№ 3876
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Гражданско дело №
20221100102203 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът З. С. С. твърди, че по д.п. № 197/2009 г. на ГД „Национална
полиция“, пр.пр. № 52076/2009 г. по описа на СРП е била привлечена като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал.2, т.3, пр. второ, вр. с чл.
201 НК, за което е оправдана с присъда по н.о.х.д. № 20775/2013 г., по описа
на СРС, НО, 8-ми състав, влязла в сила на 27.06.2017 г. Твърди в резултат на
образуваното срещу него наказателно производство да е претърпял
неимуществени вреди свързани с опозоряването му пред колеги, приятели и
роднини. Спрял да планира бъдещето си, загубил желание за осъществяване
на обичайните до този момент дейности по посещение на културни
мероприятие и четене, като цялата му психична дейност била концентрирана
в очакване на края на наказателното преследване, което продължило над 7
години. Претендира справедливото обезщетение за нанесените
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и сумата от 15 237,00 лева
лихва за забава за периода 02.03.2019 г. – 02.03.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Р.България оспорва вида и интензитета
на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния размер като
несъобразен с критериите, посочени в т. ІІ на ППВС 4/1968 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
1
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Разпоредбата визира няколко самостоятелни хипотези,
представляващи самостоятелни основания за ангажиране отговорността на
държавата една, едно от които е в случаите на постановена оправдателна
присъда, какъвто е настоящият.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени от виновно длъжностно лице. Следователно държавата носи пълна
имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените
вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели
гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради
което не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните
лица.
С постановление от 23.04.2010 г. по пр.пр. № пр.пр. № 52076/2009 г.
по описа на СРП било образувано наказателно производство за разследване
на З. С. С. за престъпление по чл. 202, ал.1, т.1 и т.3, пр. 2, вр. с чл. 202, ал.1,
т.1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 20, ал.2 НК, като й била взета мярка за
неотклонение „подписка“.
На 29.11.2013 г. бил внесен обвинителен акт, с който на З. С. С. било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 202, ал.2, т.3, пр. второ, вр. с
чл. 201 НК.
В съдебното производство са проведени 13 съдебни заседания с
участието на подсъдимата.
С присъда от 10419/30.11.2016 г. първоинстанционният съд е признал
подсъдимата З. С. С. за невиновна и я е оправдал по повдигнатото обвинение
в престъпление по чл. 202, ал.2, т.3, пр. второ, вр. с чл. 201 НК. Присъдата е
потвърдена от въззивната инстанция с решение от 27.06.2017 г.
Между страните не са спорни фактите /определение по доклада на
делото/, от които произтича отговорността на ответника, като процесуален
субституент на държава привличане на ищеца като обвиняем и наличие на
влязла в сила присъда, с която той е оправдан. Спорни са единствено
характерът и интензивността на неимуществените вреди, които ищецът е
претърпял в причинна връзка с незаконното му обвинение. В тази връзка по
делото са събрани гласни такива чрез показанията на свидетелите А.С. и Н.Ц..
Според показанията на свидетеля С. той познава ищцата от 20 години
като отличен професионалист и авторитет в областта на правната
регламентация на защитата на авторските права. Свидетелят сочи, че
воденото наказателно производство срещу С. било използвано като аргумент
от опонентите й при защита на противоположни тези в Комисията по култура
към Народното събрание, на която и двамата били членове. Свидетелят сочи,
че С. се е притеснявала от това наказателното производство да не разруши
професионалния й авторитет сред множеството й колеги, както и се
притеснявала от евентуалното й осъждане. Според С. след повдигане на
2
обвиненията ищцата ограничила силно професионалния си капацитет и
въодушевление. Намалели и делата, по които тя била назначавана като вещо
лице в областта на авторските права и тяхната защита, тъй като повдигнатите
обвинения били изтъквани от представителите на страни организации за
защита на авторски права. Свидетелят сочи, че дори и след оправдаването на
С. опонентите й в Европейската агенция за авторски, изпълнителски и
продуцентски права използвали това, че е била подсъдима, за да омаловажат
тезите й.
Според показанията на свидетеля Н.Ц. тя се запознала със З. С. през
1980 г., когато тя била експерт в Министерство на културата, и й направила
впечатление като сериозен, работлив и отговорен човек, а от 1999 г. са в
близки приятелски отношения. За повдигнатите обвинения на С. разбрала от
майка й, която плачела и се опасявала от възможността да я осъдят.
Свидетелката сочи, че спрели да канят С. като член на различни комисии,
както до тогава, както и че самата тя ограничила посещенията си на културни
мероприятия и силно се затворила в себе си.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в
причинна връзка с воденото срещу ищцата наказателно производство тя е
претърпял неимуществени вреди свързани с притеснението й от изхода на
наказателното производство. Установява се, че повдигнатото обвинение е
довело до интензивни негативни последици в професионалните изяви на С.,
като съществено бил подронен нейният професионален авторитет. Като
последица от воденото наказателно производство ищцата силно ограничила
социалните си контакти и професионалните си активности.
За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на
правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде определено
обезщетение, което, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД,
се определя от съда по справедливост. Според константната практика на ВКС
обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така
решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО,
решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и
други), а и доказателства за тях в настоящото исково производство са
ангажирани. Ето защо, при наличието на оправдателна присъда по
повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, без
съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва
да се определи от съда по справедливост. Негативните емоции и страдания
при обвинение за извършено престъпление, което ищецът не е извършил, не
се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и
подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент
(така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. дело № 1091/2009 г. на ВКС, II
ГО).
Съдът при определяне на обезщетението, което да репарира
причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици,
тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и
с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на
3
всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, като определеният
му размер не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така
решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО,
решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и
други). Като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на деликта.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през
който обвинението е повдигнато и поддържано – почти 7 години; това, че
повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 15 години; вида и
продължителността на взетата по отношение на ищеца мярка за
неотклонение, която е най-леката. Съдът съобразява това, че при повдигане
на обвинението ищцата е била на 63 години, с утвърден професионален
авторитет, специалист в областта на защитата на авторските права, член на
Комисията по култура към Народното събрание, както и на Европейската
агенция за авторски, изпълнителски и продуцентски права, главен редактор
на културно списание, председател на сдружение за защита на авторски права
и вещо лице, като повдигането и поддържането на обвинението съществено
са засегнали авторитета и доброто й име в професионалните среди. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и това, че ищецът
към момента на привличането му като обвиняем е неосъждан. При отчитане
на всички посочени обстоятелства, както и като взе предвид принципа на
справедливостта и като съобрази икономическата конюктура в страната към
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
във връзка с образуваното срещу него и водено наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда, възлиза на 20 000 лева. Искът следва да
бъде уважен за тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер.
По отношение искането за присъждане на законна лихва.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент
държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение – така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай оправдателната
присъда е окончателно влязла в сила на 27.06.2017 г.
На ищеца следва да бъде присъдена и лихва за забава за периода от
02.03.2019 г. – 02.03.2022 г. върху сумата от 20 000,00 лева, която изчислена
от съда на основание чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 6094,44 лева. За
горницата над тази сума искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
4
съразмерно с уважената част от иска.
По възражението на ответника за прекомерност на уговореното между
ищеца и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие и
приходен касов ордер към него ищецът е заплатил за представителство по
делото адвокатско възнаграждение в размер на 2400,00 лева, с ДДС.
Минималното възнаграждение изчислено с оглед правилото на чл. 7, ал. 2, т.4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 2624,53 лева с ДДС. Уговореното
възнаграждение е под минимума, поради което не подлежи на намаляване.
На ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
959,97 лева.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – платена държавна такса.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на З. С. С., ЕГН: **********, на основание чл. 2, ал.1, т. 3
ЗОДОВ сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 202, ал.2, т.3, пр.
второ, вр. с чл. 201 НК, по което е оправдана с влязла в сила на 27.06.2017 г. присъда по
н.о.х.д. № 20775/2013 г. по описа на СРС, 8- ми състав, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 02.03.2022 г. до окончателното плащане, както и лихва за
забава за периода 02.03.2019 г. – 02.03.2022 г. в размер на 6094,44лева, както и сумата
959,97 лева – разходи за адвокатско възнаграждение в настоящето производство и на
основание чл. 10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ –сумата в размер на 10,00 лева - разходи за държавна
такса, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 20 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и иска
за лихва за забава за горницата до пълния предявен размер от 15237,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5