№ 6740
гр. *****, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110154907 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от М. Д. М. срещу „М. Б.“ ООД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл.
357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че е полагал труд по делегация в полза на търговското гръцко
дружество „К. Х. Е.“, ЕИК ***********, по трудов договор, сключен по реда на чл.
107р от Кодекса на труда, от 07.06.2023 г. с ответника на длъжност „търговски
представител“, като полагал труда на територията на Република България. Трудовото
му правоотношение било прекратено на 16.07.2024 г. със Заповед № 13403/16.07.2024
г., с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение поради неявяване на
работа в два последователни дни и поради извършени дисциплинарни нарушения по
време на възложената му работа от разстояние. Твърди, че дисциплинарното
уволнение е незаконосъобразно поради това, че работодателят не му е предоставил
възможност за даване на писмени обяснения. Навежда твърдение, че не му била
връчена длъжностна характеристика, която да го запознае с възложените му
задължения. Твърди недобросъвестност на работодателя, поради това, че вменявал на
ищеца, като търговски представител, задължение да предлага, чрез посещение на
място на различни търговски фирми, строително лепило, без да има такова в
наличност, а също и не осигурявал максимална заетост на ищеца като работник.
Релевира възражение на нищожност на трудовия договор, сключен по реда на чл. 107р
КТ поради това, че не било посочено в какво се изразява временната работа, нито
срокът, а твърди, че работата била с постоянен характер. От възражението за
1
нищожност на трудовия договор извежда твърдение за незаконосъобразност на
уволнението. Отделно навежда довод за нищожност на договора и поради неясно
посочване на длъжността на работника.
Сочи още, че работата си е изпълнявал от разстояние – от адреса си по
местоживеене, чрез посещение на място в различни строителни дружества и
предлагане за закупуване на строително лепило. Твърди, че в заповедта липсвало
позоваване на неизпълнението на това задължение, като сочи, че не могло да му се
вмени като нарушение разговори с клиенти по време на обедната почивка. Навежда, че
деянията от 15.05.2024 г. и 27.05.2024 г., описани в заповедта, не могли да му се вменят
като дисциплинарни нарушения, поради това, че били извършени в условията на
правото му сам да определя почивката си и да организира работата си от разстояние.
Твърди още, че работодателят не може да му вмени неявяване на работа в два
последователни дни като дисциплинарно нарушение, поради това, че моторното
превозно средство, което му било предоставено за изпълнение на длъжността, нямало
сключена валидна застраховка гражданска отговорност, поради което и неявяването
му на работа било по вина на работодателя. Оспорва и изложеното в заповедна за
уволнение фактическо обстоятелство, че има строителен бизнес с твърдение, че никога
не е реализирал доходи от такъв. Оспорва също да е осъществил контакт с конкурентно
на работодателя търговско дружество. Твърди още, че бил третиран по-
неблагоприятно спрямо други работници на предприятието, които полагали труда си в
Гърция, като получавал по-ниско възнаграждение.
Въз основа на изложеното иска уволнението да бъде признато за незаконно и
отменено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер от 15 078 лв. в брутен
размер, претендирана като обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от
16.07.2024 г. до 16.01.2025 г. /след допуснато изменение на основанието на иска по
отношение на заявения период/.
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че уволнението е законосъобразно,
като отговаря на всички формални и материални изисквания за това. Твърди, че
предприятието ползвател е подало информация до ответника, че М. М. е отсъствал от
работа на 10.07.2024 г., 11.07.2024 г. и 12.07.2024 г., във връзка с което от ищеца били
изискани писмени обяснения, като искането за даване на такива било отправено от
служител на ответното дружество до двата известни имейл адреса на ищеца, но в
дадения срок не били представени документи, оправдаващи отсъствията. Поддържа
още извършване на други дисциплинарни нарушения, включително злоупотреба с
доверие на работодателя. Твърди, че на 15.05.2024 г. и на 27.05.2024 г. ищецът,
2
ползвайки предоставения му автомобил, е провел лични срещи – на първата дата една
с продължителност около час, а на втората дата общо три срещи с обща
продължителност 2 часа, на които е коментирал съответно изграждане на жилищен 4
комплекс от къщи, както и строителни дейности, касаещи търговско дружество, чийто
управител и едноличен собственик на капитала е ищецът – „М. Х.“ ЕООД, ЕИК
*********. Сочи още, че на среща от 27.05.2024 г. ищецът е отправял препоръки към
дружество в строителния бранш относно продукт, произвеждан от конкурент на
предприятието ползвател, което възприема като нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
Твърди, че и за тези нарушения били изискани писмени обяснения, за което било
изпратено искане с изх. № 6006/04.06.2024 г. по имейл и чрез куриерска служба
Speedy, но в дадения срок не постъпили исканите обяснения, като процесната заповед
била издадена едва след изтичане на срока за даване на вторите искани обяснения.
Оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ освен по основание, още и по размер. Въз
основа на изложеното счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, поради което на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК в доклада по делото като безспорни са отделени следните обстоятелства:
че между „М. Б.“ ООД и „К. Х. Е.“, търговско дружество, регистрирано в Гърция, с
идентификационен номер ***********, е сключен договор за предоставяне на услуги
по осигуряване на временна работа, въз основа на който дружеството ответник
предоставя на ползвателя на услугата служители за изпълнение на такава временна
работа, сред които и ищецът; в изпълнение на този договор с ищеца е сключен трудов
договор № 17307/07.06.2023 г. за изпълнение на длъжността „търговски представител“
в полза на ползвател търговско дружество „К. Х. Е.“, на основание чл. 107р КТ, вр. чл.
68, ал. 1, т. 2 КТ; че въз основа на същия ищецът, като служител, е работел от
разстояние, при условията на т.нар. home office, при петдневна работна седмица с
осемчасово работно време; със Заповед № 13403/16.07.2024 г. на ищеца е наложено
наказание дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 КТ, вр.
чл. 7, ал. 3, т. 4 от трудов договор № 17307/07.06.2023 г.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-техническата експертиза,
представено в писмен вид на лист 141-153 по делото, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и обосновано, отговарящо пълно на поставените въпроси и
съставено от лице, което притежава необходимата компетентност, на 04.06.2024 г. в
16:59:46 часа (българско време) е изпратено електронно писмо от имейл адрес
**********@manpower.bg до имейл адреси *********@***.** и
*************@*****.******** със заглавие Искане за писмено обяснение“ и 1
прикачен файл - електронен PDF документ с име Искане – 04.06.2024.pdf, като няма
3
данни за отказ от получаване или грешка при доставяне на описаното по- горе
електронно съобщение. Ha 12.07.2024 г. в 17:29:25 часа (българско време) е изпратено
електронно писмо от имейл адрес ****************@********.** до имейл адреси
*********@***.** и *************@*****.******** със заглавие Искане Изх. №
6041 12.07.2024г.“ и 1 прикачен файл - електронен PDF документ с име Искане Изх. №
6041 12.07.2024s..pdf, като няма данни за отказ от получаване или грешка при
доставяне на описаното по-горе електронно съобщение. На 16.07.2024 г. в 13:36:21
часа (българско време) е изпратено електронно писмо от имейл адрес
****************@********.** до имейл адрес *******.******@*****.******** със
заглавие „Заповед за Дисциплинарно Уволнение N2 13403/16.07.2024 г.“ и 1 прикачен
файл - електронен PDF документ с име „Заповед дисциплинарно уволнение №
1340316.07.2024 г.pdf. На 16.07.2024 г. в 13:38:14 часа (българско време) е изпратено
електронно писмо от имейл адрес martina.mircheva@manpowеr.bg до имейл адрес
“
*********@***.** със заглавие „ЗАПОВЕД № 13403 и 1 прикачен файл - електронен
PDF документ с име Заповед дисциплинарно уволнение № 1340316.07.2024 e..pdf“.
Съгласно представеното като приложение към съдебно-техническата
експертиза искане, изх. № 6006/04.06.2024 г. (л.148) на основание чл. 193, ал. 1 КТ
ответникът е поканил ищеца да даде обяснения в срок от два дни от получаване на
искането по следните въпроси: 1. Защо на 15.05.2024 г., по време на работно време и
съвместно пътуване (със служебен автомобил, осигурен от ***********) за посещение
на потенциални клиенти в гр. ***** заедно с Ч. Д., си е уредил среща с потенциален
клиент от частния си строителен бизнес, като срещата е била уговорена от 16 ч. в
гр.*****, ресторант “Happy Bar&Grill Изток”, ул.”***********”, продължила е около 1
час и основната тема е била преговорите с частни инвеститори за изграждане на
жилищен комплекс от къщи; 2. Защо на 27.05.2024 г., по време на работно време и
съвместно пътуване (със служебен автомобил, осигурен от ***********) за посещение
на потенциални клиенти в гр. ***** заедно с Ч. Д., си e уредили среща с клиент от
частния си строителен бизнес, като срещата е била от 14 ч. в гр. *****, в офиса на
строителна фирма „******”, ул.”**********” 22 и е продължила около 40 минути и
основната тема е била подписване на протокол за извършени СМР от собствената на
ищеца фирма, подизпълнител на “******” и за получаване на плащане в брой за това;
3. Защо на 27.05.2024 г., по време на работно време и съвместно пътуване (със
служебен автомобил, предоставен от ***********) за посещение на потенциални
клиенти в гр. ***** заедно с Ч. Д., си е уговорил срещи с подизпълнители и клиент от
частния му строителен бизнес, като първата среща е била в 13:30 ч. в гр. *****, в
новострояща се жилищна сграда, находяща се на ул. „Симеон” 122 и е продължила
около 30 минути и основната тема е била уреждане на плащане с неговия
подизпълнител за хидроизолация на балкони на сградата, като ищецът е заявил, че
предоставя на своя подизпълнител еднокомпонентен продукт „Mapelastic Aquadefense“,
произведен от конкурентната на К. италианска компания Mapei. Втората среща е била
от 15:00 ч. в офиса на строителна фирма „******” на ул.”**********”№22, нейната
продължителност е била около 20 минути и основната тема е била подписване на
договор и получаване на скица/проект за строителни работи, които частната фирма на
ищеца трябва да извърши като подизпълнител на „******“.
Съгласно представено като приложение към съдебно-техническата експертиза
(л.150) искане, изх. № 6041/12.07.2024 г. на основание чл. 193, ал. 1 КТ ответникът е
поискал от ищеца да даде обяснения в тридневен срок от получаване на искането на
следните въпроси във връзка с извършено от него дисциплинарно нарушение,
4
изразяващо се в неявяване на работа повече от два последователни работни дни в
периода 10.07.2024 г. - 12.07.2024 г., а именно: какви действия е извършил, свързани с
трудовите му задължения към предприятието-ползвател, и каква е причината да не се
яви на работа в цитирания период.
Съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза, представено на
лист 207-213 по делото, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, отговарящо в цялост на поставените въпроси и изготвено от лице,
притежаващо необходимата квалификация, подписът, положен срещу „Пълномощник
на управителя“ в Искане за даване на обяснения, изх. № 6006/04.06.2024 г. е положен
от Г. Р. К..
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-техническата експертиза
(л.215-218), което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано,
отговарящо в цялост на поставените въпроси, и изготвено от лице, притежаващо
необходимата квалификация, титулярят на квалифицирания електронен подпис,
положен върху искането с изх. № 6041 от 12.07.2024 г. (документ Искане, изх. №
6041/12.07.2024г.pdf) е Г. Р. К.. Към момента на подписване (12.07.2024 г., 17:17:48
часа), квалифицираният електронен подпис е бил валиден, тъй като сертификатът има
срок на валидност от 12.06.2023 г. до 11.06.2026 г. Идентификационните данни на
лицето, подписало документа, съдържащи се в квалифицирания електронен
сертификат, са: име Г. Р. К., ЕГН **********, имейл адрес ***@***.**, гр. *****,
държава България. Сертификатът е със сериен номер „ЗА СС FF 07 Е9 Е7 0A 2F‘ и е
издаден от „Инфонотари“ ЕАД.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (л.156-
159), което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, отговарящо в
цялост на поставените въпроси и изготвено от лице, притежаващо необходимата
квалификация, Размерът на обезщетението по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ за периода от
16.07.2024 г. до 19.09.2024 г., е 5544,35 лева. Вещото лице е представило и втори
вариант на изчислението, според който обезщетението би било в размер от 5577,61
лева, при изчисляването му, ако се вземе предвид и допълнителното възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит, начислено само за последния месец
преди прекратяване на трудовото правоотношение, в който ищецът е работил само
няколко дни, като на основание чл. 228, ал. 1 КТ и установената практика по
прилагането му, като база се взима размерът на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец преди прекратяване на правоотношението.
При разпита си в откритото съдебно заседание по делото на 28.01.2025 г.
(протокол на лист 162, стр. втора по делото) свидетелят Ч. Д. дава показания, че за
периода от 07.05.2024 г. до 11.12.2024 г. е работил като регионален мениджър за
България в „М. Б.“ ООД и е бил пряк ръководител на ищеца М. М., който работел като
търговски представител. С М. ги запознал на 8 или 9 май 2024 г. регионалният
мениджър за Балканите П. Т., на който свидетелят се отчитал. Тогава станало въпрос
за седмичните отчети, които М. трябвало да представя и твърдял, че има такива, както
и за други отчети и разходи, в които имало несъответствия относно договореното.
Въпреки нареждането на регионалния мениджър ищецът не представил седмични
отчети в определения от регионалния мениджър срок. След назначаването на
свидетеля двамата с ищеца се уговорили следващата седмица да работят заедно и да
посещават клиенти. За целия период, в който свидетелят работил в „М. Б.“ ООД, е
работил само 3 дни с М., тъй като той бил в болничен през другото време, като и трите
пъти били през месец май 2024 г. Първата среща била някъде около 16- 17 май,
5
следващата около 28 май. Свидетелят трябвало да пътува с ищеца и да посещават
клиенти, които той вече би следвало да е посещавал, с цел да им представят
продуктите на К., както и да ги информират за търговските условия и да продават
продуктите на К.. Тези срещи трябвало да се случват от сутринта до вечерта, но и
трите пъти двамата започвали работа от 10:30 ч.- 11 ч., тъй като М. имал лични
ангажименти. Свидетелят посочва, че не е присъствал на личните му ангажименти, но
когато го питал, ищецът подробно му разказал, че има и собствен бизнес и се занимава
с ремонти и строителна дейност. Още първия ден ищецът казал на свидетеля, че ще
обикалят до 15:30 ч., тъй като имал среща с клиенти да си договаря обект и свидетелят
седял 1 час в колата да го чака, докато ищецът бил с клиенти на личния му бизнес в
ресторанта до Парк Хотел Москва. Той ползвал ресурсите и това, което му е
предоставено от К. за личния си бизнес - служебната кола, горивото, работното време.
При съвместната работа на ищеца и свидетеля правили две-три посещения на клиенти,
уж за К., и през другото време кръстосвали града, за да си посети ищецът обекта на ул.
„Симеон“ и да нагледа майсторите или за да подпише протокол с фирма „******“ в
Манастирски ливади, или да отиде да види как са направили терасите. Свидетелят се
опитал да му кажа, че това е абсолютно недопустимо и недобросъвестно по отношение
на работодателя. Свидетелят попитал ищеца с какво правят терасите на неговия обект
и той казал, че ползват продукти на прекия конкурент на К.. Колата, която ползвал М.,
била служебен автомобил,с гръцки номер, който му бил предоставен да работи за К.,
както и служебен телефон. Поемали му се горивото, дневни пари за храна и т.н. и
ищецът не пропускал да отчита тези разходи. Свидетелят посочва, че в отношенията
си с „М. Б.“ ООД е комуникирал с М. М., която била шеф на екип, с Е. Т. от
счетоводството на фирмата, както и с И. Л., който бил подчинен на М. М. и към него
служителите пращали отчети, молби за отпуска и т.н. Твърди, че последните дни,
преди да му предаде служебния автомобил, М. 3-4 дни е отсъствал от работа, като
свидетелят се опитвал се да се свърже с него по телефона, не ищецът не му отговарял
и нямал отчети за тези дни. Свидетелят посочва, че доколкото си спомня, г-н
Теодорополос е пратил писмо на 16 май, към „М. Б.“ ООД за замяната на М. М. с друг
служител, защото не изпълнява съответните указания и има съмнения, че не върши
добросъвестно работата си. Във връзка с това писмо в края на май месец служители от
гръцкото дружество и служители от „М. Б.“ ООД, имали среща по отношение на
работата на М.. Съответно един от служителите от „М. Б.“ ООД, поискал от свидетеля
да подаде информация за евентуални нарушения на договора и трудовата дисциплина
на М., които свидетелят е установил. Свидетелят описвал отсъствията на М., тъй като
той пряко бил отговорен за спазване на работния процес, като заявява, че не знае дали
е имало друго лице, което паралелно с него да е извършвало контрол. От гръцка
страна, преди назначаването на свидетеля, контролът се е извършвал от П. Т., а друго
лице от екипа на К. е HR мениджърът ***** Лиаку, тя също била в пряка комуникация
с „М. Б.“ ООД и свидетеля. Заявява, че М. е имал служебен имейл още с назначаването
му, създаден от IT отдела, като за всички търговски представители домейнът е
sales.К..com. Заявява обаче, че ищецът не е ползвал служебния имейл, като не четял
писмата, нито от свидетеля, нито от гръцкото дружество. Свидетелят твърди, че с
получаване на служебния телефон получил съобщение с имейла, паролата, всички
данни за вход и т.н. и доколкото е запознат така се процедира и с другите служители,
както и че същите получават и визитни картички, изготвени от К., където пише
имейла, като от лично устройство всеки служител би могъл да достъпи имейла си, ако
желае. Работата на М. е била да обикаля и да попълва анкетни карти на хартиен
носител, след което да ги праща в гръцкото дружество, като впоследствие получавал
6
информация на имейла, която касаела продажбите и някакви условия. Свидетелят
посочва, че няма представа дали М. е четял пощата си или е имал технически
проблеми. На среща в „М. Б.“ ООД през месец юни 2024 г., на която ищецът трябвало
да предаде служебни автомобил, той си оставил телефона на масата и казал, че с такъв
боклук няма да се занимава и защо въобще трябва да чете някакви тъпотии на
телефона. Комуникацията на свидетеля с М. прекъснала на 28 или 29 май 2024 г. След
това ищецът нито отговарял на съобщенията на свидетеля, нито на телефонни
обаждания. Преди това, ищецът уведомил свидетеля, че служебният автомобил ще
бъде паркиран на сигурно място, а след това отказвал да го върне и да се появи на
среща. Тогава от К. наели адвокат, който да ги представлява, съответно от лизинговата
фирма, от която са взети автомобилите на лизинг, направили проверка, от която се
установило, че автомобилът не се движи през деня. Ищецът трябвало да се отчита на
свидетеля и да подава седмични отчети, но той не правел това. Последните дни преди
ищецът да предаде автомобила след приключване на болничния свидетелят нямал
комуникация с него, като това се случило през месец юли 2024 г. Непосредствено
преди предаване на автомобила, М. не бил на работа 3-4 дни, като преди това са му
поискани обяснения от „М. Б.“ ООД за неявяването му по имейл. Свидетелят посочва,
че той е подал информация, че М. не се е явил на работа последните дни, като всеки
ден след края на работния ден, пускал имейл към М. М. и И. Л. за неявяването на М..
Свидетелят посочва, че не помни точната дата на срещата в офиса на „М. Б.“ ООД, тя
се провела към 16:30 ч. и на нея присъствал М., майка му, М. М. и неговия адвокат. На
тази среща трябвало да бъде предаден автомобилът и служебният телефон, което не се
случило. Свидетелят не знае да е имало конфликт между К. и М., или между „М. Б.“
ООД и М., но от К. не били доволни от работата на М. и искали да го сменят.
Свидетелят също не е имал конфликт с М., но бил недоволен от неговото представяне.
На въпросната среща, когато свидетелят влязъл в залата, адвокатът на М. го уведомил,
че ищецът все още е служител на „М. Б.“ ООД. Когато разбрали, че ще дойде
адвокатът на К., М., майка му и адвокатът му си събрали нещата и напуснали залата.
На въпросната среща, М. хвърлил телефона, защото свидетелят го попитал за
уведомителното писмо, което има от К. и той казал, че с тъпотии не се занимава.
Свидетелят заключва, че след като М. не отговаря на него като пряк негов
ръководител, когато го търси, значи той не отговаря и на клиентите си и при
положение, че М. следва да се отчита на свидетеля за изпълнението на работата си в
работно време, не следва да отсъства и да няма комуникация с него, и следователно
след като дни наред няма комуникация с него, значи той не е бил на работа.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта, в която отразяват
изявления за факти, като логични, непротиворечиви и отразяващи непосредствените
му впечетления, и обяви, че ще ги ползва при изграждане на доказателствените си
изводи.
При разпита си в откритото съдебно заседание по делото, проведено на
01.04.2024 г. свидетелката М. М. дава показания, че е работила в „М. Б.“ ООД на
длъжност „ръководител подбор“ от 2022 г. до м.11.2024 г. и е запозната с отношенията
на „М. Б.“ ООД и дружеството „К.“, както и с предоставянето на услуги чрез М. М..
Посочва, че тези проекти са се ръководели от екипа, който ръководела тя. В „М. Б.“
ООД М. заемал позиция „търговски представител", но не може да каже през коя
година, като в процеса по назначаване на М. тя не участвала, тъй като неин колега
направил подбора. Участвала в процеса по прекратяване на трудовото правоотношение
с М.. След като бил назначен Ч., същият заел функцията на ръководител на
7
търговските представители, той бил назначен на длъжността „мениджър продажби“.
