Р Е Ш
E Н И Е
№ 20
гр. Перник, 20.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено
на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при съдебния
секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Силвия
Димитрова административно дело № 263 по описа за 2019 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 – чл.161 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя М.Е.В., срещу
Ревизионен акт № Р-22001418001148-091-001/28.11.2018 г., издаден от К.Г.М.–
орган, възложил ревизията, и В.Б.Л.– ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 285/15.02.2019 г. на Н.К. – **** на дирекция ****при ЦУ на НАП – гр.
София, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по
доставки от „****“ ЕООД с ЕИК ****и ****ЕООД с ЕИК ****, установените данъчни
задължения във връзка с тях и начислените лихви за просрочие.
В жалбата се навеждат доводи, че ревизионният акт е незаконосъобразен
като издаден при съществено нарушение на процесуалните разпоредби на ДОПК и в
противоречие с материалноправните норми на ЗДДС. Изразява се несъгласие с
извода на данъчния орган, че не са налице реални доставки, като счита, че той
не кореспондира със събраните по делото доказателства. Твърди, че последните са
разгледани изолирано, а не в съвкупност, което е довело до неправилна преценка,
а оттам и до неправилност на постановения акт.
В съдебните заседания жалбоподателят се представлява от адв. П.Ч. ***,
който поддържа жалбата, доразвива доводите в нея и моли съда да отмени оспорвания
ревизионен акт като незаконосъобразен. Моли за присъждане на направените по
делото разноски в размер на 2728,00 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и осем
лева/, от които: 50 лв. /петдесет лева/ – внесена държавна такса, 528,00 лв.
/петстотин двадесет и осем лева/ – възнаграждение за вещото лице, изготвило
съдебносчетоводната експертиза, 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ –
възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, и
1800,00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ платено адвокатско възнаграждение, и за
тях са представени надлежни доказателства. Представя списък по чл.80 от ГПК
/л.175/.
Ответникът – ****ът на дирекция „ОДОП“ – София, чрез процесуалният си
представител гл. ю. к. А. К.*** оспорва жалбата, позовавайки се на фактическите
и правни изводи, посочени в решението на дирекция „ОДОП“. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство,
не е встъпила като страна по делото.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства, провери
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт и прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване
ревизионен акт, обжалван и потвърден по административен ред, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по долуизложените съображения:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001418001148-020-001/26.02.2018 г. /л.20/,
издадена от К.Г.М.– началник сектор ****в дирекция **** при ТД на НАП София,
упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на ****а на ТД на НАП София
/л.14-15/. Със заповедта е възложено извършването на ревизия за установяване на
отговорност на „***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. ****, представлявано от управителя М.Е.В., за определяне
задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за периода от
01.03.2016 г. до 31.01.2018 г. Ревизията е следвало да завърши в тримесечен
срок от връчването на ЗВР. Със ЗИЗВР № Р-22001418001148-020-002/04.06.2018 г.,
издадена от К.Г.М.срокът на ревизията е удължен до 06.08.2018 г.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ №
Р-22001418001148-092-001/11.10.2018 г. /л.23 и сл./, връчен по електронен път
на ревизираното лице на 11.10.2018 г. Срещу него не е постъпило възражение в
срока по чл.117, ал.5 от ДОПК.
В доклада са възприети следните факти и обстоятелства: „***“ ЕООД –
гр.Перник, е вписано в Агенция по вписванията на 13.01.2016 г. Едноличен
собственик на капитала е М.Е.В., който е и негов управител. Извършваната
дейност през ревизирания период е строително-ремонтни дейности с Код по КИД
4339 „Други довършителни дейности“.
В горния период дружеството е извършило строително-монтажни работи
/СМР/ по шест договора, от които относими към процесното оспорване са:
- Договор от 01.02.2017 г., сключен между ****ЕАД /възложител/ и „***“
ЕООД – гр. Перник /изпълнител/, за извършване на СМР – изпълнение на разтерен
таван за обект: Зала ****– обектът е приключен през 2017 г.;
- Договор от 07.12.2016 г., сключен между ****ЕООД /възложител/ и „***“
ЕООД – гр. Перник /изпълнител/, за извършени СМР – доставка и монтаж на пожароустойчив
окачен таван за обект: Зала ****– обектът е приключен през 2017 г.
За изясняване на фактите по случая, проверяващият екип е отправил
искания за представяне на документи и писмени обяснения от РЛ, извършил е
насрещни проверки спрямо доставчиците, в резултат на които органите по
приходите са достигнали до извод за липса на обстоятелства, релевантни за
признаване правото на данъчен кредит, поради което на „***“ ЕООД – гр. Перник е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит по доставки от седем
доставчика, сред които: „****“ ЕООД и ****ЕООД. Предмет на настоящото
производство е именно отказът да се приспадне данъчен кредит по доставките на
посочените две дружества.
Конкретно по доставчици и периоди непризнатото право на приспадане на
данъчен кредит е както следва:
І. По отношение на „****“ ЕООД:
- в размер на 11718,33 лв. за данъчен период: 01.04.2017 г. – 30.04.2017
г., по два броя фактури: Фактура № 62/13.04.2017 г. и № 63/13.04.2017 г.
Предмет на доставките е „услуга“.
По отношение на този доставчик, в хода на ревизионното производство е
установено, че дружеството „****“ ЕООД е регистрирано по ДОПК на 31.03.2016 г.
То е регистрирано лице по реда на ЗДДС, считано от 15.04.2016 г. и е дерегистрирано,
считано от 29.09.2017 г.
Във връзка с извършване на насрещна проверка е изготвено ИПДПОЗЛ №
П-22221518070709-040-001/20.04.2018 г. Същото е връчено по електронен път на
21.05.2018 г. чрез ИС ****, но в законоустановения срок не са представени
никакви първични и вторични счетоводни и платежни документи, доказателства за
материална, техническа и кадрова обезпеченост и други документи, доказващи
реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл.9 ЗДДС по гореописаните
фактури, издадени от дружеството. Не са събрани и други доказателства за
наличие на кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставките във
връзка с издадените от дружеството фактури.
Горните обстоятелства са отразени в ПИНП №
П-22221518070709-041-001/06.06.2016 г.
От ревизираното лице са изискани документи във връзка с получени
доставки от „****“ ЕООД по гореописаните фактури. Дружеството-жалбоподател е
представило:
- Договор от 11.01.2017 г., сключен между „***“ ЕООД – гр. Перник
/възложител/ и „****“ ЕООД /изпълнител/ за обект: гр. София, ул. ****, спортна
зала ****, с предмет на договора: монтаж на окачен таван тип АМФ и полагане на
вата върху него;
- Фактура № 62/13.04.2017 г. с данъчна основа 43591,67 лв. и ДДС 8718,33
лв.; предмет на доставката: СМР;
- Акт № 1 за извършени и приети СМР на стойност 52310,00 лв. за обект в
гр. София, ул. ****, спортна зала ****;
- Фактура №
63/13.04.2017 г. с данъчна основа 15000,00 лв. и ДДС 3000,00 лв.; предмет на
доставката: СМР;
- Акт № 2 за извършени и приети СМР на стойност 18000,00 лв. за обект в
гр. София, ул. ****, спортна зала ****;
- банкови извлечения за извършени плащания по фактурите.
В предоставените актове /обр.19/ не е вписана датата, на която са
извършени и приети строителните дейности.
Плащането по фактурите, видно от банковите извлечения, било извършено
по банков път на 13.04.2017 г., а самите фактури били отразени в счетоводните
регистри на „***“ ЕООД. Доставките били осчетоводени по дебита на сметка 602 и
4531 срещу кредит на сметка 401. Дружеството представило хронологичен регистър
на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и 92 броя продажни фактури, издадени
към различни клиенти, сред които ****ЕООД и ****ЕАД, както и счетоводни
регистри за осчетоводяване на фактурите за последващи доставки и плащането по
тях. Не представило справка за съответствие на получените строителни услуги от
„****“ ЕООД и съответстващите им продажби от страна на „***“ ЕООД, поради което
проверяващият екип счел, че услугите, получени от „****" ЕООД не могат да
бъдат обвързани с някоя от последващите доставки и издадените продажни фактури
от ревизираното лице. Не били представени и писмени обяснения за изясняване на
факти и обстоятелства, свързани с доставчика „****” ЕООД.
След извършената насрещна проверка и проверките в програмните продукти
на НАП, Службата по вписвания и КАТ, ревизиращите органи счели, че провереното
дружество не притежава кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на
доставките и не посочва данни за произхода на стоките, както и че нито
доставчикът, нито получателят представят документи за идентифициране вида на
материалите и извършените услуги, фактическото им предаване и приемане, както и
използването им за последващи облагаеми доставки.
ІІ. По отношение на ****ЕООД:
- в размер на 3467,50 лв. за данъчен период: 01.06.2017 г. – 30.06.2017
г., по два броя фактури: Фактура № 61/21.06.2017 г. и № 73/30.06.2017 г.
Предмет на доставките са извършени СМР по договор.
Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която е констатирано,
че дружеството е регистрирано по ДОПК на 07.09.2016 г. По ЗДДС е регистрирано,
считано от 30.09.2016 г.
Във връзка с извършването на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с
№ П-22221018070675-040-001/20.04.2018 г., което е връчено на 24.04.2018 г. на
декларирания от дружеството електронен адрес. В законоустановения 14-дневен
срок от датата на връчване на Искането за представяне на документи и писмени
обяснения не са представени първични и вторични счетоводни и платежни
документи, договори, протоколи за извършени СМР, доказателства за материална,
техническа и кадрова обезпеченост и други документи, както и изисканите справки
и писмени обяснения.
При извършена проверка в информационната система на НАП е установено,
че посочените фактури са включени в Справката-декларация за ДДС и дневника за
продажби на ****ЕООД за данъчен период м.06.2017 г. Дружеството е с рисков профил
и с установени данъчни и осигурителни задължения. Дължимия ДДС са данъчен
период м.06.2017 г. не е внесен в републиканския бюджет. През проверявания
период дружеството е разполагало с 1 назначено лице на трудов договор на
длъжност ИТ специалист. Във връзка с това, ревизиращият екип е счел, че не са
налице доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС по фактури № 61/21.06.2017 г. и № 73/30.06.2017 г.. издадени от ****ЕООД.
Проверката е приключила с ПИНП № П-22221018070675-141-001/09.06.2018 г.
На 02.08.2018 г., ****ЕООД е изпратило по електронен път следните
документи:
- Договор от 18.12.2017 г., сключен между „***“ ЕООД /възложител/ и ****ЕООД
/изпълнител/;
- Приложение № 1 към договора;
- Акт /образец 19/ - 2 броя;
- фактури, издадени от ****ЕООД, с отбелязан начин на плащане „по банков
път“;
- оборотна ведомост за м.06.2017 г.;
- главна книга за клиент „***“ ЕООД.
Предоставените документи са входирани в деловодството на ТД на НАП под
№ 53-00-1123#5/03.08.2018 г. Анализирайки същите, ревизиращият екип е
установил, че между „***“ ЕООД /възложител/ и ****ЕООД /изпълнител/ е сключен
договор за СМР услуги, свързани с монтаж на окачен таван тип АМФ и полагане на
вата върху него, съгласно Приложение № 1 към Договора. В Приложение № 1 са
описани наименованията на извършените СМР и цената на кв.м. В предоставените
два броя актове за извършени СМР е описано количеството и стойността на
извършените услуги, както и обекта на който са извършвани те, а именно: в гр.
София. ул. ****, спортна зала ****. В протоколите не е описана датата на която
са извършени и приети СМР. Акт № 1 е за извършени СМР на стойност 11025 лв.,
което съответства на стойността по фактура № 61/21.06.2017 г. с данъчна основа
9187,50 лв. и ДДС 1837,50 лв., а Акт № 2 е на стойност 9780,00 лв., което
съответства на стойността по фактура № 73/30.05.2017 г. с данъчна основа
8150,00 лв. и ДДС 1630,00 лв. Фактурите са отразени в счетоводните регистри на
дружеството по кредита на сметки 703 и 4532 срещу дебит на сметка 411. Според
представената оборотна ведомост ****ЕООД не разполага със собствени активи. Не
били представени платежни документи и счетоводни регистри, доказващи извършени
плащания от страна на „***“ ЕООД по фактурите, издадени от ****ЕООД, както и
доказателства за предходни доставчици и/или наети работници, които да извършат
услугите, имайки предвид, че ****ЕООД не разполага с такива. Не били представени
доказателства за материална и техническа обезпеченост за извършване на
доставките, както и изисканите писмени обяснения, описани в Раздел VI от
ИПДПОЗЛ с № П-22221018070675-040-001/20.04 2018 г.
Въпреки че съгласно представения от „***“ ЕООД хронологичен регистър
на сметка 602, от който се виждало, че всички фактури, получени от ****ЕООД са
отчетени като текущ разход по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги” и
представените 92 бр. продажни фактури, издадени към клиентите, в т.ч. и ****ЕООД,
и счетоводни регистри за осчетоводяване на фактурите за последващи доставки и
плащането по тях, ревизиращият екип счел, че услугите, получени от ****ЕООД не
могат да бъдат обвързани с някоя от последващите доставки и издадените продажни
фактури от ревизираното лице.
Въз основа на всички горепосочени данни ревизиращият екип счел, че
провереното дружество не притежава кадрова и техническа обезпеченост за
осъществяване на доставките и не посочва данни за произхода на стоките, както и
че нито доставчикът, нито получателят представят документи за идентифициране на
извършените услуги, фактическото им предаване и приемане, както и използването
им за последващи облагаеми доставки.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт /РА/ № Р-22001418001148-091-001/28.11.2018
г. /л.49 и сл./, издаден от К.Г.М., на длъжност началник сектор ****в дирекция
„Контрол” при ТД на НАП София, възложил ревизията и В.Б.Л., на длъжност ****при
ТД на НАП София, ръководител на ревизията.
В РД органите по приходите са обосновали отказаното право на
приспадане на данъчен кредит по отношение на гореописаните фактури и доставчици
въз основа на констатации за липса на доказателства за предаване на резултата
от фактурираните услуги и прехвърляне на собствеността върху стоките, както и
тяхното счетоводно отразяване при доставчиците. Направен е извод, че издадените
от определен доставчик фактури следва да удостоверяват реално осъществени
доставки на описаните в тях стоки и/или услуги. При липсата на такива
доказателства за лицето-получател по тези фактури, няма да възникне право на
приспадане на данъчен кредит, поради липса на доставка по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС. Обобщено е, че са изискани от доставчиците подробни писмени обяснения
относно предмета на доставките по спорните фактури: вида на оказаните услуги,
място на извършване, от кой са извършени, използвани ли са подизпълнители,
транспортни документи /пътни листи/, разполага ли дружеството с кадрова
обезпеченост и др., каквито доказателства не са представени както в хода на
ревизията, така и впоследствие. Установено е, че приложените доказателства
изхождат предимно от ревизираното лице /изключение правят доказателствата,
изпратени по електронен път от ****ЕООД на 02.08.2018 г., подробно описани
по-горе/, като от същите не може да се направи обоснован извод, че има реална
размяна на престации по спорните фактури, респективно, че същите документират
реално извършване на услуги, съответно прехвърляне на собственост върху стоки.
Обосновано е, че липсват и не са приложени доказателства за фактически
извършена от тези доставчици дейност, от кого и как е извършено, какви разходи
са направени за това.
Въз основа на тези фактически установявания ревизиращият екип е
подкрепил направените в РД изводи за липса на облагаеми доставки поради
недоказване на основни обстоятелства, установени в разпоредбите на ЗДДС и
даващи право на данъчен кредит - не е установена ресурсна обезпеченост за
извършване на проверяваните доставки, не са посочени данни за произхода на
стоките, нито документи за извършените услуги, фактическото им предаване и
приемане, както и използването им за последващи облагаеми доставки. Приели са
за правилни изводите, че не е налице правото на приспадане на данъчен кредит,
упражнено от „***“ ЕООД по подробно описаните в РД фактури.
С Жалба вх. № 53-06-9023/12.12.2018 г. /л.55 и сл./ РА е оспорен по
административен ред относно установените задължения за периодите м.03.2016 г.,
м.04.2016 г., м.05.2016 г., м.06.2016 г., м.09.2016 г., м.10.2016 г., м.11.2016
г., м.12.2016 г., м.02.2017 г., м.04.2017 г., м.05.2017 г., м.06.2017 г.,
м.08.2017 г., м.09.2017 г., м.10.2017 г., м.12.2017 г. и м.01.2018 г.,
произтичащи от непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 49430,23 лв.
по фактури от седем доставчици, сред които „****“ ЕООД и ****ЕООД.
С Решение № 285/15.02.2019 г. на ****а на Дирекция „ОДОП”, издаденият
РА е потвърден в оспорената част.
С жалба вх. № 53-04-278/01.03.2019 г. /л.2/ при дирекция ОДОП – НАП –
София /вх. № 1211/12.04.2019 г. при Административен съд – Перник/ ревизионният
акт е оспорен и по съдебен ред в частта относно отказаното право на приспадане
на данъчен кредит по доставки от „****“ ЕООД и ****ЕООД, ведно с начислените
лихви за забава.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, а съдът
възприема като безпристрастно и компетентно изготвена. От нея се установява,
че:
Получените доставки от „****“ ЕООД през м.април 2017 г. и ****ЕООД
през м.юни 2017 г. са намерили правилен счетоводен израз в счетоводните
регистри на дружеството, за което вещото лице е изложило подробни съображения и
констатации в обстоятелствената част на експерното заключение.
Доставчикът „****“ е документирал извършени СМР въз основа на Договор
от 11.01.2017 г., сключен между него и жалбоподателя „***“ ЕООД. Същият е издал
два броя фактури за извършени доставки; като наименование на услугата е
записано „СМР“; към тях са приложени актове образец 19, съответно: Акт № 1 към
първата фактура и Акт № 2 към втората фактура, и в тях е описан предмета на
извършените услуги по видове работи, ед.мярка, количества, ед.цена, стойност на
извършената работа и ДДС, които са оформени с подписи за изпълнител и
възложител.
Доставчикът ****ЕООД е документирал извършени СМР въз основа на
Договор от 18.12.2016 г., сключен с „***“ ЕООД /възложител/, като възложената
работа, която изпълнителят ****ЕООД е приел да извърши е: монтаж на окачен
таван тип АМФ и полагане на вата върху него. Същият е издал два броя фактури,
към които са приложени актове образец 19, съответно: Акт № 1 към първата фактура
и Акт № 2 към втората фактура. В тях също са описани предмета на извършените
услуги по видове работи, ед.мярка, количества, ед.цена, стойност на извършената
работа и ДДС, които са оформени с подписи за изпълнител и възложител.
Фактурите на доставчиците са отразени в счетоводните регистри на
жалбоподателя, съответно през м. април и м. юни на 2017 г. Те са осчетоводени
по дебита на счетоводна сметка № 602 „Разходи за външни услуги“ /като текущи
разходи за дейността/ и сч.сметка 4531 „ДДС по покупките“ срещу кредитирането
на сч.сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида – съответно: „****“ за
м.април 2017 г., и ****ЕООД за м.юни 2017 г.
Фактурите на доставчика „****“ ЕООД са посочени в дневника за
покупките на „***“ ЕООД за м.април 2017 г., а оттук и в Справка-декларация за
ДДС за същия данъчен период. Те са разплатени с банкови бордера от 13.04.2017
г. от банковата сметка на „***“ ЕООД в **** ЕАД на доставчика „****“ ЕООД, т.е.
извършени са разплащания по фактурите, а оттам и на цената на доставките, които
са осчетоводени по дебита на сч.сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „****“
ЕООД и кредита на сметка № 503 „Разплащателна сметка в лева/.
Фактурите на доставчика ****ЕООД са посочени в дневника за покупките
на „***“ ЕООД за м.юни 2017 г., а оттук и в Справка-декларация за ДДС за същия
данъчен период. Те са разплатени с банкови бордера от 22.06.2017 г. и
30.06.2017 г. от банковата сметка на „***“ ЕООД в **** ЕАД, т.е. извършени са
разплащания по фактурите, а оттам и на цената на доставките, които са
осчетоводени по дебита на сч.сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида ****ЕООД
и кредита на сметка № 503 „Разплащателна сметка в лева/.
При извършена съпоставка на актуваното и фактурирано СМР от „****“
ЕООД на „***“ ЕООД с актуваното и фактурирано СМР от „***“ ЕООД на ****ЕООД –
гр. София /главен изпълнител на обекта/ и ****ЕАД /собственик на строителния
обект/ е установено съответствие на фактурираните СМР от „****“ ЕООД и
включването на същите в актовете обр.19, актувани от ревизираното дружество на ****ЕООД
и ****ЕАД.
Респ. при извършена съпоставка на актуваното и фактурирано СМР от ****ЕООД
ЕООД на „***“ ЕООД с актуваното и фактурирано СМР от „***“ ЕООД на ****ЕООД –
гр. София е установено съответствие на фактурираните СМР от „****“ ЕООД и
включването на същите в актовете обр.19, актувани от ревизираното дружество на ****ЕООД,
а оттам и включени - една част - във Фактура № 65/13.04.2017 г., и другата част
- във Фактура № 85/17.11.2017 г.
В счетоводството на „***“ ЕООД издадените фактури на ****“ ЕООД и ****ЕАД
са осчетоводени по кредита на счетоводна сметка 703 „Приходи от СМР“ и е
начислен ДДС по счетоводна сметка 4532 „ДДС на продажбите“ за съответните
данъчни периоди за 2017 г., а фактурите са намерили отражение в дневниците за
продажбите на ревизираното лице и е начислен полагащия се ДДС за съответните
данъчни периоди, съгласно изискванията на данъчното законодателство.
От заключението на изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че строително-монтажните работи, за
които дружеството-жалбоподател е сключило договори със „****“ ЕООД и ****ЕООД и
за които са съставени актове за извършени СМР с посочен вид, количество,
единична цена и обща стойност и са съставени документи за разплащане, са
действително извършени и обектът е ремонтиран. Последният е завършен изцяло и
функционира според предназначението си, а
упоменатите СМР са изпълнени.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта,
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по
чл.156, ал.1 ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на пряк съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Не се установяват пороци, обосноваващи нищожността на РА.
Същият е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в
закона правомощия.
Спазена е предписаната от чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК писмена форма по
образеца по чл.120, ал.3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл.120,
ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и
правна страна установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл.175,
ал.1 от ДОПК и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по
данъчни периоди. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и
така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД №
Р-22001418001148-092-001/11.10.2018 г., съставляващ неразделна негова част
съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК. Възражение срещу РД, в срока по чл.117, ал.5
от ДОПК, не е заявено от ревизираното лице, поради което липсата на негово
обсъждане в РА не е формален порок по чл.120, ал. 2, изр.2 от ДОПК.
Ревизионното производство е проведено без допуснати съществени
процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването
на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001418001148-020-001/26.02.2018
г. на К.Г.М.– началник сектор ****в дирекция **** при ТД на НАП София,
оправомощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на ****а на ТД на НАП София.
Заповедта има задължителното съдържание по чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК –
ревизираното лице е конкретизирано с данните по чл.81, ал.1, т.2–5 от ДОПК;
определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите;
конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ревизирания период; даден е
3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл.114, ал.1 от ДОПК. Не е
изтекъл преклузивният срок чл.109, ал.1, изр.1 от ДОПК.
В рамките на ревизията, на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК от „***“
ЕООД – гр.Перник са изискани доказателства по нейния предмет, включително
относно спорните доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по
чл.45, ал.1 от ДОПК по спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени
по преписката. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП
за същите доставчици. Тази доказателствена съвкупност е формирана със
законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия.
Ревизията е извършена в определения със ЗВР №
Р-22001418001148-020-001/26.02.2018 г. и ЗИЗВР №
Р-22001418001148-020-002/04.06.2018 г. срок, който е изтекъл на 06.08.2018 г. За резултатите й е съставен
РД № Р-22001418001148-092-001/11.10.2018 г., т.е. след 14-дневния срок от
изтичане на срока за извършване на ревизията съгласно чл.117, ал.1 от ДОПК,
което сочи на допуснато нарушение, но същото не е от категорията на
съществените. Съдържанието на ревизионния доклад съответства на законовата
норма на чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК и към него са приложени събраните от
ревизията доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.
Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира
следното:
ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението на
доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на чл.112–120
от ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване,
установени в АПК и ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/. „***“ ЕООД – гр.Перник черпи право
на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по
съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на
основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които
основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са
изпълнени условията за възникването и упражняването му. Неизпълнението на
задължението на ответника по доказателствата не освобождава
дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки
за съществуването на твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се
позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото с
доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си
задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи
основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен
кредит. Единствено жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на
доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че
такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението
му срещу незаконосъобразността на РА в обжалваната част. Същият следва да
проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у
решаващия орган в съществуването на фактите и връзките между тях. В
съответствие с разпределението на доказателствената тежест както
административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението
да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт не е
доказан.
Доказателствената тежест в производството е указана от съда с
определение от 24.04.2019 г., като на страните е предоставена възможност да
предприемат съответните процесуални действия.
В съответствие с нормата на чл.9, ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко
извършване на услуга. Облагаема според чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на
стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на
територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие /чл.25, ал.1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС възниква на
датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е
извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, данъкът за извършената
облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице
да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на
основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква
правото на приспадането му.
Съгласно
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки
предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит,
националният законодател, транспонирайки чл.168, б.“а” от Директива
2006/112/ЕО, в нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е уредил право на
регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за
целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му
доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този
закон.
След като са
налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане
на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 вр. чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на
упражняване при условието по чл.71, т.1 от ЗДДС - данъчно задълженото лице да
притежава фактура, съставена в съответствие с чл.114–115 от ЗДДС с посочен на
отделен ред данък за доставка на стоки или услуги, по които то е получател.
По аргумент
от чл.25, ал.2 от ЗДДС без реално извършена доставка на стока по смисъла на по
чл.6, ал.1 от ЗДДС и реално извършване на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС
данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС не настъпва, респективно – не възниква
изискуемост на данъка в хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, а оттам – по
аргумент от чл.68, ал.2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на
приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, поради което същото
не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС /аналогична на чл.178, б.“а” от Директива 2006/112/ЕО/.
От горния
анализ се установява, че възникването на правото на приспадане на данъчен
кредит по ЗДДС е обусловено от:
- качествата данъчнозадължено лице на
доставчика и на получателя /вж. т.25 от решението на СЕС по дело С-18/13/;
- своенето на данъчен документ от
получателя, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от ЗДДС – чл.71, т.1 от ЗДДС;
- получаването на стоките/услугите по
доставката /“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т.30 от
решението на СЕС по дело С-642/11/;
- отреждането на полученото за
икономическата дейност на ДЗЛ /т 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/.
Отсъствието
на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав
изключва възникването на правото.
В множество
свои решения СЕС /например Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Решение
от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и др./ приема, че за да се признае право на
данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално
осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право. В
решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. изрично е посочено, че
за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице
правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били
реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за
извършването на облагаеми сделки.
От
изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е
необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за
целите на облагаеми сделки. От друга страна в т.37 съдът допълва, че
националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят
право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така,
когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в
такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават
понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в
това качество, и за икономическа дейност (т. 38). Това означава, че ако след
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се
направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя
стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.
Мотивите на
органите по приходите за отказаното право на приспадане на данъчен кредит по
фактурите, издадени от „****“ ЕООД и ****ЕООД не се споделят от настоящия
състав по следните съображения:
Съдът
намира, че от анализа на представените от ревизираното лице и от неговите
доставчици доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ се налага извод,
че процесните фактури отразяват реално осъществени доставки.
І. по
отношение на доставките от „****“ ЕООД:
Същите намират своето правно основание в Договор от 11.01.2017 г.
/папка ІІ, лист 141 и сл./, сключен между „***“ ЕООД /възложител/ и „****“ ЕООД
/изпълнител/, съгласно който последният приема да извърши монтаж на окачен
таван тип АМФ и полагане на вата върху него.
Органите по приходите са отказали приспадане на данъчен кредит по
доставките от „****“ ЕООД, тъй като: представените от „***“ ЕООД протоколи /Акт
образец19/ за извършени СМР услуги са без дата, поради което не става ясно кога
точно са извършени услугите; не са представени изисканите писмени обяснения
относно обстоятелства, свързани с доставчика „****“ ЕООД; последното не притежава кадрова и техническа
обезпеченост за осъществяване на доставките и не посочва данни за произхода на
стоките; нито доставчикът, нито получателят представят документи за
идентифициране на вида и материалите и извършените услуги, фактическото им
предаване и приемане, както и използването им за последващи облагаеми доставки.
Тези изводи на ревизиращия екип се опровергават от събраните в
административното и съдебното производство доказателства: „****“ ЕООД, като
доставчик на „***“ ЕООД, въз основа на сключения договор от 11.01.2017 г.
/л.141 и сл. от папка ІІ/, през месец април е издал два броя данъчни фактури:
- № **********/13.04.2017
г. на обща стойност 52310,00 лв., с данъчна
основа 43591,67 лв. и ДДС 8718,33 лв. /папка ІІ, л.144/;
- № **********/13.04.2017
г. на обща стойност 18000,00 лв., с данъчна
основа 15000,00 лв. и ДДС 3000,00 лв. /папка ІІ, л.145/.
За доставките освен редовно съставените фактури са налични и
двустранно подписани протоколи-акт обр. 19 /папка ІІ, л.143 и л.144/ за
установяване завършването и заплащането на натурални видове строително-монтажни
работи. В тези актове извършените СМР са подробно индивидуализирани по вид,
количество и стойност, посочено е и местонахождението на обекта, на който са
изпълнени. Действително в тях не са посочени датата и годината на издаване, но
те са подписани от страните по договора. С приемането на Наредба № 3/31.07.2003
г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, акт обр. 19,
уреждащ предаването на строежа и строителната документация от строителя на
инвеститора, вече не е нормативно уреден, но неговото прилагане продължава по
преценка на инвеститора и строителя. По същество акт обр. 19 е документ, с
който се обективират извършени СМР на съответен етап на строителство. Тъй като
реквизитите му не са нормативно уредени, те се ограничават до тези, с които
може еднозначно да се опише стопанската операция. На практика същият
представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен
момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР, поради което и тъй като той
изрично е съставен за установяване на завършените видове работи и за заплащане
на същите, няма пречка да бъде прието, че протоколът е пряко доказателство за
реализиране доставката /в този смисъл Решение № 13772 от 16.12.2015 г, по адм.
дело № 13662/2014 на ВАС/. Независимо от частния си характер протоколите следва
да бъдат кредитирани, тъй като са представени своевременно и в търговския
оборот документирането на стопанските операции се извършва чрез съставяне
именно на такива документи. Наред с тези преки доказателства за реалност на доставките
по процесните 2 фактури, издадени от „****“ ЕООД, от заключението на ССчЕ се
установява редовното им осчетоводяване и при двете дружества, разплащането им,
начисляване и внасяне на ДДС по тях, същите са издадени от регистрирани към
релевантните дати субекти, включени са в отчетните регистри по ЗДДС,
резултатите от фактурираните услуги са вложени в облагаемата дейност на
ревизираното дружество. За доставките е доказано и пълно разплащане по банков
път, което също е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните /в
този смисъл Решение № 14149 от 22.12.2015 г. по адм. д. № 13564/2014 г. на ВАС,
Решение № 12456 от 20.11.2015 г. по адм. д. № 11092/2014 г. на ВАС/.
Относно аргументите на ответника за липса на кадрова обезпеченост на доставчика
следва да се посочи, че с Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела
С-80/11 и С-142/11 е дадено задължително тълкуване на чл. 167, чл. 168, буква
„а", чл. 178, б. „а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС,
съобразно което не следва да се вменява в тежест на жалбоподателя да ангажира
доказателства за кадрова, материална и техническа обезпеченост на прекия
доставчик, а така също и за обстоятелството от кои лица реално са изпълнени
услугите. В случая с поведението на доставчика /вкл. евентуалното неспазване на
трудовото законодателство във връзка с констатациите за липса на кадрова
обезпеченост съгласно посоченото в РА/ и непредставянето от негова страна на
доказателства за назначени по трудов договор лица за изпълнение на доставките,
се обосновават допълнителни задължения за жалбоподателя, което не намира опора
в установената по делото фактическа обстановка и в закона. Наред с това в
процесния случай от ССчЕ и представената от „****“ ЕООД Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 22388173134329/29.03.2017
г. се установява наличието на заверени и приети 8 /осем/ броя уведомления за
сключени договори по чл.67, ал.1, т.1 от КТ, считано от 28.03.3017 г. Трудовите
договори са представени на експерта. Същите са оформени като досиета, към които
е прикрепено и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Наетите по трудово
правоотношение лица и заеманите от тях длъжности са посочени в експертизата /л.104/
- технически ръководител, строител алпинист, шпакловчик, зидар и общи
работници. В този смисъл, установените от вещото лице факти относно кадровата
обезпеченост на дружеството не кореспондират с извода на органите по приходите
за липса на такава.
По делото е представен хронологичен регистър на „****“ ЕООД за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., от който се установява, че фактурите за
извършените услуги – Фактура №
**********/13.04.2017 г. и Фактура № **********/13.04.2017 г., са
намерили отражение в дневника за продажбите за м.април 2017 г., а освен това са
отразени в счетоводните регистри на дружеството през м.април 2017 г. по кредита
на счетоводна сметка 703 „Приходи от СМР“, кредита на счетоводна сметка 4532
„ДДС по продажбите“ и дебита на счетоводна сметка 411 „Клиенти“. Т.е.
начисленото ДДС е намерило правилен счетоводен израз в счетоводния регистър на
сч.сметка „ДДС на продажбите“.
Горните факти и обстоятелства са установени от вещото лице по ССчЕ въз
основа на представени документи от „****“ ЕООД /чрез упълномощено лице/, в т.ч.
счетоводни регистри и писмени обяснения, входирани в ТД на НАП – София под №
53-06-2345/20.04.2018 г. и № 53-00-1078/24.04.2018 г. в отговор на ТД на НАП –
ИПДПОЗЛ с изх. № П-22221518059544-040-001/02.04.2018 г. и вх. №
П-22221518057812- ОРП.001/26.03.2018 г., свързани с дейността на „****“ ЕООД и
търговските му взаимоотношения „***“ ЕООД. С оглед на това изводите на
приходните органи за липса на данни за извършените СМР, поради неоткриването на
дружеството на адреса за кореспонденция и
непредставянето на документи са напълно и категорично опровергани,
въпреки че от друга страна рисковият профил на доставчиците на доставчика по
никой начин не би могъл да рефлектира неблагоприятно върху правата на
дружеството-жалбоподател, при недоказаност на данъчна измама, в която същото да
участва /при носена от ответника доказателствена тежест относно този факт/.
Констатациите на органите по приходите, формирани в рамките на ревизионното производство
спрямо доставчика, не биха могли правновалидно да обвържат настоящия
жалбоподател. За да се твърди липса на доставка следва да се докаже, че
доставчиците не са разполагали със съответната стока, съответно не са се
разпоредили с нея и същата не е използвана от ревизираното лице в дейността му.
В процесния случай ССчЕ установи, че „****“ ЕООД е разполагало с кадрови
потенциал за осъществяване на доставките, а самите те са извършени и разплатени
изцяло и в брой, отразени са приходи от последващата реализация на получените
от услуги, във връзка с което жалбоподателят е издал фактури към ****ЕООД.
Чрез ССчЕ и СТЕ се доказа и отреждането на полученото за
икономическата дейност на ДЗЛ – установи се, че дейностите по позиции, подробно описани в
констативно-съобразителната част на ССчЕ са фактурирани от „****“ ЕООД на „***“
ЕООД, че същите са изпълнени /видно от заключението на СТЕ/ и отговарят на
дейностите, които „***“ ЕООД, като изпълнител по договора с ****ЕООД, е
фактурирало на последното. Налице е съответствие на получените СМР от „****“
ЕООД и последващите, извършени СМР от „***“ ЕООД, свързани с актуваните и
фактурирани видове СМР на ****ЕООД и ****ЕООД, като обектът, вследствие на
извършените дейности се използва и функционира по предназначение. Този извод на
вещите лица /по ССчЕ и СТЕ/ не е оспорен от ответната страна в срока по чл.200,
ал.3, изр.3 от ГПК и при липса на доказателства, които да го опровергават,
следва да се приеме за доказано отреждането на полученото за икономическата
дейност на ДЗЛ.
Всичко изложено налага извода за успешно проведено от жалбоподателя
главно доказване на реалността на доставките по процесните 2 бр. фактури. При
установено получаване на услугата, последващата й реализация, начисляване на
данъка, осъществено плащане по доставката, макар и без проследимост на
произхода при доставчика, ВАС в решение по адм. дело № 12275/ 2012 г. е
възприел разбирането за доказана реалност на доставката.
ІІ. по
отношение на доставките от ****ЕООД:
Органите по приходите са отказали приспадане на данъчен кредит по
доставките от ****ЕООД със следните мотиви: липса на кадрова и техническа
обезпеченост за осъществяване на доставките и непосочени данни за произхода на
стоките; непредставяне на документи за вида на материалите и извършените
услуги, фактическото им предаване и приемане, както и използването им за
последващи облагаеми доставки, както от доставчика, така и от получателя.
Тези изводи на ревизиращия екип се опровергават от събраните в
административното и съдебното производство доказателства.
От заключението на ССчЕ се установява редовното осчетоводяване на
процесните 2 бр. фактури и при двете дружества, разплащането им, начисляването
и внасянето на ДДС по тях, издаването им от регистрирани към релевантните дати
субекти, включването им в отчетните регистри по ЗДДС, влагане на резултатите от
фактурираните стоки и услуги в облагаемата дейност на ревизираното дружество. За
доставките е доказано и пълно разплащане, което също е индиция за реални
търговски взаимоотношения между страните (в този смисъл Решение № 14149 от
22.12.2015 г. по адм. д. № 13564/2014 г. на ВАС, Решение № 12456 от 20.11.2015
г. по адм. д. № 11092/2014 г. на ВАС).
По делото е установено, че ****ЕООД с ЕИК **** има адрес за
кореспонденция: гр. София, ж.к. ****, и адрес по чл.8 от ДОПК: гр. София, ж.к. ****,
ул. ****. И двата адреса са невалидни. Дружеството се представлява от
управителя Б.Т., който според представено писмено обяснение от М.Т.,
понастоящем живее в М..
С Договор от 18.12.2017 г., сключен между „***“ ЕООД /възложител/ и ****ЕООД
/изпълнител/ са договорени СМР: монтаж на окачен таван тип АМФ и полагане на
вата върху него, съгласно Приложение № 1 към договора, където са описани
наименованията на извършените СМР и цената на кв.м.
****ЕООД, като доставчик на „***“ ЕООД, през м.юни 2017 г. е издал два
броя данъчни фактури, а именно:
- № **********/21.06.2017
г. на обща стойност 11025,00 лв., с данъчна
основа 9187,50 лв. и ДДС 1837,50 лв.и
- № **********/30.06.2017
г. на обща стойност 9780,00 лв., с данъчна основа
8150,50 лв. и ДДС 1630,50 лв.
И в двете фактури е отбелязано, че разплащането между страните ще се
осъществи по банков път.
За доставките, освен редовно съставените фактури, са налични и
двустранно подписани актове за извършени СМР /2 броя/, в които е описано
количеството и стойността на извъшените услуги за обект: гр. София, ул. ****,
спортна зала ****. В протоколите не са посочени датите, на които са извършени
услугите, но същите са подписани от представителите на страните – възложител и
изпълнител. С оглед на това е приета извършената работа и цената на услугата.
Вещото лице е констатирало, че фактурите, издадени от дружеството,
съответстват на представените такива на „***“ ЕООД, като към тях са приложени
същите придружителни документи: Акт образец 19 и Акт № 1 към първата фактура и
Акт № 2 към втората фактура.
Изготвената и приета по делото ССчЕ, след извършена проверка на
дневника за продажби за м.юни 2017 г. е установила, че и двете фактури са
намерили отражение в него /т.е. в дневника за м.юни 2017 г./. Фактурите са
отразени в счетоводните регистри на дружеството по кредита на сч.сметка 703
„Приходи от продажби на услуги“ и кредита счет.сметка 45321 „Начислен данък на
продажбите“ и в дебита на счетоводна сметка 411 „Клиенти“, които са намерили
отражение в отчетните регистри на дружеството за м.юни 2017 г. Последното е
видно и от приложената в административната преписка главна книга за клиент „***“
ЕООД.
