№ 6178
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110157314 по описа за 2022 година
Ищецът ЗАД „А..” е предявил срещу ответника ЗК „Л..” АД обективно
съединени установителни искове с правно основание с правно основание
чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 283.46 лв., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от 05.08.2022 г. до пълното
изплащане на сумата и сумата от 86.38 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 04.08.2019 г. до 04.08.2022 г. Претендира направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 02.03.2017 г. в гр.
София пътно-транспортно произшествие (ПТП) по вина на водача на лек
автомобил с марка „Фолксваген Голф” с рег.№..., е изплатил сумата от 889.20
лв., представляваща застрахователно обезщетение за ремонтиране на щетите
по лек автомобил с марка „Порше Макан” с рег. № .., застрахован по
имуществена застраховка – „Каско” при ЗАД „А..”, със застрахователна
полица № **********, валидна към момента на застрахователното събитие, и
е направил разноски по неговото определяне в размер на 15.00 лв.
Поддържа, че ответникът е обезпечил гражданската отговорност (ГО)
на виновния за ПТП-то водач, управлявал лек автомобил с марка
„Фолксваген Голф” с рег.№.... Ищецът твърди, че след извършеното плащане
1
по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и
претендира сумата от 283.46 лв., представляваща дължимо от ответника
застрахователно обезщетение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗК „Л..” АД
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по размер.
Заявява, че е изплатил на ищеца по процесната щета извънсъдебно, преди
образуване на производството по настоящето дело сумата от 620.74 лв.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
Не са спорни между страните по делото обстоятелствата, че водачът,
управлявал МПС с марка „Фолксваген Голф” с рег.№..., е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със
срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното
произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек автомобил с марка
„Порше Макан” с рег. № .., настъпили във връзка с реализирано на 02.03.2017
г. ПТП, ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 620.74 лв., както и
че при настъпилото на 02.03.2017 г. пътно-транспортно произшествие по вина
на водача на лек автомобил с марка „Фолксваген Голф” с рег.№... са
причинени имуществени щети на лек автомобил с марка „Порше Макан” с
рег. № .., застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ЗАД ЗАД
„А..”, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
Спорният по делото въпрос е само за размера на обезщетението за
2
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Порше Макан” с рег. № .. са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП, както и че стойността на щетата съобразно цените на
официалния за марката и модела сервиз е в размер на 1 075.38 лв. По
отношение на спорния между страните въпрос за обема на причинените на
ищеца имуществени вреди за размера на дължимото обезщетение съдът
намира, че съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
В решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. е
прието, че: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност“; решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о.:
„Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на чл. 208, ал.3
КЗ във връзка с чл. 203, ал.2 КЗ във връзка с ал.4 КЗ, изрично урежда, че
когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му
стойност. (в този смисъл и в Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., ТК)
От приложените по делото ксерокопия на документи – платежно
нареждане се установява, че ищецът е изплатил цената на ремонта на лек
автомобил с марка „Порше Макан” с рег. № .. в размер на 889.20 лв., като
3
ответникът дължи действителната стойност на вредата, съгласно издадената и
изплатена фактура.
За пълнота следва да се посочи и, че при съдебно предявена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 208,
ал.3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице ( в този смисъл Решение
№ 52/10 г., гр.д.№ 652/09 г., I ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК). В
случая към момента на ПТП превозното средство е било в гаранция и
ремонтът е следвало да се извърши в оторизиран сервиз, поради което
действителните вреди представляват тези по представената фактура и
обезщетението следва да се определи този размер. (в този смисъл
Определение № 146/08 г., т.д.№ 472/08 г., I ТО на ВКС).
Имайки предвид, че от кредитираното от съда заключение по
приетата САвТЕ се установи, че имуществените вреди причинени на лек
автомобил с марка „Порше Макан” с рег. № .. в следствие на процесното
ПТП съобразно цените на официалния за марката и модела сервиз са в размер
на 1 075.38 лв., и с оглед обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца
извънсъдебно сумата от 620.74 лв., което обстоятелство не е спорно между
страните, а ищецът е изплатил обезщетение в размер на 889.20 лв. и е
направил разходи по неговото определяне в размер на 15.00 лв., то искът е
основателен и доказан до пълния предявен размер от 283.46 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
05.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е
основателен. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84
ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в
забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение
– от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 411 КЗ
4
вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното
обезщетение. Датата на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на
дата на забавата. Предвид липсата на установен срок за изпълнение на
задължението на ответника, за да изпадне същият в забава е било необходимо
да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. В конкретния случай такава покана е била отправена по процесната щета
на 09.11.2017 г., което се установява от представеното по делото писмо от
ищеца (лист 28 по делото). За претендирания периода на забавата от
04.08.2019 г. до 04.08.2022 г. размерът на дължимата мораторна лихва върху
главницата в размер на уважената й част от 283.46 лв., изчислен с помощта на
компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви,
възлиза на 86.38 лв., поради искът следва да се уважи до пълния предявен
размер.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 625.00 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице. Дължимите по
заповедното производство разноски са в размер на 175.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ЗК „Л..”
АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ... дължи на ЗАД
„А..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, .., сумата
от 283.46 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка, образувана при ЗАД „А..” АД по щета №
10317030102025, ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, и сумата от 86.38 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 04.08.2019 г. до 04.08.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.08.2022 г. по ч. гр.д.
№ 41812/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76 с-в.
5
ОСЪЖДА ЗК „Л..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, ..., да заплати на ЗАД „А..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, .., сумата от 625.00 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 175.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6