Р Е Ш Е Н И Е

 

19.02.2019г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на двадесет и трети януари

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Наталия Николова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 2799 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №***от 20.05.2018г Началникът на сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183, ал.4, т.9 пр.2 от ЗДвП  и чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП на Л.Д.С. *** административни наказания глоба в размер на 50 лв., глоба в размер на 50 лв и лишаване право да управлява МПС за срок от един месец.

Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката Л.Д.С., която го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Процесуалният представител на жалбоподателката  С. адв. ***навежда правни доводи, че жалбоподателката не е извършила така описаните в АУАН и НП административни нарушения, като същевременно е налице противоречие между съставите на двете нарушения, които взаимно се изключват. Според адв. Я. от една страна е посочено спиране за престой до паркирано превозно средство, а от друга – отказа спиране при подаден сигнал за спиране. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт № 3130 от 07.06.2018 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на 07.06.2018 г.в 11:31 часа в гр. Плевен, ул. „***“ на кръстовище с ул. „***“ ***посока ул. „***“ жалбоподателят Л.Д.С. като водач на лек автомобил  „***“ с рег.№ ***спира за престой до паркирано превозно средство от страната на движението като затруднява придвижването на останалите участници в движението; след отправено устно разпределение  от страна на контролен на МВР водачът отказва да изпълни разпореждане и остава на място; след легитимиране и повторно нареждане от контролен орган на МВР отново отказва да изпълни разпореждането и да премести автомобила,  с което е нарушил чл. 98, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител С.Г.С. и свидетеля К.Ч.П., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. И актосъставителят С. и свидетелят П. са категорични, че жалбоподателката С. на 07.06.2018 г. в 11:31 часа в гр. Плевен , ул. „***“ на кръстовище с ул. „***“ ***посока ул. „***“ като водач на лек автомобил  „***“ с рег.№ ***е спряла за престой до паркирано превозно средство от страната на движението, като е затруднила придвижването на останалите участници в движението. Според показанията на актосъставителя С. и свидетеля П. след отправено устно разпределение  от страна на свидетеля П. в качеството му на контролен на МВР, водачът – жалбоподател в настоящото производство, е отказал да изпълни разпореждането и не е преместил автомобила. От показанията на актосъставителя С. и свидетеля П. се установява, че след легитимиране и повторно нареждане от свидетеля П. жалбоподателката С. отново е отказала да изпълни разпореждането и да премести автомобила. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя С. и свидетеля П., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях спиране за престой на управлявания от жалбоподателката С. лек автомобил до реда на паркирани вече в дясно на пътното платно автомобили. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателката С. в нарушение, което не е извършила.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателката Л.Д.С. е извършила нарушение по чл. 98, ал.1, т.2 от ЗДвП и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.9 от  – глоба в размер на 50 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.3 изр. Първо от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най – вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. От своя страна разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.2 от ЗДвП забранява престоят и паркирането до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението, т.е. законодателната забрана обхваща престой и паркиране до други превозни средства, които престояват или са паркирани вече, вдясно на пътното платно като целта на забраната е да се предотврати създаване на „втора лента с паркиране на автомобили“ и по този начин практически да не се оставя „свободна лента“ за придвижването на другите ППС. Че именно това е целта на законодателя, ясно личи от разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.9 от ЗДвП, която определя наказание глоба от 50 лева за водач, който престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението. Анализът на последните три разпоредби сочи, че за да е налице административно нарушение по посочените текстове следва освен МПС–то да е паркирано или да престоява, то до него да има друго паркирано или престояващо пътно превозно средство от страната на движението и то в активната лента за движение. В този случай административно наказателната отговорност се носи от водача, който престоява или е паркирал МПС като „втори ред“. ЗДвП в разпоредбите на чл. 93, ал.1 и ал.2 дава определения за „престой“ и „паркиране“. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП ППС е в престой, когато с е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно – разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е ППС, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове от закона става ясно, че наказващия орган законосъобразно  е приел, че на посочените в АУАН и НП място, дата и час МПС-то е „престоявало“. В разпоредбата на пар.6, т.2 от ДР на ЗДвП се съдържа легално определение на понятието „пътна лента“ – надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на не двуколесни пътни превозни средства в една посока едно след  друго. В конкретния случай паркираните автомобили, до които е спряла жалбоподателката С., са се намирали на активната пътна лента, като по този начин със спирането си за престой жалбоподателката е създала „втора лента с паркирани автомобили“. В този смисъл са показанията на актосъставителя С. и свидетеля П.. Поради изложеното съдът приема, че жалбоподателката С. е извършила нарушение на чл. 98, ал.1, т.2 ЗДвП и законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността й с налагане на административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушената забрана по чл. 183, ал.4, т.9 от ЗДвП.

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателката Л.Д.С. е извършила нарушение по чл. 103 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП  – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП изрично вменява като задължение на водачите на МПС, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, като законът не допуска, каквито и да било изключения от това правило. Необходима предпоставка за съставомерността на нарушението е подаден от контролен орган сигнал за спиране на водач на ППС. В конкретния случай от всички събрани по делото доказателства, в т.ч. от показанията на актосъставителя С. и свидетеля П. се установява, че на жалбоподателката С. не е подаван сигнал за спиране, а самата тя е спряла за престой до паркирано превозно средство от страната на движението. Следователно с поведението си жалбоподателката С. не е извършила нарушение по чл. 103 от ЗДвП, тъй като не й е подаван сигнал за спиране от контролните органи и за нея не е съществувало задължение да спре плавно в най-дясната част от платното за движение и да изпълнява указанията на представителя на службата за контрол. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин е установено, че жалбоподателката С. е спряла за престой до паркирано превозно средство от страната на движението, като е затруднявала предвижването на останалите участници в движението. Отправеното разпореждане от представителя на контролния орган – свидетелят К.П., да премести автомобила, по своето естество не представлява отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, свързано със задължението на водача по чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част от платното за движение и да изпълнява указанията на представителя на службата за контрол. Поради изложеното съдът приема, че жалбоподателката С. не е извършила нарушение по чл. 103 от ЗДвП и незаконосъобразно е ангажирана отговорността й с налагане на административни наказания на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

 Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.183, ал.4, т.9, пр.2 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***от 20.05.2018 г. на Началника на сектор ПП към ОД МВР-Плевен в частта, с която е наложено на основание чл. 183, ал.4, т.9 от ЗДвП на Л.Д.С. административно наказание глоба в размер на 50 лева,  като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

ОТМЕНЯ наказателно постановление №***от 20.05.2018 г. на Началника на сектор ПП към ОД МВР-Плевен в частта с която са наложени на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на Л.Д.С. административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 -дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: