РЕШЕНИЕ
№____
гр. Русе.14.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия
в публичното_____заседание________на________седми______________март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Свилен Сирманов
Членове:1. Петър Балков
2. Росица Радославова
при секретаря_______Ева Димитрова___________________и в присъствието на
прокурор__________Стелиян Грозев__________като разгледа докладваното от
член съдията________Петър Балков_________________ВНОХД № 35 по описа
за 2019 год.: и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 22/05.12.2018 год.,
постановена по НОХД № 203/2018 год., Бел.РС-ІІІ-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. Б.А.Ю.
***, за ВИНОВЕН в
това, че на 02.07.2017 г. в с. Волово, обл. Русе, на
тир паркинг, намиращ се на ул. “*** противозаконно повредил чужда движима вещ лек автомобил
„Рено 19“ с peг. № ***, на стойност 770,00 лв. собственост на В.С.Г.
***, поради което и на основание чл.216 ал.1 вр. чл.54 и чл.36 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66 ал.1
от НК е ОТЛОЖИЛ
изтърпяването на това наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
ОСЪДИЛ е подс. Б.А.Ю.
със снета самоличност да заплати на В.С.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 770лв./седемстотин и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
ОСЪДИЛ е подс. Б.А.Ю. със снета самоличност да заплати
направените по делото разноски в размер на 137.54 лв. /сто тридесет и седем
лева и петдесет и четири стотинки/ – разноски на досъдебното производство,
сумата от 79.60лв. /седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки / - съдебни
разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 50лв./петдесет лева/-по сметка на Районен съд гр.Бяла.
Жалбоподателят Б.А.Ю. ***, чрез
неговия договорен защитник адв. Н.Д. от РАК недоволен от нея я обжалва в
законния срок и развивайки оплакване за нейната необоснованост, моли да бъде
отменена и вместо нея да постанови друга, с която да го оправдае по повдигнатото
му обвинение.
Представителят на окръжна
прокуратура заема становището, че жалбата е неоснователна, а присъдата за
правилна и законосъобразна, поради което настоява същата да бъде потвърдена
изцяло.
Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените в жалбата доводи и становището на страните, след служебна
проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК намира, че
ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е
налице.
Първоинстанционният съд е събрал доказателствения
материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на
действителната фактическа обстановка по делото. Взети са под внимание всички
относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен
начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно
авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от подс. Б.А.Ю.
престъпление – повреждане по смисъла на чл. 216 ал.1 от НК. Въззивният съд
счита, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на
принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, вр. с чл. 301,
чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са довели до ограничаване процесуалните
права на защита на подсъдимия по събирането и анализа на относимите по делото
доказателства, както и относно твърдението на неговия защитник че в хода на
делото са допуснати съществени процесуални нарушения и поради това присъдата е
необоснована.
Окръжният съд след като отново подложи на преценка
събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че
възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените в мотивите
на присъдата обосновани правни изводи.
Подсъдимият
Б.А.Ю. е роден на *** ***, бълг.
гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, работи като управител
на“Д. Б“ ЕООД, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Б.А.Ю. бил управител на
фирма за пътнически превози „Декор Б“-гр.Русе, като на превозните му средства
бил поставен надпис с името на фирмата.
Пострадалият В.Г. *** и през месец
юни 2017 г. бил безработен. По тази причина разглеждал обяви за работа в
интернет сайта „jobs.bg”. Тъй като притежавал всички категории правоспособност
за управление на МПС, разглеждал такива обяви за работа. Свидетелят Г. видял
обява, че се търсят шофьори на пътнически автобуси и микробуси, в която били
посочени трите имена на лицето за контакт на подсъдимия Б.А.Ю., както и номер
на мобилен телефон за връзка с него. В обявата не фигурирало наименование на
конкретна фирма. Свидетелят Г. се обадил на посочения телефон и се свързал с
подс. Ю.. Двамата разговаряли относно предлаганото от него работно място и че
спешно му трябват шофьори. Свидетелят Г. заявил, че няма къде да спи в гр. Русе
и не разполага със средства, на което подс. Ю. отвърнал, че има къща, където ще
го настани. Разбрали се да се срещнат в гр. Русе, до бензиностанция “ОМВ“,
находяща се от лявата страна на пътя при влизане в града от посока гр. Варна.
Правилно съдът е
приел, че при такива предпоставки на 30.06.2017 г. св. Г.
пристигнал в гр.Русе с личния си автомобил марка „Рено 19“ с peг. № ***, около
20,00 ч. Докато изчаквал на бензиностанция “ОМВ“, попитал таксиметрови шофьори
дали познават лице с имена “А. Я.“, който има автобусна фирма, на което му
отговорили, че не познават такова лице. Около 22,40 ч. св. Г. решил да си
тръгне, тъй като се усъмнил, че може да е измама. Все още се намирал в близост
до бензиностанцията, когато му се обадил подс. Ю. и го попитал къде се намира.
Свидетелят Г. описал местоположението си, като няколко минути по-късно
подсъдимия пристигнал с пътнически бус, на който имало надпис „Декор Б“. С него
пристигнало на срещата лице от женски пол, с неустановена по делото
самоличност, което представил като своя съпруга. Казал, че няма шофьори, защото
били избягали, както и че ще го храни и ще го настани да му работи. Подсъдимият
Ю. и св. Г. вечеряли заедно, след което последният бил настанен в хотел, за да
пренощува.
На 01.07.2017 г. подс. Ю.
завел св. Г. на един паркинг, откъдето взели пътнически бус марка „Сетра“, с
неустановен регистрационен номер. Двамата извършили курс до гр. Разград и се
прибрали в гр. Русе след обяд, като превозното средство било управлявано от
подс. Ю.. Последният настанил св .Г. да пренощува в къща, находяща се на адрес
гр. Русе, ул .„***, етаж от която била негова собственост и същевременно с това
адресът фигурирал в търговския регистър като седалище и адрес на управление на
представлявана от него фирма „Декор Б“.
Установено е също така,
че на следващия ден, подсъдимия взел от адреса св. Г. и му наредил да извърши
курс с единия от бусовете на фирмата, като за целта трябвало да отиде до
обръщалото за автобуси в гр. Русе. Докато шофирал, станал инцидент, при който
задна дясна гума на микробуса се заклещила към прилежащия тротоар. Със
съдействието на пътна помощ бусът бил изтеглен, като преди това св. Г.
информирал по телефона подс. Ю. за случилото се. На място дошли жената, която
подс. Ю. представил като своя съпруга и един от шофьорите му. Последния
разговарял с подсъдимия по телефона, след което казал на св. Г. да си тръгва.
Тъй като св. Г. се уплашил, решил да си тръгне веднага за гр. Лом с личния си
автомобил „Рено 19“ с peг. № ***. На излизане от гр.Русе, в посока към
гр.София, св. Г. спрял на тир паркинг, за да си закупи кафе. През това време по
телефона му се обадил подс. Ю., който го попитал къде се намира и го накарал да
го изчака на място, за да му даде пари за гориво. Свидетелят Г. останал около
час на този паркинг, но подсъдимият не се появил, поради което решил да
продължи за гр. Лом.
Спрял на тир паркинг в
с. Волово, обл. Русе, известен като турския тир паркинг. Паркирал автомобила си
близо до входа, влязъл в сградата на паркинга и си купил кафе. Заведението било
с витринни стъкла и имало видимост навън. В заведението се намирали св. А. А.собственик
на паркинга, който живеел постоянно там, както и св. С. В., която работела като
управител и същевременно с това съжителствала със св. А.. Докато св. Г. бил
вътре в заведението, се чул шум отвън, при което св. В. веднага уведомила св. Г.,
че му трошат автомобила. Двамата заедно излезли навън и видяли лицето, което
нанасяло удари с чук по стъклата, фаровете, стоповете на автомобила. Това бил подс. Ю., когото св. Г.
ясно разпознал. С подс. Ю. имало още едно лице от мъжки пол, по-нисък на ръст
от него, което не взело участие в чупенето на автомобила, а стояло по-настрани,
до паркиран бял бус, на който имало поставена алуминиева дограма. Свидетелят Г.
се приближил до подсъдимия, но последния му нанесъл внезапен удар с чука по
рамото, от което св. Г. се уплашил и се скрил вътре в заведението. След като
приключил с чупенето, което продължило няколко минути, подсъдимия се качил в
белия бус и заедно с другото лице от мъжки пол се отдалечили от
местопроизшествието. Навън било тъмно и валял дъжд. Вследствие на ударите на
подсъдимия по автомобила, били счупени и унищожени предно обзорно стъкло, задно
обзорно стъкло, левите и десните странични стъкла, предните фарове, задните стопове
и лявото странично огледало за обратно виждане. За случилия се инцидент св. Г.
незабавно информирал на тел. 112 от телефона на св. Великова, в 22,40 ч., като
обяснил на операторката подробно развилата се ситуация. На място била изпратена
оперативно-следствена група, като бил извършен оглед на автомобила на св. Г.,
за което процесуално-следствено действие бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие и изготвен фотоалбум, а св. Г. бил разпитан в качеството на
свидетел. След това св .Г. потеглил с повредения си автомобил за гр. Лом.
С постановление от
04.07.2017 г. на разследващия полицай, били възложени оперативно-издирвателни
мероприятия за установяване на извършителя на престъплението, по предварително
събраните данни от разпита на св. Г.. Във връзка с проведените ОИМ била
изготвена докладна записка, която сочела като евентуален извършител подс. Ю..
От заключението на
изготвената по делото съдебно- автоикономическа експертиза се установило, че
средната пазарна цена на лек автомобил „Рено 19“ с peг. № *** към 02.07.2017 г.
е 770,00 лв., а нанесените щети по горепосоченото превозно средство възлизат на
1317,00 лв. Съгласно заключението разликата между стойността на целия автомобил
/ втора употреба / и цената на възстановяването му се дължала на това, че
частите за възстановяване били винаги по - скъпи и на стъклата амортизация не
се начислявала.
От изготвената по делото
справка от сектор ПКП Русе от дата 21.09.2017 г. гр. Русе относно посоката на
движение на л.а. „Рено 19“ с рег.№ *** се установило, че на 02.07.2017 г. в
22,21ч. се намирал на контролна точка Обретеник, като посоката му на движение е
била Русе-София. От справка от ПКП Русе от 18.10.2017 г. също се установило,
преминаване на автомобила на жалбоподателя през контролна точка Обретеник в
периода 22,30 ч.-23,00 ч. на 02.07.2017 г.
От изисканата по делото
справка от Районен център 112-Русе се установило, че на 02.07.2017 г. в 22,40 ч.
е получено телефонно обаждане от лице, което се е представило като В.С.Г. от
телефонен номер ***.
От приложената по делото
Метеорологична справка се установило, че на територията на с. Волово,обл. Русе
за времето 22,15 ч. -22,30 ч. е валял слаб краткотраен дъжд с умерена
гръмотевична дейност, а за времето 22,40 ч.-24,00 ч. е валял умерен краткотраен
дъжд с прекъсване.
В ход на досъдебното
производство е извършено процесуално- следствено действие разпознаване по
снимков материал. Видно от протокола на посоченото действие, св. Г. е разпознал
подс. Ю., като извършител на деянието. Посоченото действие е проведено в
нарушение на изискванията на чл.171 ал.4 от НПК. Това е така, защото, както
името, така и адресът на под. Ю. са били известни на полицията видно от
докладна записка от 14.07.2017 г. Съгласно чл. 171, ал. 4 от НПК разпознаването
по снимка се извършва, когато не е възможно да се покаже самото лице. По делото
няма данни подс. Ю. да е получил призовка, да е издирен и да не се е явил за
разпознаване, за да се приеме, че е била налице невъзможност за осигуряването
му за извършване на разпознаване от св. Г.. Още повече, че разпознаването по
снимки е било извършено почти осем месеца по-късно, като неясни остават
причините за продължителното бездействие на разследващите органи по
организиране и провеждане на това процесуално-следствено действие. От друга
страна обстоятелството, че св. Г. е бил във финансово затруднение да пътува до
гр. Бяла за извършване на разпознаване, което е твърдял в съдебно заседание, не
е обективирано в хода на досъдебното производство, липсват доказателства да е
бил призоваван и да е бил в невъзможност да се яви по финансови причини. Освен
това финансовите затруднения на разпознаващото лице не са извинително
обстоятелство за разследващите органи, което да представлява непреодолима
пречка за провеждане на разпознаването в гр. Бяла. Налице е формално нарушение
и на чл. 170 от НПК, предвид на това, че в протокола за разпит на св. Г.
непосредствено преди разпознаването, макар и изключително подробен, липсват
конкретни изявления за особеностите, по които може да разпознае подсъдимия.
Също така видно от протокола за разпознаване по снимки, посочените в него
поемни лица са го подписали без предварително да са били запознати с правата и
задълженията си по чл. 137 ал.3 от НПК, което е било задължение на разследващия
орган, провел това процесуално-следствено действие, съобразно чл.137 ал. 4 от НПК. С оглед на посочените процесуални нарушения, от доказателствената
съвкупност следва да се изключи протокола за разпознаване на лице по снимки.
