№ 875
гр. Перник, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20231720100844 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „КРЕДИ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, ул. Анна Ахматова № 9, представлявано
от управителя А. Г. против А. М. А., ЕГН ********** от гр. ******.
Ищецът твърди, че между него и ответника на 30.06.2017 г. е сключен
договор за паричен заем № 14244/30.06.2017 г. Съгласно клаузите му, той, в
качеството си на заемодател е предоставил на ответника – заемател, сумата от
800 лв., която е усвоена на 30.06.2017 г.
Сочи, че ответникът се е задължил да върне заетата сума, ведно с
договорна лихва, на 24 бр. двуседмични вноски всяка в размер на 40.11 лв., с
краен срок за погасяване 01.06.2018 г.
Твърди, че страните са уговорили при просрочие, заемателят да дължи
лихва за забава в размер на основния лихвен процент, обявен от БНБ+10% .
Твърди, че ответникът не е и изпълнил договорното си задължение за
връщане на заетата сума, ведно с уговорената лихва, поради което дължи на
ищеца сумата от 800 лв., представляваща главница, сумата от 162.74 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 14.07.2017 г. до 01.06.2018 г. ,
сумата от 414.16 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
14.07.2017 г. до 12.12.2022 г.
Сочи, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което
е образувано ЧГД № 6172/2022 г. по описа на ПРС и е издадена исканата
заповед. Срещу последната ответникът е подал възражение.
1
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 800.00 лв., представляваща невърната главница
по договор за паричен заем, ведно с договорна лихва в размер от 162.74 лв. за
периода от 14.07.2017 г. до 01.06.2018 г., ведно с лихва за забава в размер на
414.16 лв. за периода от 14.07.2017 г. до 12.12.2022 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 16.12.2022 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6172/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в заповедното
и исковото производство.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 25.04.2023 г. В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В подадено в хода на заповедното производство възражение ответникът
направил възражение за погасяване по давност на исковите претенции,
поради изтичане на предвидения в чл. 110 от ГПК петгодишен срок.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:
Ищецът на 16.12.2022 г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от 800 лв. –
главница по договор за паричен заем № 14244 от 30.06.2017 г., сумата от
162.74 лв. – договора лихва за периода от 14.07.2017 г. до 01.06.2018 г.,
сумата от 414.16 лв. – лихва за обезщетение за забава за периода от
14.07.2017 г. до 12.12.2022 г.
Въз основа на него е образувано ЧГД № 6172/2022 г. по описа на ПРС, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3546/19.12.2022 г., с която заявлението е уважено изцяло. Същата е връчена
на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение.
Установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От представените договор за паричен заем № 14244 от 30.06.2017 г., ведно
с погасителен план към него и общи условия за на „Кредит тайм“ ЕООД – гр.
София, приложими към договор за паричен заем се установява, че на
30.06.2017 г. между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем №
14244. В изпълнение на същия/т. 3/ на 30.06.2017 г. ищецът е предоставил на
ответника сумата от 800.00 лв. Ответникът се е задължил да я върне, ведно с
договорна лихва – фиксиран годишен лихвен процент 40.08% на 24 броя
вноски, всяка в размер на 40.11 лв., първата дължима на 14.07.2017 г. и с
краен срок на погасяване на задълженията - 01.06.2018 г.. Страните са
уговорили лихвен 0.10 % на ден при отказ от договора. Годишният процент
на разходите по заема е 48.85 %.
В т. 4 от договора страните за уговорили в срок от три дни от сключване на
договора заемателят да представи обезпечение чрез издаване на запис на
заповед, представяне на поръчител или друго подходящо. Като за
неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в размер на 860.64
лв., платима разсрочено на 24 бр. вноски, всяка в размер на 35.86 лв.
Предвидена е лихва за забава равна на ОЛБ на БНБ + 10% при забава на
плащанията.
Представения погасителен план не съдържа посочване на
2
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми – главница и договорна лихва за целите на погасяването.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
установи наличието на валидно сключен договор за потребителски заем,
изпълнението на своето задължение по него, както и вида и размера на
задължението на ответника. Указал е на страните, че на основание чл. 7, ал. 3
от ГПК следи служебно за наличието на неравноправна клауза в договора.
С оглед разпределената доказателствена тежест, с определение от
01.06.2023 г. съдът е уважил искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза. В определеният срок за внасяне на депозит за
възнаграждение за вещо лице, ищецът не представил доказателства, че е
заплатил такъв и не е поискал да му бъде дадена повторна възможност за
това. По тази причина с протоколно определение от 11.09.2023 г. съдът е
заличил допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и е останал недоказан
размерът на задължението на ответника за договорна лихва и за обезщетение
за забава.
Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Искът по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 9 от ЗПК е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденето
му, тъй като със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 6172/2022 г. по описа на ПРС ответникът е осъден да заплати
на ищеца вземанията, които са негов предмет, като в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК е постъпило възражение срещу заповедта. Искът за установяване на
вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
Искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Ищецът – „Кредит тайм“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора за
паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с
оглед разпоредбите на ЗПК.
По аргумент от чл. 22 от ЗПК, за да бъде валидно сключен договорът за
потребителски кредит е необходимо да отговаря на следните императивни
разпоредби: чл. 10, ал. 1 от ЗПК /да е сключен в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора и на
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК/ са съдържа общия размер на
кредита и условията за усвояването му, стоката или услугата и нейната цена в
брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или
услуга или при свързани договори за кредит, лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
3
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти, методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит, наличието или липсата на право на отказ на потребителя
от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022
г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2020 г. съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правната сделка или на отделни
нейни клаузи, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
В настоящия случай видно от представения договор за потребителски заем
№ 14244/30.06.2017 г. той не отговаря на императивните изисквания на чл. 11,
ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
В погасителния план не се съдържа информация за последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми – главница и
договорна лихва за целите на погасяването. Не става ясно с всяка погасителна
вноска, каква част от главницата и от договорната лихва се погасява.
В договора са посочени единствено абсолютните стойности на годишния
лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.85 %/.
Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания
годишен лихвен процент от 40.08 % и отношението му към годишния
процент на разходите. По този начин потребителят е поставен в
4
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.
Посоченият в договора годишен процент на разходите от 48.85 %, но
същия не съответства на общия размер на плащанията съгласно погасителния
план, който е 1823.28 лв. Освен това посочването само с цифрово изражение
на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора по смисъла на чл. 11, т. 10 от ЗПК, е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно - посочването на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Това от своя страна означава, че клаузата за
общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и влече недействителност на
договора в неговата цялост.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, процесният договор за потребителски
заем е недействителен. Затова следва да се приложат последиците,
предвидени в чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят – ответник дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други
разходи.
Предвид изложеното исковете за установяване дължимост на сумата от
162.74 лв. – договорна лихва за периода от 14.07.2017 г. до 01.06.2018 г. и на
сумата от 414.16 лв. – лихва за забава за периода от 14.07.2017 г. до
12.12.2022 г. са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По силата на чл. 23 от ЗПК е дължима само чистата стойност на кредита в
размер на 800 лв. По отношение на същата следва да се разгледа заявеното от
ответника възражение за погасяване по давност.
Даденото по нищожен договор подлежи на връщане от момента на
разместване на благата без основание. В случая ищецът е предал в заем на
ответника сумата от 800 лв. на 30.06.2017 г., което е посочено в т. 3 от
договора . Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от този момент започва да тече
петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД/в този смисъл т. 7 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. / . Тя е изтекла на
30.06.2022 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение е подадено на 16.12.2022 г., т. е. след погасяване на вземането по
давност.
5
Предвид изложеното следва да се отхвърли и иска за главницата от 800 лв.,
като погасен по давност.
С оглед изхода от делото и по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК в не следва
да се уважава претенцията на ищеца за присъждане на разноски в исковото и
в заповедното производство.
Ответникът не представил доказателства за направени от него разноски,
поради което и на него такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 415, във връзка с чл. 410
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК за ПРИЗНАВАНЕ
НА УСТАНОВЕНО, че А. М. А., ЕГН ********** от гр. ****** ДЪЛЖИ на
„КРЕДИ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ул. Анна
Ахматова № 9, представлявано от управителя А. Г. сумата от 800.00 лв.,
представляваща невърната главница по договор за паричен заем, ведно с
договорна лихва в размер от 162.74 лв. за периода от 14.07.2017 г. до
01.06.2018 г., ведно с лихва за забава в размер на 414.16 лв. за периода от
14.07.2017 г. до 12.12.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 16.12.2022 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6172/2022 г. по описа на Районен
съд – Перник, като неоснователен и като погасен по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Перник в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6