Р
Е Ш Е
Н И Е № 255
гр.Кюстендил, 10.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№281/2020г. по описа на КАС, за да се
произнесе взе предвид:
В.Н.Л. *** оспорва Акт за установяване на публично общинско
вземане за данък върху превозните средства №АУ001699/30.11.2015г. на старши
инспектор в отдел „МДТ“ при Община Д. и Акта за установяване на задължение по
декларация №АУ18001283-1/27.09.2018г. на старши инспектор, потвърдени с решение
№94-В-640-1/05.06.2020г. на началник отдел „МДТ“ при Община Д.. Изложени са
съображения за незаконосъобразност на актовете, поради допуснати съществени
нарушения на производствените правила и материалния закон. Не се претендират
разноски.
Ответникът не се явява и не изразява становище по
жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
С АУПОВДПС №АУ001699/30.11.2015г. на старши
инспектор в отдел „МДТ“ при Община Д., на основание чл.4,
ал.1-3 от ЗМДТ във вр. с подадена декларация по
чл.54, ал.1 от ЗМДТ за придобито ППС, е определено задължение за данък върху превозните
средства за периода 01.01.2010г. – 31.12.2015г. в
размер 561 лв. главница и лихва 158.82
лв. към 30.11.2015г. за лек автомобил Мерцедес ***
с рег.№***, двигател №***, рама №***, собственост на В.Н.Л..
С АУЗ по декларация №АУ18001283-1/27.09.2018г. на старши
инспектор при Община Д., на основание чл.4,
ал.1-3 от ЗМДТ във вр. с подадена декларация по
чл.54, ал.1 от ЗМДТ за придобито ППС, е определено задължение за данък върху превозните
средства за периода 01.01.2016г. – 31.12.2017г. в
размер 187 лв. главница и лихва 29.88
лв. към 29.09.2018г. за лек автомобил Мерцедес***
с рег.№***, двигател №***, рама №***, собственост на В.Н.Л..
Издадените АУЗ са връчени на
адресата чрез прилагане към досието по реда на чл.32 от ДОПК. Във връзка с
начина на връчване са представени съобщение по чл.32 от ДОПК
изх.№У000141/24.02.2016г. и Протоколи №0102911/23.11.2015г. и
№0105019/01.02.2016г. за първия акт и съобщение по чл.32 от ДОПК
изх.№У00076/11.01.2019г., Протоколи №0104981/17.10.2018г. и №0105171/12.11.2018г., в които са отразени
данни за извършени посещения на адрес в гр.Д., ул.„Д.“ №1, при които не е
открито лицето В.Н.Л. за връчване на АУЗ и извадка от сайта на общината за
публикуване на съобщението по чл.32 от ДОПК за втория АУЗ.
Актовете
са оспорени по административен ред с жалба с вх.№94-В-640/03.06.2019г. С решение №94-В-640-1/05.06.2020г. на
началник отдел „МДТ“ при Община Д. оспорването е отхвърлено като неоснователно.
Със
заповед №1243/21.06.2012г. кметът на Община Д.
е определил Г.Ф.Г.– началник отдел „МДТ“ да упражнява правомощията на
териториален директор на НАП, както и лицата, които имат права и задължения на
органи по приходите, съгласно ДОПК в производствата по установяване,
обезпечаване и събиране на местни данъци и такси, между които и Ц.С.А– издател
на двата оспорени АУЗ.
Във
връзка с релевираното възражение за това, че жалбоподателя
не е задължен субект по чл.53 от ЗМДТ, същият е представил у-ние
рег.№201139001090/27.05.2020г. на сектор ПП Кюстендил при ОДМВР Кюстендил, от
което е видно, че лек автомобил Мерцедес 190Е с рег.№***,
двигател №*** рама №*** е бил
собственост на В.Н.Л. за периода 21.02.2005г. – 29.03.2005г.
Във
връзка с така установената фактическа обстановка КАС намира жалбата за
допустима, като подадена от процесуално легитимен субект, в срок и пред компетентен
съд. Налице е и правен интерес от оспорването, тъй като с АУЗ се засяга
правната сфера на жалбоподателя, като адресат на публични задължения за данък
върху ППС и лихви за забава. Съдът приема, че е спазено и изискването за
административно оспорване на актовете, като задължителна процесуална
предпоставка за правото на съдебно оспорване. От представените по делото
доказателства не се установява спазване на процедурата за връчване на АУЗ по
реда на чл.32 от ДОПК. Налични са единствено доказателствата по чл.32, ал.2 от ДОПК, но не са ангажирани доказателства, установяващи изпълнение на
изискванията по чл.32, ал.4, 5 и 7 от ДОПК. Ето защо съдът приема, че към
03.06.2019г. /датата на депозиране на жалбата пред административния орган/ не е
изтекъл срока за оспорване по административен ред.
Оспорените
АУЗ са издадени от компетентен орган /срав. заповед
№1243/21.06.2012г./, при съблюдаване на нормите на чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ
във връзка с чл.107, ал.3 от ДОПК. Спазена е и предписаната от закона форма. Посочени са правните и фактически основания
за постановяване им; налице е дата на издаване, име и длъжност на издателя,
които имат отношение към редовността на актовете. АУЗ са надлежно подписани и
съдържат разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата, поради
което са валидни.
Относно
приложението на материалния закон съдът счита следното: Разпоредбите на чл.52,
т.1 и чл.53 от ЗМДТ определят обекта на облагане с данък върху превозните
средства, а именно превозните средства, регистрирани за движение по пътната
мрежа на РБългария
и задължения субект – собственика
на ППС.
Съгласно чл.54, ал.1 от ЗМДТ (ДВ,
бр.105/2014г., в сила от 01.01.2015г. – относимата редакция на нормата към момента на издаване на
АУЗ №АУ001699/30.11.2015г.
и №АУ18001283-1/27.09.2018г.),
размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз
основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, и
се съобщава на данъчно задълженото лице. Данните по ал.1 се предоставят от МФ
на общините: 1/ ежедневно – чрез изградена и функционираща автоматизирана
връзка между МФ и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и
такси на съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните
превозни средства, поддържан от МВР или 2/ ежемесечно – на електронен носител.
В
настоящият случай и двата АУЗ са издадени въз основа на подадена от В.Л.
декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ вх.№**********/11.01.2005г. Същевременно
обаче от у-ние рег.№201139001090/27.05.2020г. на сектор ПП Кюстендил при ОДМВР
Кюстендил се установява, че лек автомобил Мерцедес 190Е с рег.№КН7852АМ, двигател
№10296210167073, рама №WDB2010241A436003
е бил собственост на В.Н.Л. за периода 21.02.2005г. – 29.03.2005г. Анализът на доказателствените средства и правната уредба обуславя извод
за неправилна преценка на решаващия орган относно субекта на задължението по
чл.53 от ЗМДТ. Подаването на декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ не е условие
нито за възникване на качеството данъчнозадължено лице на собственика на
превозното средство за данъка по чл.52 от ЗМДТ, нито за установяването на
задължението по реда чл.107, ал.3 от ДОПК. То е съществувало до новелата на
закона от ДВ бр.105/2014г., в сила от 01.01.2015г. и
доколкото и двата АУЗ са издадени при действието на нормата след 01.01.2015г., то декларацията би имала значение само на
източник на информация за фактите и обстоятелствата от значение за определяне
на данъчното задължение. За органите по приходите е съществувало задължението
да събират и други доказателства, тъй като след 01.01.2015г.
източник на данните за определяне на данъка и субекта на това задължение е
регистърът на ППС, поддържан от МВР. Това следва и по арг.
от чл.107, ал.3 от ДОПК, даващ право на органите по приходите служебно да
издадат акт за установяване на публичното задължение.
Съдът
отбелязва и че съгласно чл.16, ал.1 от Наредба №І-45/2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (редакцията ДВ бр.67/2012г.), при промяна в
собствеността в 14-дневен срок праводателят и приобретателят предоставят на съответното звено по
регистрация при „Пътна полиция“ копие от договора за прехвърляне на
собствеността. Праводателят предоставя копието на
звеното по месторегистрация на превозното средство, а
приобретателят – на звеното за регистрация по постоянния
си адрес. Придобиването на собствеността върху регистрирано ППС се отразява,
като се извърши промяна в регистрацията на името на приобретателя
– чл.16, ал.5 от Наредбата. Анализът на разпоредбите показва, че след като
страните по договор за покупко-продажба на МПС нямат задължение да уведомяват
общинската администрация, а само органите по регистрация, основателно
жалбоподателят твърди, че съгласно чл.54, ал.7 от ЗМДТ органите по приходите е
следвало да изискват информация от КАТ за актуалните данни по регистрацията,
независимо дали такива са постъпвали по реда на ал.1. Такава информация е била
налична и е събрана в хода на производството посредством представеното у-ние
рег.№ ***. на сектор ПП Кюстендил при ОДМВР Кюстендил.
Неправилно
решаващият орган в решение №94-В-640/05.06.2020г. се позовава на чл.14, ал.3 от ЗМДТ /редакцията
ДВ бр.98/2010г., в сила от 01.07.2011г./.
Посочената норма е относима към определяне
задълженията за данък недвижим имоти, но не и за данък МПС. Процесният
случай не касае и освобождаване от данък или право на данъчно облекчение
/чл.54, ал.6 от ЗМДТ/, тъй като същите са пряко свързани с правото на
собственост върху МПС, а от събраните по делото доказателства категорично се
установи, че към 30.03.2005г. лек автомобил Мерцедес***
с двигател №***, рама №***
не е собственост на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното съдът приема, че Акт за установяване на публично
общинско вземане за данък върху превозните средства №АУ001699/30.11.2015г. на
старши инспектор в отдел „МДТ“ при Община Д. и Акта за установяване на
задължение по декларация №АУ18001283-1/27.09.2018г. на старши инспектор,
потвърдени с решение №94-В-640-1/05.06.2020г. на началник отдел „МДТ“ при Община
Д. са издадени при неправилно приложение на материалния закон и ще ги отмени.
Разноски
не се присъждат, тъй като такива не са претендирани
от оспорващия.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за
установяване на публично общинско вземане за данък върху превозните средства
№АУ001699/30.11.2015г. на старши инспектор в отдел „МДТ“ при Община Д. и Акта
за установяване на задължение по декларация №АУ18001283-1/27.09.2018г. на
старши инспектор, потвърдени с решение №94-В-640-1/05.06.2020г. на началник
отдел „МДТ“ при Община Д., с които са установени задължения за данък върху
превозните средства за 2010г. – 2017г. на В.Н.Л. ***.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: