Номер 44201.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоXIV състав
На 09.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20204110201097 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от „У.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от Е.П.Н. - управител, против
Наказателно постановление № 2020-0046500 от 26.05.2020 год., издадено от
Цветан Христов – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол
на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което за допуснато
от дружеството нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от
Закона за защита на потребителите, на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 222 от Закона за
защита на потребителите. Със жалбата представителя на дружеството моли
съда да отмени изцяло обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно, като се излагат доводи за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател – редовно призовано, се
представлява от адв. Н.К. от ВТАК - редовно упълномощен. Същия не
представя нови доказателства и няма искания за събиране на такива. По
същество процесуалния представител на жалбоподателя счита, че атакуваното
1
НП е незаконосъобразно, тъй като е била нарушена процедурата по съставяне
на АУАН и налагане на административното наказание, като излага доводи в
тази насока и моли за пълната му отмяна.
Ответник жалба, редовно призован – не се представлява. Представя
писмено становище, в което излага доводи относно правилността и
законосъобразността на атакуваното НП, като моли съда да го потвърди
изцяло.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 16.12.2019 год. е била извършена проверка от служители на КЗП - св.
Т. К. Н. и З. А. В. , в обект Оптика "У." гр. Велико Търново, ******.
Проверката е била извършена по повод на постъпила жалба в КЗП - Велико
Търново, в която потребителката Г.И. е предявила рекламация в обекта за
изработени от търговеца очила и желаела съдействие от страна на КЗП. В
самата жалба потребителката описала, че е предявила рекламация и искания
пред самия търговец, но исканията й не са били удовлетворени от търговеца и
по тази причина пуска жалба до КЗП за съдействие. При проверката
контролните органи установили, че в обекта се предоставят и извършват
оптични услуги, прегледи и изработка на очила, като в процеса на проверката
е било изискано от търговеца да представи регистър за предявени рекламации
с вписана рекламация на потребителката. Такъв регистър не е бил представен
по време на проверката. При така констатираното контролните органи
изготвили констативен протокол № 2678184/16.12.2019 год., в който е
отразена констатацията, че липсва регистър за предявени рекламации.
Протоколът бил предявен на управителя на дружеството и е бил подписан от
него. Със същия протокол било указано на управителя на дружеството на
10.01.2020 год. да се яви в офис на КЗП - В. Търново и да представи
документи, измежду които и регистър за рекламации.
На 10.01.2020 год. в офиса на КЗП - В. Търново се явил управителя на
дружеството, който представил пред контролните органи регистър на
предявените рекламации, който е бил започнат и заведен на 02.01.2020 година
и в който не е била вписана предявената от потребителката Г.И. рекламация.
Бил изготвен Протокол за проверка на документи № К-0123201/10.01.2020
2
год., в който била отразена констатацията, че представения регистър за
предявени рекламации е започнат на 02.01.2020 год. като копие от същия е
било приложено към преписката на КЗП.
При така установеното инспектор Т.Н. в присъствието на св. З.В. и в
присъствието на представителя на дружеството, съставил АУАН № 0046500
от 10.01.2020 год. срещу „У.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от управителя Е.П.Н., затова, че на
16.12.2019 год. е извършена проверка в обект оптика „У.“ в *********, като е
извършена проверка по повод на постъпила жалба с вх. № Р-03-
1431/16.02.2019 г. относно предявена рекламация в обекта на търговеца за
изработени от него очила.
При проверката е установено, че в обекта се извършват оптични услуги
и изработка на очила.
При проверката е изискан регистър на предявените рекламации. Такъв
не е представен. С КП № К-2678184/16.12.2019 г. е наредено на търговеца да
представи такъв.
При проверката по документи, от която е съставен ППД № К-
0123201/10.01.2020 г. е представен регистър на предявените рекламации,
който е бил започнат от 02.01.2020 г.
В съдържанието на АУАН е вписано, че на 16.12.2019 г. търговецът не
поддържа регистър на предявените рекламации.
Така съставения АУАН е бил връчен по съответния ред на управителя и
представляващ дружеството - Е.П.Н., който го е подписал без възражения,
като в графата за възражения е изписал: "Ще представя възражения при
нужда".
В законоустановения тридневен срок пред наказващия орган не са
депозирани писмени възражения от дружеството.
Въз основа на посочения АУАН, на 26.05.2020 год., Цветан Христов –
Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към
3
Комисията за защита на потребителите, е издал и обжалваното наказателно
постановление № 2020-0046500, с което на „У.“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Е.П.Н. -
управител, за допуснато нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233 ал. 2 от
Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 222 от Закона за защита на
потребителите. НП е връчено по пощата лично на управителя на дружеството
- Емил Николов на 02.06.2020 год. (видно от приложеното към АНП известие
за доставяне - л. 12 от делото), като същото е обжалвано по реда на чл. 59 от
ЗАНН в законоустановения срок.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителя и свидетелката при установяване на нарушението и при
съставяне и връчване на АУАН, които са присъствали и при извършената на
16.12.2019 год. проверка в обекта. И двамата свидетели в показанията си
поддържат напълно констатациите, отразени в АУАН, като и двамата
потвърждават обстоятелството, че към датата на проверката - 16.12.2019 год.
от търговеца не е бил представен регистър на предявените рекламации и
такъв е липсвал в обекта, както и че впоследтвие е представен такъвм
регистър, но който е бил започнат едва на 02.01.2020 година. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели като пълни, последователни и
непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно
легитимирано лице, в законоустановения срок. Разгледана по същество
същата обаче е неоснователна.
При съставянето на акта и при издаването впоследствие на НП, съдът не
констатира да са допуснати нарушения на административно-наказателните
процесуални правила.
Съдът счита за неоснователни изложените в жалбата доводи, че АУАН
4
е съставен от некомпетентно лице по смисъл на чл. 37 от ЗАНН. Към
материалите по АНП (приети и приложени като доказателство по делото), се
установява, че актосъставителя инсп. Тодор Кърстев Ников на основание чл.
37, ал. 1, б. "б" от ЗАНН е определен и упълномощен от Председателя на КЗП
със Заповед № 353 ЛС/22.04.2015 год. (л. 28 от делото) да съставя актове за
установяване на нарушения по законовите и подзаконовите нормативни
актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП при
констатирани нарушения на територията на област Велико Търново
Настоящия съдебен състав намира за неоснователни и изложените в
жалбата доводи, че в АУАН и НП некоректно били посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, като имало противоречия между
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Нарушението на нормата на
чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е формално, защото при наличие на определената
предпоставка - липса на регистър за предявени рекламации, то вече е
осъществено. Целта на закона е да се защитят потребителите, които
купувайки стока, неотговаряща на стандарта, да направят своята рекламация.
Това може да бъде осъществено, само ако имат постоянен и непосредствен
достъп до регистъра за предявени рекламации. Законът изисква с чл. 127, ал.
2 ЗЗП регистърът да бъде в стопанисвания обект и да изпълни целта, за която
е предназначен.
Липсва спор по делото, че по време на проверката на процесния обект -
Оптика в гр. В. Търново, ******, не бил предоставен на проверяващите лица
регистър на предявените рекламации, който следвало да се поддържа от
търговеца, съобразно цитираната норма на закона. Това обстоятелство се
установява както от приети по делото писмени доказателства - констативен
протокол от 16.12.2019 год., така и от показанията на свидетелите - очевидци
Т.Н. и З.В.. Очевидно, изискуемият регистър бил представен едва на
02.01.2020 год., видно и от констатациите на проверяващите, които били
отразени в протокол за проверка на документи към съставения по-рано
констативен протокол. От заверените преписи на страници от регистъра се
установява за пореден път, че бил представен на контролните органи на
02.01.2020 год., но не и в деня на проверката на обекта - на 16.12.2020 година.
Всъщност, за това обстоятелство липсва и спор. Според тезата на
жалбоподателя, обстоятелството, че в АУН и НП било описано, че този
5
регистър не бил представен при проверката в обекта не обосновавало
вмененото му нарушение, тъй като търговеца бил длъжен да поддържа такъв,
а контролните и наказващия орган не били описали, че търговеца не
поддържа, а че не представя регистър. Липсват обаче каквито и да било
доказателства относно факта, че изискуемият регистър бил заведен и
поддържан от дружеството, защото и от показанията на свидетелите подобни
обстоятелства не се установяват. В показанията си пред съда св. Ников
заявява, че при съставяне на АУАН управителя на дружеството сам е заявил,
че не е знаел, че е необходимо да има такъв регистър. При това положение,
представения на 10.01.2020 год. регистър по никакъв начин не опровергава
констатираното по-рано отсъствие на този изискуем документ, който не бил
представен при извършената на 16.12.2019 г. проверка, поради което фактът,
че бил представен близо месец по-късно може да се третира само като
смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и като такова водещо до
отпадане на отговорността за това нарушение. При така установените факти,
следва изводът, че представения регистър (с липсваща отразена в него
предявена рекламация от потребителката Г.И.), не бил наличен към датата на
извършената в обекта проверка в обекта на търговеца. Същият бил създаден
едва след проверката и поради направените от проверяващите констатации.
Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗП "Търговецът е длъжен да поддържа регистър на
предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. "
Вярно е, че съгласно указаното в нормата на чл. 127, ал. 4 от ЗЗП такъв
регистър би могло да се поддържа и на адреса на управление на фирмата, но
доказателства, че бил наличен към датата 16.12.2019 год. не са налице,
независимо от мястото му на съхранение, поради което и този аргумент на
жалбоподателя е неоснователен.
В този смисъл съдът намира за неоснователни изложените в жалбата
твърдения, че не е осъществен състава на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП и
констатациите в АУАН и НП не отговаряли на действителността и недоказани
са твърденията, че такъв регистър е бил поддържан от дружеството към
датата на проверката на 16.12.2019 година.
Съдът счита за неоснователни и доводите, че при съставяне на АУАН е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като акта бил съставен в
присъствието само на един свидетел. Никъде в закона не се изисква
6
свидетелите да са повече от един. Вярно е, че разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от
ЗАНН сочи, че акта се съставя в присъствието на свидетелите, които са
присъствали при извършване или при установяване на нарушението, но
закона не сочи колко следва да са тези свидетели и няма изискване
свидетелите да са повече от един или поне двама. Поради това съдът намира,
че няма допуснато съществено процесуално нарушение в тази насока.
Съдът намира за неоснователни и изложените в жалбата и поддържани
от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за маловажност на
конкретния случай. Като довод в тази насока се сочи доброто процесуално
поведение на управителя на дружеството. В тази връзка следва да се посочи,
че при налагането на имуществена санкция субективните признаци не могат
да се релевират. Освен това разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗП трябва да се
тълкува в полза на потребителя, тъй като целта на ЗЗП е да протежира
правната сфера на потребителя при участието на последния в търговския
оборот. За потребителя трябва да са осигурени условия да предяви бързо и
безпрепятствено рекламацията си пред лицето, с което пряко контактува при
сключването на съответната сделка. Въпрос на вътрешна организация от
страна на търговеца е дали това лице ще бъде упълномощено да впише
рекламацията в регистъра или ще бъде инструктирано незабавно да уведоми
търговеца, така че последният да може веднага да приеме лично
рекламацията. Ако такава вътрешна организация липсва, не потребителят
трябва да понесе произтичащите от това негативни правни последици, а
търговецът.
Конкретното нарушение не е маловажен случай. НП е издадено и на
основание чл. 27, чл. 28 и чл. 53 от ЗАНН, видно от втората му страница,
което значи, че наказващият орган е направил преценка и за обществената
опасност на деянието. Като е издал НП, наказващия орган е преценил, че
нарушението не е маловажен случай. Нарушението на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е
такова на формално извършване. В закона не е предвиден като елемент от
състава на деянието вредоносен резултат, който е основен при преценката за
обществена опасност. От друга страна не са представени доказателства, които
да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение
с обикновените случаи. Наложената имуществена санкция е определена в
7
размер на минимума, предвиден в закона, като е отчетено единственото
смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път.
Предвид горното, съдът намира, че дружеството жалбоподател е
осъществило състава на нарушението на чл. 127, ал. 2 от ЗПП. По делото
безспорно бе установено, че "У." ЕООД не е поддържало регистър на
предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. От
показанията на свидетелите Т.Н. и З.В. (съответно актосъставител и свидетел
при установяване на нарушението), както и от писмените доказателства по
делото, беше установено, че дружеството жалбоподател е осъществило
описаното в акта нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят за
извършеното нарушение.
От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението.
Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено
наказание – имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева. Същата е
наложена на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите и е към
предвидения в закона минимален размер, поради което не можа де бъде
намалена. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е
съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане
целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН, поради което не следва да
бъде изменян.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следна да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2020-0046500 от
8
26.05.2020 год., издадено от Цветан Христов – Директор на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, с което за допуснато от „У.“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя
Е.П.Н., нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за
защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите –
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9