Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,07.04.2021 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на девети март две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №1166 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.127 ал.2 от СК, във връзка с чл.59 ал.9 от СК.
Подадена е искова
молба от М.Л.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на майка и
законен представител на малолетните деца И.И.М., с ЕГН ********** и Д.И.М., с
ЕГН ********** против И.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищцата
твърди, че с Решение №986/15.12.2016г. по гр. д. №3656/2016г. по описа на
Районен съд - Пазарджик, съдът е утвърдил споразумение за прекратяване на брака
им с ответника. Родителските права по отношение на родените от брака деца били
предоставени за упражняване на нея, определен бил режим на лични контакти с
децата и бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на сина им в размер 170
лева, а на дъщеря им - 130 лева.
Твърди, че от развода им изминали
няколко години. Финансово-икономическата ситуация в страната се променила -
нараснала инфлацията, понижила се покупателната способност. От друга страна
нуждите на децата също нараснали. В момента детето И. е ученик в *** клас на
ОУ"******", гр.Пазарджик. Посещавал езикова школа "******"
и спортен клуб "******", за които ищцата заплащала дължимите такси.
Детето Д. е записана и посещава детска градина "******" - Пазарджик и
посещава занимания по народни танци, таксите, за които също заплащала ищцата.
Ищцата твърди, че работи като
деловодител в Окръжен съд - Пазарджик и получава месечна заплата около 1100
лева. Това са единствените й доходи. С тези доходи, а също и с парична помощ от
нейните родители, се издържали с децата. Твърди, че присъдената издръжка - общо
300 лева, вече не може да задоволи нуждите на децата, дори и само за храна,
отопление и осветление, а освен от храна децата се нуждаели и от дрехи, обувки,
учебни пособия, развлечения и образование.
Твърди, че ответникът работи като
ИТ специалист към „*********“ АД, гр.София, притежава собствен апартамент в
панелен блок в гр.София от 65 кв.м., собствен лек автомобил, произведен 2004г.
и реализира чисти доходи в размер над 2000 лева на месец. Твърди, че ответникът
няма други непълнолетни деца, за които да полага грижи.
Твърди, че определената издръжка
за двете деца - общо 300 лева на месец, не е достатъчна. Оставя на страна
обичайните разходи за семейството - електроенергия, отопление, храна, облекло,
лекарства, текущите за всичко необходимо им в ежедневието, джобни пари. Твърди,
че бащата не е купил нито една дреха, обувка или каквото и да е било за децата
през последните 3,5 - 4 години. Неговият ангажимент се изчерпвал с тези 300 лв.
месечно. Нямало направен подарък за рожден ден или Коледа от него, който да
възлизал на стойност повече от 20 лв.
Сочи, че по груби сметки за двете
деца има допълнителните разходи, както следва:
- за И.- годишните разходи за
школата по английски, в т.ч. учебници, досега - 590 лв.; за каратето, в т.ч.
тренировки, участия в състезания, участия в семинари за защитаване на степен
(колан), такса членски внос към клуба и закупуване на тренировъчен екип/кимоно,
годишно сумата вероятно е около 700-800 лв. (зависи на колко състезания ще се
яви); от първи до четвърти клас И.бил на занималия, заплащала обядите, месечно
около 20-30 лв. (не всеки ден е ходел на стол);
- за Д. - досега детето е в детска
градина, ищцата заплащала месечно около 50-55 лв. - таксата за градината и
такси за народните танци. Предстои им обаче септември да е в първи клас и разходите
по нея ще нараснат със сигурност. Д. ще започне училище със занималня, което
означава, че и за нея ще заплаща месечно за обяд около 50 лв., ако посещава
стол всеки ден. Както било при батко й, на тази възраст и Д. ще започне да ходи
допълнително на спорт. В момента си говорели за фехтовка или баскетбол, или
плуване. Детето имало желание за някакви модерни танци. Това е абсолютно
задължително и наложително според нейните разбирания за правилно детско
развитие, а допълнително ще я запише на шах-мат, тъй като детето имало голямо
желание и интерес в тази посока. Английският език е задължителен, но както и
при батко й, с него Д. ще започне от втори клас, за да отделят нужното внимание
на уроците в първи клас. Ищцата очаква месечните й разходи около Д. за
допълнителни занимания да нараснат поне двойно и повече.
Очаква постоянните разходите за
допълнителни занимания за двете деца през новата учебна година да достигнат
месечно сумата от 200-250 лв.
Ищцата твърди, че имало много
неща, които децата искали да правят, но ги лишавала, защото си правила
сметката. И.искал да рисува, и двамата искат да ходят на плуване, и двамата
имат нужда от компютър. Д. вече имала нужда от телефон. Оказало се през
последните месеци на дистанционно обучение, че следвало да се нагаждат и
приспособяват към ситуацията с наличната техника вкъщи, което било проблем. Закупила
била на И.предплатена карта за телефон и го държала на стотинки, защото не можела
да плаща и негова сметка от по 25-30 лв. Всичко било въпрос на много строга
икономия в момента. Много различно от това, което би й се искало да бъде. Трите
месеца лятна ваканция нямала разходи от този тип, но пък се стремяла да ги
заведе поне на 2 почивки, а ако успее и на 3. Всякакви излизания - на кино,
театър, на пица или просто на екскурзия до близък град, им били ограничени до
минимум, защото с доход от 1200 лв. + 300 лв. издръжка месечно не би могла да
осигури кой знае какво. Трудно й било да напише някакви конкретни суми за
разходи по децата и да е изчерпателна. Едно обаче със сигурност искала да
избегне - не желаела баща им да поема каквито и да са такси, защото това ще
означавало да зависят под някаква форма от неговото благоразположение или
одобрение. В такава ситуация ищцата била преди развода, когато й броял броя
кисели млека, които е купила и да трябва да се обяснява защо е нужно да се
купят три, а не две.
Твърди, че от постановяване на
брачното решение се променили и условията, при които ответникът осъществявал
лични отношения с децата. Режимът, за който се споразумели, създавал
затруднения при отглеждането, възпитанието, образованието и социалните контакти
на децата. Ответникът не проявявал необходимата грижа към децата, не
оползотворявал пълноценно прекараното време с тях в неговия дом в София,
използвал методи на възпитание, които влизали в противоречие с общоприетите
норми - използвал заплахи, наказания и физическо насилие спрямо децата, поради
което децата се страхували от него. Освен това не се стремял да удовлетворява
техните разумни желания, например за 4 години след развода не ги бил завел нито
веднъж в Зоопарка или на кино, те са искали да ги заведе в природонаучния
музей, а той не е приел. Те казвали, че са водени на разходки по-далеч от парка
в квартала, където живеел баща им, само ако това било поискано от неговата
приятелка. Освен това за времето, през което децата са при него, той не им разрешавал
никакъв контакт с ищцата. Той вземал телефона на сина им и не разрешавал да й
се обадят. Ищцата била търсила връзка с децата си, когато са при него,
единствено, за да разбере здравословното им състояние или да честити празник,
ако се случи да са при него. Случвало се е да изпрати дете с лека хрема или пък
например Д. да е повръщала през нощта, тя да е искала да я чуе по телефона, а
той не е разрешавал. Миналата година, след три дни неуспешни опита да осъществи
контакт с децата, се изплашила и звъннала на тел.112 за помощ, след което
получила обаждане от децата, а те въобще не са разбрали, че ги търси. Твърди,
че в дома на ответника децата са на разрешителен режим - имали право да отварят
хладилник или шкаф, за да вземат храна, само когато той разреши. Сутрин децата
можело да станат от сън едва, след като и двамата са будни и са оставени сами
да закусват и да го чакат да се наспи в другата стая, без да вдигат шум, което
ставало около 11 часа.
Твърди, че няма да преувеличи,
ако каже, че след всяко посещение при него децата се връщали с притеснения или
емоции, които им тежат, които обаче не разбират и за които търсят обяснение от нея,
защо татко така се държи. За да не им се скара, когато отидат отново, те
предпочитали да изтърпят, да премълчат и да се справят сами със ситуацията или
проблема, защото татко бил казал, че на мама нищо не трябва да се казва.
Обикновено разбирала за проблеми в общуването им след време, когато децата
спонтанно и неволно споделяли случки с татко. Получавала въпроси като: „Мамо,
татко никога ли не ме е обичал?", „Мамо, татко казва, че след като аз съм
се родил ти си станала различна", "Аз ли съм причината вие да се
разведете?", „Мамо, не казвай на татко, че съм ти разказала (за каквото и
да става въпрос), защото той после ще ме набие/ще ми се кара", „Татко ме
нарече бунак. Какво означава това?", „Защо татко казва, че трябва да счупи
егото ми, какво означава това?". Децата са питали: „Защо татко казва, че
той е по-важен от нас?". Чували са нарицателни за себе си като
„олигофрен", „неблагодарник", синът й бил наричан „никой",
наказван бил, че е изял доматите от салатата на баба си и не са останали за
татко. Бабата била обиждала И.като му била заявявала, че от него нищо нямало да
стане и Д. била по-умна.
Ищцата твърди, че ответникът не
проявявал необходимата и адекватна грижа и при дребните неразположения на
децата: лекувал е детето Д. с аналгин, когато тя била повръщала, защото той й бил
дал риба с кисело мляко; Д. била казвала, че има температура или не се чувства
добре и иска да се обади на мама, а той отговарял, че й няма нищо и не
разрешавал или казвал, че ще се обадят по-късно и така и не дал да се обадят; в
грипна епидемия бил водил децата на свиждане в болницата при бабата, а на
следващия ден бабата се била прибрала от болница вкъщи; през лятото в
продължение на около 10 дни бил лекувал детето непрекъснато с парацетамол, без
дори да й се обади, че има проблем или да потърси лекарска помощ. Издирвали, за
да установят какво хапче е давал татко по снимки на опаковки на лекарства в
интернет. През последната зимна ваканция, за да спазят режима, И. отишъл при
него с гнойна ангина и предписано лечение, което трябвало да бъде проследено от
лекар, за да се установи, дали предписаните дни с антибиотик са достатъчни или
трябва да бъде продължено лечението, а ответникът не искал да заведе детето на
лекар за контролен преглед и лечението било прекъснато по негова преценка,
въпреки, че всеки път, когато ги изпращала с лекарства за лекуване или
долекуване, тя изпращала лист с инструкции какво е необходимо да се даде или
направи.
Твърди, че общуването между баща
и деца е изключително нездравословно за тях, не им носи нищо положително или
образователно, затова и децата вече не ходят там с особено желание. И двамата
се страхували да отстояват желанията си пред него, защото „той ще ни се
кара". И двамата нямали претенции към него и приемали примирено
ситуацията, в която се намират и се чувствали длъжни да я изтърпят. Имало
открито делене в отношението към едното и към другото дете, което се обяснявало
на децата, че понеже мама, баба и дядо повече обичали И., татко и другите баба
и дядо повече ще глезят и угаждат на Д.. Понеже И. е по-големият, той трябвало
винаги да бъде наказван, дори и за белите на Д.. Ищцата твърди, че е правила опити
да разговаря с него и да се опита да съдейства за по-добра връзка помежду им,
но обикновено се стигало до скандали, обвинения и затваряне на телефона и отказ
от разбиране какво е добро и нужно на децата. Подавала била сигнал за проблеми
в общуването между бащата и децата пред отдел „Закрила на детето" към ДСП
Пазарджик, за което била водена преписка и били осъществени срещи и разговори,
но това не дало нужните резултати.
Твърди, че освен това режимът на
лични отношения не бил достатъчно ясен и създавал предпоставки за спорове и
скандали, които не успявали да разрешат. Например към определените 20 дни през
лятото, ответникът винаги добавял и съответните уикенди, през които му се
полагат лични отношения и така дните през лятото, когато ищцата нямала никаква
връзка с децата, ставали 24 дни. Според ищцата определените 20 дни през лятото
са непрекъснат период, през който не могат да се ползват, натрупват и добавят
седмичните уикенди. Петте дни от зимната/пролетната ваканция се добавяли към
първи или трети уикенд, дните ставали 7, а децата нямали желание за това,
защото щели да са почти цялата ваканция само при татко. Когато уикендът започвал
със събота в единия месец и неделя в следващия месец, въпросът подлежал на
съгласуване между тях /родителите/, при което най-често не можели по пътя на
диалога да постигнат съгласие. Според ищцата режимът на лични контакти следвало
да е първа и трета събота и неделя, но когато и съботата и неделята са в един
месец.
Твърди, че освен това децата вече
растат, участват в извънкласни форми на занятия, например участват в спортни
състезания, имат свои лични интереси и желаели да разполагат с повече време за
себе си. Налагало се режимът да бъде конкретизиран и възможно по-точно
определен, защото всяка една ситуация, в която изпаднели за неговото
доуточняване, била повод за скандали, разправии и пазарлъци, които за ищцата и
децата били крайно неприятни и нежелани.
Прави предложение за лични
отношения на бащата с децата, както следва:
1.Всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, за времето от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с преспиване в дома
на бащата;
2.Зимна ваканция - 3 дни
непрекъснат период;
3.Пролетна ваканция - 3 дни
непрекъснат период;
4.Лятна ваканция - 10 дни -
непрекъснат период, който не съвпада с отпуска на майката;
5.През времето на пролетната,
лятната и зимната ваканции, режимът по точка 1 не се прилага, а има право да ги
взема само за дните от ваканцията;
6.Официални празници: четна
година: при майката - Коледа и Великден, при бащата - Нова година и Гергьовден Нечетна
година: при майката - Нова година и Гергьовден, при бащата - Коледа и Великден;
7.При боледуване на което и да е
от децата, те остават на грижата на майката, като пропуснатото време от режима
на бащата се компенсира в друго удобно и за двете страни време;
8.По време на грипни ваканции,
карантинни периоди или епидемиологични обстановки, режимът отпада;
9.По всяко друго време, за което
страните постигнат взаимно разбирателство помежду си, като се съобразят с
желанието на децата, училищните и извънучилищните им ангажименти, като децата
не се разделят при посещението при баща си, поради силната им привързаност едно
към друго, освен ако те не са съгласни да го посетят поотделно.
Моли съда да постанови с решение,
с което да измени размера на издръжката, опредЕ.с Решение №986/15.12.2016г. по
гр. д. №3656/2016г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик като осъди ответника
да заплаща месечна издръжка на малолетната им дъщеря Д. в размер 200 лева, а на
сина им И. в размер 300 лева, чрез нея като майка и законен представител,
считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва при забава
на всяка вноска.
Моли съда да определи нов режим
на осъществяване на лични отношения на бащата с децата.
Представя писмени доказателства. Прави
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който
твърди, че размерът на поисканите с исковата молба суми за издръжка е твърде
завишен. Като се има предвид, че и двамата родители са длъжни да издържат
децата си, от поисканата с исковата молба издръжка от 500 лева за двете деца
следва да се приеме, че нуждите на тези деца са в размер на 1000 лева месечно,
което очевидно е несъстоятелно на фона на икономическата обстановка в страната
и предвид факта, че децата не живеят в София.
Възразява, че напълно неверни са
твърденията в исковата молба, че неговият ангажимент към децата се изчерпвал
със заплащаната от него издръжка от 300 лева и че „не им е купил нито една
дреха, обувка или каквото и да било през последните 3,5-4 години" и че
правените от него подаръци не надхвърляли сумата от 20 лева. Твърди, че много
често, когато децата отивали при него, били с неподходящи за сезона дрехи,
омалели или неудобни обувки и само с чифта бельо върху тях, поради което през
годините им бил накупил всичко необходимо и те разполагали със собствен
гардероб в неговия дом в София. Също така имали и собствен кът с играчки - част
от тези, които им купувал и за които са решили да не ги вземат със себе си в
Пазарджик, а да останат в жилището му. Що се отнасяло до играчките и книжките -
такива се закупували при всяко тяхно идване и то по няколко на брой. Децата не
се интересували колко пари струва подаръкът, а от разнообразието, те
непрекъснато искали все нови и нови неща и независимо от стойността на
играчката те губели интерес към нея бързо. Ето защо преценил, че за тях е
по-добре да получават играчки по-често и повече на брой, вместо да им се купува
еднократно нещо скъпо, което така или иначе, ще бъде изоставено, след като му
се наситят. Сочи, че изобщо не било възпитателно да им се купуват играчки на
голяма стойност. Разбира се, за рождени дни и празници закупувал големи
подаръци, както и когато играчката е полезна за тяхното развитие като
образователните игри, конструктори и прочие. Направените от него разходи за
храна, лекарства, развлечения и прочие, когато децата са при него, счита, че е
излишно да коментира, тъй като същите се подразбирали.
Твърди, че никога не му било
хрумвало да пази касови бележки от закупуваните от него артикули за децата, но
във връзка с настоящия спор потърсил и намерил няколко случайно запазени
фискални бона. Те, разбира се, далеч не изчерпвали всички направени от него
разходи, но ги представя в подкрепа на твърденията си и като пример за
покупките, които правел за децата. Първата група са за закупени от него хомеопатични
лекарства за децата, част от които бил изпратил и на майката, видно от
приложената квитанция на „Еконт“. Явно ги бил запазил, тъй като на някои от тях
си е отбелязал имената на лекарствата. Втората група са бележки от „Джьмбо“,
където децата обичали да ги води. Тях ги намерил в останалите вкъщи пликове,
които пазел, тъй като големите пликове на фирмата били удобни за съхранение на
вещи и той винаги си взимал от тях на касата, независимо от броя и големината
на покупките. Случайно бил запазил и една бележка от „Декатлон“ - друго място,
което обичали с децата, тъй като предлагали разнообразие от спортни стоки.
Запазил бил и преводното нареждане за една от миналогодишните им летни почивки
с децата на Китен.
Твърди, че абсолютно
несъстоятелни са твърденията за не добро материално положение на майката -
видно от представената с настоящия отговор разпечатка от сайта на имотния
регистър тя била закупила на 23.01.2020г. апартамент, което обстоятелство
напълно опровергавало твърденията й за необходимост да си прави сметката,
лишаване на децата, много строга икономия и ограничения до минимум (стр.2,
абзац 5 от исковата молба). Освен това, независимо от недобрите им отношения, породени
главно от пречките, които му се създавали да взима децата и да контактува с тях
и от различните им възгледи по отглеждането и възпитанието на децата, той
никога не бил отказвал да предостави допълнителни средства за всякакви
инициативи, които са полезни за тях, пък било то и ходене на пица и кино.
Във връзка с доказателственото
искане по чл.176 от ГПК заявява, че месечното му трудово възнаграждение като
служител в „*********" АД е в размер на около 1700 лева (сумата варирала и
това била средната й стойност). Освен това, твърдението, че разполагал със
собствен апартамент не отговаряло на истината.
Твърди, че независимо от
изложеното по-горе, е съгласен, че с порастването им, нуждите на децата се
увеличават, респективно нарастват и сумите, необходими за издръжката им, поради
което с настоящия отговор признава исковете общо за сумата от 100 лева месечно,
като искът на И.И.М. за сумата от 70 лева, а искът на Д.И.М. - за сумата от 30
лева, с които суми да се увеличи съответно установената в споразумението им при
развода издръжка от 170 лева за И.И.М. и 130 лева за Д.И.М., като месечната
издръжка на първия стане 240 лева, а на втората - 160 лева. Моли исковете да
бъдат отхвърлени за остатъка от претендираните суми - 60 лева по иска на И.И.М.
и 40 лева по иска на Д.И.М., както и моли да не се присъждат разноски на
страните, съобразно признатата и отхвърлената част от исковете.
Взема становище по представените
от ищцата писмени доказателства и по направените от нея доказателствени
искания.
Представя писмени доказатлства и
прави доказателствени искания.
Оспорва изцяло основателността на
предявения срещу него иск за нов режим на личните му отношения с децата. Твърди,
че поисканият в исковата молба нов режим на лични отношения на бащата с децата
е не само напълно неприемлив, но дори грубо нарушава родителските му права и
противоречи на основни правни и морални принципи. Това искане съставлявало
продължение на стратегията да се отделят и отчуждят децата от него - техния
баща, започнала след развода и състояща се в грубо нарушаване
на определения от съда в утвърденото от него споразумение режим на лични
отношения.
Сочи, че видно от приложената към
отговора имейл кореспонденция между него и майката на децата е видно, че винаги
се е съобразявал с желанията на ищцата и възражения й, независимо от силно
влошената комуникация помежду им, и се е старал да предложи варианти, които да
удовлетворят и двете страни. Това, което очевидно дразнело майката на децата му
са случаите, в които периодът, през който децата са във ваканция при него включвал
и полагащия му се уикенд. Независимо, че съгласно споразумението той имал право,
както на определен брой дни от съответната ваканция, така и на първия и третия
уикенд от месеца, майката на децата му остро се противопоставяла на това негово
право - използваните изрази в писмото й от 19.12.2019г. 13:53ч. „Повече от ясно
казах, че трети уикенд този месец просто няма!" и в писмото й от 19.12.2019г.
16:55 ч. „.... трети уикенд от месеца просто не съществува и не можеш да го
ползваш" са достатъчно красноречиви. Заявява, че отказите й да му дава
децата на място в Пазарджик без основателна причина, ще установи със
свидетелски показания и със съответните документи от полицията.
Твърди, че системните нарушения
на утвърдения режим на личните му отношения с децата от страна на майка им и
неистинността на твърденията й в исковата молба ще се установят с
доказателствата, които ще бъдат събрани в хода на производството, но моли да се
имат предвид и следните съображения, разкриващи сами по себе си неистинността
на твърденията й и изопачаването на фактите: Не отрича, че отношенията му с нея
/ищцата/ не са добри, което се дължало главно на пречките, които тя му създавала
да взима децата и да контактува с тях, на различните им възгледи по
отглеждането и възпитанието им и на липсата на разбирателство, но твърдо
заявява, че изложените в исковата молба твърдения не отговарят на истината.
Сочи, че основният довод в исковата молба е, че режимът, за който са се
споразумели, създавал затруднения при отглеждането, възпитанието, образованието
и социалните контакти на децата. Сочи, че видно от приложеното
към исковата молба Решение №986/15.12.2016г. по допускане на развода и
утвърждаване на споразумението им, режимът на личните отношения с децата му е
напълно стандартен, не съдържа никакви особени уговорки и не се различава по
никакъв начин от общоприетото в подобни случаи. Също така децата му растат и се
развиват напълно нормално и нямат никакви особени или извънредни нужди,
свързани с отглеждането, възпитанието, образованието или социалните им
контакти. Това, което реално създавало затруднения било нежеланието на майката
на децата му да спазва утвърдения от съда режим.
Напълно неверни и възмутителни били
твърденията, че използвал методи на възпитание, които влизали в противоречие с
общоприетите норми - заплахи, наказания и физическо насилие, поради което
децата се страхували от него. Ако децата му се страхували от него Д.нямало да му
се хвърля на врата при всяка тяхна среща, а И. нямало да търси прекарванията им
по мъжки за риба или спорт. Заявява, че обича безкрайно децата си и именно това
е причината да се стреми да ги възпитава, което естествено не винаги им харесвало.
Използвал обичайните родителски методи „Ако не направиш еди какво си, аз няма
да ти дам еди какво си" (което удобно се възприемало от майката на децата
му като заплаха) или „Защото направи/не направи еди какво си, сега не може да
правиш еди какво си" (което очевидно било счетено за наказание). Твърди,
че се е старал да ги приучава на елементарните правила за вежливост и обноски.
Например, дълго време му отнело, предвид кратките периоди, които прекарвали при
него, да научи И. да казва „моля" и „благодаря", а Д.да не прекъсва
събеседника си. Голословното твърдение за проява на физическо насилие от негова
страна изобщо нямало да коментира, но следвало да се има предвид, че
неоснователно набеждавайки го в това майката на децата му следвало да си дава
сметка, че носи съответната отговорност.
Възразява, че напълно неверни са
и твърденията, че не бил проявявал необходимата грижа към децата, не бил
оползотворявал пълноценно прекараното време с тях, не бил удовлетворявал
техните разумни желания като се давало пример, че не ги бил завел нито веднъж в
Зоопарка или на кино, нито в природонаучния музей. Знаейки прекрасно часовия
диапазон, в който взимал децата от Пазарджик, времето за път до София, режимът
за храна и почивка на децата и въобще ограниченото време, с което разполагал да
прекара с тях, на майката на децата му не й правело чест да отправя подобни
обвинения. Когато ги вземел за уикенда обикновено пристигали в София по обяд,
случвало се да вземе готова храна и да прекарат до вечерта навън, но времето не
винаги позволявало (лятото по обяд е много горещо, а зимата - студено). Също
така те тримата много обичат да готвят заедно, даже готвенето за обяд в деня,
когато ги е взел, се е оформило като техен ритуал, който обаче изисквал време.
Вярно било, че децата пристигали от Пазарджик програмирани от майка си къде да
изискат да ги заведе, но най-често тази програма не била съобразена с редица
обстоятелства като краткото време, с което разполагали, сезона, необходимостта
от време за хранене и не на последно място неговите планове и програма и
фактът, че той изцяло сам поемал грижите, за разлика от майката на децата му,
която живеела с родителите си. По отношение на киното сочи, че всички знаят
огромната продължителност на съвременните детски филми (над два часа) и
прекомерната сила на звука им, което наред с факта, че децата са в различна
възрастова група, води до това, че дори да се приеме, че Д. би гледала филм,
който е интересен на батко й, то на нейната възраст е невъзможно да се ангажира
вниманието й повече от час, тя просто нямало да издържи. Да не говорим, че всички
филми, които дават по кината могат да се гледат в спокойната обстановка в къщи,
което правели непрекъснато. Признава, че предпочитал да прекара времето си в
разговори, игри, спорт и други съвместни дейности с децата, които да им
позволят да се опознават, да комуникират, да укрепват връзката си, отколкото да
пропилее половината си ден с тях по молове и кина. По отношение на Зоологическата
градина - водил е И., но не може да си спомни кога. Сочи, че Зоологическата
градина е място, посещението, на което е ограничено от сезона и времето,
възможно било децата да са поискали веднъж да ги заведе, но той да им е отказал
по тази причина, но е сигурен, че ако е станало, е било само веднъж, тъй като с
удоволствие би ги завел, ако го били помолили и е нямало пречки за това, а
според него не са го молили, защото в Пазарджик има зоологическа градина, в
която децата ходят често, включително и с него. По отношение на музея - не си
спомня тази молба, но ако е имало такава и е отказал, то е било по причина,
сходна на горепосочените. Като цяло обичали да прекарват времето си в парка, но
не било вярно твърдението, че не ги е водил по-далеч от там. С децата обичали
физическите активности - да се спускат с шейни, пускане на дронове, возене на
колички и качване на Витоша. Можело програмата им да не е твърде разнообразна и
пълноценна, според представите на майка им, но това си е тяхното време и твърдо
заявява, че решават как да го прекарат винаги тримата заедно. Разбира се, той е
родителят и бил длъжен да съобразява редица фактори, които понякога препятстват
„разумните" желания на децата.
Твърди, че абсолютно не е вярно,
че не позволявал на децата контакт с майка им и е взимал телефона на И. - и
двете деца можело да използват този телефон когато пожелаят. Фактът, че не
звъняли толкова често на майка си, колкото на нея й се искало, се дължал на
интензивната им програма през краткия период, в който са заедно, като визирал в
случая уикендите, разбира се. Да не говорим, че децата имали достъп до
компютъра му и можели да осъществят и скайп връзка, когато поискат.
Посочва, че имало известна
истина, макар и изкривена, в твърдението в исковата молба, че „В дома на
ответника децата са на разрешителен режим - имат право да отварят хладилник или
шкаф, за да вземат храна, само когато той разреши", но това се дължало на
грижата му за децата. Факт е, че му било притеснено Д. да рови сама в
хладилника, поради това, че можело да събори нещо тежко върху себе си или да
вземе храни и напитки, неподходящи за нея и факт е, че не допускал
прекаляването с някой вредни храни. Що се отнася до твърдението, че „Сутрин
децата могат да станат от сън едва след като и двамата са будни и са оставени
сами да закусват и да го чакат да се наспи в другата стая, без да вдигат шум,
което става около 11 часа", възразява, че то съставлява тенденциозно
извращаване на случващото се сутрин в неговия дом. Отправената до децата молба
единият да не буди другия сутрин, да не вдигат шум, докато всички не са будни,
се представяла очевидно напълно изкривено. При положение, че децата ставали
рано, към седем часа и след като денят и за него е уикенд, респ. ваканция, не
виждал нищо лошо в това, че след като им е приготвил закуска, ги оставял да
закусват сами пред телевизора, докато си навакса малко сън, което в никакъв
случай не е 11 часа, децата по никакъв начин не биха го оставили да спи до
толкова.
Твърди, че напълно неоснователно
е обвинението, че не проявявал необходимата и адекватна грижа и при дребните неразположения
на децата. Тук ще спомене само, че твърденията на майката на децата му в тази
връзка са неверни и изопачени и ще се ограничи само до твърдението, че манията
на майката на децата му да ги лекува само с хомеопатични лекарства често води
до усложнения, най-драстичното, от които било постъпването на Д. по спешност в
Окръжна болница.
Не било вярно и твърдението, че
имало открито делене в отношението към едното и към другото дете. Тук отново било
налице изопачаване на реалното положение и отношението му към децата. Повече от
очевидно било, че след като децата са от различен пол, притежавали съвършено
различни характери и имали съществена разлика във възрастта, било нормално да
се отнася към тях и да ги възпитавам не по идентичен начин.
Твърденията, че „Общуването между
баща и деца е изключително нездравословно за тях, не им носи нищо положително
или образователно, затова и децата вече не ходят там с особено желание" било
напълно голословно, изразявало субективното негативно отношение на майката на
децата му към него и желанието й да го дискредитира като баща и да го игнорира
от живота на децата му. Факт е, че той е по-строгият родител, но в никакъв
случай не всявал страх в децата си, те непрекъснато предявявали и отстоявали
желанията си пред него, та нали с него е свободното им време, но децата
безспорно имали нужда и от правила и именно те ги правели сигурни и уверени в
живота.
Що се касае до твърдението, че
децата растат, участват в извънкласни форми на занятия и имат свои лични
интереси и желаят да разполагат с повече време за себе си, това по никакъв
начин не би следвало да се отрази на режима на личните им отношения, който
независимо че е фиксиран по дни и часове, винаги можело да бъде нагоден според
нуждите на децата.
Твърди, че е очевидно абсурдно
твърдението, че режимът на лични отношения не бил достатъчно ясен. Не той, а
нежеланието на майката на децата му да го спазва, както посочил по-горе, било
предпоставката за спорове и скандали, които не успявали да разрешат. Утвърденият
режим на лични отношения бил напълно стандартен, отношенията с децата му били
напълно нормални, изпълнени с обич и разбирателство и нищо не налагало
изменение на досегашното положение. Предложеният от майката на децата му режим
цели да ограничи до минимум контактите му с тях, което без съмнение е напълно
неоснователно, а не е и в техен интерес.
Моли съда да отхвърли иска за
определяне на нов режим на лични отношения на бащата с децата и да му присъди направените
от него съдебни и деловодни разноски.
По делото е постъпила молба от
ответника с вх. №260612/04.09.2020г., с която изменя и допълва отговора на
исковата молба с вх.№12621/10.07.2020г. на РС-Пазарджик. Изменя същия в частта
му на размерите на признатите исковете за издръжка за И.И.М. и Д.И.М. - за общо
увеличение от 100 лв. и допълва отговора си като с възражение претендира
по-разширен режим на лични отношения с децата. Предлага на ищцата относно издръжката на децата да
постигнат съдебна спогодба за месечна издръжка на детето И. в размер на 220 лева /или увеличение с 50 лева/ и за
месечна издръжка за детето Д. в размер на 180 лева /или увеличение е 50 лева/.
Възразява, че не е съгласен и моли
претендираната от майката издръжка за детето И. за разликата от 220 лв. до 300
лв. – съдът да отхвърли, като неоснователна. Възразява, че не е съгласен и моли,
претендираната от майката издръжка за детето Д. за разликата от 180 лв. до 200
лв. – съдът да отхвърли, като неоснователна.
Твърди, че е наясно, че нуждите
на децата, които имат право на издръжка се определят, съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглеждат децата, според Решение №146 от 27.04.2015г.
по гр. д. №5404/2014г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение,
Определение №1312 от 10.12.2012г. по гр. д. №736/2012г. на Върховен касационен
съд и Постановление №5 от 16.XI.1970г., Пленум на ВС, докладчик Х.Г..
Прави искане за определяне на
по-разширен личен режим с децата. Предлага на ищцата относно личния му режим с децата да
постигнат съдебна спогодба в смисъл той - бащата да има право да вижда и взема
децата при себе си, както следва: всеки петък, събота и неделя от месеца от
16.00 часа в петък до неделя - 18.00 часа с преспиване /петък вечер и събота
вечер/, като ако в съответния месец има пет съботи и недели, режимът за лични
контакти на бащата с децата се прилага и за петата /петък, събота и неделя/,
като децата ще прекарва август месец от лятото с бащата, а юли месец от лятото
с майката; Бащата да взема децата всяка четна година за коледните празници;
Бащата да взема децата всяка нечетна година за великденските празници; Бащата
да взема децата всяка нечетна година през официалните празници и обявените към
тях почивни дни в България, след коледните празници до 30-ти юни; Бащата да
взема децата всяка четна година през официалните празници и обявените почивни
дни към тях в България от 1-ви юли до началото на коледните празници, както и
по всяко друго време при взаимно
съгласие на двамата родители. През месеците юли и август на съответната
година режима за лични контакти на бащата с децата не се прилага, тъй като
децата ще бъде по един месец без прекъсване при всеки един от родителите. Разноските по делото да са за сметка на страните така, както са
направени от същите.
Ответникът заявява, че желае
максимално да бъде с децата си. Това е време, което няма да се върне.
Възразява, оспорва и не е
съгласен с искането на ищцата - съдът да определи нов режим на лични негови отношения
с децата - така, както е предложено на 4 стр. от исковата молба, защото
предложените нови намаляват и ограничават контактите му с децата.
Възразява, оспорва и не е
съгласен с предложението на ищцата в настоящата искова молба, като прави
съпоставка с /действащия в момента/ определения му режим на лични контакти в
Решение №986 от 15.12.2016 год. по гр. дело №3656/2016 год. по описа на
Пазарджишкия районен съд, а именно: В т.1 - добавката на израза "в неговия
дом". С децата можело да решат да отидат на риба, на планина, на море, в
с.С., където родителите му имали къща или на друго място, където да преспят
събота срещу неделя. Това нямало как да се случи, съгласно този текст на т.1 от
предложението й; В т.2, т.3 и т.4 - се намалявали дните му на контакти от 5 дни
за зимната и пролетната ваканция no действащия режим на 3 дни по предложението
й, както и са намалени дните му на контакти от 20 дни за лятната ваканция по
действащия режим на 10 дни по предложението й; От т.5 до т.9 - намаляват
контактите му с децата - въпреки, че и при лека настинка, епидемия /и в момента
сме в такава/, празници /няма значение какви/ ответникът е контактувал с децата
при действащия режим. Твърдо можел да заяви, че т.9 от предложението на ищцата
- лично за него е „мираж“. Такова нещо никога не се е случвало - да вземе децата
при него извън установения режим. Напротив, използвала се всяка възможност и
причина, за да се ограничи дори и утвърдения от съда режим на виждане. Едно
добро пожелание било това - невъзможно било да се случи на този етап.
Имал усещането, че майката, за да
получи по-висок размер сума за издръжката на децата - го притискала като
намалявала личните му отношения с децата.
Счита, че ако има по-разширен
режим на лични контакти с децата - той ще си поеме и разходите, когато са при него,
както винаги е било. Децата са големи и изкарването на повече време с тях ще
облагороди и заздрави взаимно отношенията им.
В случай, че ищцовата страна
направи изявление за преклузия - счита, че то е неоснователно, тъй като с оглед
правото и задължението на съда да изясни всички факти и да събере всички
доказателства, относими към тези спорни правоотношения, вкл. до приключване на
съдебното дирене, за страните също не настъпва преклузия за посочване на нови
доказателства и искания, когато те са във връзка с установяване интереса на
децата и дори в това производство съдът не е обвързан от исканията на
родителите, нито от процесуалното им поведение, а следва да прецени всички
обстоятелства и да се произнесе с оглед интересите на децата. Сочи съдебна
практика.
Предявените
искове се поддържат изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от ищцата
и нейния пълномощник. Молят съда да уважи исковите претенции. Подробни
съображения по съществото на правния спор са изложени в представените писмени
бележки.
Ответникът
и неговият процесуален представител поддържат отговора на исковата молба и
допълнителната молба за изменение и допълнение на същия. Доводи по същество за
изложени в приложената писмена защита.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищцата и възраженията на ответника и като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Не
е спорно по делото, че страните - ищцата и ответникът са бивши съпрузи като
бракът им е прекретен с развод по взаимно съгласие, допуснат с Решение №986 от
15.12.2016г. по гр. дело №3656/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Със
същия съдебен акт е утвърдено споразумението между страните по чл.51 от СК, съгласно
което: Родените от брака деца И.И.М.,
с ЕГН ********** и Д.И.М., с ЕГН ********** ще живеят при майката М.Л.М., с ЕГН ********** на адрес: ***; Упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца И.И.М., с ЕГН ********** и Д.И.М.,
с ЕГН **********, се предоставя на майката М.Л.М.,
с ЕГН **********; Режимът на лични отношения на бащата И.М.М., с ЕГН ********** с децата И.И.М., с ЕГН ********** и Д.И.М., с ЕГН ********** ще бъде, както следва: а) всеки първи и трети уикенд от месеца –
от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване;
б) по 5 дни от зимната и пролетната
ваканция на децата; в) 20 дни през лятото, в
период който не съвпада с годишния платен отпуск на майката; г) по всяко друго време по взаимна уговорка
между родителите. По време на боледувания
на децата, съвпадащи с режима по буква „а“ на личните им отношения с бащата,
когато се прецени, че не са в състояние да пътуват, ще остават на грижите на
майката, а бащата ще взема децата през следващия уикенд; Бащата И.М.М. се
задължава да плаща на малолетното си дете И.И.М., чрез неговата майка и законна
представителка М.Л.М., ежемесечна издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет)
лева, считано от датата на влизане на решението в сила, до настъпване на
законно основание за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане; Бащата И.М.М. се задължава да плаща на малолетното си
дете Д.И.М., чрез неговата майка и законна представителка М.Л.М. ежемесечна издръжка в размер на 130 (сто и
тридесет) лева, считано от датата на влизане на решението в сила, до настъпване
на законно основание за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В исковата си молба
ищцата твърди, че след утвърждаването на споразумението е настъпила промяна в
обстоятелствата, при които е било постигнато утвърденото от съда споразумението
по чл.51 от СК, в частта относно издръжката на децата и в частта относно
режимът на лични отношения на бащата с децата, налагащи тяхната промяна.
Родителите
на малолетните деца не могат да постигнат споразумение по тези въпросите, предвидени
в разпоредбата на чл.127 ал.1 от СК.
Горепосоченото
поражда правния интерес на ищцата от воденето на настоящото дело и прави предявените
искове процесуално допустими.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че след
развода на родителите и до настоящия момент малолетните И.И.М. и Д.И.М. живеят
с майка си и че тя полага ежедневните и непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието им, подпомагана от своите родители.
От приетото по делото
Удостоверение изх.№473-78/01.03.2021г., издадено от ОУ„********“, гр.Пазарджик
е видно, че детето И.И.М. е записан като ученик за учебната 2020/2021 год. в Vб клас.
Детето Д.И.М. е ученичка
в първи клас през настоящата учебна
година.
От приетите писмени
доказателства, както и от събраните гласни доказателства се установява, че
децата ходят на извънкласни занимания, като детето И. ходи на уроци по
английски език и на карате, Д. – на танци, а двамата и на плуване, като
месечните такси за същите се заплащат от майката – ищцата.
През последните
месеци детето И. е имало стоматологични проблеми, които са наложили оперативно
лечение, разходите, за което също са били поети от майката. Занапред и за
подобряване на стоматологичното здраве на детето И. ще са необходими и още
допълнителни средства.
Видно от представеното
Удостоверение изх.№РД-03-276 от 20.05.2020г., издадено от Окръжен съд-Пазарджик е, че ищцата и майка на малолетните
деца полага труд и че за периода от месец януари 2020г. до месец април 2020г. е
получила средномесечен чист доход в размер на 1123,64 лева.
От приложената
Служебна бележка изх.№92-01-273 от 01.09.2020г., издадена от „*********„ АД се
установява, че бащата на децата – ответникът за периода от месец януари 2020г.
до месец април 2020г. е получил средномесечно нетно трудово възнаграждение в
размер на 1740,14 лева.
Установи се по
делото, че за да осъществи режима си на лични отношения с децата, бащата пътува
от гр.София до гр.Пазарджик и след това или обратно до гр.София или до с.С., общ.Хасково,
където живеят неговите родители. След което ответникът връща по обратния път
децата при майката.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че претенцията на ищцата за увеличаване размера на определените издръжки на децата е доказана, но частично основателна. Съображенията на съда са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Текстът на чл.150 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата,
присъдената издръжка може да се измени. Основание за това, е изменение на
обстоятелствата въз основа, на които е била опредЕ.издръжката. Размерът на
издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка и възможностите
за нейното плащане.
В настоящия казус, съдът
приема за безспорно установено, че са настъпили
изменения на обстоятелствата, при които са определени
предходните размери на
издръжките на децата И.И.М. и Д.И.М.. От влизането в сила на съдебното решение, с което е утвърдено споразумението
между страните по чл.51 от СК и с
което е опредЕ.месечна издръжка на детето И. в размер на 170
лева и месечна
издръжка на детето Д. в размер на 130 лева - 15.12.2016г. и до настоящия момент са изминали повече от четири години.
През това време децата са
пораснали и то
съществено. Понастоящем И. е на единадесет години, ученик в 5-ти клас, а Д. е на осем
години и е ученичка в първи клас. Съответно са нараснали и то значително нуждите им от храна, дрехи, обувки, учебници, учебни помагала и пособия. Освен тях децата се нуждаят и от средства за джобни
пари, за кино, разходки и развлечения в свободното време, както и за почивка
поне веднъж годишно. Както бе посочено и по-горе необходими са и допълнителни
средства за извънкласните им занимания – спорт, танци и изучаване на чужд език,
както и за стоматологичното лечение на детето И..
В този смисъл и предвид на това, че е изтекъл един немалък период от време, съдът намира, че от определянето на издръжките до
настоящия момент е нараснала и то осезаемо необходимостта
от допълнителни средства за отглеждането,
възпитанието и
обучението на малолетните деца - обстоятелства,
обуславящи увеличаването
на размера на издръжките.
При определяне размера на
издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите на детето, което има
право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на родителя,
съгласно общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК. Ал.2 на същия текст предвижда, че минималната издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Към момента последната е в размер на 650 лева или минималният размер на
издръжката се равнява на сумата от 162,50 лева. Определената до момента на
детето И. месечна издръжка от 170 лева е съвсем близко до минималния праг, а
определената месечна издръжка на детето Д. от 130 лева е под този минимален,
определен в закона, размер.