От предоставената оборотна ведомост към 30.06.2017 г. е установено, че
сумата за внасяне на ДДС към 30.06.2017 г. е в размер на 531,25 лв. като
задължение към бюджета.
Отделно от горното, вещото лице е установило, че и двете фактури на
обща стойност 20805,00 лв. са разплатени на ****ЕООД, съгласно подписаните
актове № 1 и № 2 по позиции и цени, приложени към фактурите и Приложение № 1
към сключения договор от дружеството и „***“ ЕООД с банкови бордера от
22.06.2017 г. и 30.06.2017 г. по банковата сметка на ****ЕООД, което е видно и
от представено извлечение от банковата сметка за периода от 01.12.2016 г. до
30.06.2017 г. в Банка ****.
След съпоставка на актуваните и фактурирани СМР от ****ЕООД на „***“
ЕООД с актуваните и фактурирани СМР от „***“ ЕООД на ****ЕООД, ССчЕ установява,
че е налице съответствие между получените СМР услуги от ****ЕООД и последващите
извършени строително-монтажни дейности на „***“ ЕООД, свързани с актуваните и
фактурирани същите видове СМР на „**** 2011“ ЕООД.
В счетоводството на жалбоподателя издадените фактури на „**** 2011“
ЕООД са осчетоводени по кредита на счетоводна сметка 703 „Приходи от СМР“ и е
начислен ДДС, съответно за м.април и м.ноември 2017 г. Фактурите са намерили
отражение в дневниците за продажбите на ревизираното дружество и е начислен
полагащия се ДДС за съответните данъчни периоди съгласно изискванията на
данъчното законодателство.
Относно аргументите на ответника за липса на кадрова обезпеченост на
доставчика настоящият състав отново препраща към цитираното по-горе Решение на
СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, в което е дадено
задължително тълкуване на чл. 167, чл. 168, буква „а", чл. 178, б.
„а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, съобразно което не следва да се
вменява в тежест на жалбоподателя да ангажира доказателства за кадрова,
материална и техническа обезпеченост на прекия доставчик, а така също и за
обстоятелството от кои лица реално са изпълнени услугите. По аргумент за
по-силното основание не следва да се вменява в тежест на жалбоподателя да
извършва предварително проучване на евентуалните бъдещи доставчици на своя
доставчик за наличие на кадрова и материална обезпеченост, каквато тежест
органите по приходите са възложили на жалбоподателя отказвайки право на
приспадане на данъчен кредит с мотив, че предходният доставчик ****ЕООД не
разполага с персонал за извършване на фактурираните доставки.
Наред с горепосоченото, от приетата по делото СТЕ се установи, че СМР
– предмет на договора между жалбоподателя и ****ЕООД са действително извършени
и отговарят по вид, количество, единична цена и обща стойност на отразените
такива в документите за разплащане; обектът е действително ремонтиран, завършен
е изцяло и функционира съобразно предназначението си, каквато е била и целта на
Договор от 18.12.2017 г., сключен между „***“ ЕООД /възложител/ и ****ЕООД
/изпълнител/. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят е
провел успешно главно доказване на реалността на доставките по процесните 2 бр.
фактури. При установено получаване на услугата, последващата й реализация,
начисляване на данъка, осъществено плащане по доставките, макар и без проследимост
на произхода при доставчика, ВАС в решение по адм. дело № 12275/ 2012 г. е
възприел разбирането за доказана реалност на доставката.
Във връзка с доставките от ****ЕООД и „****“ ЕООД следва да бъде
съобразено Решение на СЕС от 13 февруари 2004 г. по дело С-18/2013, с което е
дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Според
решението не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни
доставчиците да са разполагали с материална, техническа и кадрова обезпеченост
или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две
кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз
основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се
установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В
настоящия случай няма данни, че данъчно задълженото лице е знаело за такава
измама, а и такава не се установява, предвид наличието на редовна счетоводна
отчетност съгласно заключението на ССчЕ.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
органите по приходите неоснователно са отказали да признаят на жалбоподателя
право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „****“ ЕООД И ****ЕООД,
поради което жалбата му се явява основателна, а РА в атакуваната част се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а именно: в частта на установения
резултат по ЗДДС за:
- периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на
118,33 лв., ведно с лихви в размер на 1673,25 лв.
- периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на
3467,50 лв., ведно с лихви в размер на 437,33 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.161, ал.1, изр. 2-ро от ДОПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски. По делото е
представен списък по чл.80 от ГПК, от който е видно, че същите са в общ размер
на 2728,00 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и осем лева/, от които: 50 лв.
/петдесет лева/ – внесена държавна такса, 528,00 лв. /петстотин двадесет и осем
лева/ – възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебносчетоводната
експертиза, 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ – възнаграждение за вещото
лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, и 1800,00 лв. /хиляда и
осемстотин лева/ платено адвокатско възнаграждение, и за тях са представени
надлежни доказателства.
Така мотивиран Административен съд - Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя М.Е.В.,
Ревизионен акт № Р-22001418001148-091-001/28.11.2018 г., издаден от К.Г.М.–
орган, възложил ревизията, и В.Б.Л.– ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 285/15.02.2019 г. на Н.К. – **** на дирекция ****при ЦУ на НАП – гр.
София, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по
доставки от „****“ ЕООД с ЕИК ****и ****ЕООД с ЕИК ****, а именно в частта на
установения резултат по ЗДДС за:
- периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на
11718,33 лв., ведно с лихви в размер на 1673,25 лв.
- периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на
3467,50 лв., ведно с лихви в размер на 437,33 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София, ЦУ
на НАП да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя М.Е.В., направените по
делото разноски в размер на 2728,00 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и осем
лева/, от които: 50 лв. – внесена държавна такса, 528,00 лв. – възнаграждение
за вещото лице, изготвило съдебносчетоводната експертиза, 350,00 лв. –
възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, и
1800,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ: /п/