РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Перник , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500528 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от глава тридесет и девета „ЗАЩИТА
СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО”, Раздел I „Обжалване на действията на съдебния
изпълнител” от ГПК, образувано по подадена жалба
ОТ: Д. П. Н. с ЕГН ********** и адрес ***
СРЕЩУ: ОТКАЗ за прекратяване на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 1017 / 2017 г. по описа на ЧСИ С. Б., обективиран в съобщение изх. №
11173/2020г. от 09.06.2020 г., получено на 22.07.2020 г.
Жалбоподателя твърди, че с обжалваното постановление Частният съдебен
изпълнител неправилно не е прекратил производството по изпълнително дело № 1017/2017
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, след като в продължение на две години от датата на
образуване – 04.08.2017г. до дата 04.08.2019г. взискателят „Топлофикация Перник“ АД не е
поискал извършване на изпълнителни действия по него.
При постановяване на обжалвания отказ, производството по делото било
прекратено по право, перимирано, считано от ***г.
По посочените съображение се иска с решението си настоящия съд да прогласи по
право прекратяването на производството по изпълнително дело №1017 / 2019 по описа на
ЧСИ С. Б. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя.
1
Постъпили са мотиви от съдебния изпълнител, в който се описват извършените
изпълнителни действия и се излага становище, че не е налице двугодишен период, в който
да не са извършвани изпълнителни действия. Представя се копие на изпълнителното дело.
С определение № 681/19.10.2020 по настоящето дело подадената жалба от Д. П. Н.
с ЕГН ********** с адрес *** срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство
по изпълнително дело № 1017 / 2017 г. по описа на ЧСИ С. Б., обективиран в съобщение изх.
№ 11173/2020г. от 09.06.2020 г., получено на 22.07.2020 г., с което е оставена без уважение
молба с вх.№ 8507/04.06.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителните действия по делото в
продължение на повече от две години е била оставена без разглеждане и производството по
възз.гр.д. № 528 / 2020 г. по описа на Пернишки окръжен съд е било прекратено.
С определение № 41/07.01.2021г. по ч.гр.д. 4227/2020 по описа на Софийски
апелативен съд горепосоченото определение е отменено и делото е върнато за произнасяне
по основателността на жалбата.
Настоящият съдебен състав, на осн. чл. 437, ал. 1 от ГПК, като извърши
проверка на депозираната жалба, с оглед задълженията си по чл. 436 от ГПК, прецени и
приложимото право, след съвещание за да се произнесе взе предвид следното:
Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.дело №2/2013 г. на ОСГК на ВКС,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК /чл. 330,
ал. 1, б. „д” ГПК – отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно трайната съдебна практика срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен и
започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело.
При преценка за законосъобразността на обжалвания отказ, настоящият състав
съобразява т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като обединяващо звено и в
двата случая - чл. 116, б. "в" ЗЗД и чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са дадените разяснения в
мотивите, че съответният срок се прекъсва с искането на взискателя за извършването на
определен изпълнителен способ, съответно предприемането на изпълнително действие от
съдебния изпълнител, изграждащо съответния способ, т.е. „същински“ изпълнителни
действия по см. на т.10 от цитираното ТР. Въпреки тези сходни моменти, предпоставките и
действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за
прекъсването на давностния срок и обратно. С други думи искането на взискателя за
извършването на определен изпълнителен способ прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
но предприемането на изпълнително действие от съдебния изпълнител, изграждащо
съответния поискан от взискателя способ не прекъсва „повторно“ срока по чл. 433, ал. 1, т.8
ГПК. Изключение от този извод е в хипотезата при периодичното постъпване на парични
суми от трети задължени лица, защото няма изискване на закона и правна логика
взискателят да иска повтаряне на успешни изпълнителни действия, които се реализират чрез
парични постъпления периодично, т.е. с всяко постъпване на парични суми от трети
задължени лица срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва и започва да тече от следващия
ден до новото постъпване на суми и т.н., без да е нужно ново изрично искане от взискателя
за налагане запор, който вече е поискан, наложен и се реализира, което е в съответствие с
разясненията в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановките в горецитираната задължителна практика на ВКС, съотнесени към
разглеждания случай и проследявайки хронологията, когато са поискани от взискателя
извършването на изп. действия, мотивират съда да приеме, следното:
На *** г. взискателят „Топлофикация Перник“ АД, чрез пълномощника си е
2
депозирал пред ЧСИ С. Б. молба рег. № ….., с приложен към нея изпълнителен лист от ***г,
издаден по ч.гр.дело№01818 / 2017 г. на Районен съд Перник.
Със същата молба взискателя е поискал от частния съдебен изпълнител да извърши
проучване на имуществото на длъжника, като в случай, че бъде установено, че има банкови
сметки или получава трудово или приравнено на него възнаграждение или пенсия същите да
бъдат запорирани.
С разпореждане от 07.08.2017 г. Частен съдебен изпълнител С. Б., вписан в камарата
на частните съдебни изпълнители с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд Перник е
образувал изп. дело № 20177530401017 със страни взискател -„Топлофикация - Перник” АД
-гр.П. срещу длъжник - Д. П. Н. от ***.
До длъжника е изпратено уведомление, като същия е уведомен съгласно
разпоредбите на чл.47 от ГПК, тъй като длъжника не е открит на адреса.
След извършеното проучване е наложен запор на банковите сметки на длъжника в
„УниКредит Булбанк” АД-гр.С..
С молба вх. № 17565 от 26.07.2018г. взискателя „Топлофикация - Перник” АД -гр.П. е
поискал извършване на справки в БНБ за открити банкови сметки, като при наличие на
такива да бъде наложен запор върху същите.
На ***г. е наложен е запор върху банковите сметки на длъжника в „Обединена
българска банка” АД-гр.С..
На 29.11.2019 г. е постъпила молба от длъжника Д. П. Н. да й бъде разрешено
разсрочено плащане на задължението по изпълнителното дело, като бъде вдигнат наложения
запор върху банковите й сметки в „УниКредит Булбанк” АД-гр.С.. С разпореждане на ЧСИ
Бадев от 29.11.2019 г. е разрешено разсрочено плащане на задължението и е вдигнат
наложения запор. Длъжника на *** г. е внесъл първоначална вноска от 100,00 лв. след което
е преустановил внасянето на суми за погасяване на задължението по изпълнителното дело.
На 04.06.2020 г. е постъпила молба от взискателя „Топлофикация - Перник” АД -гр.П.
за извършване на справки в БНБ за открити банкови сметки, в НОИ за наличието на трудови
договори и в КАТ за наличието на регистрирани ППС, като при наличие на такива да бъде
наложен запор върху същите.
На *** г. е наложен запори върху трудови възнаграждения на длъжника и върху
банковите сметки в „УниКредит Булбанк” АД-гр.С..
По наложените от ЧСИ запори върху банковите сметки на длъжника по
изпълнителното дело не са постъпвали суми.
На *** г. е постъпила молба от Д. П. Н. от *** за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
С Разпореждане от 04.06.2020 г. молбата е оставена без уважение, тъй като не са
налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изпратено е съобщение до молителя.
От посоченото може да бъде направен извода, че процесното изпълнително дело е
образувано на 04.08.2017г. Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече,
считано от следващия ден на молбата за образуване на горецитираното изп. дело –
05.08.2017 г. След това от ЧСИ до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение,
извършвано е проучване на имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на
документи, книжа, които не представляват искане на взискателя за извършването на
определен изпълнителен способ съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и
3
не прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От последната категория са двете депозирани молби от взискателя, както следва от
26.07.2018г. и 04.06.2020г., с които последния е поискал извършване отново на справки в
БНБ за открити банкови сметки, в НОИ за наличието на трудови договори и получавани
пенсии и в КАТ за наличието на регистрирани ППС, като при наличие на такива да бъде
наложен запор върху същите.
Изложените по-горе факти мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че в
конкретния случай взискателят е искал извършване на изпълнителни действия преди
изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Започналия да тече на ***г. – с налагането на запор върху вземанията на длъжника
от банката „ОББ“ АД, двугодишен срок би изтекъл на ***г., но преди неговото изтичане на
***г. взискателя е депозирал пред съдебния изпълнител, молба с искане за налагане на
запори, с което срока е прекъснат и е започнал да тече нов двугодишен срок, считано от
***г., преди неговото изтичане на ***г., взискателя отново е депозирал пред съдебния
изпълнител, молба с искане за налагане на запори на ***г. с което срока е отново прекъснат
и от ***г. е започнал да тече нов двугодишен срок.
От посоченото следва категоричния извода, че към датата на произнасяне на ЧСИ Б.
по молбата за прекратяване изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК – ***г., не са били налице предпоставките, визирани в посочената норма, тъй като
взискателят е искал извършването на изпълнителни действия през периоди, които са по-
кратки от две години.
Поради изложеното не е налице настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
поради което жалбата е неоснователна, обжалваният отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело спрямо жалбоподателя –длъжник, като правилен и
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 11155 / 27.07.2020год. подадена от
длъжника Д. П. Н., с ЕГН ********** и адрес *** срещу постановения на 04.06.2020г. от
ЧСИ С. Б., ОТКАЗ за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело
№ 1017 / 2017 г. по описа на ЧСИ С. Б., обективиран в съобщение изх. № 11173 /
09.08.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4