От него получили сигнал по телефон и по имейл, че М. не изпълнява служебните си
задължения, като били посочени конкретни дни на отсъствие, дни в които М. не се е
явявал на срещи. Имало и сигнал, че М. води паралелен бизнес, че отсъства без да
предупреждава и че не се явява на предварително уговорени срещи. Този имейл бил
изпратен от Ч.. Проведени били срещи и разговори с Ч., тъй като и двамата с М. били
отговорни за продажбите на продуктите на „К.“ в България и имали едни и същи
клиенти. Свидетелката си спомня, че Ч. споделил, че М. не е присъствал на тези
срещи, както и на обученията, които са провеждани, и има собствен бизнес и бригада,
свързан с имоти, като дори ползва клиентите и клиентската мрежа на „К.“ и уговаря
техните клиенти за собствения си бизнес. Посочва, че на М. му била предоставена SIM
карта от „М. Б.“ ООД, като свидетелката лично правила опити да се свържа с него на
служебния телефон, но без успех. Свързала се с него на личния му телефон, посочен в
автобиографията. Имали връзка по имейл, като изпращали официалните фишове за
заплата на имейла, който е посочил М.. Там му били изпратени и документите за
дисциплинарното наказание, т.е. искането за обяснения и заповедта, които му били
изпратени и на служебния имейл. Свидетелката посочва, че единият имейл на ищеца
бил с наименование неговите имена@abv.bg, а другият бил с наименование имена@К.,
като тя няма спомен дали ищецът е отговарял на имейлите. Посочва, че в outlook има
функция, която казва, че този имейл съществува и получателят е получил имейла,
който му е изпратен, така че имейлът е бил правилен. Личният имейл на М. в abv.bg,
бил включен в комуникацията им с Ч., от Ч.. Заявява, че не знае Ч. откъде се е снабдил
с личния имейл на М., и е вероятно М. му го е предоставил, но Ч. не е споделял да е
осъществявал комуникацията си с М. по имейл. Имейлът, по който свидетелката
комуникирала с Ч., бил със същото окончание като на М., това е имейлът, който е
създаден от предприятието ползвател. Свидетелката посочва, че има спомен за
отсъствия на М. от работа, за които не са получени обяснения. Имало дни, в които е
посочено, че ищецът отсъства без да има конкретна причина през месец май, за което
Ч. уведомил свидетелката по имейл, както и по телефона. Лично тя правила отпити да
се свържа с М., но без успех. След въпросните отсъствия започнал период, в който М.
представял болнични, които били доста продължителни, без основателно заболяване,
според свидетелката. Последният път, когато се свързала с М., за да разбера
здравословното му състояние, той казал, че е във Варна на санаториум, който му е
предписан от лекар със служебния автомобил. Посочва, че служебният автомобил е
предоставен на ищеца от гръцко лизингово дружество, а „М. Б.“ ООД няма отношение
към автомобила, който е предоставен на М.. Свидетелката си спомня, че преди
прекратяването на договора застраховката на автомобила била изтекла и М. трябвало
да го върне, като тя няколко пъти правила опити да се свърже с него, за да върне
автомобила, но отново безуспешно. Ищецът пращал болничните по вайбър от личния
си номер. Оригиналът на болничния го носела на място майка му, а последният
болничен го донесъл негов приятел. М. идвал лично в офиса само когато представял
документи за разходите за гориво, храна и т.н. на свидетелката в офиса, като
последния път ги изпратил по куриер. Свидетелката посочва, че са изпращали
фишовете за заплата на личния имейл, а не на служебния, като личният имейл на М.
бил предоставен от него самия. Всички фишове се генерирали автоматично и се
изпращали до всички лични имейли, като служителите нямали право да изпращат
фишовете на служебните пощи, тъй като съдържат лична информация. По имейл се
пращали също бланки за отпуска, служебни бележки и т.н. Установеният начин за
комуникация в „М. Б.“ ООД бил посредством изпращането на имейли.
8
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, непротиворечиви и
добросъвестно дадени, служещи като годна основа при изграждане на
доказателствените изводи.
По отношение на депозираните на лист 194-196 по делото обяснения на ищеца в
писмена форма с нотариална заверка на подписа, съдът намира за необходимо да
посочи, че същите не могат да бъдат ценени при условията на чл. 176 ГПК – в този
случай те съставляват само твърдение за факти, които подлежат на доказване. С оглед
смисъла и целта на разпоредбата, не могат да бъдат ценени като доказателство /в този
смисъл Решение № 876/26.11.2009 г. по гр.д. № 2879/2008 г., IV г.о. на ВКС/.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл.
188, т. 3 КТ и с оглед конкретните наведени от ищеца основания за оспорване
законността на уволнението в тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното
наказание на ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и
материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение /че преди налагане на
дисциплинарното наказание е искано обяснение от работника съобразно изискванията
на чл. 193 КТ; че заповедта е мотивирана и съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ;
че ищецът е извършил виновно твърдените нарушения на трудовата дисциплина; че
наложеното наказание е съответно на нарушението.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира, че искът е
неоснователен поради следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и 2 КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, като
когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е
приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, на
формално основание, без да разглежда спора по същество. Кодексът на труда не
предвижда изрично съдържание на обясненията на работника или служителя по чл.
193 от КТ. От значение е обстоятелството дали на служителя е осигурена
възможността за даване на обяснения по реда на чл. 193 от КТ, както и дали тези
обяснения са достигнали до работодателя и същият се е запознал с тях преди
налагането на дисциплинарното наказание.
В настоящия случай, от заключението на съдебно-техническите експертизи и от
показанията на свидетелката М. М. се установи, че както на служебния, така и на
личния имейл на ищеца на 04.06.2024 г. е изпратено искане за даване на обяснения
относно вменени нарушения на трудовите задължения на 15.05.2024 г. и на 27.04.2024
г., а на 12.07.2024 г. е изпратено искане за даване на обяснения във връзка с
9
неявяването на служителя на работа в течение на два последователни работни дни в
периода 10.07 – 12.07.2024 г., които нарушения впоследствие са посочени като
основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че кореспонденцията по имейл е била
обичаен начин за комуникация в ответното дружество, при постъпване на работа на
служителите са предоставяни служебен имейл и парола и те са можели да достъпват
имейла от свое устройство, като търговските представители, какъвто е бил и М. М., са
получавали и информация, касаеща продажбите по служебния имейл адрес. Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че ищецът е бил задължен да
преглежда редовно електронната си поща по силата на съществувалото си трудово
правоотношение в ответното дружество. Поради това, съдът намира, че са
удовлетворени изисквания на чл. 193 КТ за искане на обяснения от служителя,
предвид поискването им на разбираем на ищеца език с конкретно описание на
вменените нарушения на трудовата дисциплина, а твърденията на ищеца, че не са му
поискани обяснения са голословни.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Поначало, макар и да е предвидено като задължителен реквизит, непосочването в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на конкретната разпоредба от КТ,
която е нарушена, съответно неточното позоваване, не обуславя само по себе си
отмяна на заповедта, като същественото за мотивирането на заповедта е
индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите
обективни и субективни признаци. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за
еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и
възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта за уволнение е
изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ когато дисциплинарното
нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника
да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1 КТ. Въпросът определил ли е работодателят точна правна
квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на
уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е
извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания,
изложени в заповедта за уволнение. Липсата на посочването на индивидуализиращите
деянието фактически обстоятелства нарушава правото на защита срещу уволнението
на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността
10
на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Ето защо съществено
изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките
обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на
обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.
Мотивите, свързани с осъществяване на посоченото в заповедта основание за
уволнение, трябва да бъдат изложени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях
съдът може да провери осъществени ли са в обективната действителност релевантните
за спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на
посоченото от работодателя основание /Решение № 347 - 1997 г. и Решение № 324 -
1998 г. на ВКС/. Това е така и с оглед принципа на равнопоставеност на страните
/необходимо е при самото предявяване на исковата молба работникът да знае
фактическите и правните основания за уволнението си, за да може да осъществи
надлежна защита на правата си/. От друга страна, мотивите за уволнението, относими
към съответното правно основание, трябва да се съдържат в самата заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение или в друг документ, доведен до знанието
на работника преди прекратяване на трудовото му правоотношение, а не да се
допълват или конкретизират от работодателя при оспорване законността на
уволнението.
В настоящия случай в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като
извършено дисциплинарно нарушение са посочени следните основания: чл. 190, ал. 1,
т. 2 КТ /неявяване на работа в течение на два последователни работни дни в
периода 10.07. – 12.07.2024 г./, чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ /злоупотреба с доверието и
уронване доброто име на предприятието/ и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ /други тежки
нарушения на трудовата дисциплина във връзка с чл. 7, ал. 3, т. 4 КТ/.
Следователно само въз основа на така вменените дисциплинарни нарушения следва да
бъде извършвана проверка за формалните процесуални и материални представки за
законосъобразно налагане на наказанието.
По отношение на първото вменено дисциплинарно нарушение между страните
не се спори, че в периода 10.07 – 12.07.2024 г. ищецът не се е явил на работа, като е
спорен въпросът дали има основателни причина за това. В тази връзка ищецът твърди,
че предоставеният му за изпълнение на служебните му задължения автомобил е бил с
изтекла задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
което обстоятелство се установява и от показанията на свидетелката М. М.. Съдът
намира, че обстоятелството, че служебният автомобил, предоставен на ищеца е бил с
изтекла задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може автоматично да обоснове извод, че ищецът през посочените дни основателно не
се е явил на работа. От представените по делото писмени доказателства не може да се
направи заключение, че предприятието ползвател задължително е следвало да
предостави служебен автомобил на ищеца, за да изпълнява той своите трудови
11
задължения, както и че задължително то е следвало да заплаща дължимите суми за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На
следващо място, от показанията на свидетеля Ч. Д., пряк ръководител на ищеца се
установява, че още през месец юни 2024 г. е проведена среща, на която ищецът е
следвало да предаде служебния си автомобил и мобилен телефон, тъй като между
страните се е обсъждало прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца,
предвид установеното неизпълнение на неговите служебни задължения, включително
констатирано от предприятието ползвател – „К. Х.“ ЕПЕ. Поради това, по мнение на
настоящия съдебен състав, незаплащането на сумите за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, предоставен на ищеца,
представлява израз на намерението на предприятието ползвател занапред да не работи
с този служител. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установено, че ищецът с поведението си е създал такова желание у
работодателя, поради което не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение и да се позовава на незаплащане от страна на
предприятието ползвател на дължимите суми за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, за да обоснове неявяването си на работа. Освен това, при
желание за изпълнение на служебните си задължения ищецът е можел да заплати за
сключване на застраховка, или да ползва личен автомобил. Поради това, съдът приема,
че описаното в заповедта поведение на ищеца представлява дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и е основание за налагане на дисциплинарно
наказание.
Относно вменените на ищеца дисциплинарни нарушения на 15.05.2024 г. и на
27.04.2025 г. съдът намира, че от показанията на свидетеля Ч. Д. се установи, че на
посочените дати, през работно време и използвайки служебния си автомобил ищецът е
провеждал срещи с клиенти на собствения му бизнес, както и че всеки ден, когато
ищецът и свидетелят са работили заедно, ищецът, отново поради лични ангажименти,
е започвал работа към 10:30 – 11 ч. и е приключвал до 15:30 ч.
Съгласно установената съдебна практика неизпълнението на задължение за
лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4
КТ – злоупотреба с доверие, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща форма е
злепоставяне на отношенията на доверие между работника и работодателя.
Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с
цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е
налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът,
възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети
12
лица, независимо дали действията са извършени умишлено. /в този смисъл например
Решение № 56/12.03.2014 г. по гр.д. № 4607/2013 г., IV г.о. на ВКС/.
Предвид изложеното, и по мнение на настоящия съдебен състав, поведението на
работника, изразяващо се в използване на работното време и служебния автомобил за
лични срещи и бизнес дела, представляват злоупотреба с доверието на работодателя по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и са основание за налагане на дисциплинарно
наказание.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ „при определяне на дисциплинарното наказание се
вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника“. Трайната съдебна практика приема, че преценката
на тежестта на нарушението следва да се основава на всички обстоятелства, които
имат отношение към извършеното нарушение – характера на извършената дейност,
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение, като при оценка
на поведението на работника се взимат предвид и други нарушения, включително
такива, за които не са искани обяснения, или за които срокът за налагане на
дисциплинарно наказание е изтекъл.
По убеждение на настоящия състав наложеното дисциплинарно наказание е
съответно на вменените и установени по делото нарушения, включително като се
съобрази цялостното поведение на служителя, за който се установи, че неговото
системно поведение при работата му е показвало неглижиране на работните му
задължения и използване на работното време за лични задачи.
Неотносимо към предмета на спора е възражението на ищеца за постоянен
характер на работата, като дори да бе установено, не обосновава извод за нищожност
на трудовия договор в цялост, а дисциплинарно наказание може да се наложи и при
срочните, и безсрочните трудови правоотношения.
Поради изложеното, предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 357,
ал. 1 КТ във връзка с чл. 188, т. 3 КТ за отмяна на Заповед № 13403/16.07.2024 г., с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ:
Предвид неоснователността на иска за обявяване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, неоснователни се явяват и акцесорните искове за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да заплати
обезщетение за оставане без работа.
13
По разноските:
С оглед на изхода на спора, право на разноски има ответникът.
Ответникът е доказал разноски в размер на 3166,82 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (платежно нареждане на л.49), 300 лева депозит за съдебно-
техническа експертиза (платежно нареждане на лист 129), 40 лева депозит за свидетел
(платежно нареждане на лист 130), 300 лева депозит за съдебно-техническа експертиза
(платежно нареждане на лист 170), 300 лева депозит за съдебно-графологическа
експертиза (платежно нареждане на лист 171) и 40 лева депозит за свидетел, или общо
4 146,82 лева., които следва да му бъдат присъдени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавната такса и депозита
за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза следва да останат за сметка на
бюджета на съда.
За пълнота следва да бъде посочено, че макар презимето на ищеца да е изписано
по определен начин в исковата молба и пълномощното, доколкото по делото се
установи от изготвена справка, че правилното изписване е различно, то в диспозитива
следва да бъде отразено действителното такова.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ж.к.
„*****“, бл. 107, вх. А, ет. 4, ап. 12, срещу „М. Б.“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „*********“ № 14Б, искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 13403/16.07.2024 г. за
незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана
преди уволнението и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 078
лева – обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение в
размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 16.07.2024 г. до 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:
гр. *****, ж.к. „*****“, бл. 107, вх. А, ет. 4, ап. 12, да заплати на „М. Б.“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*********“ № 14Б, сумата от 4 146,82
лева (четири хиляди сто четирдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14