№
Гр. София, 21.03.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Екатерина Калоянова
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.д.
№ 14285/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20224267/13.10.2020 г., постановено по гр.д. № 21247/ 2019 г. на Софийски районен съд, 119
състав, е прието за установено по установителни
искове предявени от „С.“ ЕООД срещу „Г.“ ООД с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.266,
ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че съществува вземане на ищеца спрямо ответника в размер на главница
492.00 лв. и 63.68 лв. обезщетение за забава за
времето от 07. 04. 2016 г. до 15. 07.2017 г., законната лихва върху главницата
за времето от 21.07.2017 г., когато ищецът е подал в съда заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.11. 2017 г. по
ч.гр.д. № 49818 по описа на Софийския районен съд за 2017 г.
С
решението искът по чл.422, ал.1 от ЗЗД за разликата над 492.00 лв. до пълния
предявен размер от 688.80 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
С
решението ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на
исковото производство в размер на 450.46 лв. и по водене на заповедното
производство в размер на 195.69 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 94.15 лв.за исковото производство.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ответникът „Г.“, който в срока по
чл. 259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания
за необоснованост и нарушение на материалния
закон при постановяването му. В уважената част на претенцията и в частта за
разноските решението е обжалвано от ответника с оплаквания за незаконосъобразност.
По-конкретно поддържа, че ищецът не установява при условията
на пълно и главно доказване наличието на договорена между страните цена на
услуга за изработка в размер по-висок от предходно договорения такъв в Договор
от 01.03.2016 г. между тях за същия вид услуга. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „С.“ ЕООД оспорва жалбата по съображения
изложени в депозирания по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата и
моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.Претендира разноски по
представен списък по чл.80 ГПК.
Решението в ЧАСТТА, с която искът
по чл.422, ал.1 от ЗЗД за разликата над 492.00 лв. до пълния предявен размер от
688.80 лв. като необжалвано от ищеца, е
влязло в сила.
В настоящото производство доказателства
при условията на чл.266 ГПК не са ангажирани.
Във въззивното
производство наименованието на въззиваемото дружество
е променено на „С.“ ЕАД.
Решението е валидно и допустимо /
чл.269, предл.първо ГПК/.
Разгледана по същество на посочените в
нея основания / чл.269, предл. второ ГПК/, въззивната жалба е основателна поради следното:
Според изложеното в исковата молба по
устно възлагане на ответника към
05.04.2016 г. ищецът извозил земна маса в размер на 984 куб.м., за което на
07.04.2016г. издал фактура № ********** на стойност 688.80
лв. Ответникът не платил сумата, поради което ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 49818/2017г. на Софийския районен съд за 2017
г. Претенцията е да се приеме за установено, че съществува вземане на ищеца спрямо ответника в размер: главница
492.00 лв., 63.68 лв. обезщетение за забава за времето от 07.04.2016 г
до 15.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от
21.07. 2017 г., когато ищецът е подал в съда заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ответникът
е оспорил иска с твърдения, че между страните съществуват дългогодишни облигационни
отношения по извозване на земна маса, като на 01.03.2016г. сключили писмен Договор
за извозване в размер на 1650 куб.м. на цената, уговорена в договора. От
търсената от ищеца сума по фактура № ********** ответникът платил на 26.05.2016
г. само сумата от 196.80 лв. с ДДС, тъй като не бил уведомен за увеличението
на цената на услугата.
При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства се установява безспорно следното:
на 01.03.2016г. между страните е бил подписан Договор за изработка по смисъла
на чл.258 от ГПК - за извозване на 1650 куб.м. земна маса със срок 20 дни от
подписването му, т.е. до 21.03.2016 г., и на цени, уговорени в договора
съгласно Заповед на управителя на ищцовото
дружество с № РД 14-14-1 от 05.01.2016 г. Ответникът е заплатил на ищеца
цената на извършената услуга съобразно фактура № **********/ 01.03.2016г. на
стойност 330 лв., като основание за издаването на фактурата е посочен
прием на земни маси строителство с обем от 1650 куб.м. Ответникът не оспорва,
че търсената от ищеца сума се основава
на сключването на нов устен договор, като това сключване е мотивирано от
дългогодишни търговски отношения между страните, но твърди, че не е бил уведомен за увеличението на цените.
Приета
е по делото като доказателство Заповед № РД-14-14-27/23.03.2016 г. на управителят
на ищцовото дружество, с която е увеличена цената на
приемането на земни маси на 0.70 лв. за куб.м., считано от 01.04. 2016 г. В
заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 2, ал. 1 от Договор
СО-РД-56-820, сключен на 12.09.2014 г. между ищеца и Столична община и Наредба
№ 6 от 17.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация
на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на
отпадъци. Установено е още, че на
07.04.2016 г. ищецът е издал фактура № **********
на стойност 688.80 лв. Като основание за издаването на фактурата е посочен
прием на земни маси строителство с обем от 984.00 куб.м., извозени към 05.04.
2016 г. На 26.05. 2016 г. ответникът е платил по фактура № ********** от 07.04.2016
г. сумата от 196.80 лв.
Приета
е по делото неоспорена от страните финансово-счетоводната
експертиза, съобрано която представената от ищеца
фактура е осчетоводена от него с коректна счетоводна операция през месец юли
2016 г. Ответникът е извършил частично
плащане на стойност от 196.80 лв. Върху сумата от 688.80 лв. за времето от
07.04.2016 г. до 26.05.2016 г. (датата на доброволното плащане) се дължи
обезщетение за забава в размер от 09.58 лв. Върху остатъка от 492.00 лева за
времето от 27.05.2016 г. до 15.07.2017 г. се дължи обезщетение за забава в
размер на 56.04 лв. или общо 65.62 лв.
При
посочените безспорно установени данни първоинстанционният
съд е приел претенцията за частично основателна,
мотивирайки се с това, че между страните съществуват облигационни отношения по
устен договор за изработка, договорът от
01.03.2016 г. е бил напълно двустранно изпълнен към 21.03.2016 г., а услугата
по спорната фактура е била предмет на друг, устен, договор, сключен след изменението
на цените със заповедта на управителя на ищцовато
дружество, поради което разликата между платеното от ответника и пълната
стойност по фактурата представлява вземане на ищеца спрямо ответника.
При
постановяване на решението си първоинстанционният съд
въобще не е обсъдил възражението на ответника, направено още в отговора на
исковата молба, че не е бил уведомен за увеличението на цените на услугата,
като в този смисъл доводът на
жалбоподателя за незаконосъобразност на съдебния акт е основателен.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
между страните са възникнали облигационни
отношения, произтичащи от Договор за изработка, сключен устно след 21.03.2016 г. и след пълно двустрнно
изпълнение на договора от 01.03.2016 г. Спорният устен
договор е сключен след 01.04.2016г. при действието на нова заповед на
управителя на ищеца № РД-14-14-27/23.03.2016 г., с която стойността на
услугите е завишена.
Безспорно
страните по спора са търговци, което обуславя
търговския характер на сделката. По
силата на препращащата норма на чл.286 ТЗ тази търговска сделка се регламентира от разпоредбите на ЗЗД. Така според чл.258 ЗЗД „С договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение”.Следователно задължителни елементи от фактическия състав на договора за
изработка са страните - възложител и изпълнител, поръчка от възложителя до
изпълнителя и вънаграждение за изпълнението. Договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор.
Консенсуален, защото страните
по него са обвързани, щом постигнат съгласие,
двустранен, защото създава задължения и за двете страни: за едната – да изработи нещо, за другата – да приеме изработеното и да го плати. Възмезден, защото срещу това, което
изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение. Съдът приема, че ищецът
е
В конкретния
случай е налице изпълнение на възложената работа от страна на ищеца-изпълнител
по договора. Няма доказателства, обаче, за постигнато съгласие за
увеличената стойност на услугата, респ.,че новата заповед на управителя на ищцовото
дружество е доведена надлежно до знанието на ответника като възложител. Възражентието за неуведомяване е направено от ответника с
отговора на исковата молба,а в становището му от 27.03.2020г. / лист 59 от първоинстанционното дело/
последниият заявява, че за заповедта от
23.03.2016г. е узнал за първи път с представянето й в с.з. на 24.02.2020г. В
о.с.з. на 15.07.2020г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че заповедта
с изменените цени е залепена в офиса на дружеството, както и на депо „Враждебна“,
като по този начин всички, ползващи услугите на фирмата са били уведомени.
Същото становище се поддържа и в отговора на въззивната
жалба. Доказателства, обаче, за това не са ангажирани от ищеца, въпреки
вменената му доказателствена
тежест във връзка с издаването на новата заповед в о.с.з. на 15.07.2020 г., в
което процесуалният представител на ищеца е заявил, че няма да ангажира
доказателства. В случая липсват доказателстваи
ответникът да е бил уведомен надлежно за промяната в цените на търсената
услуга, като са били допустими всички доказателствени
средства, вкл. свидетелски показания.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице третия елемент
от фактическия състав на договора за изработка - съгласие за възнаграждението,
поради което търсената сума не се дължи – претенцията е неоснователна и е
следвало да бъде отхвърлена.
С оглед
изложеното първоинстанционото решение следва да бъде
отменено в уважената част на иска и в частта на присъдените на „С.“ ЕАД
разноски. Следва да се постанови ново решение по същество, с което искът да
бъде отхвърлен.
Съобразно
изхода от спора претенцията на въззивника за разноски
за въззивната инстанция е основателна и следва да
бъде уважена за сумата от 410 лв. – 360 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв.
държавна такса.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20224267/13.10.2020
г., постановено по гр.д. № 21247/ 2019 г. от Софийски районен съд, СXIX състав, в уважената част на иска и в частта, в която на „С.“ ЕАД са присъдени разноски и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът
с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.266 от ЗЗД за
сумата от главница в размер на 492.00 лв;
искът по чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 63.68 лв., представляваща
обезщетение за забава за времето от 07.04. 2016 г. до 15.07. 2017 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от 21.07.2017 година, когато ищецът
подава в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс, до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.11.2017 година по
частно гражданско дело № 49818 по описа на Софийския районен съд за 2017
година, искът, предявен на основание чл.422 ГПК
от „С.“ ЕАД, гр. София, ул. *****на партера,
представлявано от управителя Ч.Н.Г., с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „*****във
вход А на етаж II чрез пълномощника адвокат С.Д., срещу „Г."
ООД, ***, офис IV, представлявано от управителите Б.М.Р.и Г.К.Х., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. София на ул. „*****на етаж IV в кантора СОХШ чрез
пълномощника адвокат М.Т.Т.,.
ОСЪЖДА „С.“ ЕАД, ЕИК *****със съдебен адрес ***
на партера, представлявано от управителя Ч.Н.Г., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул.
„*****във вход А на етаж II чрез пълномощника адвокат С.Д., да заплати на „Г."
ООД, ***, офис IV, представлявано от управителите Б.М.Р.и Г.К.Х.,
с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. София на ул. „*****на етаж IV в кантора СОХШ чрез
пълномощника адвокат М.Т.Т., сумата от 410 лв.
разноски за въззивното производство.
Решението в ЧАСТТА, с която искът по чл.422, ал.1
от ЗЗД за разликата над 492.00 лв. до пълния предявен размер от 688.80 лв. като
необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.