В конкретния случай съдът съобразява
възрастта на децата, техните нужди, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението им. Взема предвид и възможностите на двамата родители, дължащи издръжка. Съобразява обстоятелствата, че през процесния период от време, а и понастоящем, преките и непосредствени
грижи за децата са осигурявани от тяхната майка, при която те живеят
и която работи и реализира средномесечен нетен доход в размер на 1123,64 лева.
Отчита и събраните по делото доказателства, че бащата на децата живее и работи
в гр.София и че реализира средномесечно нетно възнаграждение в размер на
1740,14 лева, както и че няма задължение за издръжка към други лица.
При определяне на размера на дължимата месечна издръжка, съдът взема предвид и това, че ответникът е мъж в работоспособна
възраст и в добро здравословно състояние /твърдения и данни в противоположния
смисъл няма по делото/. Отчита и факта, че за да осъществява режима си на лични
отношения с децата, бащата трябва поне два пъти в месеца да пътува от гр.София
до гр.Пазарджик и обратно до гр.София или до с.С., общ.Хасково, а на следващия
ден – обратно по същия маршрут, което си е един доста съществен разход за горИ.и
други пътни разноски. Да пропътува посочените разстояния се налага на
ответника, за да вижда децата си и да има една пълноценна връзка между тях.
При тези данни съдът счита, че за месечната издръжка на
малолетното дете И. е необходима минимум сумата в размер на 460 лева, а за
месечната издръжка на малолетното дете Д. - минимум сумата в размер на 340 лева.
От тези суми бащата – ответникът ще следва да поеме част в размер на 250 лева месечно за детето И. и 180
лева месечно – за детето Д..
Останалата част ще
следва да се осигурява от майката, която работи по трудово правоотношение и
реализира добър месечен доход. Същата разполага и с подкрепата, в т.ч. и
финансова на своите родители.
Издръжките в увеличен размер ще следва да бъдат присъдени, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.06.2020г.
/в каквато насока е и искането на ищцовата страна/, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за тяхното изменение
или прекратяване.
На основание чл.242
ал.1 от ГПК ще следва да се постанови предварително изпълнение на решението в
частта за присъдените издръжки.
Над посочените
размери, съответно от 250 лева и от 180 лева и до претендираните с исковата
молба размери от 300 лева за детето И. и от 200 лева за детето Д., претенциите
на ищцата се явява неоснователни и ще следва да се отхвърлят.
В тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането на дължимата се държавна такса върху
увеличените /с общо
130 лева/ размери на издръжките, а именно сумата от 187,20 лева.
По
претенциите на ищцата за изменение на режима на лични контакти на бащата с
децата, съдът приема следното:
Настоящият
съдебен състав счита, че режимът на лични отношения на бащата с двете малолетни
деца, за който родителите са се споразумели по реда на чл.51 от СК и който е
утвърден от съда с влязлото в сила решение по бракоразводното дело, е
стандартен такъв, често се определя и от съда и като цяло е подходящ за деца и
родители, на които при осъществяване на личните им контакти се налага да
пътуват от едно населено място до друго на разстояние повече от 100 км и
обратно. Освен това този режим е подходящ за деца на възрастта на малолетните И.
и Д..
Въпреки
това и по конкретните искания на ищцата, съдът счита следното:
По
искането по т.1 - за определяне на режим на лични отношения на бащата с децата
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10ч. в събота до
18ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата. Това искане се различава от
определения до момента режим само в последната му част, а именно относно преспиването
на децата - което да е само в дома на бащата. Съдът намира това за крайно
неприемливо, тъй като счита, че то ще наложи съществени ограничения за бащата и
децата. Бащата няма да може да заведе децата през почивните събота и неделя
никъде другаде освен в гр.София, където живее. Ще бъде лишен от възможността да
отиде с децата на двудневна екскурзия където и да е в страната. Освен това през
уикендите децата и баща им няма да могат да гостуват на бабата и дядото по
бащина линия, които живеят в с.С., общ.Хасково. Това безспорно ще ограничи
контактите на децата с техните баба и дядо, които вече са на възраст и за които
е по-трудно да пътуват било то до гр.Пазарджик, било до гр.София, за да видят
внуците си.
Разширяването
на този режим пък, с включването на ден петък към същия, както и с включването
на петите съботи и недели от месеца, в каквато насока е предложението на бащата
- ответника, съдът счита за неподходящо. Включването на петък като ден, в който
бащата да взема децата при себе си, е изключително неудобно за ученици, каквито
вече са и двете деца. Още повече, че в учебните програми на повечето училища се
предвижда втора учебна смяна, при която децата са на училище до към 18.30 часа.
Едва след това, те ще трябва да пътуват с баща си, което не е целесъобразно
нито за децата, нито за бащата, за който се предполага, че през петъчния ден е
бил на работа. Освен това често извънкласните занимания на децата като уроци,
танци, спорт и други са вечерно време, след учебните занятия. Петите съботи и
недели от месеца са малко на брой /2 или 3/, а и след тях следва първа събота и
неделя от месеца, през които децата отново следва да са при бащата и така за майката
се получават два последователни уикенда, в които тя не може да е с децата си.
Предвид
горното режимът в тази му част не следва да бъде изменян.
По
исканията на майката по т.2 и т.3 – да бъде променен броя на дните, за които
бащата има право да взема децата през зимната и през пролетната ваканция от 5
дни на 3 дни непрекъснат период. Досега определеният режим предвижда бащата да
прекарва с децата си по 5 дни от зимната и пролетната ваканция. Периодът от пет
дни през зимната и през пролетната ваканция съдът счита за съответен и
справедлив, тъй като пролетната ваканцият обикновено е 10 дни, а зимната –
малко повече от десет дни и така всеки от родителите ще разполага с достатъчно
време, за да общува с децата си тогава когато те не са ангажирани с училище и с
уроци и ще имат повече свободно време, включително и за игри и други
забавления. Затова броят на дните, в които бащата да бъде с децата си не следва
да бъде намаляван. От изложеното в исковата молба става ясно, че двамата
родители тълкуват по различен начин собствената си договорка, като майката
счита, че това са пет дни общо през съответната ваканция, а бащата – че това са
допълнителни пет дни от ваканцията, към които следва да се прибави и съботно-неделния
му режим /като така реално дните стават седем/. Затова и предвид настоящето
производство, което има за цел да разреши споровете между родителите, съдът
счита, че ще следва да се конкретизира режимът в тази му част и се измени, в
следния смисъл: че бащата има право да взема децата при себи си за по 5 дни
общо от зимната и от пролетната ваканция на децата. С това уточнение съдът
счита, че недоразуменията между родителите ще бъдат преодолени.
По
искането на ищцата по т.4 – за намаляване на броя на дните за престой на децата
при бащата през лятото от 20 дни на 10 дни: съдът счита същото за напълно
неоснователно. Счита, че това ще доведе до съществено ограничаване на
контактите между бащата и децата и до нарушване на връзката родител – дете и то
в момент на подрастване на децата и навлизането им в периода на юношеството.
Затова счита, че същото не е и в интерес на децата. По делото не се установи
бащата да е опасен или вреден за децата си. Събраните по делото данни за
недотам подходящи реакции или изказвания на бащата в определени ситуации, не
водят до такъв извод. Освен това, настоящият съдебен състав счита, че бащата
има нужния капацитет да бъде добър родител и пример за децата си, включително и
да преосмисли конкретни взаимоотношения и ситуации със сина си И., както и да
отчете и приема факта, че детето навлиза в една трудна, за всяко дете, възраст
като пубертета и да проявява повече внимание и търпимост. Счита, че и майката
има необходимия капацитет да приеме, че за нормалното израстване и съзраване на
децата, бащиното присъствие и подкрепа са от съществено значение. Още повече,
че голямото дете е момче.
Тъй като и по този
въпрос страните имат спор дали 20 дни през лятото следва да се прибавят към
съботно-неделния режим или не, то и тук ще следва да се конкретизира, че дните
през лятото са общо 20.
По искането на
майката по т.5 – съдът счита, че с направените по-горе уточнения, отпада
необходимостта от същото.
По искането на
ищцата по т.6 – съдът счита същото за неподходящо в по-голямата му част.
Основният мотив за това е, че Коледата е в периода на зимната ваканция на
децата и за нея важи режимът по-горе, а Нова година и Гергьовден са само по
един ден, съответно Нова година - на 1 януари /който ден е и част от зимната
ваканция на децата/, а Гергьовден – на 6 май. При това положение на тези дни
децата ще са принудени да пътуват за среща с баща си само в рамките на един
ден, което въобще не е в техен интерес. Друго би било положението, ако децата и
бащата живееха в едно населено място и можеха спокойно да прекарат деня си
заедно. Още повече, че поддържаната от майката позиция в проведеното по делото
съдебно заседание бе, че с порастването на децата, те имат все по-голяма нужда
и от лично свободно време и лично пространство, което съдът напълно споделя.
Затова режимът на лични отношения не следва да се раздробява по поискания от
майката с исковата молба, както и с предложения от бащата начин за конкретни
празници.
Няма пречка обаче
такъв режим да се определи за Великденските празници, които често не съвпадат с
пролетната ваканция на децата. Затова ще следва да се уважи искането на ищцата
през четните години децата да са при нея на Великден и съответно през нечетните
години – те да се при баща им.
По искането на
ищцата по т.7 – ще следва да се уважи искането на майката като се измени
досегашния режим в следния смисъл: при боледуване на децата, те да останат на
грижата на майката, като пропуснатото време от режима на бащата да се
компенсира през следващия уикенд или в друго удобно и за двете страни време.
По искането по т.8
– съдът намира същото за неприемливо. За този си извод, съдът взема предвид настоящата
ситуация в страната /породена за първи път/ с продължила повече от една година
епидемиологична /пандемична/ обстановка. Да се уважи подобно искане означава,
дори и децата да са здравословно добре, бащата да не може да ги вижда и взема
при себе си през един продължителен период от време /както в случая повече от
година/, което е недопусимо, тъй като ще отчуждят ненужно децата от бащата.
По искането на
майката по т.9 – съдът намира искането за ненужно конкретно и счита, че същото
би породило нови спорове и недоразумения между родителите. Сегашният режим, а
именно бащата да взема при себи си децата по всяко друго време по взаимна
уговорка между родителите е напълно достатъчен. Като родители ищцата и
ответникът следва не само да постигнат разбирателство помежду си по този
въпрос, но все повече следва да се съобразяват с желанието на подрастващите си
деца, както и с техните училищни и извънучилищни ангажименти, които с годините
се увеличават. Да се определи децата да не се разделят при посещението при бащата,
поради силната им привързаност едно към друго, не звучи разумно. При всички
случаи децата няма да се разделят за дълъг период от време. Освен това, както
предвид различният им пол, така и с оглед възрастовата им разлика /почти четири
години, които при децата са видими/, децата ще се чувстват добре, а и ще имат
необходимостта, понякога да прекарват сами определено време с баща си.
Затова искането на
ищцата не следва да се уважава.
С така изменения
режим, съдът счита, че ще се реализират едни пълноценни лични контакти и
отношения между децата и техния баща. Редно е и житейски правилно и оправдано е
бащата да прекарва достатъчно време с децата си, особено през ваканциите. Само
така може да се запази една здрава и стабилна връзка между бащата и децата.
Предвид изхода на делото, ответникът
дължи на ищцата част от сторените от нея разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции, а именно сумата в размер на 160 лева.
Ищцата
дължи на ответника разноски, с оглед отхвърлената част от исковите претенции, в
размер на 140 лева.
По
изложените съображени, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И:
По
исковете на М.Л.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на майка и
законен представител на малолетните деца И.И.М., с ЕГН ********** и Д.И.М., с
ЕГН ********** против И.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно
основание чл.127 ал.2 от СК, във връзка с чл.59 ал.9 от СК:
ИЗМЕНЯ частично
режима на личните отношения на бащата И.М.М., с ЕГН ********** с децата И.И.М., с ЕГН ********** и Д.И.М., с ЕГН **********, утвърден
с Решение №986/15.12.2016г. по
гр.д.№3656/2016г. по описа на Районен съд – Пазарджик като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.М.М., с ЕГН ********** с децата И.И.М., с ЕГН ********** и Д.И.М., с ЕГН **********, както следва: 1. Всеки
първи и трети уикенд /събота и неделя/ от
месеца – от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване; 2. По 5 дни общо от
зимната и от пролетната ваканция на децата; 3. Общо 20 дни през лятото, в период който не съвпада с
годишния платен отпуск на майката; 4. През нечетните години на Великден; 5. По всяко друго време по взаимна уговорка
между родителите; При
боледуване на децата, те да останат на грижата на майката, като пропуснатото
време от режима на бащата да се компенсира през следващия уикенд или в друго
удобно и за двете страни време.
ОТХВЪРЛЯ
исканията на майката М.Л.М., с ЕГН ********** за изменение на режима на лични
отношения на бащата И.М.М., с ЕГН **********
с децата И.И.М., с
ЕГН ********** и Д.И.М., с ЕГН ********** в останалата им част, като
неоснователни.
ИЗМЕНЯ размера на издръжките, които И.М.М., с ЕГН ********** заплаща
на малолетните си
деца И.И.М., с ЕГН ********** и Д.И.М., с ЕГН **********, съгласно влязлото в
сила Решение №986/15.12.2016г. по гр.д. №3656/2016г. на PC-Пазарджик, чрез тяхното увеличаване, като ОСЪЖДА И.М.М., с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплаща на малолетните си деца И.И.М., с ЕГН
********** и Д.И.М., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител М.Л.М., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер, както следва: в размер на 250 лева на детето И. /или увеличение с 80 лева/ и в размер на 180 лева на детето Д. /или увеличение с 50
лева/, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 02.06.2020 год. до настъпване на основания за тяхното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ претенциите над
размера от 250 лева месечно и до претендирания с исковата молба размер от 300
лева месечно за детето И.И.М. и над размера от 180 лева месечно и до
претендирания с исковата молба размер от 200 лева месечно за детето Д.И.М. като
неоснователни.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените издръжки в увеличен размер.
ОСЪЖДА И.М.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.Л.М., с ЕГН **********,
с адрес: *** разноски по делото в размер на 160 лева.
ОСЪЖДА
М.Л.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.М.М., с ЕГН **********,
с адрес: *** разноски по делото в размер на 140 лева.
ОСЪЖДА И.М.М., с
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса
върху увеличения размер на издръжките в общ размер на 187,20 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: