Решение по дело №5353/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 251
Дата: 14 март 2023 г.
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20221720105353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Перник, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105353 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, подадена от Община П. срещу И. Б. И., с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 394,36 лева, представляваща
главница за неплатена годишна наемна вноска за стопанската 2021 г.- 2022 г. и сумата от
40,54 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2021 г. до
05.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 394,36 лева от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че с договор за наем № ********** от 23.06.2017 г. Община П.
е предоставила след провеждане на тръжна процедура по реда на ЗОбС и ЗСПЗЗ под наем на
И. Б. И. земеделски земи с площ 34,472 дка, находящи се в землището в с. Б. Д. Община П..
Твърди се, че съгласно чл. 4.3 от договора същият е сключен за срок от 5 стопански години
до 30.09.2022 г., влязъл е в сила от 01.10.2017 г. Сочи, че съгласно чл. 4.2 от договора
годишната наемна вноска се заплаща не по-късно от 30 септември за следващата стопанска
година, като за стопанската 2021 г.- 2022 г. срокът е бил до 30.09.2021 г., но ответникът още
не ги е заплатил въпреки изпратените напомнителни писма с изх. № 577 от 31.08.2022 г. и
писмо с изх. № 421 от 24.08.2021 г. Поради изложените съображения се моли исковете да
бъдат уважени. Претендира се и заплащане на разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК и към настоящия момент ответникът И. Б. И. не е подал отговор на
исковата молба и не е взел становище по нея.
С определението си по чл. 140 ГПК съдът е приел, че правна квалификация на исковете е
следната- предявените искове са с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Съдът със същото определение е разпределил доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, както следва: В тежест на ищеца е да докаже, че за
1
процесните периоди страните по делото са сключили договори за наем, касаещи
гореописаните земеделски земи с площ 34,472 дка, находящи се в землището в с. Б. Д.
Община П.. В тежест на ищеца е да установи, че е изправна страна по договора, че е
предоставил имотите за ползване, размера на дължимата наемна цена за описания период,
както и че ответната страна е изпаднала в забава. Ответникът следва да докаже, че е
извършил плащане на претендираните с исковата молба суми.
В открито съдебно заседание, на което делото е разгледано, ищецът, чрез процесуалния си
представител, в депозираната от него молба поддържа, че претендираната главница и лихва
са били погасени от ответницата с плащане извършено на 11.11.2022 г. в размер на 394,36
лв., съставляващо дължимата наемна цена и сумата от 44, 67 лв., съставляваща дължимата
лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2021 г. до 05.10.2022 г. и от 06.10.2022
г./датата на подаване на исковата молба/ до 11.11.2022 г. /датата на плащане/, като е
останало за погасяване единствено вземането за сторените в исковото производство
разноски. Ищецът представя списък с разноски по чл. 80 ГПК, който включва сумата от 100
лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 50 лв., държавна такса. Фактът на
извършеното плащане на пълния размер на дължимата главница и лихва се установява от
представените от ищеца писмени доказателства- фактура и приходна квитанция с дата-
11.11.2022 г. и се признава от ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване че за
процесните периоди страните по делото са сключили договори за наем, касаещ
гореописаните земеделски земи с площ 34,472 дка, находящи се в землището в с. Б. Д.
Община П.. В тежест на ищеца е да установи, че е изправна страна по договора, че е
предоставил имотите за ползване, размера на дължимата наемна цена за описания период,
както и че ответната страна е изпаднала в забава. Ответникът следва да докаже, че е
извършил плащане на претендираните с исковата молба суми.
Страните не спорят относно обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право по главния иск, а именно наличието на валидно наемно правоотношение
между тях с предмет процесните земеделски земи, размера на дължимата наемна цена и
предаването на земеделските земи за ползване от ответницата от страна на ищеца. С оглед
извършеното от процесуалния представител на ищеца изявление в открито съдебно
заседание, на което е разгледано делото, и представените от нея писмени доказателства
съдът приема, че ответницата е погасила изцяло дължимата от нея главница и лихва за
забава на 11.11.2022 г., респ. след предявяването на иска -06.10.2022 г. Факта на
погасяването на главния дълг и на акцесорното задължение за мораторна лихва и законна
лихва след предявяване на исковата молба до плащането се установява и от представените
2
от ищеца писмени доказателства-фактура и приходна квитанция.
Извършеното плащане по главния и акцесорен иск на 11.11.2022 г е след
предявяването на иска -06.10.2022 г. и се взима предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3
ГПК. Същото представлява факт настъпил след предявяване на иска, който е от значение за
спорното право.
От изложеното по - горе съдът намира, че следва да отхвърли исковата молба за присъждане
на сумата от 394,36 лева, представляваща главница за неплатена годишна наемна вноска за
стопанската 2021 г.- 2022 г. и за сумата от 40,54 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.10.2021 г. до 05.10.2022 г., както и за законната лихва върху
главницата от 394,36 лева от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът претендира сторените разноски в исковото производство, за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в исковото
производство в общ размер на 150 лв., като в този размер се включват разноските за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. определен минимален размер по чл. 25
от Наредбата за заплащане на правната помощ и сумата от 50 лв., съставляваща заплатена
държавна такса. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
ответницата е дала повод за завеждане на настоящия процес с поведението си, тъй като е
извършила плащане на задълженията си след получаването на исковата молба.
Така мотивиран, съдът


РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А искове с правно основание чл. 232, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против И. Б. И., ЕГН: ********** от с. Б. Д. ул. „Г.С.Р.“ №
20, Община П., за заплащане на сумата от 394,36 лева, представляваща главница за
неплатена годишна наемна вноска за стопанската 2021 г.- 2022 г. и сумата от 40,54 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2021 г. до 05.10.2022
г., както и законната лихва върху главницата от 394,36 лева от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата като ПОГАСЕНИ поради
извършеното в хода на исковото производство ПЛАЩАНЕ от страна на ответника.

ОСЪЖДА И. Б. И., ЕГН: ********** от с. Б. Д. ул. „Г.С.Р.“ № 20, Община П. да заплати на
Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „Св. Иван
Рилски“ № 1А сумата от 50 лв., съставляваща заплатена държавна такса и сумата от 100 лв.,
3
съставляваща юрисконсултско възнгараждение представляващи сторени от ищеца разноски
в настоящия процес.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-П. в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4