Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 10252 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 1856 от 06.01.2020 г.,
постановено по гр. д. № 60701/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 44 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу
М.К.М. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. с чл.150 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 865, 29 лв.,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. *********, аб. № 002548, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 07.06.2017 г., по ч. гр. д. №
37334/2017 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав,, като искът е отхвърлен за
разликата над 865, 29 лв. до пълния предявен размер от 1 515, 26 лв. Отхвърлен
е и предявеният иск с правно основание чл.422, аб.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД – за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 164, 61 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.07.2015 г. – 26.05.2017 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение от 31.07.2017 г. по ч. гр. д. №
37334/2017 г. по описа на СРС, 44 състав. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 43, 06 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 391, 48 лв. – разноски в исковото
производство. Ищецът е осъден да заплати на адв. Н.К., сумата от 168, 55 лв.,
на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., представляваща разноски за
предоставено безплатно процесуално представителство на ответника. Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.чл.78, ал.3
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от
ответника М.К.М.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че е
потребител на топлинна енергия при липса на доказателства, че е собственик или
вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, съгласно изискванията на
чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.42 от ДР на ЗЕ. Твърди, че е наемател в имота, но
съгласно константната съдебна практика няма качеството на потребител на
топлинна енергия. Също така по делото не е доказано, че срокът на договора е
продължен. Счита, че ищецът не е доказал наличието на договорно правоотношение
между страните, както и количеството на доставена топлоенергия. Заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза възпроизвежда
данните от съставените от ищеца документи. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Счита, че поделото са ангажирани доказателства в
подкрепа на твърденията му, за които носи доказателствена тежест. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Третото лице –
помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба, както и не е изразил становище по нея в
хода на производството пред настоящата съдебна инстанция.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ
се в гр. София, ул. „********, аб. № 002548, като му дължи сумата от 1 679, 87
лв., от която: 1 515, 26 лв. – стойност на топлинна енергия и
дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г., както и сумата
от 164, 61 лв. - лихва за забава за периода от 15.07.2015 г. – 26.05.2017 г. Във връзка с подадено на 07.06.2017 г. заявление
по ч. гр. д. № 37334/2017 г., по описа на СРС, І ГО, 44 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал
възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба от
ответникът оспорва предявените искове. Счита, че по делото не са представени
убедителни писмени доказателства, че дължи претендираните от ищеца суми.
Оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния апартамент. Не е
доказан и обема на доставената топлинна енергия. Липсват и доказателства, че е
поръчал топлинна енергия, съгласно изискването на чл.62 ЗЗП. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
На 07.06.2017 г. „Т.С.“
ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу М.К.М. за сумата 1 515, 26 лв. – главница, както и
сумата от 164, 61 лв. – лихва за забава за периода 15.07.2015 г. – 26.05.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане
на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. В
т.12 от заявлението е посочено, че дължимата сума за доставена, но незаплатена
топлинна енергия е в размер на 1 515, 26 лв. и е за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „********,
ап.3, аб. № 002548.
На 31.07.2017 г. съдът е постановил исканата заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 37334/2017 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав, като е присъдил на
заявителя сторените по делото разноски в размер на 83, 60 лв., от които: 33, 60
лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника срещу
постановената заповед за изпълнение и поддържа, че не дължи изпълнение по нея,
тъй като няма качеството собственик или вещен ползвател на имота.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Г. С. ******етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ООД, което дружество
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
На 19.12.2001 е сключен договор № 591 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес в гр. София, ул. „******по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
На 01.11.2007 г. е сключен договор № У 94 при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139а, ал.2 ЗЕ
между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител. По силата
на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение. В приложение № 2 към договора е съставен
ценоразпис за дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение на топлинната енергия“.
Със заповед № ЖД 77-00-2/17.01.2014 г. на кмета на СО – Район „Оборище“,
на основание чл.19, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на СО, в сила от 14.07.2006 г., М.К.М.
е настанен заедно с членовете на неговото
семейство – съпруга и дъщеря, в общинско жилище, находящо се в гр. София, ул. „********.
На 31.01.2014 г. М.К.М. е сключил договор за наем относно горепосочения
апартамент. Договорът е сключен като безсрочен.
На 12.02.2014 г. ответникът е депозирал при ответника заявление –
декларация за откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД ва потребители в
гр. София.
По делото е представено удостоверение от 31.01.2014 г., издадено от СО –
Район „Оборище“, което следва да послужи пред „Т.С.“ ЕАД. В него е
удостоверено, че ответникът и тричленното му семейство са настанени със заповед
№ ЖД 77-00-2/17.01.2014 г. на кмета на район „Оборище“ в тристайно общинско
жилище на ул. „********, като е въведен на 17.01.2014 г. и има сключен договор
за наем № ЖН 14-3/31.01.2014 г. Последен аб. № за жилището е 2548. Отправено е
искане до ищецът да сключи договор за заплащане на консумирана топлоенергия от
наемател в жилището.
От заключението на вещото лице инж. А.Ж.по изслушаната пред СРС съдебно –
техническа експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия за исковия период м.05.2014 г. – м.04.2015 г. възлиза на 865, 29 лв. в
тази сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения. Сумите
за процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. Ищецът ежемесечно и редовно е отчислявал за своя
сметка технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция. През
разглеждания период общият топломер, монтиран в абонатната станция, на всеки 2
години е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му
изправност и експлоатационна годност, които са извършвани от оторизирани
юридически лица.
Пред СРС е изслушана и съдебно – счетоводна експертиза. От заключението
на вещото лице В.П.се установява, че липсват данни за постъпили плащания
относно процесните вземания. Неплатените суми за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г. възлиза на 1 515, 26 лв., от която за доставена топлинна енергия
– 865, 29 лв., като са включени суми от извършено прихващане, както и остатък
от предходен период. При извършена проверка при ищеца вещото лице е установило,
че за разглеждания период в ответното дружество по партидата да аб. № 002548 с
титуляр М.К.М., на адрес ***, за исковия период е фактурирана сумата от 703, 68
лв., от която: 278, 09 лв. – за топла вода и 425, 59 лв. – за отопление.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за
битови нужди през исковия период.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно
предприятие. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. С него е
разяснено, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т.
2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В разглеждания случай се установи, че страните са обвързани от договор за
наем с ответника. Доколкото договорът за наем е сключен като безсрочен,
възражението на жалбоподателя, че срокът на договора не е продължен и не е
действал през исковия период, се явява неоснователно. Ето защо и съобразно
разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, цената за доставената
топлинна енергия за битови нужди се дължи от наемателя, който е сключил
договора за продажба на топлинна енергия за исковия период – М.К.М.. Без
значение за възникване отговорност за заплащане на стойността на използваната
топлинна енергия е обстоятелството кои лица са обитавали имота. Правно
релевантно е обстоятелството с кое лице топлопреносното предприятие е сключило
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
топлоснабден имот.
По изложените съображения се налага изводът, че ответникът има качеството
на клиент на топлинна енергия през разглеждания период и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Ищецът е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с
доклада на делото, да установи наличието на сключен договор между наемателя и
топлопреносното, както и откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество по инициатива на ответника. Ето защо и с оглед
разясненията, дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, ответникът дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Жалбоподателят не е изложил оплаквания относно стойността на топлинната
енергия, доставена до топлоснабдения имот през исковия период, установена с
решението в обжалваната част, поради което и на основание чл.269 ГПК този
въпрос стои извън пределите на въззивната проверка, поради което не следва да
се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
При този изход на делото и доколкото ответникът по жалбата е представляван
от юрисконсулт, който е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, следва да му се присъди сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1856 от 06.01.2020 г., постановено по гр. д.
№ 60701/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 44 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес ***, сумата от 100
(сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
във въззивното производство.
Решението в частта, с която са отхвърлени
предявените искове, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК********,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.