МОТИВИ към НАХД №1131/2009
г.:
Срещу Я.С.Н. *** е било започнато наказателно
производство затова, че на 25.06.2008 г. в гр.П. съзнателно се е ползвал пред Р.Г.К.-инспектор
пенсионно обслужване в РУ ”СО” гр.П. от неистински официални документи, изброени
както следва:
· Удостоверение №38/10.06.1975 г., издадено
от името на ТКЗС с.К.;
· Удостоверение №42/30.01.1991 г., издадено
от името на ТКЗС с.К.;
· Удостоверение №40/30.01.1991 г., издадено
от името на ТКЗС с.К.;
· Удостоверение обр.УП-2 с
№57/10.07.2001 г., издадено от името на ТКЗС с.Ц. А.;
· Удостоверение обр.УП-2 с
№58/10.07.2001 г., издадено от името на ТКЗС с.Ц. А.;
· Удостоверение обр.УП-3 с
№68/31.05.2006 г., издадено от ЗК”К.” с.К.,
подадени със Заявление вх.№НЛ-12918/25.06.2008 г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление
по чл.316 във връзка с чл.308,
ал.1 от НК.
Въз основа на събраните по това
производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е
приела с Постановление от 08.06.2009
година, че по отношение на Я.Н. за извършеното от него престъпление са
налице основанията за прилагане на чл.78а
от НК, поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в
Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Производството
пред Пазарджишкия районен съд е по чл.378 и сл. от НК.
В съдебно
заседание подсъдимият Я.Н. се признава за виновен и дава обяснения за
извършеното.
Представителят
на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на подсъдимите
следва да се приложи чл.78а от НК.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства, прие за установено следното:
Подсъдимият Я.Н. *** 2008 г. работил в ЕООД ”Т.”
гр.П., след което бил съкратен. След оставането си без работа подсъдимият решил
да подаде документи, с които поиска да бъде пенсиониран и съответно отпускане
на пенсия по осигурителен стаж и възраст. Тъй като не разполагал с изискуемия
по Закон трудов стаж, подсъдимият Н. решил да се легитимира с фиктивен
такъв,предоставяйки неистински официални документи, които да го докажат.
На 25.06.2008 г. подсъдимият Н. се явил в
отдел „Пенсии” на РУ ”СО” гр.П., където пред
свидетелката Р.К.-инспектор пенсионно обслужване подал Заявление
вх.№НЛ-12918/25.06.2008г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и приложени към него официални документи,както следва: Удостоверение
№38/10.06.1975 г., издадено от името на ТКЗС с.К., Удостоверение №42/30.01.1991
г., издадено от името на ТКЗС с.К., Удостоверение №40/30.01.1991 г., издадено
от името на ТКЗС с.К., Удостоверение обр.УП-2 с №57/10.07.2001 г.,издадено от
името на ТКЗС с.Ц. А., Удостоверение обр.УП-2 с №58/10.07.2001 г., издадено от
името на ТКЗС с.Ц. А., Удостоверение обр.УП-3 с №68/31.05.2006 г., издадено от
ЗК ”К.” с.К., Трудова книжка №59/12.11.1990 г., Удостоверение №1815/04.05.2007
г., УП, обр.30 №1595/06.04.2007 г. и др.
Подсъдимият Н. се подписал на първата
страница на Заявлението за годините, от които желае да му бъде начислена
пенсия, датата,от която не се осигурява, полагайки подпис и в реквизита „заявител”. На втора страница Н. се
е подписал под декларация, че е съглА. описа на документите да бъде направен от
служители при пенсионния отдел и е декларирал, че е запознат с документите,
вписани в описа и няма неописан осигурителен стаж.
Свидетелката К. проверила дали всички
документи са оформени спрямо изискванията, с подписи и печати и заверки за
съответна категория и ги приела.Така била образувана пенсионна
преписка,регистрирана в регистър „А.” и в последствие разпределена за обработка
на свидетелката В.М..На свидетелката М. й направило впечатление, че един от образците УП-2, издаден от ТКЗС с.Ц. А.
с изх.№ от 2001 г.
не е редовен, тъй като ТКЗС след 1995
г. били вече ликвидирани и документите е следвало да
бъдат предадени в кметствата по места и по този начин Удостоверението е
следвало да бъде издадено от самото Кметство. На свидетелката било също
известно, че към този момент архива на ТКЗС от региона се намирали в Архивно
стопанство на НОИ-П..С установените несъответствия бил запознат и
началник-сектор „Отпускане на пенсии”. Със Заповед №277/15.12.2008 г. на
директора на РУ ”СО” гр.П. на свидетелите В.К. и Л. С. била възложена проверка
на подадените от подсъдимия Н. удостоверения. В хода на ревизията било
установено, че подсъдимият не присъства в разчетно – платежните ведомости на
ЗК, въз основа на които ведомости са издадени и самите Удостоверения. За
резултатите от проверката са изготвени и Констативни протоколи №208 от
18.12.2008 г. и 10.11.2008 г., в които ревизиращия екип отразил, че издадените
Удостоверения следва да се анулират, тъй като не са били налице доказателства, че
отразения стаж е действително положен от лицето и, че документа е достоверен.
По делото са изготвени и приети почеркова
и експертиза за техническо изследване на документ.
От заключенията на експертизите се
установи, че ръкописният текст /съдържанието/ в Удостоверение №38/10.06.1975 г.,
издадено от името на ТКЗС с.К. е положен от подсъдимия Я.Н.. Подписът не
изхожда от лицето, посочено като негов автор и печата не е положен от ТКЗС.
Ръкописният текст в Удостоверение
№42/30.01.199 1г.,издадено от името на ТКЗС с.К. не може да бъде установен от
кой е положен. Подписът не изхожда от лицето, посочено като негов автор, като
печата е положен от ТКЗС.
Ръкописният текст в Удостоверение
№40/30.01.1991 г., издадено от името на ТКЗС с.К. не може да бъде установен от
кой е положен. В този документ ръкописният текст не може да бъде установен от
кой е положен. Подписът не изхожда от лицето, посочено като негов автор, като
печата е положен от ТКЗС.
По отношение на Удостоверение обр.УП-2 с
№57/10.07.2001 г. и Удостоверение обр.УП-2 с №58/10.07.2001 г., издадени от
името на ТКЗС с.Ц. А. свидетелят К.К.–председател на ТКЗС от 2000-2004 г. и избран за
ликвидатор на същото в показанията си потвърждава, че никога не е съществувало
трудово правоотношение между кооперацията и подсъдимия Н., още повече, че през 2001 г. не е съществувало
ТКЗС, а ЗК”Съгласие” с.Ц. А.. Свидетелят К. категорично отрича да автор на
положения подпис в удостоверението.
От заключението на експертизата се
установи, че ръкописният текст Удостоверение обр.УП-3 с №68/31.05.2006 г.,
издадено от ЗК”К.” с.К. е положен от свидетелката П. С.. Подписът не изхожда от
лицето, посочено като негов автор, като печата
е положен от ЗК.
Свидетелката П.С.-касиер-счетоводител в
ЗК „К.” с.К. дава показания, че подсъдимият Я.Н. не е работил към ЗК и името му
не съществува в изготвените разчетно-платежни ведомости за периода.
Тази фактическа обстановка съдът прие въз
основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р.К., П. С., В.К.,
В.М., К.К. дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл378,
ал.2 във връзка с чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, заключенията на
техническата и почеркова експертизи, както и писмените доказателства, приложени
към делото.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, прие, че подсъдимия Я.С.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по
чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК, като
на 25.06.2008 г. в гр.П. съзнателно се е ползвал пред Р.Г.К.-инспектор
пенсионно обслужване в РУ ”СО” гр.П. от неистински официални документи,
изброени както следва: Удостоверение №38/10.06.1975 г., издадено от името на
ТКЗС с.К.; Удостоверение №42/30.01.1991 г., издадено от името на ТКЗС с.К.;
Удостоверение №40/30.01.1991 г., издадено от името на ТКЗС с.К.; Удостоверение
обр.УП-2 с №57/10.07.2001 г., издадено от името на ТКЗС с.Ц. А.; Удостоверение
обр.УП-2 с №58/10.07.2001 г., издадено от името на ТКЗС с.Ц. А.; Удостоверение
обр.УП-3 с №68/31.05.2006 г., издадено от ЗК”К.” с.К., подадени със Заявление
вх.№НЛ-12918/25.06.2008 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Представената по делото удостоверения са
официални документи, но същите са неистински, тъй като не са издадени от лицата
посочени, като техен автор. Същите с представянето им по предназначение пред
държавен служител са били ползвани от подсъдимия, за да удостовери наличието на
необходимия стаж за отпускане на пенсия.
При извършване на деянието подсъдимият е
действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективи и субективни признаци
на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните
последици.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Я.Н. за
извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.
Съдът отчете
обществената опасност на деянието, която е висока. Това престъпления, засягащи
обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния и
обществения апарат.
При преценката на обществената опасност
на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са
положителни.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прецени направеното самопризнание, чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни, както мотивите за извършване, поради материални
затруднения.
Разпоредбата на чл.316 във връзка с
чл.308, ал.1 от НК предвижда наказание до три години лишаване от свобода.
Видно
от събраните по делото доказателства подсъдимия Я.Н.
е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.
При
тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
същите на административно наказание.
В този
смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи Я.С.Н. от наказателна отговорност за престъплението по чл.316
във връзка с чл.308, ал.1 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева, платими в
полза на Държавата, по сметка на съдебната власт.
При
определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и
имотно състояние на подсъдимия, както и заболяванията на двамата синове на
подсъдимия, за които същият се грижи, и че съпругата му също е безработна.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Я.Н. бяха присъдени направените разноски по
делото за в размер на 235 лева, платими в полза на Държавата.
По изложените
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: