О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 568 Година 12.02.2019 Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети февруари Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4883 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, чиято нередовност е отстранена в дадения срок с м.лбата от 12.02.2019
г. и същият се счита редовен от деня на подаването му, съгласно нормата на чл.
140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че искова м.лба е редовна, а предявените с нея
искове по чл. 216 З. и чл. 86 ЗЗД допустими. Доводите за противното в отговора,
че исковата м.лба не била редовна, защото не м.жело да се -рави ясно
разграничение между обстоятелства и търсена защита, са неоснователни, защото в
исковата м.лба ясно са посочени, както обстоятелствата, така и исканията.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като писмени
доказателства представените до сега по същото писмени документи, тъй като са
относими, допустими и необходими.
Следва
да се уважи искането на ищеца и назначи по делото съдебно – икономическа
експертиза, която да отговори на поставените към нея въпроси в исковата м.лба, както
и на въпросите: 1). какви са размерите на всяко едно от претендираните от ищеца месечни възнаграждения
по чл. 216 З. за всеки от исковите месеци (в брутен и нетен размер); 2). изплатени
ли са му те от ответника изцяло или частично и на коя дата, както и има ли
неплатени му от ответника такива възнаграждения, за кои месеци и в какъв размер
(брутен и нетен), поотделно и общо; и 3). какъв
е размера на м.раторните лихви за забава в плащането на тези възнаграждения за
посочените в исковата м.лба периоди; за отговор на които въпроси съдът не
разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност (чл. 195,
ал. 1 ГПК). За изготвяне на тази експертиза следва да се определи съгласно чл.
76 ГПК депозит и задължи поискалият назначаването му ищец да го внесе по сметка
на съда, доколкото е освободен сам. от държавна такса, но не и от разноски за
производството (чл. 126 ЗДСл).
Следва
да се уважи искането на ищеца и задължи ответника да представи посочените в
исковата м.лба документи (чл.
190, ал. 1 ГПК).
Следва
да се даде възм.жност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да уточни неясното си и непълно искане за допускане на
свидетели, като не сам. посочи колко точно свидетели иска да бъдат допуснати и
за какви точно факти ще бъде разпитван всеки от тях, но и трите имена на свидетеля
Б.Х., чието призоваване иска, едва след което в същото заседание съдът ще се
произнесе по това му доказателствено искане (чл.
156, ал. 2 ГПК).
Следва
и на ответника да се даде възм.жност, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да допълни непълното си искане за допускане на посочените
в отговора двама свидетели, като посочи за кои точно факти ще бъде разпитван
всеки от тях, за да прецени съдът тяхната относим.ст и допустим.ст съгласно чл.
164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му
доказателствено искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).
Следва
да се отбележи, че доколкото по делото не са предявени искове за неплатени
трудови възнаграждения, а за допълнителни възнаграждения по чл. 216 З., те не м.гат
да бъдат разгледани по реда на Глава XXV „Бързо производство“, а
следва да бъдат разгледани по общия исков ред (чл.
310, ал. 1, т. 1 ГПК).
Делото
следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се
призоват страните с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и
проекта на съда за доклад на делото, а на ищецът следва да се изпрати и препис
от отговора с приложенията и поправения отговор. За насроченото съдебно
заседание следва да се постанови призоваване и на вещото лице, след внасяне от
ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. Страните
следва да се -ътят към спогодба чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора (чл. 140, ал. 3 ГПК).
Воден
от горните м.тиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха м.гли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при
спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна
такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възм.жността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му м.лба и уточняващата
я такава и изразяват по същество в това, че съгласно чл. 216 З., -- имали право
на допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на
вакантна длъжност в размер 25 на сто от основното възнаграждение за същата длъжност.
Възнагражденията по чл. 216 З., както и тези за "прослужено време" и
"-", били част от допълнителните възнаграждения, които заедно с
основната заплата сформирали брутното трудово възнаграждение, в който смисъл
било посоченото в исковата м.лба решение на ВКС. Съгласно чл. 216, ал. 2
назначаването се извършвало от - или началник, който имал правом.щия да
назначава на вакантната длъжност, а чл. 45 ППЗ. предвиждал, че назначаването на
вакантна длъжност се извършвало при условията и по реда на чл. 216 З.. За да се
уважал иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение по чл. 216, ал.
1 З., следвало да се установи, че било постигнато съгласие между страните за
временно изпълнение на вакантна длъжност и съобразно уговореното -служещият
реално изпълнявал, както своите, така и задълженията на вакантната длъжност,
през определения период. Съгласно чл. 9 от Наредба Н-12 от 12.04.2010 г. за
условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на --,
брутното им възнаграждение, от което част били и допълнителните такива, се
изплащало на две части - до 50 % от полагащото се основно месечно
възнаграждение до 10-то число на текущия месец, а останалата част от дължим.то
брутно месечно възнаграждение - до 25-то число на текущия месец, като се
приспадали извършените авансови плащания, който факт, в случай, че
допълнителното възнаграждение не било изплатено през текущия отработен месец,
определял, че задължената страна изпадала в забава и дължала м.раторна лихва,
считано от 26-то число на месеца, през който следвало да бъде изплатено, до
подаване на исковата м.лба. В случая било необходим. да се установи от
фактическа страна дали било извършено такова назначение, изпълнявани ли били
задълженията на тази вакантна длъжност от ищеца, за какъв срок и какъв бил
размерът на дължим.то му се допълнително възнаграждение, ако се докажело
основанието за дължим.стта му. Поставял се и въпросът, кой дължал плащане на
това възнаграждение и бил пасивно легитимиран да отговаря по подобен иск. Макар
договорът за военна служба да бил сключен с М., в последните години,
задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК била на становището, че по този
вид искове следвало да отговоря в. /поделение/, в което се изпълнявала
службата, стига да било разпоредител с бюджетни средства. Това разрешение се
давало, защото независим. от факта, че органът по назначаването на -- бил -,
заплатите, допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнение
на службата, се дължали от в., разпоредител с бюджетни кредити, в което се
изпълнявала тази служба. Именно то било субектът, който следвало да организира
изпълнението на службата, да създадяло условията за това. Негово било и
задължението да изплати дължим.то възнаграждение и различните видове
обезщетения, свързани с изпълнението на службата от -служещия, в който смисъл
била посочената в исковата м.лба съдебна практика. По силата на сключен договор
за военна служба № 31-103/14.05.2010 г., изменен с допълнително споразумение №
31-81/07.06.2011 г., ищецът бил назначен на длъжността "- към ответното - ф..
От -исване на договора до м.мента изпълнявал добросъвестно задълженията си. От
началото на август
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца по посочената в уточняващата м.лба
банкова сметка ***.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за септември 2015 г., със 77.27 лева м.раторна лихва от 26.09.2015
г. до 01.10.2018 г., сумата от 172.67 лева за главница от неплатено допълнително
възнаграждение по чл. 216 З. за октомври 2015 г., с 51.24 лева м.раторна лихва
от 26.10.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата от 132.65 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за ноември 2015 г., с 38.22
лева м.раторна лихва от 26.11.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата от 156.77 лева
за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за декември 2015
г., с 43.86 лева м.раторна лихва от 26.12.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата от
126.62 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З.
за януари 2016 г., с 35.97 лева м.раторна лихва от 26.01.2016 г. до 01.10.2018
г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по
чл. 216 З. за февруари 2016 г., с 66.49 лева м.раторна лихва от 26.02.2016 г.
до 01.10.2018 г., сумата от 230.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за март 2016 г., с 58.60 лева м.раторна лихва от 26.03.2016 г. до
01.10.2018 г., сумата от 75.97 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за април 2016 г., с 18.68 лева м.раторна лихва от 26.04.2016 г.
до 01.10.2018 г., сумата от 106.63 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за май 2016 г., с 25.33 лева м.раторна лихва от 26.05.2016 г. до
01.10.2018 г., сумата от 149.64 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за юни 2016 г., с 34.25 лева м.раторна лихва от 26.06.2016 г. до
01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за юли 2016 г., с 55.86 лева м.раторна лихва от 26.07.2016 г. до
01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за август 2016 г., с 53.68 лева м.раторна лихва от 26.08.2016 г.
до 01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за септември 2016 г., с 51.29 лева м.раторна лихва от 26.09.2016
г. до 01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително
възнаграждение по чл. 216 З. за октомври 2016 г., с 49.39 лева м.раторна лихва
от 26.10.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от 218.71 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за ноември 2016 г., с 40.77
лева м.раторна лихва от 26.11.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева
за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за декември 2016
г., с 45.10 лева м.раторна лихва от 26.12.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от
253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за
януари 2017 г., с 42.75 лева м.раторна лихва от 26.01.2017 г. до 01.10.2018 г.,
сумата от 164.61 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по
чл. 216 З. за февруари 2017 г., с 26.48 лева м.раторна лихва от 26.02.2017 г.
до 01.10.2018 г., сумата от 230.22 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за март 2017 г., с 35.24 лева м.раторна лихва от 26.03.2017 г. до
01.10.2018 г., сумата от 42.20 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за април 2017 г., с 6.10 лева м.раторна лихва от 26.04.2017 г. до
01.10.2018 г., сумата от 202.60 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за май 2017 г., с 27.58 лева м.раторна лихва от 26.05.2017 г. до
01.10.2018 г., сумата от 230.22 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за юни 2017 г., с 29.36 лева м.раторна лихва от 26.06.2017 г. до
01.10.2018 г., сумата от 180.89 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за юли 2017 г., с 21.56 лева м.раторна лихва от 26.07.2017 г. до
01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за август 2017 г., с 28 лева м.раторна лихва от 26.08.2017 г. до
01.10.2018 г., и законна лихва върху главниците от подаване на исковата м.лба в
съда до изплащането им, както и -равените по делото разноски.
Правна
квалификация на предявените искове за главници – нормата на чл. 216 З., а на предявените
акцесорни искове за неплатени м.раторни лихви – нормата на чл. 86 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът м.ли съда да отхвърли и остави без уважение
изцяло исковите претенции на ищеца в размер общо на 5762.97 лева, от които
4699.90 лева главници, които били претендирани като неизплатени допълнителни
трудови възнаграждения за временно изпълнение на вакантна длъжност „- на -",
както и 963.07 лева, които били претендирани като дължима лихва за забавено
изплащане на допълнителното възнаграждение, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и претендираните
разноски по делото. М.ли съда да отхвърли изцяло тези искове, като
неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Те били с
правно основание чл. 216, ал. 1 З., за присъждане на 4699.90 лева, които били претендирани
като неизплатени допълнителни трудови възнаграждения за временно изпълнение на
вакантна длъжност „-", както и по чл. 86 ЗЗД за 963.07 лева, които били
претендирани като дължима законна лихва за забавено изплащане на допълнителното
трудово възнаграждение. Предявените искове били процесуално допустими - налице била
активна и пасивна легитимация на страните по делото - ищецът и -ът на ответното
ф. били страни по валидно сключено служебно правоотношение по изпълнение на
договор за военна служба. Действително било видно от договора за военна служба
№ 103/14.05.2010 г. и допълнително споразумение към него от 14.05.2010 г. №
31-81/07.06.2012 г., че те били сключени съответно между ищеца и м.,
представлявано от министъра и - на ответното ф.. То било организационно и
икономическо обособено, тъй като имало сам.стоятелна финансова структура и ЕИК.
Било разпоредител с бюджетни средства и притежавало сам.стоятелна
правосубектност. Оспорвал изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани по основание и размер. Исковата м.лба и уточняващата я такава не
отговаряли на изискванията на чл. 129 ГПК, поради което следвало да се оставят без
движение, тъй като върху ищеца при изготвянето им лежало задължението да изложи
точно и ясно в обстоятелствената част и петитума съдържанието на всеки от
исковете - да изложи съображения, защо били дължими /относно основанието на
иска/, какъв им бил размерът и как той се извеждал от твърденията в м.лбата. Било
видно от исковата м.лба и уточняващата я такава, че не м.жело да се -рави ясно
разграничение между обстоятелствената част и търсената защита. Съгласно чл.
216, ал. 1 З., -- имали право на допълнително възнаграждение при временно
изпълнение на задълженията на вакантна длъжност в размер на 25 на сто от
основното възнаграждение за вакантната длъжност. Алинея втора на посочената
разпоредба постановявала, че назначаването се извършвало от - или -, който имал
правом.щията да назначава на съответната длъжност. Алинея трета от своя страна
повелявала, че срокът по алинея 1 не м.жел да бъде по-дълъг от една година. Разпоредбата
на чл. 45 ППЗ. императивно регламентирала процедурата за временно назначаване
на -служещ, който да изпълнява вакантната длъжност, като постановявала назначаването
да се извършва при условията и реда на чл. 216 З., като предложението следвало
да се изготви от непосредствения - или началник. От тези разпоредби следвал
извода, че за да бъдел един -служещ назначен временно да изпълнява задълженията
на вакантна длъжност, трябвало да има такава длъжност, предложение на
непосредствен - или началник или ръководител на съответната структура,
определен -служещ да бъдел назначен да изпълнява тази вакантна длъжност и
предложението да бъдело изготвено до - или -, който имал правом.щието да
назначава на съответната длъжност. Посочените норми изчерпателно и императивно
посочвали условията и реда, по който м.жело да се извърши съответното назначаване
на -служещ да изпълнява вакантна длъжност. В случая ищецът неправилно твърдял в
исковата си м.лба, че за да се уважал иска за изплащане на допълнително трудово
възнаграждение по чл. 216, ал. 1 З., следвало да се установи, че било
постигнато съгласие между страните за временно изпълнение на вакантната
длъжност и съобразно уговореното -служещият реално изпълнявал, както своите,
така и на вакантната длъжност задължения през определен период. Този му извод бил
неправилен и не м.жел да бъде споделен. Действително съгласието за изпълнение и
реалното изпълнение, както на своите, така и на служебните задължения на
вакантната длъжност, било важен елемент, но не и достатъчен. Разпоредбата на
чл. 216, ал. 2 З. императивно повелявала, че назначаването следвало да се
извърши от длъжностното лице, имащо правом.щието да назначава на съответната
длъжност. Следователно съгласие м.жело да има между длъжностното лице, имащо
правом.щието да назначава на съответната вакантна длъжност и конкретно
определен -служещ, желаещ да изпълнява, освен своята, и задълженията на
вакантната длъжност. От правната теория било известно, че съгласие означавало,
две страни да желаели да сключат помежду си договор за изпълнение на определени
задължения или да искали да прекратят или да престане да съществува този
договор в бъдеще. Те трябвало да изразят волята си чрез едностранни
волеизевления. Тяхната еднопосочност и взаимност създавали взаимното съгласие.
Волята и на двете страни трябвало да бъде изразена за това ясно, категорично и
безусловно с всички изисквания за едностранните волеизявления. Волеизявленията
на страните трябвало да се правят в писмена форма, тоест тук не м.жело да има
устно назначаване или прекратяване на определено правоотношение. Взаимното
съгласие било постигнато в м.мента, когато съвпаднели двете писмени волеизявления
за изпълнение на определени задължения. След като нямало заповед за назначаване
на определено лице да изпълнява задълженията на определена вакантна длъжност, в
случая не било налице съгласие. Със заповед № ОХ-771/05.11.2013 г. относно
оправом.щаване на длъжностни лица, която била действаща за процесния период, -,
в т. 4.1, упълном.щил - на - да сключва договори за военна служба и
допълнителни споразумения към тях, да назначава, преназначава и освобождава от
длъжност, да повишава и понижава във - звание - на длъжности в подчинените си -,
изискващи - звание „-" („- -") и „-" („---"). Или казано с
други думи, без да имало назначаване по съответния ред на определено лице да
изпълнява задълженията на вакантна длъжност, нямало как да се изпълняват реално
тези задължения и следователно нямало как и да се изплаща допълнително
възнаграждение. В конкретния случай ищецът - --- за хоризонтални конструкции на
ответното ф., за процесния период от време, нямал надлежно назначаване от
длъжностното лице, което да имало правом.щието да назначава на съответната
длъжност, в случая - -ът на -, да изпълнява задълженията на овакантената
длъжност - - на - на ответника, т.е. без заповед на - на -, на ищецът нямало
как и не м.жело да се изплаща допълнително възнаграждение за изпълнението на
вакантната длъжност, тъй като нямало правно основание и той не бил назначен по
съответния ред. В тази връзка, за процесния период от време, ищецът изпълнявал
фактически задълженията на длъжността - --- на - на ответното - ф., а не на -
на - на същото ф.. Било неправилно да се твърди в исковата м.лба, че без
никакво значение в случая било дали имало или нямало заповед, с която да бил
назначен или избран за неин временно изпълняващ, защото било безспорно, че с
нарочна заповед бил приел материалните активи от -усналия и се бил -исвал в
книгите за ежедневни заповеди като лице, работещо на тази позиция, от което пък
следвало, че формално и фактически я бил изпълнявал. Не м.жело един служител да
търпи неблагоприятни за себе си последици, свързани със заплащането му,
произтичащи от факта, че по-горестоящ от него ръководен орган в рамките на
съответната структура не бил -равил необходим.то да осигури издаването на
заповед за заместване, с която да официализирал заемането на свободната
длъжност от -а, защото в случая законодателят бил предвидил възнаграждение да
се дължало независим. дали имало или нямало заповед за назначаване. Този довод,
посочен в обстоятелствената част на исковата м.лба, бил изцяло неправилен и не м.жел
да бъде споделен. -ротив. Задължителна предпоставка за изплащане на
допълнително възнаграждение било да имало съответно назначаване на -служещ да
изпълнява вакантна длъжност от компетентното за това длъжностно лице. Това бил правопораждащият юридически факт, който липсвал в случая,
в който смисъл било посоченото в отговора решение. Следвало да се отбележи,
че във връзка с подаден сигнал от ищеца чрез администрацията на П. до и., в
своята докладна записка, главният инспектор на м. правилно изтъквал, че
изплащането на 25 % допълнително възнаграждение за изпълнение на вакантна
длъжност било правна възм.жност, а не задължение за лицето, имащо право да
назначава на съответната длъжност. В случая ищецът нямал право на това
допълнително възнаграждение с оглед на факта, че не бил назначен на вакантна
длъжност от -ът на -, който на основание МЗ № ОХ-771/05.11.2013 г. бил упълном.щен
да назначава на съответната длъжност „-". По отношение на твърдението, че
ищецът бил приел материалните средства, числящи се на - на -, било важно да се
отбележи, че по своята правна същност, сдаването и приемането на материалните
средства, числящи се на - на -, представлявало сдаване и приемане сам. на
материални активи, които се числели на -ускащото лице и евентуално
съхраняваните от него документи. Логично било, при освобождаването на - на -,
имуществото, което му се числяло, да бъдело предадено на --- на -та, в случая –
ищецът, а не на някой друг -служещ. Все пак ищецът за това бил назначен на
длъжност „--- на -" на ответното - ф., като, разбира се, това имущество се
числяло на -, а не на някакво друго подразделение от състава на същото ф., за
да м.жел ищецът да контролира правилното разходване на материалните средства от
всички класове, както и да изпълнявал и други задължения, свързани със службата
(аргумент от допълнителните задължения в длъжностна характеристика с рег. №
3-2338/26.04.2012 г.). Сдаването и приемането на материалните
средства не м.жело да бъде приравнено на заемането на вакантна длъжност. При
наличие на такава, законодателят предвидил специален ред за заемането й - след
издаване на нарочна заповед за назначаване на временно изпълняващ длъжността „-
на -" от оправом.щеното да назначава на нея лице - чл. 216, ал. 2 З.. По
отношение на искането за изплащане на лихва за забавено плащане в размер на 963.07
лева, за периода от 26.09.2015 г. до
подаване на исковата м.лба, същото било изцяло неоснователно и
недоказано. Съгласно чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
тази връзка, следвало да се отбележи, че ответното ф. не било изпаднало в
забава, тъй като не било надлежно поканено от ищеца да изплаща претендираните
допълнителните трудови възнаграждения на същия. Подаденият от него рапорт от
13.09.2015 г. бил относно това да му бъдело разрешено изплащане на допълнително
възнаграждение на основание чл. 216, ал. 1 З., а не покана по смисъла на чл.
84, ал. 2 ЗЗД, според която разпоредба, когато нямало определен ден за
изпълнение, длъжникът (ако изобщо се приемело, че ответното ф. било такъв)
изпадал в забава, след като бъдел поканен от кредитора. М.ли съда да отхвърли изцяло
исковите претенции.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му м.лба, тъй като на
тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта докаже всички твърдени
в отговора му горепосочени обстоятелства, тъй като на тях той е основал
възраженията си за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
военна служба № 31-103/14.05.2010 г.; допълнително споразумение към договор за
военна служба № 31-81/07.06.2012 г. от 07.06.2012 г.; длъжностна характеристика
на длъжността "---"; атестационен формуляр; писм. вх. №
880/27.10.2016 г.; постановление за отказ да се образува ДП по преписка № 880/2016
г. на -; рапорт рег. № 1479/14.09.2015 г. до - на -; писм. от 05.10.2015 г.; -
списъци на - на - по длъжности за всички месеци от м.09.2015 г. до месец
ЗАДЪЛЖАВА
ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание
да представи всички намиращи се у него документи, посочени на страница шеста от
исковата м.лба по делото, като му указва, че непредставянето им в този срок без
уважителна причина, съдът ще прецени съгласно чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 161 ГПК.
ДАВА
ВЪЗМ.ЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да уточни неясното си и непълно искане за допускане на свидетели,
като не сам. посочи колко точно свидетели иска да бъдат допуснати и за какви точно
факти ще бъде разпитван всеки от тях, но и трите имена на свидетеля Б.Х., чието
призоваване иска, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по
това му доказателствено искане.
ДАВА
ВЪЗМ.ЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да допълни непълното си искане за допускане на посочените в
отговора двама свидетели, като посочи за кои точно факти ще бъде разпитван
всеки от тях, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това
му доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при страните
и там, където това стане необходим., да представи по делото заключение, с което
да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза в исковата м.лба и
обстоятелствената част на настоящото определение, при
депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския
районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото
определение и представяне в същия срок на документа, удостоверяващ внасянето му
по делото, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен,
експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възм.жността да поиска
назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.03.2019 г. от 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищецът да се изпрати и препис от отговора с приложенията към
него и от поправения отговор. За тази дата да се призове и вещото лице след
внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: