РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Русе,
20.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ-ми състав, в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 641 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК и чл. 38 от ЗХУ.
Образувано
е по жалба от „Холлеман България“ ООД, със седалище гр. Русе, представлявано от
управителя М. Б. Г., чрез пълномощник- адвокат М.Р., срещу Констативен протокол
/КП/ по чл. 27, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за хората с
увреждания (ППЗХУ) № 21069923/29.09.2021 г., издаден от инспектори на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе (ДИТ – Русе), потвърден с Решение изх.№ 21072318/13.10.2021
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ - София. С оспорвания констативен протокол е установено, че на основание
чл. 38, ал. 6 от Закова за хората с увреждания (ЗХУ) работодателят дължи
компенсационни вноски в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за
страната за 2021 г. за един брой работно място за месеците април, май, юни,
юли, август и септември. Посочено е, че дължимите компенсационни вноски следва
да бъдат платени доброволно в 7-дневен срок от получаване на протокола като при
неплащането им ще бъдат предприети действия за принудителното им събиране по
реда на ДОПК.
Жалбоподателят
твърди, че констатацията на административния орган за дължимост на
компенсационни вноски по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ противоречи на закона, тъй като в
конкретния случай към датата на извършената проверка не е налице неизпълнение
на задължение на жалбоподателя по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ. Такова задължение
възниква за жалбоподателя едва за следващата календарна година – 2022 г.
Жалбата съдържа и твърдение за допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила (наведено „за изчерпателност“), като
липсват конкретни фактически доводи в подкрепа на това твърдение. Допълнително
е изложено и възражение за евентуална частична незаконосъобразност на оспорения
административен акт само досежно определените компенсационни вноски за месеците
април, май и юни на 2021 г., с аргумент, че дори и да се приеме наличие на
задължение за работодателя за изпълнение на чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, то това
задължение би възникнало от 01.04.2021 г. и е следвало да бъде изпълнено в срок
от три месеца, т.е. до края на месец юни 2021 г. и едва след изтичането на този
срок ще е налице неизпълнение, за което се дължат компенсационни вноски.
Иска
се от съда да отмени изцяло оспорения констативен протокол по чл. 27, ал. 3 от
ППЗХУ или алтернативно да го отмени частично по отношение на определените
компенсационни вноски за месеците април, май и юни на 2021 година. Претендира
се присъждане на разноски само за заплатената от жалбоподателя държавна такса.
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез юрисконсулт оспорва жалбата. Сочи,
че за жалбоподателя е възникнало задължение за изпълнение на квотата по чл. 38,
ал. 1 от ЗХУ към датата, от която броят на работниците е преминал прага по
посочената разпоредба и доколкото това е станало след 31.03.2021 г. дружеството
не може да се ползва от предвидените в закона гратисни срокове за изпълнение на
задължението за изпълнение на квотата и при неизпълнението й дължи
компенсационни вноски. Иска от съда жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Административен
съд – Русе, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени
доказателства и закона, намира за установено следното:
На
29.09.2021 г. в дружеството-жалбоподател „Холлеман България“ ООД гр. Русе е
извършена проверка от контролните органи на ДИТ – Русе с предмет установяване
изпълнението на задължението по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ. Резултатите от проверката
са отразени в оспорения в настоящото производство Констативен протокол по чл.
27, ал. 3 от ППЗХУ № 21069923/29.09.2021 г. (КП, приложен на л. 7-8 от
преписката). Протоколът представлява унифициран формуляр, в който се
попълват/отбелязват конкретните обстоятелства. В частта относно числеността на
персонала на дружеството е отбелязано, че същата към момента на извършване на
проверката е 52 бр. Опциите, които са включени във формуляра на протокола, са
за отбелязване на числеността на персонала към момента на извършване на
проверката или към 31 март на годината като в конкретния случай е избрана
опцията към датата на проверката т.е към 29.09.2021 г. С оглед на констатираната
численост е посочено, че за работодателя съществува задължение за изпълнение на
квота по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, тъй като персоналът му е в категорията от
50 до 99 работници и служители. Необходимият брой лица с трайни увреждания за
изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ е 1 човек като в дружеството
липсвали назначени лица в изпълнение на квотата. Не са установени предприети
действия за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, както и
обстоятелства, обосноваващи освобождаване на дружеството от задължение за
изпълнението й. Въз основа на установените факти, контролните органи отбелязали
в КП като свой извод, че на основание чл. 38, ал. 6 от ЗХУ работодателят дължи
компенсационни такси в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за
страната за 2021 г. за 1 работно място за месеците от април до септември
включително на годината.
Броят
на работниците и служителите в предприятието бил установен при проверката от
попълнената от дружеството информационна карта (л. 9-10 от преписката), в която
жалбоподателят наред с други обстоятелства декларирал, че към 16.09.2021 г.
(когато е попълнена информационната карта) разполага с 52 работни места и също
толкова броя нает персонал.
По
преписката е приложена и Заповед от 29.04.2021 г. на управителя на „Холлеман
България“ ООД, издадена на основание чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
трудоустрояване във връзка с чл. 315, ал. 1 от КТ, която съдът счита за
неотносима към настоящия спор, доколкото изпълнението на процедурата по чл. 315
от КТ не дерогира действието на чл. 38 и сл. от ЗХУ и работните места,
определени за трудоустрояване на работници и служители по реда на КТ не се
включват в квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ.
Констативният
протокол е получен от пълномощник на работодателя на 30.09.2021 г. и е оспорен
по административен ред пред Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда“ – София с жалба от 05.10.2021 г. (л. 4-5 от преписката). Развитите в
жалбата доводи са, че съгласно чл. 22 от ППЗХУ работодателите следва да
предприемат действия за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ ежегодно
до 31 март. Към тази дата жалбоподателят е бил с персонал от 49 броя работници
и служители и за него не е било налице задължение за изпълнение на квота за
назначаване на хора с увреждания. Едва от 01.04.2021 г. персоналът на
жалбоподателя е наброявал вече 50 човека, а към датата на проверката 52 души и
според жалбоподателя би следвало в следващата година същият, съобразно
цитираната норма на чл. 22 от ППЗХУ, да предприеме действия за изпълнение на
квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ. С оглед на тези си съображения дружеството-работодател
е възразило, че изводите на контролните органи на ДИТ-Русе, извършили
проверката за дължимост на компенсационни вноски, не съответстват на закона.
С
Решение № 21072318/13.10.2021 г. изпълнителният директор на ИА „ГИД“ отхвърлил
жалбата на „Холлеман България“ ООД като неоснователна. В мотивите си
горестоящият орган посочва, че работодателят е изпълнил задължението си за
попълване на квотата само, когато е назначил за целия период на годината, в
т.ч. и след изтичане на срока по чл. 22 от ППЗХУ, хора с трайни увреждания. Като
се вземе предвид динамиката на пазара на труда, при извършване на
специализираната контролна дейност по чл. 38, ал. 1, 3, 5 и 6 от ЗХУ, органите
на ИА „Главна инспекция по труда“ проверяват актуални данни за числеността на
персонала към момента на проверката за установяване на изпълнението на квотните
задължения. В тази връзка горестоящият орган се е позовал на писма на
Министерство на труда и социалната политика от 17.07.2019 г. и 30.09.2019 г.
(неприложени по преписката) и дадени с тях указания по приложение на закона.
По
делото липсват данни за момента на съобщаване на жалбоподателя на решението на
горестоящия орган. На 25.10.2021 г. дружеството е подало чрез ДИТ – Русе
жалбата до Административния съд, въз основа на която е образувано настоящото
дело.
В
хода на съдебното производство е изискана информация от трета, неучастваща в
производството страна – ТД на НАП – Варна, офис Русе, за броя на наетите от
жалбоподателя лица към 31.03.2021 г. От постъпилия по делото отговор (л. 24-30)
е видно, че към посочената дата в „Холлеман България“ ООД са били наети по
трудов договор 49 лица.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в изискуемия срок, пред надлежен съд поради
което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Констативен протокол по чл.
27, ал. 3 от ППЗХУ № 21069923/29.09.2021 г., издаден от инспектори при ДИТ –
Русе.
Съгласно
чл. 27 от ППЗХУ Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" ежегодно планира извършване на специализирани проверки
за прилагането на квотата за назначаване на хора с трайни увреждания.
Съответните длъжностни лица от териториалните дирекции на ИА "Главна
инспекция по труда" извършват служебна проверка съгласно вътрешните
правила по чл. 28, ал. 1 за установяване на: 1.
средносписъчен брой на персонала за предходната календарна година на съответен
работодател, засегнат от квотата; 2. брой на определените работни места за
изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от Закона за хората с увреждания съгласно
постъпилите уведомления от работодатели; 3. брой на заетите работни места за
изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от Закона за хората с увреждания. Резултатите
от всяка проверка се вписват в протокол, съставен от съответното длъжностно
лице от териториалните дирекции на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда". При извършване на проверките по ал. 1 съответните длъжностни
лица от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"
удостоверяват обстоятелствата по чл. 38, ал. 3 от Закона за хората с
увреждания
С
оглед на цитираните разпоредби процесният констативен протокол се явява издаден
от компетентен орган – длъжностно лице от териториална дирекция на ИА „ГИД“, а
именно инспектор от ДИТ – Русе. Спазена и изискуемата от закона писмена форма
като резултатите от извършената проверка са отразени в оспорвания КП, каквото е
изискването на цитираната разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ППЗХУ, изрично
посочена и като основание за съставянето на протокола.
Съдът
намира, че в конкретния случай е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и по-конкретно на разпоредбата на чл.
35 от АПК, тъй като при извършване на проверката не са изследвани и установени
всички релевантни за случая факти и обстоятелства, въз основа на които да може
да се извърши законосъобразно преценка относно дължимостта на компенсационни
вноски от страна на работодателя. Неизясняването на относими за случая
обстоятелства е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Извършването
на проверки за изпълнението на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ на основание чл.
28, ал. 1 от ППЗХУ се извършва съобразно утвърдени от изпълнителния директор на
ИА „ГИД“ Вътрешни правила за извършване на специализирани проверки от
контролните органи на ИА "Главна инспекция по труда" за прилагане на
квотата за назначаване на хора с трайни увреждания. Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал.
2 от тези правила контрол по спазване на задължението за изпълнение на квотата
по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗХУ се осъществява с проверка на предприятието като
при удостоверяване на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ контролните
органи на Инспекцията по труда изискват от работодателя да декларира
числеността на работниците и служителите в предприятието, а за предприятия със
100 и над 100 работници и служители - средносписъчната численост за предходната
календарна година. В рамките на проверката контролните органи на Инспекцията по
труда изследват истинността на декларираните обстоятелства.
Отделно
от това следва да се има предвид и факта, че чл. 27, ал. 2 от ППЗХУ (нормативен
акт, който е с по-висок ранг от вътрешните правила) изрично задължава
контролните органи на ДИТ при извършване на проверките относно изпълнението на
квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ да установят три конкретни обстоятелства. На
първо място това е средносписъчния брой на персонала за предходната календарна
година на съответен работодател, засегнат от квотата. На следващо място, това е
броят на определените работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1
от ЗХУ, съгласно постъпилите уведомления от работодатели и накрая - броя на
заетите работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1от ЗХУ.
В
случая е установена числеността на персонала на жалбоподателя към датата на
проверката /29.09.2021 г./ и тя е 52 работници и служители, като тази бройка не
е спорна между страните. Липсва обаче установяване на средносписъчния брой на
персонала за предходната календарна година, каквото е изискването на цитираната
норма на чл. 27, ал. 2, т. 1 от ППЗХУ. Отделно от това не е установена и
числеността на персонала нито към 01.01.2021 г., нито пък към 31.03.2021 г.,
към който момент изтича срокът, в който работодателите, които следва да
изпълнят квота по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, е необходимо да са предприели действия
за назначаване на съответния брой лица с увреждания.
Съдът
намира, че за да се установи кои са точно релевантните обстоятелства, които
следва да бъдат констатирани при извършване на проверка по чл. 27 от ППЗХУ, е
необходимо да се направи анализ на предпоставките и условията за изпълнение на
квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, респективно кога е налице неизпълнението й,
което има за последица дължимост на компенсационни вноски.
Съгласно
чл. 38, ал. 1 от ЗХУ с цел гарантиране на заетостта на хората с трайни
увреждания в обичайна работна среда работодателите назначават работници и
служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва: 1. работодатели с
50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания; 2. работодатели
със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си
състав. Работните места, определени по реда на чл. 315 от Кодекса на труда, не
се взимат предвид при отчитане изпълнението на квотата по ал. 1. Според ал. 3
от същия член работодателите се освобождават от задължението по ал. 1 при: 1.
наличие на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на
хора с трайни увреждания; 2. липса на хора с трайни увреждания, насочени от
дирекции "Бюро по труда" или от трудови посредници с издадено
удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане
на работа. Съгласно чл. 38, ал. 5 от ЗХУ работодателите, извън тези по ал. 3,
които прилагат алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания,
определени с правилника за прилагането на закона, се освобождават от
задължението по ал. 1. На свой ред с разпоредбата на чл. 38, ал. 6 от ЗХУ е
предвидено, че при неизпълнение на задължението по ал. 1 и 5 работодателят
дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната
работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно
увреждане. Разпоредбата на чл. 38 от закона е в сила от влизането в сила на ЗХУ
– от 01.01.2019 г. Към настоящия момент е налице изменение в тази норма, прието
със ЗИД на ЗХУ – ДВ, бр. 105/2020 г. в сила от 01.01.2021 г., като нормата на
чл. 38, ал. 3 е допълнена с пояснението, че освобождаването от задължението по
ал. 1 при наличие на предвидените в нормата предпоставки е само до края на
съответната календарна година. Също така е създадена нова ал. 7, в която се
посочва, че за новосъздадени предприятия задължението по ал. 1 възниква през
годината, следваща годината на вписването им.
В
мотивите към проекта на ЗХУ се посочва, че на подзаконово ниво ще бъдат уредени
условията, редът, процедурата за изпълнението на квотните задължения за
работодателите, както и прилагането на алтернативните мерки, вследствие на
активен диалог с всички заинтересовани страни за постигане на рационални
решения и прецизност в тази област. Това е сторено с разпоредбите на Глава
Четвърта, Раздел ІІ „Заетост“ (чл. 22- чл.46) от ППЗХУ, който е в сила от
01.04.2019 г. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ППЗХУ за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от Закона за хората с
увреждания ежегодно
до 31 март работодателят: 1. предприема съответни действия за наемане на хора с
трайни увреждания, и 2. уведомява съответното териториално поделение на
Агенцията по заетостта, на чиято територия е неговото седалище, в случай че
желае да използва посредничество за наемане на хора с трайни увреждания. С
оглед влизането в сила на правилника след посочения в чл. 22, ал. 1 от него
срок с нормата на § 3 от ПЗР на ППЗХУ е предвидено, че работодателите,
задължени да изпълняват квота по чл. 38, ал. 1 от Закона за хората с
увреждания, през 2019 г. предприемат съответни действия за назначаване на хора
с трайни увреждания в тримесечен срок от обнародването на правилника в
"Държавен вестник".
Съгласно
чл. 22, ал. 3 от ППЗХУ в срок 3 месеца от предприетите действия по ал. 1
работодателят следва да назначи на работа човек с трайно увреждане, който
отговаря на изискванията за заемане на съответното работно място.
От
06.04.2021 г. е създадена нова ал. 2 към чл. 25 от ППЗХУ, според която
работодателят изготвя ежегодно, но не по-късно от края на януари, списък,
удостоверяващ определените работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от Закона за хората с
увреждания. Списъкът
се съхранява в предприятието и се представя при поискване от контролните органи
по чл. 26, ал. 1.
Анализът
на изложената до тук правна уредба сочи, че от 01.01.20219 г. всеки работодател
с повече от 50 работници и служители е длъжен да назначи лице/а с трайни
увреждания като работодателите с персонал до 99 души следва да назначи едно
лице с трайни увреждания, а за работодателите със 100 и над 100 работници броят
на лицата с трайни увреждания, които работодателят следва да назначи се
определят като процент (две на сто) от средносписъчния състав на предприятието.
С оглед нормата на чл. 27, ал. 2 от ППЗХУ очевидно се има предвид
средносписъчния състав за предходната календарна година. Нито законът (ЗХУ),
нито правилника за неговото приложение определят момент към който се преценява
дали работодателят попада в обхвата на чл. 38, ал. 1 от ЗХУ и е обвързан с
предвидената в тази норма квота за назначаване на хора с трайни увреждания. В
същото време обаче чл. 22, ал. 1 от ППЗХУ задължава работодател, попадащ в
хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, ежегодно до 31 март да предприеме действия
за изпълнение на квотата, т.е. за назначаване на изискуемия брой лица с трайни
увреждания. Използваният от законодателя термин „ежегодно“ следва да се разбира
в смисъл, че всяка година (т.е. от 01 януари) до 31 март работодателите с работници
над посочените в чл. 38, ал. 1 от ЗХУ прагове са длъжни да предприемат действия
за назначаване на лица с трайни увреждания и съответно да назначат такива в
рамките на три месеца от момента на предприемане на действията. Това означава,
че преценката дали съответният работодател е обвързан със задължение за
изпълнение на квота по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ се преценява всяка календарна
година (ежегодно по смисъла на чл. 22, ал. 1 от ППЗХУ) като крайният момент на
тази преценка е 31 март, до която дата съответният работодател следва да е предприел
действия за изпълнение на квотата, а именно за назначаване на лица с трайни
увреждания. Самите действия могат да са свързани с провеждане на самостоятелни
процедури или чрез използване на услугите на частни посредници за търсене и
намиране на персонал, от една страна или като втори вариант – чрез използване
на услугите на Агенцията по заетостта.
Действащата
нормативна уредба обаче не съдържа изрична регламентация на случаите, в които
числеността на персонала на даден работодател достигне указаните в чл. 38, ал.
1 от ЗХУ граници след 31 март на съответната година. Безспорно при достигане на
изискуемата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ численост на персонала, работодателят е
обвързан от задължение за изпълнение на квотата, регламентирана в същата
разпоредба. Редът за изпълнение на това задължение обаче е регламентиран в
коментираната вече норма на чл. 22 от ППЗХУ и е обвързан със срок до 31 март на
съответната година, който срок за обсъжданата хипотеза е изтекъл.
Съдът
намира, че в тези случаи работодателят ще е обвързан със срок за изпълнение на
квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ до 31 март на следващата година. В такъв смисъл
е и логиката, която законодателят е възприел по отношение на новосъздадените
предприятия, които независимо, че от създаването си може да са с персонал
изискващ изпълнението на квота по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ съгласно чл. 38, ал. 7
от ЗХУ (в сила от 01.01.2021 г.) имат задължение за назначаване на лица с
трайни увреждания съобразно квотата от годината, следваща годината на
вписването им. Обратната теза, която се поддържа от ответника, че работодателят
е длъжен да изпълни квотата от момента, в който надвиши числеността на
персонала, посочен в чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, означава, че работодателите ще бъдат
поставени при различни условия в зависимост от това дали са обвързани с квотата
по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ към началото на календарната година или едва след 31
март на годината. В първия случай работодателят ще се ползва от предоставения
му от чл. 22, ал. 1 от ППЗХУ срок за изпълнение на квотата, при който
работодателят може да назначи лицето с трайни увреждания практически до края на
месец юни, а във втория случай работодателите ще следва незабавно да назначат
лице с увреждания под страх, че ще бъдат задължени за заплащане на
компенсационни вноски. Очевидно не такава е целта на закона. В същата посока на
разсъждение е и действащата от 06.04.2021 г. разпоредба на чл. 25, ал. 2 от
ППЗХУ, според която работодателят следва да изготви ежегодно, но не по-късно от
края на януари, списък, удостоверяващ определените работни места за изпълнение
на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ. Това значи,
че настъпилите през предходната години промени в числения състав на персонала,
ще следва да бъдат отразени при изготвянето на посочения списък до края на
месец януари на съответната година, след което до 31 март работодателят е
длъжен да предприеме действия за назначаване на лице/а с трайни увреждания и в
тримесечен срок от започването на действията да назначи лице. Едва след
изпълнение на посочената процедура, в случай, че определената квота по чл. 38,
ал. 1 от ЗХУ не е изпълнена, работодателят дължи компенсационни вноски по чл.
38, ал. 6 от ЗХУ. Такова именно е съдържанието на чл. 29, ал. 4 от ППЗХУ –
„Работодателите, които след изтичане на тримесечния срок по чл. 22, ал. 3 не са
изпълнили задължението по чл. 38, ал. 1 и 5 от Закона за хората с увреждания и за които не са налице
обстоятелствата по чл. 38, ал. 3 от Закона за хората с увреждания, са длъжни
ежемесечно да заплащат компенсационна вноска в размер, определен в чл. 38, ал.
6 от Закона за хората с увреждания“.
В
настоящия случай административният орган е установил единствено числеността на
персонала към датата на проверката като въобще не е изследвал тази численост
към релевантния момент – 31.03.2021 г. (въпреки, че самият формуляр на
протокола подсказва подобно изискване). По този начин в хода на проверката не е
установено, че към 31.03.2021 г. работодателят е бил с персонал от 49 човека,
което е удостоверено по делото с предоставената информация от ТД на НАП –
Варна, офис Русе. Тази численост на персонала безспорно не е изисквала от
жалбоподателя да определи квота по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, респективно да
предприеме действия за нейното изпълнение по реда на чл. 22 и сл. от ППЗХУ чрез
назначаване на лице с трайни увреждания. Противно на твърденията на ответника,
задължението за изпълнение на квотата, по изложените до тук съображения, не
възниква незабавно от момента, в който работодателя попада в обхвата на чл. 38,
ал. 1 от ЗХУ, а изпълнението следва да се извърши ежегодно съобразно
процедурите, уредени в чл. 22 от ППЗХУ. Едва след изтичането на предвидените в
тази разпоредба срокове възниква, както вече се посочи, задължение за заплащане
на компенсационни вноски.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че в конкретния случай в противоречие с
нормата на чл. 29, ал. 4 от ППЗХУ е установено, че жалбоподателя дължи
компенсационни вноски за месеците април, май, юни, юли, август и септември на
2021 година. Това води до незаконосъобразност на оспорения констативен протокол
№ 21069923/29.09.2021 г. и е основание за неговата отмяна.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има
право на претендираните разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Холлеман България“ ООД,
със седалище гр. Русе, представлявано от управителя М. Б. Г., Констативен
протокол по чл. 27, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за хората с
увреждания № 21069923/29.09.2021 г., издаден от инспектори на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с който е
установено, че на основание чл. 38, ал. 6 от Закова за хората с увреждания
работодателят дължи компенсационни вноски в размер на 30 на сто от минималната
работна заплата за страната за 2021 г. за един брой работно място за месеците
април, май, юни, юли, август и септември.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ гр. София да заплати в полза на „Холлеман България“ ООД, със седалище
гр. Русе, представлявано от управителя М. Б. Г., ЕИК *********, сумата от 50,00
(петдесет) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: