Решение по дело №8801/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1830                                           16.07.2019 година                                       град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                         ІІІ-ти граждански състав

На двадесет и пети юни                                            две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                     Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова  

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 8801 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представляван от всеки двама измежду ******, ******, действащо чрез пълномощник юрисконсулт Р. ******, против Р.Т.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2671/10.07.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 5177/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 276. 16 лева – главница, ведно с мораторна лихва в размер на 42. 73 лв. върху главницата за периода от 06.12.2016 г. до 08.07.2018 г., и законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществуващо между страните облигационно отношение, свързано с продажбата на електрическа енергия при публично известни общи условия, изпълнение на задължения на продавача за доставка на енергия по партидата на клиентски номер ********, отнасящ се за обект на потребление в ***************, с ИТН ******, и неизпълнението на задълженията на потребителя за заплащане в срок на изразходената енергия, като главницата е за потребена ел. енергия в периода от 16.10.2016 г. до 15.12.2016 г.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

По делото е постъпил в срок отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК  - адвокат Ч.. Изразява се становище за неоснователност и недоказаност на исковете, при все че ищцовото дружество не е представило никакви документи, съгласно общите му условия, че ответницата е заявила желание да бъде присъединена като клиент по процесната партида. Липсвали доказателства и за облигационна връзка между страните. Излага се, че дължимостта на търсените суми не може да се обоснове и от представените по делото фактури, които били частни свидетелстващи документи и нямали материална доказателствена сила. Не се оспорва доставката на ел. енергия до електроснабдения обект и стойността на същата в периода на претенцията.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Видно е от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 5177/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца за търсените в настоящото производство суми от ответника. В хода на заповедното производството длъжникът не е бил открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

Съгласно фактура № **********/23.11.2016 г. в периода от 16.10.2016 г. до 15.11.2016 г. за процесния обект е изразходена енергия на стойност от 63. 77 лв. с ДДС. Съгласно фактура № **********/23.12.2016 г. в периода от 16.11.2016 г. до 15.12.2016 г. за процесния обект е изразходена енергия на стойност от 212. 39 лв. с ДДС или общо главница в периода на претенцията от 276. 16 лв. с ДДС.

Видно от изисканите данни от Община Бургас, се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот чрез замяна на 06.08.2015 г., като е представен в тази връзка и нотариалният акт, обективиращ размяната. Партидата на името на ответницата е закрита към 31.12.2016 г. на основание продажба на имота.

При тези данни се налага изводът, че в периода на претенцията от 16.10.2016 г. до 15.12.2016 г. ответницата се легитимира за собственик на процесния обект.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

В съответствие с възложената доказателствена тежест, ищцовото дружество следва да установи съществуването на облигационно правоотношение между страните, свързано с продажбата на електрическа енергия, доставяна до посочения обект, както и размера на задължението на ответника за главницата и дължимата мораторна лихва. В тази връзка съдът намира, че по делото е установено съществуването на облигационно правоотношение между страните. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон за сключването на търговска сделка, каквато е продажбата на електрическа енергия, не е необходима писмена форма. Съгласно чл. 98а от Закон за енергетиката крайният снабдител, какъвто е ищцовото дружество,  продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Към процесния период /16.11.2016 г. до 15.12.2016 г./ действат Общите условия на „ЕВН България Електроснадбяване” АД, одобрени с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН България Електроснадбяване” АД, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. Общите условия на „ЕВН България Електроснадбяване” АД влизат в сила на 27.06.2008 година, след като са публикувани на сайта на дружеството. В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и съгласно чл. 13 от действащите в процесния период общи условия от 10.05.2008 г., ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа, а според установеното в чл. 1 т. 4 от общите условия, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Така ищецът доставил на ответника – собственик на такъв обект, в периода от 16.11.2016 г. до 15.12.2016 г. електрическа енергия на обща стойност 276. 16 лв. В чл. 27 от приетите с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 на ДКЕВР Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД било предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за електрическа енергия, клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума от деня на забавата до деня на плащане на сумата.

При това съдът намира, че исковете като основателни и доказани следва да бъде уважени.

При това се налага изводът, че се дължат и направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответникът да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 325 лв., включваща заплатената за производството държавна такса от 75 лв., заплатен депозит за особен представител в размер на 150 лв. и и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.

При това общата дължима сума за разноските е в размер на 400 лв.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Приема за установено, че Р.Т.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представляван от всеки двама измежду ******, ******, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2671/10.07.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 5177/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 276. 16 лева - главница, представляваща стойността на доставена електрическа енергия за периода от 16.10.2016 г. до 15.12.2016 г. по партидата на клиентски номер ********, отнасящ се за обект на потребление в ***************, с ИТН ******, ведно с мораторна лихва в размер на 42. 73 лева върху главницата за периода от 06.12.2016 г. до 08.07.2018 г., и законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 09.07.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда Р.Т.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представляван от всеки двама измежду ******, ******, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за направените по делото разноски, от които - 75 лв. за ч.гр.д. № 5177/2018 г. и 325 лв. за гр.д. № 8801/2018 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.