Определение по дело №539/2019 на Административен съд - Велико Търново

П Р О Т О К О Л

 

           град Велико Търново, 25.11.2019 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, шести състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

 

при участието на секретаря С.Ф., сложи за разглеждане административно дело № 539 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Буюклиев.

 

На поименно повикване в 14,58 часа се явиха:  

 

Жалбоподателят – В.Г.М., редовно призован, се явява лично.

 

Ответникът – ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ -  София, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от *** Ц., с пълномощно на лист 111 по делото.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.

 

*** Ц.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, водим от което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производство, образувано по жалба на В.Г.М. *** против уведомително писмо за оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007 -2013 г. на заместника на ИД на ДФ „Земеделие“.

 

Съдът УВЕДОМЯВА страните, че му е служебно известно, че предмет на приключило пред Административен съд – Велико Търново адм. дело № 41 по описа за 2018г. е уведомително писмо № 01-6500/7734/11.12.2017г., по което е постановен съдебен акт, който в момента е предмет на касационно обжалване.

Съдът КОНСТАТИРА, че този акт е с абсолютно идентичен предмет като понастоящем оспорения.

 

Съдът ДОКЛАДВА, че със свое писмо изх. № 01-040-1100/53/03.10.2019 г. от Областна дирекция – Велико Търново към Държавен фонд „Земеделие“ е постъпила административната преписка, съдържаща 86 листа, подробно описани в писмото.

 

Съдът ДОКЛАДВА становище от ответника, получено с вх. № 4386/16.10.2019г., видно от което е, че се твърди, че настоящото писмо е идентично с цитираното по-горе и служебно известно на съда и от което писмо се установява, че всъщност с настоящото писмо не се налагат нови санкции на жалбоподателя.

 

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Поддържам жалбата. Да се приемат доказателствата в административната преписка.

Представям и моля да приемете сертификационно писмо на оператора „Лакон” от 05.11.2016г., което според мен е релевантно за делото.

 

*** Ц.. Да се приеме преписката, както и изпратеното писмо. Считам, че трябва да бъде оставена без разглеждане жалбата и делото прекратено на основание чл. 159, т. 7 АПК, тъй като административно дело № 41/2018г. по описа на Административен съд – Велико Търново е идентично с настоящото. Само искам да уточня причината за жалбоподателя и за съда – издадени са две идентични писма. Първоначално обжалваното писмо с изх. № 01-6500/7734/11.12.2017г. е издадено самостоятелно и извънредно преди да бъдат готови и отпечатани всички писма на бенефициентите в страната за кампания 2016г. по процесната мярка, тъй като жалбоподателят беше депозирал жалба срещу мълчалив отказ на фонда да се произнесе по заявлението му за подпомагане за кампания 2016г. Писмата за оторизация се генерират от външна фирма „Техлнологика” ЕАД, с която Фондът има сключен договор и едва след като приключат всички калкулации и административни проверки по всички заявления за подпомагане в страната, се издават писмата за кампания 2016г. Т.е. извънредно през м.12.2017г. за г-н М. ръчно беше издадено писмото, предмет на оспорване по адм. дело № 41/2018г. и сега когато външната фирма отпечата писмата на всички бенефициенти и бяха изпратени по адресите, на г-н М. отново е изпратено същото писмо. Това е причината да има две идентични писма.

Представям и моля да приемете като доказателство Заповед № РД 09-243/17.03.2017г. на МЗХ, с която е утвърдена методика за намаляване отказване на плащания по Мярка 214. Също така представям и моля да бъде прието като доказателство писмо с изх. № 02-040-6500/2795#6/02.01.2019г. на ДФ „Земеделие”, с което са представени данни за това каква информация е подало контролиращото лице „Лаком” в СВДВИ на основание чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11 /2009г. Тези доказателства ги има приложени по адм. дело № 41/2018г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Прилагам ги във връзка с Вашето указание.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Не съм съгласен, че административният акт е издаден при извънредни обстоятелства. Това извънредно издаване всъщност е постановяване на акта значително след постановения от Регламент № 1305 и № 1306 срок. Т.е. така или иначе не са спазили срока за издаване на акта, от което не може да се прави извод, че извънредно се издава това писмо. Продължавам да мисля, че двете писма не са идентични, защото тяхното съдържание не е идентично.

Държа да отбележа, че в текста на писмото, на който до сега не е обръщано внимание, е употребен следният термин: „Животински продукти - восък от биопчеларство”.

Да не се приемат представените доказателства по причина, че т. нар. „данни”, въведени от контролиращото лице по СВДВИ, са само и единствено данни, генерирани въз основа на извършена проверка на оператора. Към датата на въвеждането на тези данни, контролиращото лице не е извършвало проверка. Ето защо считам, че неговото изявление не представлява данни, а представлява недоказано твърдение и към настоящия момент. Едва когато извършва проверката, той издава и съответния сертификат - писмено доказателство.

 

Съдът по доказателствата намира, че следва да приеме изпратената административна преписка с писмо изх. № 01-040-1100/53/03.10.2019 г. от Областна дирекция – Велико Търново към Държавен фонд „Земеделие“, съдържаща 86 листа, подробно описани в писмото, както и представеното от жалбоподателя сертификационно писмо на оператора „Лакон”.

Следва да бъдат приети и представените от ответната страна доказателства, допълващи преписката по повод указанията на съда, а именно: писмо изх. № 02-040-6500/2795#6/02.01.2019г. на ДФ „Земеделие”; писмо изх. № 05-1/3089/27.12.2018г. на ДФ „Земеделие”; Заповед № 03-РД/2490/24.08.2016г. на ИД на ДФ „Земеделие”; извлечение от данните от СВДВИ за бенефициент В.Г.М., УРН 447735, кампания 2016г.; Заповед № РД 09-243/17.03.2017г. на министъра на земеделието и храните; писмо № 93-7906/07.11.2018г. на МЗХГ; писмо от „Лакон” ООД до МЗХ с рег.индекс 70-5703/17.11.2016г. и Приложение № 3 на въведени данни в „Система за въвеждане на данни от външни институции” за кампания 2016 относно състоянието на пчелини под контрол на ДФ „Земеделие”.

Водим от горното и по доказателствата, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изпратената административна преписка с писмо изх. № 01-040-1100/53/03.10.2019 г. от Областна дирекция – Велико Търново към Държавен фонд „Земеделие“, съдържаща 86 листа, подробно описани в писмото.

ПРИЕМА като доказателство писмо, получено с вх. № 4386/16.10.2019г. от ДФ „Земеделие”.

ПРИЕМА днес представеното от жалбоподателя сертификационно писмо от 05.11.2016г., издадено от „Лакон – Частен институт за осигуряване на качеството и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти” ООД.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото днес представените от процесуалния представител на ответника писмо изх. № 02-040-6500/2795#6/02.01.2019г. на ДФ „Земеделие”; писмо изх. № 05-1/3089/27.12.2018г. на ДФ „Земеделие”; Заповед № 03-РД/2490/24.08.2016г. на ИД на ДФ „Земеделие”; извлечение от данните от СВДВИ за бенефициент В.Г.М., УРН 447735, кампания 2016г.; Заповед № РД 09-243/17.03.2017г. на министъра на земеделието и храните; писмо № 93-7906/07.11.2018г. на МЗХГ; писмо от „Лакон” ООД до МЗХ с рег.индекс 70-5703/17.11.2016г. и Приложение № 3 на въведени данни в „Система за въвеждане на данни от външни институции” за кампания 2016 относно състоянието на пчелини под контрол на ДФ „Земеделие”.

 

С оглед докладваното по-горе от съда служебно известно обстоятелство и предвид изявлението на ответната страна, а и предвид съдържанието на писмо № 02-040-6500/1757#3/11.10.2019г. на ДФ „Земеделие”, съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено, а жалбата да бъде оставена без разглеждане.

Посочените обстоятелства аргументират извода, че понастоящем оспореното уведомително писмо, въпреки различния изходящ номер и посочената в него дата, изцяло покрива и е идентично със съдържанието на уведомително писмо изх. № 01-6500/7734/11.12.2017г. на същия административен орган, като на практика двете писма представляват един и същи административен акт. Цитираното по-горе писмо е било предмет на адм. дело № 41 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2018г., като съдебният спор по законосъобразността им и по настоящем е висящ, тъй като е образувано пред Върховния административен съд адм. дело № 5359 по описа му за 2019г.

При това положение съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Г.М. ***, против уведомително писмо за оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. на заместника на ИД на ДФ „Земеделие“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 539/2019г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Определението ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок, считано от днес.

 

 

   Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,19 часа.   

 

 

         

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

 

                               СЕКРЕТАР: