№ 68 / 28.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….……...наказателна колегия в публично
заседание на 29 януари……..…………..........……………………………….
през две хиляди и двадесета година…..............……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Николинка Александрова...........................….……………и в присъствието на прокурора..……………….като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………….......…...АН дело 1 930 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 32 – 0000309/ 06.11.2019г. на Началник ОО”АА” в ГД „АИ” – Монтана на С.К.С. xxx е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал С.К.С., който чрез адв.Т.Т. xxx обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С.Г. и Л.К., служители на въззиваемата страна на 14.10.2019 г. около 14.10ч. на главен път Е-79, км.92 при разклон на „Сухата чешма” спрели за рутинна проверка жалбоподателя, като водач на влекач Волво ФХ42Г от категория N3 с peг. №Х8555КР и прикачено към него полуремарке Шмитц СЦБСЗТ от категория 04 с peг. №Х2332ЕМ, извършващ международен автомобилен превоз на товари, видно от CMR/10.10.2019г. по маршрут Германия - България, представящ заверено копие №13978007/19.06.2017г. към лиценз за международен автомобилен превоз на товари се констатира следното нарушение: 1. Водачът представя удостоверение за психологическа годност с изтекъл срок на валидност. Удостоверението е с №349315 и е било валидно до 26.04.2019г.
Въз основан на констатираното проверяващите съставили АУАН от същата дата. Жалбоподателят направил не направил възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не е подал възражения.
Административнонаказващият орган счел, че нарушението е доказано и издал атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство. По фактическата обстановка няма спор между страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна:
По направените процесуални възражения:
В жалбата си административнонаказаният развива доводи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Нормата на чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на за международен автомобилен превоз на пътници и товари визира задължение водачът „...да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата”.
Безспорно е установено, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал ППС, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Безспорно е установено и че преди издаване на НП същият вече е имал валидно такова-арг. л.11 от делото, Справка от регистър на психологическите изследвания на водачите. От тази справка е видно, че към момента на проверката не е било валидно удостоверението на жалбоподателя, но на 18.102029г. вече е имал валидно такова до 18.10.2022г. Жалбоподателя четири дни след проверката вече е имал валидно удостоверение. Безспорно е установено и обстоятелството, че при цялостната проверка на водача-жалбоподател от служители на въззиваемата страна не е установено друго нарушение.
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя.
Безспорно е установено от доказателствата, че жалбоподателят е извършил деянието за което е наказан, но това е първа такава проява, при проверката не са констатирани други нарушения, непосредствено след проверката и съставянето на АУАН е отстранил нарушението, като се е снабдил с друго валидно удостоверение. С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са причинени вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 32 – 0000309/ 06.11.2019г. на Началник ОО”АА” в ГД „АИ” – Монтана, с което на С.К.С. xxx е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: