собственик на заложна къща в [населено място] и предоставял на различни лица парични заеми срещу уговорена лихва.

През пролетта на 2009 год. св. К. К., който бил безработен и нямал постоянни доходи, решил да вземе заем от подс. Б.. Св. К. поискал в заем сумата от 1700 лв., но подсъдимият се съгласил да му даде 1500 лв., за обезпечение на които свидетелят трябвало заложи собствения си лек автомобил с марка „Форд“, модел „Куриер” с рег. [рег.номер на МПС] . От уговорения заем, подсъдимият задържал сумата от 200 лева като застраховка за заложеният автомобил и нотариални такси по сделката, а св. К. реално получил само сумата от 1300 лева, които трябвало да върне за срок от една година на месечни вноски от 180 лева. Освен това св. К. К. предоставил на подс. Б. пълномощно за управление и стопанисване на визираното МПС, вкл. и право да се разпорежда с него като го продава от негово име.

Св. К. и св. М. М. /с която живеел на съпружески начала/ погасявали редовно ежемесечните заемни задължения към подс. Б. за уговорения срок. Междувременно подс. А. Б. използвал издадената от св. К. запис на заповед за сумата от 1700 лева и се снабдил с изпълнителен лист от 15.06.2009 год., издаден по гр. дело №1332/2009 г. по описа на РС-Благоевград, за принудително събиране на визираната сума. Подс. Б. настоявал св. К. да продължи да му плаща, е последният отказал, тъй като считал, че е погасил изцяло получения заем. Ето защо отношенията между двамата се изострили.

На 07.05.2010 г. около 21.00 часа свидетелите К. К. и М. М., която била бременна, се прибирали от [населено място] към [населено място] с управлявания от св. К. лекотоварен автомобил с марка „Форд“, модел „Куриер” с рег. [рег.номер на МПС] . Движейки се по ПП-1 Е-79, в района на местността „Антените”, общ. Б., в близост до бензиностанция „Л.“ и КПП Б. поле, автомобилът на пострадалия е застигнат от управляван от подс. А. Б. автомобил марка „Мерцедес” с [рег.номер на МПС] . Подс. Б. изравнил автомобила си с този на К. и докато държал волана с лявата си ръка, с дясната си ръка извадил пистолет, който насочил към пострадалия и му казал: „Спри, ще те застрелям, копеленце”. Думите на подсъдимият били възприети лично и непосредствено от св. К. и от св. М., тъй като прозорците и на двата автомобила били отворени в този момент. Действията на подс. Б. стреснали и изплашили свидетелите К. и М., при което св. К. се опитал да избяга като увеличил скоростта на автомобила си. Подс. Б. продължил да се движи след тях и в този момент свидетелите К. и М. чули няколко изстрела от пистолет, както и звук от удари по задната част на техния автомобил. Това много ги уплашило, като същите приели заплахите на подс. Б., че ще застреля св. К. за реални и сериозни. Ето защо св. М. подала сигнал на тел.166, където сигнала бил приет св. С. Т. – дежурен служител в 01 РУП – Б.. Св. Т. им казал да закарат автомобила в полицейското управление, след което сигнализирал за случая на дежурния по РПУ – св. И. Й..

След проведените от полицейските служители оперативно-издирвателни мероприятия, подс. А. Б. е открит с управлявания от него джип. В жабката на автомобила имало газов пистолет, а на седалката до водача имало картечен пистолет. С протокол за доброволно предаване от 08.05.2010 год. подс. Б. предал на органите на 01 РУП – Б. картечен пистолет „Ekol” ЕАС771517 и пистолет „RОHM”.

Видно от заключението на вещото лице, изготвило назначената по делото балистична експертиза – Протокол № 130/22.11.2010 г., представените оръжия: картечен пистолет „Ekol” ЕАС771517 и пистолет „RОHM” модел 725 с № ГТ 6024 са технически изправни и годни да възпроизведат изстрели с газови патрони. Представените за изследване патрони са газови и годни за стрелба.

При извършения оглед на лекотоварния автомобил на св.К. К. с марка „Форд“, модел „Куриер” с рег. [рег.номер на МПС] са констатирани подбитости върху задната врата, като според заключението на изготвената трасологична експертиза /Протокол № 135 от 15.12.2010 г./, същите не могат да бъдат причинени от изстрели с посочените по-горе газови пистолети.

Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. В тази връзка са неоснователни възраженията за недоказаност на обвинението. Същите са били направени и пред първата инстанцията и са обсъдени от същата, като в тази насока са изложени убедителни съображения. Извършеният в тази връзка анализ на доказателствения материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно да бъдат излагани същите съображения. Настоящия съдебен състав счита, че първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е кредитирал изцяло показанията на пострадалия К. К. и св. М. М.. Същите са последователни, обстойни, логични и непротиворечиви. Наред с това, визираните показания кореспондират с данните, съдържащи се писмените доказателства, установяващи отношенията между подс. А. Б. и св. К., както и косвено се потвърждават от показаният на полицейските служители – свидетелите С. Т. и И. Й., както и на св. Т. М.. Ето защо липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение тяхната надеждност и достоверността на показанията им.

Съдът намира, че от жалбоподателя превратно се тълкуват показанията на св. С. Т., че е останал на работа след края на работния ден. Видно от показанията му, същият на 07.05.2010 г. е бил дежурен в 01 РУП-Б., поради което в 20:57 часа е приел сигнала и го е отразил във входящия дневник.

Наред с това, от обстоятелството, че полицейските служители М. и Б. не се спомнят за случая, не може да се направи извод, че показанията на всички останали полицейски служители и на свидетелите К. и М. са недостоверни.

Първоинстанционният съд е дал обоснован отговор за причините, поради които не дава вяра на обясненията на подс. А. Б. и показанията свидетелката Н. Д., тъй като очевидно обясненията на подсъдимия са израз на изградена защитна позиция, а показанията на визираната свидетел поради техните семейните отношения е очевидно заинтересована и пристрастна. Ето защо възраженията на защитника за недоказаност на обвинението не се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

Във връзка с изложените в жалбата възражения, касаещи наличието на правен спор между подсъдимия и пострадалия, следва да се има в предвид, че при обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, гражданско-правните отношения между подсъдимия и пострадалия са ирелевантни за съставомерността на деянието. В случая същите се отбелязват, доколкото се явяват първоизточник на конфликта между тях.

Наред с това, поради липса на обвинение по чл.213а от НК, съдът намира за безпредметно да бъде обсъжданите изложените в жалбата доводи и съображения, касаещи това престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от НПК прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В изключителните компетенции на прокурора е с обвинителния акт да определи предмета на доказване по делото и очертае рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Посоченият въпрос следва да се реши суверенно от прокурора, а преценката му може да се контролира единствено в рамките на йерархичната система на обвинителната власт. В тази връзка намесата на съда, би деформирала основната му роля на безпристрастен арбитър в наказателния процес и би довела до неоснователно присвояване на очертаните от чл.46 от НПК прокурорски функции.

Съдът намира за неоснователни изложените съображения и доводи от защитника, че са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и на основание чл.335, ал.2 от НПК обжалваната присада следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция.

В подадената въззивна жалба и в съдебно заседание се поддържа, че внесеният от РП-Б. срещу подс. А. Б. обвинителен акт за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НПК е неясен, което съществено затруднява защитата и подсъдимия да разбере точно в какво се обвинява. Отбелязва се, че в обвинителния акт не ставало ясно с какво оръжие е извършено вмененото на подсъдимия престъпление, а именно дали се касае до газово или огнестрелно оръжие.

Действително в обвинителния акт се споменава, както „газово оръжие”, така и „огнестрелно оръжие”. Същевременно следва да се има в предвид, че с обвинителния акт прокурорът въвежда факти, влизащи в рамките на обвинителната теза, които се превръщат в предмет на доказване и го очертават. В случая от фактическа страна се сочи, че подсъдимият Б. е насочил срещу пострадалия и се възпроизведени изстрели с оръжие, което е индивидуализирано - картечен пистолет „Ekol“ EAC 771517, при което липсва обвинение, че са изстреляни проектили. Ето защо не може да се приеме, че подсъдимият не е бил наясно за употребата на кое точно оръжие е обвинен и не е могъл да се защитава по така формулираното фактическо обвинение. Оръжието е идентифицирано с марка, модел и номер, а с оглед повдигнатото обвинение липсва необходимост да бъдат сочени допълнителни технически данни и класификацията на същото. Релевантно за обвинението е чл.144, ал.3 от НК е, че това оръжие е насочено от подсъдимия срещу пострадалия, а след това са възпроизведени изстрели. Наред с това, именно фактите, касаещи визираното в обвинителния акт изпълнително деяние, са проверени и доказани в хода на съдебното следствие, при което от заключението на балистичната експертиза са установява и конкретната разновидност на използваното оръжие – газов картечен пистолет „Ekol“ EAC 771517. Ето защо не може да бъде споделена тезата, че в този аспект е ограничено правото на защита на подс. А. Б..

От страна на защитника се изтъква също, че първоинстанционният съд не е допуснал доказателствени искания, както и не са събрани допуснати доказателства. Несъмнено подсъдимият и неговият защитник имат право да представят доказателства и да правят искания /чл.55, ал.1 и чл.99, ал.1 от НПК/. От страна в правомощията на съда, който ръководи производството и решава всички въпроси по делото /чл.27, ал.1 от НПК/, е да прецени дали същите са допустими, относими и необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата в предмета на доказване, дефиниран в нормата на чл.102 от НПК. Решаващият съд следва да прецени и дали в хода на съдебното следствие са събрани необходимите доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Постановеният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по отношение на неговата обоснованост и законосъобразност. Но дори да се приеме, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, присъдата се отменя и делото се връща на първа инстанция, освен ако въззивния съд може сам да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото /чл.335, ал.2 НПК/. Законодателят е предвидил, че пред въззивната инстанция са допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред /чл.315 НПК/. В случая от подсъдимия и неговия защитник не са правени доказателствени искания пред въззивната инстанция. Ето защо съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.335, ал.2 от НПК.

Предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК: Подс. А. Б. на 07.05.2010г., около 21.00 часа, на ПП-1 Е-79, в близост до бензиностанция „Л.“, находяща се в местността „Антените”, общ. Б., насочвайки картечен пистолет ЕАС 771517 се заканил на К. Б. К. от Б. с престъпление против неговата личност /с убийство/, чрез отправяне на фразата: „Спри ще те застрелям, копеленце“, като тази закана е възбудила основателен страх за осъществяването й.

Престъплението по чл.144, ал.3 от НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл.144, ал.1 от НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Затова с чл.144, ал.3 от НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. /Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК/.

В случая подс. А. Б. се заканил на пострадалия К. К. с убийство, обективирано с чрез използване на оръжие – пистолет и отправените към него думи: „Спри ще те застрелям, копеленце”. Визираната демонстрация на оръжие и вербална агресия на подсъдимия е възприета от пострадалия и е не само е била от естество да възбуди основателен страх у същия от осъществяването й, но е и възбудила такъв страх у него, което се потвърждава и от показанията на свидетелите. В тази връзка следва да се има в предвид, че законът не изисква заканата да е възбудила основателен страх у адресата, а е необходимо и достатъчно само да би могла да възбуди такъв страх у него. Това обаче не означава, че нещата в това отношение следва да се преценяват отделно и независимо от субективното възприемане и отношение на дееца към отправената закана. Преценката трябва да бъде винаги конкретна и определена с оглед възприемането на адресата. В случая страхът е породен от агресивното поведение на подсъдимия, което последният е демонстрирал. Ето защо в конкретния случая, заканите имат своята тежест за очертаване признаците на престъплението, в което подс. Б. е обвинен. Обективно те са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им и такъв несъмнено е възникнал у пострадалия.

Конкретният акт на престъпна проява на подс. А. Б. обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). Подсъдимият е осъзнавал противообществения характер на деяниято, предвиждал е обществено-опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Ето защо, анализирайки деянието от субективната страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл.

При изложените съображения законосъобразно и обосновано с присъдата си първоинстанционният съд е признал подсъдимия А. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

За извършените престъпления по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК съставът на районния съд при условията на чл.54 от НК е наложил на подсъдимия А. Б. наказания “Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 4 (четири) години.

Въззивният съд намира, че така определеното наказание е законосъобразно, обосновано и справедливо. В тази връзка съдът констатира, че при индивидуализацията са отчетени повишената степен на обществената опасност на конкретното деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи степента на обществената опасност на извършителя. Несъмнено възпроизвеждането на изстрели, макар и с газов пистолет рефлектира върху степента на обществена опасност на деянието, поради ескалирането на конфликта, опасността от реципрочна употреба на оръжие и непредвидимите последици от този акт, вкл. и за трети лица. С оглед на разпоредбата на чл.54 от НК правилно е преценено тежестта и значението на смекчаващите вината обстоятелства за индивидуализацията на наказанието, като са взети предвид характеристичните данни, семейното и материалното положение на подсъдимия.

Наред с това, отчитайки характеристичните данни за подсъдимия, и тъй като видно от приложената справка за съдимост по отношение на А. Б. липсват законови пречки, настоящият състав на въззивния съд споделя изводите на първата инстанция, че за постигане на целите по чл.36 от НК и поправянето на подсъдимия не е наложително така определеното наказание ”Лишаване от свобода” да бъде изтърпявано ефективно. Ето защо, правилно на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 4 /четири/ години.

Ето защо въззивният съд приема, че при индивидуализацията на наказанието и реализирането на наказателната отговорност по отношение на подсъдимия А. Б. адекватно на обществената опасност на деянието и дееца се явява определеното от районния съд наказание. Съдът счита, че наложеното в конкретния случай наказание ще способства за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правопорядък и ще предотврати извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.

Законосъобразно и правилно, на основание чл.53, ал.1, б."а" от НК съдът е постановил да бъде отнет в полза на държавата газов картечен пистолет „Ekol“ EAC 771517, собственост на подс. А. Б., тъй като същият е послужил за извършване на престъплението по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Тъй като другото вещественото доказателства - газов пистолет „RЦHM”, няма отношение към инкриминираното деяние, следва да се върне на собственика.

По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Благоевградският окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6151 / 12.09.2014 год., постановена от Районен съд – [населено място] по н.о.х. дело № 2233 / 2013 год.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.