Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 14.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тридесети
юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7003 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от ***против Г.В.Ц., ЕГН **********, в
която се твърди, вземането на ищеца се основава на договор за потребителски
паричен кредит № ***, сключен на 19.11.2015 г. между ***като кредитор и
ответника като кредитополучател. По силата на това съглашение било постигнато
съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на
1611,96 лева за срок от 24 месеца, обхващащ периода от подписване на договора
до 20.11.2017 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечените погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата главница.
Договорено бил паричният кредит да бъде изплатен на 24 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 74.30 лева, като била посочена и общата стойност на
плащанията по кредита.
Сочи се, че
въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен
процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което
кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т.
5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се
заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на
кредита.“ Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като
началната дата за изичисляване на ГПР била датата на подписване на договора при
допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е
валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.
Излага се, че
сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка ***,
декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
Сочи се, че на
основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниквало
задължението да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 74,30лв., като в
чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата.
Твърди се, че
ответника преустановил плащането на вноските по кредита на 20.06.2016 година.
Навеждат се доводи, че на основание чл. 5 от договора, вземането на „Б.П.П.Ф.“ С.
клон Б. ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай била 20.07.2016г., от която дата
вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.
Сочи се, че
кредитора претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в производството
по образуваното ч.гр.д***. по описа на ПлРС била издадена Заповед за
изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания
на ищеца за предявяване на иск. С изложените обстоятелства се мотивира и
правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за съществуване на
процесните вземания.
Като следствие
от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да се за
признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение:
1247,27 лева — главница по договора за кредит, 88,73 лева -възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2016 г. до 20.11.2017г., 522.13 лева - мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.07.2016 г. до 16.10.2020г,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
При условията
на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът
предявява осъдителен иск за горните суми.
Претендират се
и направените по делото разноски.
Ответникът Г.В.Ц., чрез особения представител адв.А. е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който исковите претенции
се оспорват. Оспорва се надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита преди настъпване на крайната дата на падеж. Релевира се възражение за
недействителност на договора, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че липсвала ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно били включени в него и как се формирал посочения в договора ГПР от 17,61
% /. Неясни били, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по
който се формирало годишното оскъпяване на заема. При изложеното кредитното
правоотношение между страните било недействително на основание чл.22, вр.чл.11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не било в състояние да породи присъщите за този
тип сделки правни последици.
Твърди се, че
текстовете на Договора за потребителски кредит, както и на общите условия към
него били написани на шрифт, който бил по-малък от 12. Това правело договорът
за кредит недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Навеждат се
доводи, че не били спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържал разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и допълнителните разходи, а договорът не съдържал наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право можело да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден, всяко от които представлявало самостоятелно основание да се
приеме, че договорът за кредит бил недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Сочи се, че
била нарушена и нормата на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, която изисквала в
погасителния план да има разбивка, като се посочи всяка вноска от какви пера е
съставена. Необходимо било да има и разпределение на съответната погасителна
вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която
същите щели да се погасяват. В процесния договор липсвала информация колко бил
размерът на възнаградителната лихва, както и с изплащане на всяка вноска каква
част от лихвата се погасявала. Това създавало необходимост от тълкуване на
договора, а законовото изискване в погасителния план да се посочи размерът на
лихвата било въведено в защита на потребителя, като неспазването му също
обуславяло недействителността на съглашението.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д*** по описа на ПлРС, поради което са допустими.
От
представения препис на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 19.11.2015г., сключен между страните в настоящото производство,
се установява, че по силата на същия е било постигнато съгласие между страните за
предоставяне на потребителски кредит от ищцовата банка в полза на ответника в размер на 1 500лв. при посочени в
съглашението елементи на правоотношението.
Установява
се от обективираното в договора, че е бил уговорен и размер на кредит за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 111,96лв.
Видно е, че
лихвения процент е бил определен на 9,86% и същия не е бил променян в срока на
договора, а годишния процент на
разходите е посочен на 17,61%.
Общо
размерът на кредита е възлязъл на 1 611,96лв., в това число размер на
кредита за потребителски цели – 1 500лв. и размер на кредта за покупка на
застраховка – 111,96лв. Общият размер на плащанията е посочен на 1 783,20лв.,
при което договорната лихва за целия срок на кредита се изчислява на 171,24лв.
Според
обективираното в съдържащия се в текста на договора погасителен план,
кредитополучателя Г.Ц. се е задължил да върне предоставената му в заем сума на
24 равни месечни погасителни вноски – всяка в размер на 74,30лв., за периода от
20.12.2015г. до 20.11.2017г.
Видно е от
обективираното в чл.5 от процесния договор, че страните са уговорили, че при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.
От
изслушаното в о.с.з. на 30.06.2021г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по процесния договор за
кредит е била усвоена от ответника, като ищеца превел по негова сметка на
20.11.2015г. сума в размер на 1 400лв. при отчетено приспадане на
уговорена такса ангажимент в размер на
100лв. Установява се също така, че ответника е извършил плащания в полза на
кредитора в общ размер на 459,20лв. за периода от 23.12.2015г. до 20.06.2016г.
С внесените суми са били осчетоводени като платени главница по вноски с падежи
от 20.12.2015г. до 20.05.2016г. и лихва по вноски с падежи от 20.12.2015г. до
20.06.2016г. При това са останали непогасени главница в размер на
1 247,27лв. и договорна лихва в размер на 88,73лв. за периода от
20.06.2016г. до 20.11.2017г. Експертът е посочил в констативно-съобразителната
част на заключението, че размерът на лихвата за забавено плащане на главницата
от 1 247,27лв. за периода от 20.07.2016г. до 16.10.2020г. се изчислява на
536,91лв. В заключителната част е посочен по-кратък период на изчисляване на законна
лихва върху главницата, но съдът при съобразяване процесния период, за който е
търсена мораторна лихва и проверка на размера й чрез онлайн калкулатор за
изчисляване на законна лихва, приема, че за претендирания период е относим
посочения от вещото лице размер на лихва за забава в
констативно-съобразителната част на чаключението.
От изслушаното
в о.с.з. на 30.06.2021г. заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява, че текста в процесния Договор за потребителски
паричен кредит от 19.11.2015г. и съдържащите се в него „Условия по договора“ е
изписан на шрифт с размер „12 пункта“, като използвания шрифт е „Garamond“. Установява се също така, че текста в съдържащите се в
кредитното досие и представени в настоящото производство Общи условия за застрахователна програма „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите на „Привилегия“, Общи условия за
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти” и Сертификат
№ ***, е изписан на шрифт с размер „7
пункта“, а в Декларация за предоставяне на лични данни използвания
шрифт е „9 пункта“. Вещото лице е дало заключение също така, че за всеки един
от посочените документи е била използвана една и съща височина на шрифт; по
характеристика „редовата разредка“ е единична, а „буквената разредка“ –
нормална. Посочило е още, че според „теглото“ на шрифта, за основния текст е
използван нормален шрифт (normal), както и е
използван удебелен такъв в заглавната част и на места с необходимост за
поставяне на акцент.
Експертните
заключения не са оспорени от страните и се възприемат от съда като обективни и
компетентни.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между ответника, в качеството на кредитополучател
и ищцовото дружество, в качеството на кредитодател, е възникнало облигационно
правоотношение по сключен между тях Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *** от 19.11.2015г.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за нищожност на процесния договор на
основание чл.22 от ЗПК,
поради неспазване изискването на чл. 11,
ал.1, т.10 от същия Закон, с оглед липсата на ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите.
Разпоредбата
на чл.11, т.10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се
уговори годишният процент на разходите
по кредита, включващ по арг. от чл.19, ал.1 от ЗПК общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия
кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва
за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия
случай. Договорът трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
В случая е
посочено в процесния догово, че годишният процент на разходите по кредита е в
размер на 17,61 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на съглашението между
страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране
размера на годишния процент на разходите при сключване на договора, последните
са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът счита, че може да се
установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите
на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал.
1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита
за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. По тези съображения съдът намира, че при сключване на процесния
договор за кредит не е било допуснато соченото от ищеца нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В същото време ГПР не надхвърля
максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 от ЗПК. Отделно от
това, ищецът претендира заплащането само на договорна лихва, която е ясно регламентирана и фиксирана по размер в
съглашението.
Съдът намира
за неоснователно и възражението на ответника за нищожност на процесния договор,
поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, т.к. не било ясно
каква част от главница и договорна лихва включвали погасителните вноски. Процесният
договор съдържа необходимата информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и
Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора
посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е
за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от
Съдът на Европейския съюз в Решение по дело С-42/15 тълкуване на норми от
Директива 2008/48/ЕО.
Неоснователно
се явява и възражението за нищожност на договора за кредит на основание чл.22,
във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, т.к. се установи от изслушаното заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, че текста в процесния договор във
всичките му части е изписан с шрифт, който е с размер 12 пункта. Договорът съдържа всички елементи на
правоотношението, на които ищцовата банка основава претенциите си за процесните
вземания. Установеният посредством експертното заключение факт, че са изписани
с шрифт с размер по-малък от 12 пункта представените Общи условия за застрахователна програма „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите на „Привилегия“, Общи условия за
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти” и Сертификат
№ ***, както и Декларация за предоставяне на лични данни, е
ирелевантен за решаване на настоящия спор, т.к. тези документи не регламентират
касаещи спора правила по различен от уредения в договора начин.
С оглед приетите
за неоснователни възражения на ответника за нищожност на процесния договор,
съдът приема, че всяка от страните по него дължи изпълнение на поетите задължения.
Установи се от
експертното заключение по обсъдената съдебно-счетоводна експертиза, че ищцовата
банка е изпълнила основното произтичащо от процесния договор задължение да
предостави на кредитополучателя уговорената сума, доколкото същата е била усвоена
от него с осъществен превод по сметката му,
след приспадане на дължимата в
размер на 100 лв. такса „ангажимент“.
При това в
тежест на ответника е възникнало задължението да заплати уговорените вноски по
главница и договорна лихва на определените дати на падеж.
Изясни се от
експертното заключение, че за периода от
23.12.2015г. до 20.06.2016г. кредитополучателя е внесъл суми в общ размер на 459,20лв.,
с които са били погасени главница по вноски с падежи от 20.12.2015г. до
20.05.2016г. и лихва по вноски с падежи от 20.12.2015г. до 20.06.2016г. Установи
се също така, че непогасени от кредитополучателя са останали главница в размер
на 1 247,27лв. и договорна лихва в размер на 88,73лв. за периода от
20.06.2016г. до 20.11.2017г.
Съдът намира,
че недоказано остана твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията му по процесния договор на 20.07.2016г. Въпреки съдържащата се в
съглашението клауза за автоматична предсрочна изискуемост на кредита при
просрочване на две или повече месечно вноски, съдът счита, че постановката на т.18 от TP №4/2014 г. на ОСГТК на
ВКС е важима и за договорите за кредит, предоставяни от небанкови
финансови институции. При такова разбиране, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.
60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настощото
производство не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърденята на
ищеца, че е направил подобно волеизявление за обявяване на предсрочна
изискуемост, още по-малко, че е достигнало до длъжника.
Според
уговореното в процесния договор, обаче, крайния срок за връщане на дължимите
вноски за главница и договорна лихва е настъпил на 20.11.2017г., т.е. преди
депозиране на заявлението на кредитора по реда на чл.410 от ГПК – 27.10.2020г.
С оглед на това, към момента на иницииране на производството пред съда в полза
на кредитора са съществували процесните вземания за главница в размер на 1 247,27лв. и договорна лихва в
размер на 88,73лв. за периода от 20.06.2016г. до 20.11.2017г.
С оглед приетото,
че не е налице в случая настъпила предсрочна изискуемост на вземането за
непогасена главница от 1 247,27лв., съдът намира, че неоснователна се
явява претенцията на ищеца за мораторна лихва върху тази главница от 20.07.2016г. – приетата от кредитора дата на
предсрочна изискуемост. Обезщетението за забавено плащане е дължимо от
21.11.2017г. – датата последваща падежа на последната вноска до 16.10.2020г. -
крайната претендирана дата и чрез използване на онлайн калкулатор за законна
лихва се изчислява от съда на 367,63лв.
Предвид
изложеното, съдът счита, че по предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК следва да се признае за установено съществуването на вземане на
кредитора по процесния договор за кредит за сумата от 1 247,27лв., представляваща непогасена главница и договорна лихва в размер на 88,73лв. за периода от
20.06.2016г. до 20.11.2017г., както и за сумата от 367,63лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на посочената главница за периода от 21.11.2017г. до 16.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане Установителната претенция за
претендираната мораторна лихва за разликата над сумата от 367,63лв. до размера
на търсената сума от 522,13лв. и за периода от 16.10.2020г. до 20.11.2017г. следва
да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По въпроса за разноските: В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
31,31 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. или общо
разноски в размер на 81,31лв. Съразмерно частта от вземанията, за които се
установи, че са съществували към момента на депозиране на заявлението,
ответника дължи съразмерно на тях част от направените в заповедното
производство разноски – в размер на 74,87лв.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 118,69лв.,
за особен представител в размер на 360лв., за вещо лице в размер на 200в. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 778,69лв. Съразмерно уважената част
от исковите претенции, ответника дължи част разноски в размер на 716,39лв. Ответникът дължи и по сметка на
ПлРС направените разноски за вещо лице по допуснатата СТЕ в размер на 200лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Г.В.Ц. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес:г***, ДЪЛЖИ на ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, следните суми : сумата от 1 247,27лв.,
представляваща главница, сумата
от 88,73лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2016г.
до 20.11.2017г. и сумата
от 367,63лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.11.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.10.2020г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.10.2020г. по ч.гр.д***. по описа на
ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната мораторна лихва за разликата над сумата
от 367,63лв. до размера на търсената сума от 522,13лв. и за периода от 20.07.2016г. до 20.11.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Г.В.Ц. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, следните суми: сумата от 74,87лв.,
представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д***. по описа на
ПлРС и сумата от 716,39лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Г.В.Ц. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски районен съд деловодни разноски за вещо лице в размер на 200лв.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен
съдия: