№ 188
гр. Търговище, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20213530101784 по описа за 2021 година
Предявени са искове за установяване на вземания по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.2 от
Закон за аренда в земеделието и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът не е изпълнил задължението си
по Договор за аренда от 06.03.2013 г. между страните, за плащане на сумата от 4 085 лв.,
представляваща арендно плащане за стоп. 2015/2016г., 2016/2017 и 2017/2018 година,
претендира и обезщетение за забава в размер на 347.98 лв. за периода от 01.01.2019 г. до
08.07.2021 г., за които вземания е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.т.д.
№ 3656/21г. по описа на РС- Стара Загора. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което счита, че за него е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск за установяване на съществуването на от вземането му, претендира
законната лихва и разноските по делото.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът не упражни правото си на
отговор.Не изрази становище по предявените искове.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В полза на ищеца против ответника ХР. К. ИЛ.. от гр. ********* е издадена Заповед
№ 1142 от 02.08.2021 година, по ч.гр.д.№3656/21 по описа на РС-Стара Загора. Заповедта е
връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правният интерес
на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането му по заповедта.
Не се спори между страните по делото, а и видно от приложените писмени
доказателства, между тях е сключен Договор за аренда от 06.03.2013 г., по силата на който
ищецът, като арендодател, е предоставил на ответника-арендатор за временно и възмездно
1
ползване собствените си недвижими имоти, представляващи 59.203 дка земеделски земи в
землището на с.Стеврек, общ. Антоново, за срок от пет стопански години, при задължение
на ответника да заплаща арендно плащане от по 23 лв. на декар. Следва да се приеме за
безспорно и обстоятелството, че ответникът е обработвал земята и през стопанските
2015/2016г., 2016/2017 и 2017/2018, който факт се признава от последния, с оглед на
извършеното от негова страна частично плащане на задълженията му по договора, в хода на
процеса и което по същество е признание на факт, който съдът кредитира, с оглед
разпоредбата на чл. 175 от ГПК, като отговарящо и на писмените доказателства по делото.
Видно от представеното копие от платежно нареждане, на 01.04.2022 година, ищецът е
заплатил на ответника сумата от 3 770 лв., като основание е посочено задължението по
настоящото дело. Отделно от това заявява, че ще погаси задължението си към ищеца в пълен
размер но 10.04.2022 година. Факта на погасяване на задължението в хода на
производството по делото, следва да бъде съобразен при постановяване на съдебния акт.
С оглед на изложеното, съдът приема, че през стопанските 2015/2016г., 2016/2017 и
2017/2018 години е било налице валидно договорно правоотношение между страните,
поради което ответното дружество дължи на ищцата арендно плащане в уговорения размер
от 23 лв. на декар, или 4 085 лв., на осн. чл. 8,ал.4 във вр. с ал.1 от ЗАрЗ, при което съдът
приема, че предявения иск за установяване на вземането за тази сума, за което е издадена и
заповедта по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 3656/21г. по описа на ТР- Стара
Загора, е доказан по основание и в претендирания размер. Доколкото в хода на процеса
ответникът е погасил част задължението си в размер на 3 770 лв., то предявеният иск за
арендно плащане, следва да се уважи до размера от 315 лв., ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-02.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.2 от ЗАрЗ.
Доколкото искът за главница е основателен, то и акцесорната претенция за обезщетение за
забава е доказана по основание и в посочения размер, поради следното: Безспорно
установено по делото е, че ответникът е имал задължение да заплати арендното плащане в
размер на 4 085 лв.. за стопанските 2015/2016г., 2016/2017 и 2017/2018 години, безспорно е,
че не е погасил задължението си при което и по арг. от разпоредбата на чл. 84,ал.1 от ЗЗД е
изпаднал в забава, следва да се приеме, че акцесорната претенция за обезщетение за забава, е
основателна и доказана в претендирания размер от 347.98 лв., за периода от 01.01.2019 г. до
08.07.2021 година, при което следва да се уважи, на осн. чл. 86,ал.1 във вр. с чл. 84,ал.1 от
ЗЗД.
По разноските: С оглед на това, че ответникът е погасил част от задължението си, но
в хода на настоящото производство, съдът приема, че ответникът следва да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 213.40 лв. внесена
държавна такса, както и разноски в заповедното производство, в размер на 88.66 лв. на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.Д. АК-Търговище,
възнаграждение за оказаната при условията на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата правна
2
помощ на ищеца, в размер на 540.31 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на АЛ. АН. Б.
ЕГН ********** от ******, съдебен адрес **************, адв. В.Д. АК-Търговище от ХР.
К. ИЛ. ЕГН ********** от *********** за сумата от 315 лв., ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-02.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена
Заповед № 1142 от 02.08.2021 година, по ч.гр.д.№ 3656/21 по описа на РС-Стара Загора, като
ОТХВЪРЛЯ до пълния размер от 4 085 лв., като погасен, чрез плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на АЛ. АН. Б.
ЕГН ********** от ******, съдебен адрес **************, адв. В.Д. АК-Търговище от ХР.
К. ИЛ. ЕГН ********** от *********** за сумата от 347.98 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 01.01.2019 г. до 08.07.2021 година, за което е издадена Заповед № 1142
от 02.08.2021 година, по ч.гр.д.№3656/21 по описа на РС-Стара Загора.
ОСЪЖДА ХР. К. ИЛ. ЕГН ********** от *********** да заплати на АЛ. АН. Б. ЕГН
********** от ******, съдебен адрес **************, адв. В.Д. АК-Търговище, разноски в
настоящото производство разноски в размер на 213.40лв. внесена държавна такса, както и
разноски в заповедното производство, в размер на 88.66 лв.
ОСЪЖДА ХР. К. ИЛ. ЕГН ********** от *********** на адвокат В.Д. АК-
Търговище, възнаграждение за оказаната при условията на чл.38, ал.1 от Закона за
адвокатурата правна помощ на ищеца АЛ. АН. Б., в размер на 540.31 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3