О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на
седемнайсети юли през две хиляди и двайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша
докладваното от председателя гр.дело
№ 683/2019г.,за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.118,във
вр.с чл.119,ал.3 и чл.108,ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от К.А.В.,с адрес ***,ХІ група,
против Прокуратурата на РБългария,с посочено правно основание чл.49 от ЗЗД,във
вр.с чл.47 от Харта за основните права на Европейския съюз, чл.13 от Конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи и чл.7 от Конституцията на
РБългария, с цена 150 000лв. След уточнения на претенцията ищецът
формулира окончателното си твърдение,че ангажира отговорността на Прокуратурата
затова,че не е изпълнила задълженията си съгласно чл.13 от КЗПЧОС и не е
осигурила на ищеца ефикасни правни средства за защита. В производството ищецът
се представлява от назначения му по реда на чл.23,ал.3,вр.с чл.21,т.3 от ЗПП
особен представител адв.Ц.Желяскова-ЛАК. С нарочни молби особеният представител
изрази позиция по спора. Уточни,че
претенцията е за претърпени от ищеца неимуществени вреди от осъждането
на ищеца по НОХД №140/2013г.по описа на ОС-Габрово на доживотен затвор,поради
това,че Прокуратурата на РБългария не е извършила обективно и всестранно
разследване и не е събрала достатъчно доказателства за невинността му. Позовава
се на задълженията на Прокуратурата съгласно чл.107,ал.3 от НПК да събира и проверява и доказателства,които
оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Твърди,че с разрешение на
ОС-Габрово е представил допълнителни пояснения във връзка със задържането му,които
предал на разследващия полицай,но в първото съдебно заседание разбрал,че не
били представени по делото.Твърди,че е
налице нарушение на задължението на Прокуратурата съгласно чл.46,ал.2,т.1 от НПК да ръководи разследването и осъществява надзор за законосъобразното
разследване. Следващо действие,с което са нарушени описаните по-горе принципи
на водене на разследването,е отказа да се съобразят възраженията му по
съдебно-медицинската експертиза(СМЕ), не са отчетени самопризнанията на Л. А.,
не е анализирано алибито му. Счита,че поради бездействието на Прокуратурата се
е стигнало до осъждане на ищеца без да е доказано авторството по безспорен
начин. Твърди,че ако Прокуратурата е изпълнила задълженията си по НПК да събира
и оправдателни доказателства,да осъществява надзор за законност на досъдебното
производство за пълното и всестранно изясняване на всички обстоятелства и
възражения на ищеца,то е следвало да приложи разпоредбите на чл.243,ал.1 от НПК
и да прекрати наказателното производство поради недоказаност на обвинението. В
резултат на така воденото разследване съдът е постановил незаконосъобразна
осъдителна присъда.
След уточняване на позицията с особения представител ищецът поддържа, че е
насочил претенцията си срещу Прокуратурата на Република България, затова че не
е упражнила властническите си правомощия от името на държавата и не е изпълнила
задълженията си съгласно чл.13 от КЗПЧОС да осигурили ефикасни правни средства
за защитата му. Като правно основание сочи чл.49 от ЗЗД,във вр.с чл.47 от
Хартата за основните права на ЕС,чл.13 от КЗПЧОС и чл.7 от Конституцията на
РБългария.
В срок постъпи отговор от Прокуратурата на РБългария,чрез юрисконсулт Т. Г.. Счита претенцията за нередовна, тъй като в исковата молба и уточненията й се съдържат неясни и
общо формулирани твърдения. Затова моли исковата молба да се върне,като
нередовна.
Оспорва иска по основание и размер.Излага,че за да е налице отговорност за
вреди от непозволено увреждане,е необходимо да е налице деяние и вредоносен
резултат,който да е в причинна връзка. Необходимо деянието да е
непозволено-те.да е извършено в нарушение на законови разпоредби. Твърди,че
действията на прокурорите по ПП №41073/2010г.на СРС,а по-късно ПП
№1423/2017г.на РП-Габрово са изцяло в кръга на правомощията им и не е налице
тяхно виновно и противоправно поведение.
Счита,че няма данни за връзка на твърдяните вреди с актове и действия на
Прокуратурата. Не се сочат от ищеца действия на РП-Габрово,които да са отменени
по реда на инстанционния контрол,за да се обоснове незаконосъобразността им. Напротив-Постановление
от 25.10.2017г. по ПП №1423/2017г. е потвърдено от ОП-Габрово по ПП
№2603/2017г..
Счита,че след като се твърди незаконосъобразност на действията по
наказателното разследване,то проверката им следва да се извършва от
наказателния съд в съдебната фаза на производството. Счита,че в общия
граждански процес съдът не може да се произнася по законосъобразността на
предприети или на отказа за такива процесуално-следствени действия. Последните
не покриват понятието „граждански деликт”, за да е възможно произнасянето на
гражданския съд по тях.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на основание
чл.110 от ЗЗД,а на акцесорната-съгл.чл.111 от ЗЗД.
Изразява становище по доказателствените искания на ищеца.
С Определение №517/23.06.2020г. съдът насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.140 от ГПК. С
оглед заявените доказателствени искания на ищеца се изискаха от Районна прокуратура-Габрово прокурорска преписка № 1423/2017г.по техния
опис и от Окръжна прокуратура- Габрово прокурорска преписка с №2603/2017г.по
техния опис. С Разпореждане №431/03.07.2020г. се изиска и НОХД №140/2013г.по
описа на ОС-Габрово,във връзка с което е предявената претенция.
Съдът,като съобрази нормата на чл.108,ал.2 от ГПК намира,че не е
компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа настоящата
претенция.
Първоначално при формулиране на искането си ищецът сочеше нормите на ЗОДОВ
и при съобразяване на факта,че изтърпява наказание „Доживотен затвор” в
Затвора-Ловеч, то по правилото на чл.7 от ЗОДОВ ОС-Ловеч беше компетентен да
разгледа спора. След уточнението на претенцията и определеното правно основание
по чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД, срещу Прокуратурата на РБългария,съдът
намира,че вече не е компетентен да се произнася. Съгласно чл.108,ал.2 от ГПК
искове срещу държавата и държавни учреждения се предявяват пред съда, в чийто
район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Претенцията на
ищеца тук се основава на воденото по НОХД №140/2013г. по описа на ОС-Габрово
наказателно производство. С оглед на това ОС-Ловеч намира,че компетентен да
разгледа спора е ОС-Габрово.
Възражение за местна неподсъдност на спора по чл.108,ал.2 от ГПК може да се
повдига и служебно от съда,съгласно чл.119,ал.3 от ГПК,поради което и в срока,
указан в нормата, ОС-Ловеч намира,че следва да прекрати делото и го изпрати за разглеждане от
компетентния ОС-Габрово.
По изложените съображения и на основание чл.118,вр.с
чл.119,ал.3 и чл.108,ал.2 от ГПК,ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№683/2020г.по описа на ОС-Ловеч на осн.чл.118,чл.119,ал.3 и чл.108,ал.2 от ГПК.
ИЗПРАЩА по подсъдност на
Окръжен съд-Габрово.
Определението може да се обжалва по реда на чл.274,във
вр.с чл.121 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението до страните пред
Апелативен съд-Велико Търново.
Да се уведоми за настоящето ищецът-лично, назначеният му
особен представител адв.Желяскова-ЛАК и отв.Прокуратурата на РБългария.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: