Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Велико Търново, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при секретаря П.И.и участието на прокурора С.И., разгледа докладваното от
съдия Данаилова касационно НАХД № 10068/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
С Решение
№ 2/03.01.2023
г. по АНД № 20224110200770/2022 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново е потвърдено Наказателно постановление №
04-2200024/23.05.2022 г., издадено от и.д. директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Велико Търново, с което за извършено
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал.
5, вр. с чл. 414, ал. 3, вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ, на „Експерт
строй 76“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лв., и Експерт строй 76“ ЕООД е
осъдено да заплати на ДИТ/ - Велико Търново разноски по делото на ВТРС, в размер
на 80,00 лева.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от „Експерт строй 76“ ЕООД с
ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. В.Т., чрез ... Н.Н. от ВТАК, с което въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът
излага доводи, че въззивният съд не се е съобразил с писмените и гласни доказателства по
делото. Счита, че решението не съдържа изводи по няколко основни въпроса.
Нямало спор, че нито един от заварените на строежа четирима работници е нямал
трудов договор. Такива са сключени и регистрирани на 18.02.2022г. след
проверката. Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ разграничавала като
самостоятелни хипотези несключването на трудов договор в писмена форма и
допускането на работник на работа без връчени екземпляри от трудов договор и
уведомление. Тъй като към датата, на която е прието за извършено нарушението,
между санкционираното дружество и Г.К.не е имало сключен писмен трудов договор,
неправилно отговорността на работодателя е ангажирана за извършено нарушение на
чл. 63, ал. 2 КТ. Налице била несъставомерност на деянието, както от обективна,
така и от субективна страна. Констатациите в акта не били доказани по несъмнен
начин. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което се отмени
НП като незаконосъобразно. Претендира
разноски.
Ответникът по касация, чрез ***С.С., заема писмено становище
за неоснователност на касационната жалба. Намира решението
за правилно, постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и обосновано.
Представителят на ВТОП дава становище за
неоснователност на касационната жалба. Решението на
съда е правилно. Вярно е изяснена фактическата обстановка и са направени
законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът е приел, че нарушението е доказано по
несъмнен начин, поради което като е потвърдил НП е постановил правилен акт,
който предлага да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Велико Търново и наведените от касатора възражения намира за
установено от правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 18.02.2022 г. инспектори в Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. В. Търново извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство с обект на контрол - строяща се
еднофамилна жилищна сграда, гр. В. Търново, местност "Пишмана" от "Експерт строй
76" ЕООД, гр. В. Търново. В обекта,
около 13:50 часа, бил заварен да работи Г.А.на
длъжност "общ работник". На
място управителят на дружеството не могъл да предостави посочил, че трудовите договори на
заварените в обекта работници се намират в счетоводството (декларирано от
работодателя в саморъчно написана декларация - л. 13 и л. 14 от делото). Впоследствие
бил представен трудов договор
№ 009/18.02.2022 г. и
протокол за постъпване на работа от 18.02.2022 г., както и длъжностна
характеристика, която съответствала на реалната трудова функция на работника.
Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ, с изх. № 04388223005778 /18.02.2022 г., 15:47:05
ч., същата удостоверява момента на регистрация на трудовият договор в ТД на
НАП. В този смисъл на същия ден, преди тази регистрация, работникът е бил
допуснат до работа, без работодателя да му предоставил, изискуемите по закон
документи - копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ, заверено от ТД на НАП. Констатициите и
резултатите от проверките били документирани с протокол № ПР2205729/16.03.2022
г., в който били отразени и дадени писмени предписания на работодателя - да не
допуска до работа работници и служители, преди да им предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП за регистрация на
сключения трудов договор.
С обжалваното решение въззивният
съд е потвърдил наказателното постановление, тъй като не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаването и връчването на АУАН и на НП, които да водят до тяхната отмяна.
Приел е, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател за извършеното нарушение. Възраженията на жалбоподателя и
пълномощника му, че общият работник не е имал валидно сключен писмен договор в
деня на проверката, а е престирал работна сила без валидно трудово
правоотношение, са счетени за неоснователни и без опора в доказателствената маса,
поради което не са
кредитирани от съда. Трудовият договор е предоставен от законния представител
на дружеството, като същият собственоръчно е декларирал кога е сключен. Не са
допуснати нарушения на материалния закон, включително и при квалифициране на
нарушението. Материалната квалификация съответства на установените обективни
признаци на административното нарушение. Административно наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението, като същевременно намира, че по същество
описаното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Съобразно чл. 415в, ал.
2 от КТ нарушението по чл. 63, ал. 2
от КТ не е счетено за маловажно. Прието е, че имуществената санкция в размер на 1 500 лева, наложена
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е в нейния минимелн размер.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените
в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с
оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз
основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил
всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При
постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон.
Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Съгласно чл. 63, ал. 1,
ал. 2 КТ
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1. Забраната по ал. 2 от чл.
63 КТ е ясна – отнася се за документите по ал. 1 - сключен трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно оплакването, че въззивният съд не е установил правилно
фактическата обстановка е извел необосновани изводи. В обжалваното решение е
направен цялостен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и съдът е
изложил мотиви в достатъчен обем, от които е видно, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството за извършеното
нарушение. Настоящият съдебен състав е напълно съгласен с изложените мотиви,
поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК.
Правилно в
мотивите на оспореното решение за да приеме, че към момента
на проверката работодателят е допуснал до работа общия работник,
без
да му предостави копие от уведомлението за сключване на трудовия договор,
заверено от ТД на НАП - В. Търново, съдът се е
позовал на Справката
за приетите и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ с изх. № 04388223005778/18.02.2022 г., 15:47:05 ч. и трудов
договор № 009/18.02.2022 г., сключен между работодателя – касатор
и Г.К.- работник, връчен на дата 18.02.2022 г. на
работника. От
списък на заварените работници в обекта подписан от Г.К.също е
видно, че същият е вписан и се е подписал собственоръчно. Тези писмени доказателства потвърждават извода, че касаторътл е
осъществил фактическия състав на нарушението по чл. 63, ал. 2
от КТ. Въззивният съд се е съобразил с писмените и гласни доказателства по делото. Налице
е съставомерност на деянието от
обективна страна. Неговата субективна страна не следва да бъде
обсъждана, тъй като в случая се касае за ангажиране
на отговорност, която е обективна и безвиновна.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не
страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно вр. чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, вр. С чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 2/03.01.2023
г. по АНД № 20224110200770/2022 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново.
ОСЪЖДА „Експерт
строй 76“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. В.Т. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Велико Търново сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.