В хода на съдебното
производство, по реда на чл .285 от НПК, бил изслушан запис от СД носител на
постъпилия сигнал на ЕЕН 112, подаден от св. Г. в 22,40 ч., като съдържанието
му било възпроизведено в съдебния протокол.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена основно от събраните по делото доказателства и доказателствени средства- показанията на свидетелите В.Г., С. В. в
съдебно заседание, както и от показанията им от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 от НПК, показанията на св. А. А.,
М. Н., Г. М., А. И., св. А. И., св. И. К., св. Е. Е. в съдебно заседание, заповед,
удостоверение за дейности, тахошайба, справки от РЦ 112, протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум, съдебно авто-икономическа експертиза,
метеорологична справка, СУМПС, СРМПС част първа и втора, полица за гражданска
отговорност, справка от ТР, докладна записка, справки от сектор ПКП Русе,
справка за съдимост, автобиография, ДСМИС.
При установяване на фактическата обстановка на първо
място съдът правилно е кредитирал показанията на св. Г. дадени от него в
съдебно заседание, тъй като са последователни и логични, обстоятелствени,
обективни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи на всички останали гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, имащи значение за предмета на
доказване. Същият ясно и категорично посочва начина, по който е установил
връзка с подсъдимия, когото не познавал до този момент. Става ясно, че това е
станало посредством проведен телефонен разговор с подсъдимия във връзка с
негова обява по интернет за предлагана работа за шофьори на автобуси, за осъществяването
на която безспорно св. Г. е имал правоспособност съгласно приложеното по делото
СУМПС. Несъмнено е също, че имената на подсъдимия и телефона за връзка с него
са станали известни на св. Г. именно от обявата. Такива са били твърденията на
пострадалия още в хода на досъдебното производство, приобщени от съда посредством прочитане на показанията
му, поради което липсват основания за съмнение в показанията му в тази насока.
Свидетелят е посочил в съдебно заседание, както и в показанията си от
досъдебното производство точните имена на подсъдимия-Б.Ю., които са фигурирали
в обявата. Уточнил е, след прочитане на показанията му от досъдебното
производство от дата 03.07.2017 г., че е налице неточно записване в протокола
на имената на подсъдимия като „А. Я.“, тъй като е казал на разследващия орган
името Б., като впоследствие не е прочел протокола за разпит, а същият му е бил
прочетен от органа.
Безспорно е прието от решаващия съд за установено, че
посоченото лице в обявата е именно подс. Ю., тъй като самия той е потвърдил
това пред св. Г. двукратно представил се по телефона с тези имена, а след това
и при първоначалната среща между двамата в гр. Русе, до бензиностанция “ОМВ“.
Свидетелят Г. в съдебно заседание е уточнил още, че подсъдимия говорел и турски
език, а колегите му викали „Беки“. На следващо място достоверни са показанията
на св. Г. в съдебно заседание и за обстоятелството, че името на фирмата на
подсъдимия „Декор Б“ е узнал от надписа, поставен на бусовете, ползвани от
подсъдимия. Такива изявления свидетелят е направил още по време на разпита си
на 03.07.2017 г. в досъдебното производство, прочетен и приобщен в съдебното
производство. Тази информация кореспондира с показанията в съдебно заседание на
св. Г. М.-брат на подсъдимия, който потвърждава, че подс. Ю. има фирма за
градски и извънградски транспорт-автобуси, която се наименува „Декор Б“.
На следващо място достоверността на показанията на св. Г.
се извежда и от факта на съобщаването на точния адрес, на който е бил настанен
от подсъдимия, а именно ул. “***. За този адрес пострадалият не е имал
предварително знание като наименование и местоположение, нито пък му е бил
съобщаван от подсъдимия. Свидетелят е знаел от подсъдимия само, че това е
негова къща. Тъй като е бил сам в къщата и за да не се обърка, когато е излизал
да пазарува, е попитал случайни минувачи за името и номера на улицата, като по
този начин е установил местонахождението си. Че именно това е адреса на имота
на подсъдимия се установява и от други писмени доказателства, а именно от
попълнената от Ю. саморъчна декларация за СМПИС в качеството му на обвиняем в
досъдебното производство, от която се установява, че притежава етаж от къща на
този адрес. Този адрес фигурира и в ТР, като адрес и седалище на управление на
фирма „Декор Б“, чиито управител е подсъдимия, което е установено от
приложената по делото справка от ТР. От показанията на св. Г. в съдебно
заседание, както и от приобщените му показания от досъдебното производство от
03.07.2017 г. и от 26.08.2017 г. се установява, че след първоначалната среща
между него и подсъдимия при пристигане в гр. Русе, последвалата съвместна
вечеря и настаняване в хотел, на следващия ден пострадалият е прекарал
продължително време през деня с подсъдимия, като е пътувал с него в буса, с
който подсъдимия е осъществил курс до гр. Разград и обратно. На следващата
сутрин, макар и за кратко време, св. Г. отново е имал визуален контакт с
подсъдимия, който го е взел от къщата на ул. “***. За тези няколко срещи между
двамата, св. Г., който е на зряла възраст, психически здрав и без данни за
нарушения във възприятията е имал възможност да придобие ясна и точна представа
за външния вид, чертите на лицето, гласа на подсъдимия, предвид непосредствения
контакт с него и то така, че по категоричен начин да го разпознае, макар и не
на дневна светлина, по време на извършване на инкриминираното деяние, а така
също и да потвърди с изискуемата убедителност в съдебно заседание, че именно
подсъдимия е лицето, което е счупило стъклата на автомобила му. Липсата на
преднамереност или заинтересованост в показанията на св. Г. се извежда от
отсъствието на познанство между него и подсъдимия, въпреки което всички
съобщени от пострадалия обстоятелства като имена на подсъдимия, адрес на имота
му, наименование на фирмата, предмета на дейността на фирмата и вида на
превозните средства отговарят на действителното фактическо положение и то до
степен, достатъчна за безпроблемно провеждане на ОИМ, възложени от разследващия
орган и установяване самоличността на подсъдимия. Т.е. дори и без провеждане на
разпознаване по снимки, за самоличността на подсъдимия са били налице
достатъчно данни в показанията на св. Г., проверени и чрез контролни
доказателства, приложени в досъдебното производство. Липсват основания да не се
кредитират показанията на св. Г. за причината, поради която се принудил да си
тръгне за гр. Лом, а именно неприятната ситуация, вследствие възникналото
произшествие при управление на буса на подсъдимия от св. Г., с настъпила
повреда на гумата, при която след проведен телефонен разговор между подсъдимия и пристигналия на място на
произшествието негов работник, последният му съобщил, че трябва да си тръгва.
Показанията му в съдебно заседание досежно посочените
обстоятелства са категорични и убедителни, съответстват изцяло на показанията
му от досъдебното производство, приобщени от съда, които отразяват по идентичен
начин събитията, освен това се подкрепят и от показанията на св. Великова в съдебно
заседание, която е потвърдила споделеното й от св. Г., че „е съборил автобус и
затова така му правят“. По-нататък съдът няма основание да се съмнява в
показанията на св. Г. в съдебно заседание, че на същия ден, по-късно си е
тръгнал за гр. Лом, като се е движил в посока гр. Русе-гр. В. Търново. За
посоката на движение на автомобила на инкриминираната дата са налице и писмени
доказателства, а именно справката от сектор ПКП ОДМВР Русе, от която се
установява почасовото местоположение на автомобила в различни контролни точни,
за периода от 19,10 ч. до 22,21 ч. От нея се установява, че от контролна точна
ДЗС, автомобил М 2279 ВН се е придвижил до контролна точка Обретеник, където е
засечен в 22,21 ч. Посоченото местоположение на автомобила е отразено и в
справка от сектор ПКП ОДМВР Русе относно всички автомобили, преминали през
контролна точка Обретеник в часовия интервал 22,20-23,00 ч.
Съдът правилно не се усъмнил в достоверността на
показанията на св. Г. в съдебно заседание, че в продължение на час и половина е
изчаквал на паркинг близо до гр. Русе подсъдимия, който му се обадил по
телефона, за да се информира къде се намира пострадалият под предтекст, че ще
му съдейства с финансови средства за пътуване. След като подсъдимият не се
явил, св. Г. продължил движението си, преминавайки с л.а. “Рено“ през
контролните точки, отразени в писмената справка от сектор ПКП и спрял на
паркинг в с. Волово, обл. Русе.
От показанията на св. Г. и св. В. в съдебно заседание се
установява, че от сградата на паркинга, където пострадалият е влязъл да си купи
кафе е имало видимост към автомобила, който е бил паркиран в близост. Съответни
са показанията на двамата свидетели и за това, че първа св. В. е видяла
нанасянето на ударите с чук по автомобила, след което веднага информирала св. Г..
Свидетелката В. е категорична в съдебно заседание, че лице от мъжки пол е
нанесло ударите с чука, като с него е имало още едно лице, което стояло
по-настрани и след приключването на чупенето, двете лица се отдалечили с бял
бус. Свидетелят Г. е посочил в тази връзка, че е излязъл навън и е видял как
подсъдимият е счупил с чук стъклата на автомобила му, ударил и него с чука по
рамото и избягал с бус, който кара алуминиева дограма. Несъмнено се установява
от показанията на св. Г. и св. В. в съдебно заседание, че в заведението е бил и
собственикът на заведението св. А. А.. Съдът не намира за убедителни
показанията на последния в съдебно заседание, че не е видял нанасянето на
ударите по автомобила от страна на подсъдимия, тъй като това противоречи на
показанията на св. Г. и св. В. в съдебно заседание, които са посочили, че има
видимост навън, и всички са видели случилото се, включително и св. А.
Показанията на св. А. А., освен това звучат и нелогично, имайки предвид, че
като собственик на заведението, живее в сградата на паркинга и отговаря за
сигурността му, а в конкретния случай, въпреки, че е чул шум, който е продължил
две-пет минути, според показанията му е гледал телевизия и не е реагирал, тъй
като нямало какво да направи. Недостоверността в показанията му се извежда и от
показанията на св. Н.-сервитьор на турския тир паркинг в истинносттта на които съдът
е нямал основание да се съмнява, предвид на това, че не е присъствала на
инцидента, не са й известни подробности за него и не познава участниците в него. От тях се
установява, че работи като сервитьор на паркинга, като шефът й е А. А., който
следи за сигурността и като чуят шум винаги се обаждат на тел. 112, а наскоро
са потърсили съдействието на полицията, тъй като при тях в заведението имало
шофьор, употребил алкохол, което поставя под съмнение твърденията на св. А. за
липса на реакция от негова страна в инкриминирания момент. Освен това
показанията на св. Акташ са и вътрешно противоречиви, тъй като първоначално е
заявил, че след като са излязли навън, не видели никой, не видели хора, а
по-надолу в показанията си е посочил, че е имало някой, още една кола и един
или двама мъже. Прави впечатление, че св. А. ясно е възприел паркирането на св.
Г. с автомобила пред заведението му, както и влизането на последния вътре, за
да си вземе кафе, това, че навън е валял дъжд и е било тъмно, но на инкриминираното деяние и на извършителя не е
обърнал внимание, въпреки, че е намекнал, че е възможно подсъдимият да го
познава. С оглед на изложеното, съдът правилно е приел, че показанията на св. А.,
че не е видял извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия, не
отразяват действителното фактическо положение и в тази част не следва да бъдат
кредитирани. Съдът правилно не е дал вяра на показанията на св .В. в съдебно
заседание, че не може да опише хората, които е видяла, тъй като според показанията
й е виждала много добре случващото се отвътре, след това е излязла навън и
непосредствено от близко разстояние е наблюдавала чупенето на стъклата на
автомобила. Освен това е възприела развитието на целия инцидент от самото
начало до неговия край-до потеглянето на подсъдимия с бус, уточнила е
средството, с което са нанасяни ударите по автомобила, наличието на още едно
лице от мъжки пол на място, описала е превозното средство, с което подсъдимият
и друго лице са се отдалечили, обстоятелството, че е завалял дъжд, след като
подсъдимия приключил с чупенето на автомобила, което съответства на отразеното
в метеорологичната справка и часа на подаване на сигнала на тел. 112. От
приобщените й показания от досъдебното производство, се установява, че дори е
имало разговор между нея и подсъдимия, за което обстоятелство обаче, св. В.
няма спомен в съдебно заседание. Предвид на това, съдът правилно е приел, че
има основание да се съмнява в показанията й в съдено зцаседание, че не е
запомнила външния вид на подсъдимия, след като не са й убегнали и с достатъчна
конкретика в съзнанието й са се отразили други подробности в конкретната
ситуация.
Правилно при
изграждането на тази фактическа
обстановка съдът е приел, че посредством преките възприятия на тези двама свидетели се
установява авторството на подс. Ю..
От своя страна в
показанията си в съдебно заседание св. Г. е категоричен, че е разпознал
подсъдимия като извършител по време на извършване на инкриминираното деяние,
като с достатъчна убеденост и непоколебимост го е посочил и в съдебно
заседание. На практика пред съда, по допустимият от чл. 171, ал.1 от НПК начин,
св. Г. изрично е разпознал подсъдимия, което е допълнително доказателство,
сочещо авторството именно на подс. Ю. в извършване на деянието. Впоследствие,
при подаване на сигнал на тел.112, св. Г. също е посочил подсъдимия като
извършител на престъплението, макар и с известна неточност в имената му, които
са турскоезични, но от проведеното изслушване на записа в съдебно заседание по
несъмнен начин се установява, че всички съобщени от пострадалия обстоятелства
сочат категорично към личността на подсъдимия. Прочитането на показанията на
св. Г. от досъдебното производство, по реда на чл.281 ал.4 от НПК, е проведено
с оглед уточняващи обстоятелства, несъществени за предмета на доказване, като
модел марка на превозното средство на подсъдимия, с което е дошъл при срещата
на бензиностанция“ОМВ“, модел и марка на автобуса, с който е направен курс до
гр. Разград, а от друга страна досежно адреса на къщата, където е останал да
пренощува, точните имена на подсъдимия, посочени коректно в съдебно заседание,
показанията му са прочетени с оглед изясняване на причината за неточното
изписване на тези данни в протоколите за разпит от досъдебното производство. В
обобщение следва да се посочи, че показанията на св. Г. в съдебно заседание в
достатъчна степен и детайно, по убедителен и категоричен начин, изясняват
всички факти и обстоятелства, от значение за предмета на доказване като време,
място, начин на извършване на инкриминираното деяние, предмета на посегателство
и авторството на подсъдимия. Същите не са изолирани, а са подкрепени от събраните по делото гласните и писмени
доказателства, цитирани по-горе. От съвкупния им анализ се обосновава по
несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подс. Ю..
Предвид на това, въззивната инстанция приема, че неоснователно се навежда
от защитника на подсъдимия, че обвинението е изградено предимно на фактите от
твърденията на пострадалия, които не са проверени и не се потвърждават от
другите доказателства по делото. На следващо място липсата на разпечатка от
сайта на „Джобс.бг“ на въпросната обява за работа, разпечатки от разговорите
водени от св. В.Г. в периода, когато твърди, че е бил в гр.Русе и в деня на
инцидента, както и разпити на служители
от „Декор Б“ ЕООД, не поставят под съмнение обвинителната теза, тъй като са
налице други доказателства, потвърждаващи твърденията на пострадалия. Поначало
НПК не предписва с какви доказателства трябва да бъдат установени едни или
други обстоятелства, като в досъдебната фаза изцяло в правомощията на
разследващите органи е да преценят какви доказателства ще бъдат събрани за
доказване на обвинителната теза. Съобразно разпоредбата на чл.14, ал.2 НПК
доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително
определена сила.
В хода на съдебното производство са
събрани и други гласни доказателства. От показанията на св. А. И. в съдебно
заседание се установява, че не познава подсъдимия, притежава бял микробус,
марка „Мерцедес“, който е отдал под наем на „Алег“ ЕООД, с управител св. Е., за
превоз на плодове и зеленчуци, и с него не се превозва дограма. Посочените
обстоятелства се потвърждават от показанията на св. Е. Е. в съдебно заседание,
който също не познава подсъдимия. От представените от този свидетел писмени
доказателства-заповед, тахошайба се установява, че действително микробусът им е
пътувал на инкриминираната дата, но не е спирал на мястото на престъплението.
От показанията на св. И. К. в съдебно заседание се установява, че работи във
фирмата на св. М., като му е поверено управлението на микробус „Мицубиши“,
пригоден с брезент, който не се маха. Твърди, че познава подсъдимия, но не му е
предоставял микробуса за ползване, като на инкриминираната дата микробусът също
не е бил ползван. В тази насока са и показанията на св. М., брат на подсъдимия.
Съдът правилно е кредитирал показанията на посочените свидетели, като взаимно
подкрепящи се и непротиворечиви помежду си, но техните показания не способстват
за изясняване на обстоятелствата по делото.
Правилно е прието от съда, че изцяло
е възприел заключението на съдебно-автоикономическата експертиза, тъй като го
намира за пълно, ясно, обосновано, даващо точни отговори на поставените
въпроси, изготвено от компетентно лице в своята област и приобщено към
доказателствата, като неоспорено от страните. Стойността на щетите, приета в
обвинителния акт, е в размер на 770 лв., която правилно е обоснована като по-ниската стойност между стойността
на действителните щети и стойността на автомобила.
В съдебно заседание пред окръжния съд защитата на
подсъдимия прави опит да обезцени стойността на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, като се отрича тяхната достоверност поради близките
отношения на свидетелите с пострадалата. Въззивния съд не споделя това
становище, тъй като по време на чупенето на части от автомобила на св. Г.
цитираните лица са били очевидци на случилото се.
При така събраните по делото доказателства и установени
фактически положения съдът правилно е приел, че с действията си подс. Б.А.Ю. от
обективна и субективна страна е осъществил всички признаци от престъпния
състав, визиран в чл. 216 ал.1 пр.1 от НК. Поради това въззивният съд изцяло счита, че решаващата
инстанция правилно е достигнала до своите правни изводи относно приложението на
материалния закон и по-конкретно, законосъобразността на правната квалификация
на деянието.
От обективна страна предмет на престъплението е чужда
движима вещ, собственост на пострадалото лице. Повреждането е типично
резултатно престъпление, осъществено е чрез действие от страна на подсъдимия и
е довършено с настъпването на престъпните последици. Същото се е изразило във
въздействие върху вещта, чрез счупване
на предно обзорно стъкло, задно обзорно стъкло, левите и десните странични
стъкла, предните фарове, задните стопове и лявото странично огледало за обратно
виждане, вследствие на което последната се е променила отрицателно с оглед
първоначалното й предназначение и се е затруднило ползването й. Повреждането е
било противозаконно, тъй като е извършено без правно основание.
От субективна страна деянието извършил при форма на
вината - пряк умисъл, тъй подс. Ю. е съзнавал извършеното, предвиждал
настъпването на вредоносен резултат и е целял настъпването му. Това се извежда
от цялостното му поведение спрямо пострадалия, при знание за неговото
затруднено материално положение и непознаване на обстановката, с демонстриране
на загриженост, с цел установяване местоположението на пострадалия и извършване
на престъплението.
Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия поставя
на критичен анализ възприетите от решаващия съд доказателства, които не
кореспондирали с действителните фактически положения. Същият заема становището,
че необоснованите изводи на съда се дължат на предоверяване на показанията на двамата
очевидци и останалите свидетели. Окръжният съд не възприема тази защитна позиция,
тъй като показанията на пострадалият и на цитираните свидетели, както беше
отбелязано по-горе изцяло се покрепят от останалите доказателства, които
подробно бяха коментирани. Предвид това наведените в жалбата доводи формулиращи
необоснованост на присъдата са неоснователни.
Независимо от това окръжният съд служебно извърши
проверка на присъдата, досежно налагане на наказанието. След като отново
подложи на преценка събраните по делото доказателства намира, че същото кореспондира
със степента на обществена опасност на деянието на подсъдимия тъй като наказанието
е ориентирано към минимума предвиден в закона. При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото
съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство- сравнително високата стойност на нанесените щети.
Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова,
което да налага определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. Поради
това при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът определи на
подсъдимия наказание шест месеца лишаване от свобода.
Налице са формалните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за
отлагане изтърпяването на наказанието- подсъдимият не е осъждан на наказание
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е
до три години ЛС, а и според съда за поправянето на подсъдимия не е наложително
ефективно изтърпяване на наказанието поради това, че е лице в зряла възраст,
социално и трудово вграден в обществото-полага грижи за непълнолетно дете и
получава доходи от трудова дейност. Като подходящ изпитателен срок съдът
определи три години, в който срок подсъдимият следва да се въздържа от
извършване на противоправни деяния под угрозата да бъде приведено посоченото
наказание за ефективно изтърпяване.
По предявения граждански иск районния съд правилно е
приел, че същия е доказан по основание и размер. Безспорно е, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия, за което е признат за
виновен, и претърпените от пострадалия Г. имуществени вреди, поради което
подсъдимия отговаря за тяхното обезщетяване. Размерът на вредите, претендиран с
гражданския иск е съответен на повдигнатото обвинение и на оценката на САИЕ,
поради което пострадалото лице следва да получи обезщетение в паричен
еквивалент именно в този размер от 770 лв. Същият се дължи ведно със законната
лихва от деня на деликта- 02.07.2017 г. до окончателното изплащане.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл.
314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда
счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във
въззивната жалба не са налице. При това положение намира същата е без
основание, поради което следва да бъде оставена без уважение. Предвид
изложеното намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва изцяло
да бъде потвърдена.
Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22/05.12.2018 год., постановена по НОХД №
203/2018 год., Бел.РС-ІІІ-ти нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2