№ 185
гр. Добрич, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230201062 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „МЕТРО ПЛЮС“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от Барлас Ю., чрез адвокат Н. П. от Адвокатска колегия -
Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Иван Вазов“ № 4, срещу наказателно
постановление № 23-0000740 от 17.06.2021 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на
„МЕТРО ПЛЮС“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от Барлас Ю., със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Сердика“, ул. „Струга“ №
5А, за нарушение по чл. 40, ал. 5, предл. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, на основание чл.
105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 200 (двеста) лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. С писмено
становище процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Мадлен
Кавръкова от Адвокатска колегия - Пловдив заявява желанието си да бъде
даден ход на делото, като се излагат доводи по съществото на делото с искане
наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено
становище се предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
1
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия А-2020, бланков № 289254 от 26.02.2021 г. АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие
на упълномощен представител на санкционираното юридическо лице, а
именно - Кочибей Алтунхан, документирано с подписа му и в присъствие на
един свидетел, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта, пълномощникът на
юридическото лице е бил запознат с правото си на обяснения и възражения,
като е изписал: „NE“(цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било
депозирано писмено възражение по акта.
В акта изрично (чрез подчертаване) е посочено, че свидетелят ПЛ. ХР.
Й. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне
на акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Относно процедурата по съставяне на акта:
Както е известно от теорията, една от функциите на акта за
установяване на административно нарушение е обвинителната, тъй като с
него се повдига обвинение на дадено лице за извършено от него нарушение. В
настоящия случай с акта е повдигнато обвинение на „МЕТРО ПЛЮС“ ООД,
ЕИК: *********, представлявано от Барлас Ю., за това, че на 04.01.2021 г. в
гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 21, в качеството си на превозвач,
притежаващ лиценз на Общността № 0011 за международен обществен
превоз на пътници с автобус, не е осигурил обслужването на международната
автобусна линия ******, съгласно разрешително № ********** с начален час
на тръгване от гр. Добрич *** ч. – нарушение по чл. 40, ал. 5, предл. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари.
Безспорно, в случаите, когато е извършено нарушение от лице - чужд
гражданин, респективно - от юридическо лице, представлявано от чужд
гражданин, контролните и наказващите органи срещат затруднение при
реализиране на административнонаказателната отговорност на виновното
лице.
В настоящия случай, съдът намира, че процесът по установяване на
административното нарушение и налагане на съответното наказание е
осъществен от компетентните органи в съответствие със законодателството
2
на Република България по следните съображения:
Няма спор, че санкционираното юридическо лице „МЕТРО ПЛЮС“
ООД, ЕИК: *********, представлявано от Барлас Ю., има всички права,
регламентирани в нормите, по които се развива
административнонаказателното производство. ЗАНН не урежда случаите, в
които нарушителят не владее български език, като препратката на чл. 84 от
ЗАНН към НПК касае само конкретно визираните в правната норма правила.
Т.е., по отношение изискването за осигуряване на преводач в рамките на
административнонаказателното производство - при съставяне и предявяване
на АУАН, както и при връчване на наказателното постановление, е
принципно неправилно позоваването на разпоредбите от НПК,
регламентиращи изискването за превод и преводач. В случая, преценката
дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на
наказателното постановление представлява съществено процесуално
нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на
факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за
върховенството на Закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48,
§2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява
приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на
турския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираното в
наказателното постановление нарушение, поведението на властите,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на
наказания, засегнати от наложеното наказание, развитието на процедурата в
цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между
обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно
е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните
постановления за административни нарушения на „наказателно обвинение”
по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед
спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov
v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид също, че правото на
лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него
език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и
правото му на зачитане правото му на защита, а последното намира
проявление и в рамките на съдебния процес пред Районен съд Добрич. Освен
това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС
относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд. Т.е., преценката за нарушено право на
защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички
горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.
В настоящия случай, видно от показанията на актосъставителя Й. Р. Й.
и свидетеля ПЛ. ХР. Й., АУАН е предявен и подписан от пълномощника на
дружеството „МЕТРО ПЛЮС“ ООД, ЕИК: ********* - Кочибей Алтунхан, в
присъствието на осигурен от санкционираното дружество преводач – Е.Д.Ч..
В тази насока е и приложената по делото декларация от преводача Е.Д.Ч.,
3
ЕГН **********, гр. Хасково, ул. „******“ № 1, с която преводачът е
декларирал, че е превеждал от български на турски език и обратно
разговорите между служителите на РДАА – Варна и упълномощеното лице на
превозвача „МЕТРО ПЛЮС“ ООД, ЕИК: ********* - Кочибей Алтунхан,
като удостоверява верността на извършените преводи, обстоятелството, че
пълномощникът е разбрал какво нарушение е допуснал превозвача, както и,
че в 3 (три) дневен срок има право да подаде възражения относно съставения
АУАН.
С оглед изложеното, имайки предвид и обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
упълномощавайки защитник и сезирайки съда с жалба срещу наказателното
постановление, настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателя не е
настъпило объркване досежно това, за какво нарушение е бил съставен
АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран търговецът с
обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за
неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление
сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с
наказателното постановление нарушение.
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че пълномощникът на санкционираното юридическо
лице Кочибей Алтунхан, е бил запознат със съдържанието на акта на
разбираем за него език, т.е., спазени са императивните изисквания на чл. 43,
ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, като не е следвало да се прилагат разпоредбите на чл.
21, ал. 2 и чл. 55, ал. 4 от НПК. В тази насока е и константната съдебна
практика (Виж Решение № 331/15.12.2014 г. по к.адм.д. № 571/2014 г. на
Административен съд Добрич и Решение № 334/15.12.2014 г. по к.адм.д. №
570/2014 г. на Административен съд Добрич).
Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния
административнонаказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 26.02.2021 г., около 16:40 часа, в административната сграда на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, гр. Варна, ул.
„Тролейна“ № 48, свидетелите Й. Р. Й. – ст. инспектор в РДАА - Варна и ПЛ.
ХР. Й. – гл. инспектор в РДАА - Варна, извършили проверка във връзка с
писмо с рег. № 31-01-00-23/10/11.12.2020 г. относно редовна международна
автобусна линия ******, съгласно разрешително № ********** с начален час
на тръгване от гр. Добрич *** часа съгласно утвърденото разписание,
4
възложено за изпълнение на „МЕТРО ПЛЮС“ ООД, притежаващ лиценз на
Общността № 0011 за международен обществен превоз на пътници с автобус.
При проверката и след предоставената информация от дневник за
извършените курсове в Автогара Добрич за дата 04.01.2021 г., както и от
предоставената информация за изпълнените курсове в Автогара Варна за дата
04.01.2021 г. се установило, че на 04.01.2021 г., в гр. Добрич, ул. „Отец
Паисий“ № 21, превозвачът не е осигурил обслужването на горепосочената
автобусна линия. Съгласно утвърденото разписание е следвало да се извърши
международен превоз на пътници на 04.01.2021 г., понеделник от първа
нечетна седмица на 2021 г. с начален час на тръгване от гр. Добрич *** часа.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Й. Р. Й. и ПЛ. ХР. Й., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто
показания са последователни и логични, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Установената фактическа обстановка се потвърждава и от приложените
по делото писмени доказателства – разрешително № ********** за
международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, писмо от ИААА
с рег. № 31-01-00-23/11.12.2020 г., разписание маршрут на редовната
автобусна линия ****** график за работа на екипажите по редовната
международна линия ****** дневник за изпълнени курсове в Автогара Варна
за дата 04.01.2021 г. и дневник за изпълнение на курсове в Автогара Добрич
за дата 04.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва се
налагат следните правни изводи:
Отговорността на „МЕТРО ПЛЮС“ ООД е ангажирана за нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал. 5, предл. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията, според която, освен в случаите на
бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността
на разрешителното, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването
на автобусната линия.
От доказателствата по делото съдът намира са безспорно установено,
че жалбоподателят, притежаващ лиценз на общността за международен
превоз на пътници с автобус относно редовна международна линия: ******,
обслужвана съгласно разрешително № 20144550179, на посочената дата
04.01.2021 г., попадаща в първа нечетна календарна седмица съгласно
утвърдения график, не е осигурил обслужването на посочената редовна
автобусна линия, с начален час на тръгване от гр. Добрич в 9:30 часа.
Неизвършването на превоза по редовната международна линия, съгласно
утвърдения график, формално осъществява състава на нарушението по чл. 40,
ал. 5, предл. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г., за което нарушение
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози предвижда
налагането на наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200
лева.
Настоящият съдебен състав преценява като основателни доводите на
жалбоподателя, че пандемията COVID – 19 и действащата в тази връзка
5
извънредна епидемична обстановка на територията на Република България,
обявена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), респ.
действащите мерки в Република Турция по времето на извършване на
нарушението, обосновават извод за наличие на бедствие и извънредна
ситуация, в който случай дружеството-превозвач е можело да не спазва
стриктно задължението си за обслужването на автобусната линия.
В Наредба № 11/31.10.2022 г. не се съдържат дефиниции на
релевантните понятия. В случая обаче са приложими правилата и
дефинициите по Закона за здравето, като според §1, т. 45 от ДР на ЗЗ,
„извънредна епидемична обстановка“ по чл. 63, ал. 1 от закона е налице при
бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемично
разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква
извършване на повече от обичайните дейности по защита и опазване живота и
здравето на гражданите.
Към датата на извършване на нарушението – 04.01.2021 г., Република
България е била в извънредна епидемична обстановка, съгласно Решение на
Министерския съвет № 855/25.11.2020 г. за удължаване срока на обявената с
Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка, удължавана с Решение № 378 на Министерския съвет
от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г.,
Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на
Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския
съвет от 28 август 2020 г. и Решение № 673 на Министерския съвет от 25
септември 2020 г. – до 31.01.2021 г.
В същото време, видно от публикувана на сайта на Министерство на
външните работи информация от ситуационен център -
https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/27225 , считано от 01.12.2020 г. на
територията на Република Турция са въведени нови мерки за ограничаване
разпространението на COVID-19 – въвеждане в делничните дни на
комендантски час, всеки ден от 21:00 часа до 05:00 часа на следващия ден, а
през уикендите – пълна забрана за излизане извън домовете в събота и неделя
с начален час от 21:00 часа в петък до 05:00 часа в понеделник, с посочени
изключения. Пълната забрана за излизане извън домовете в съботните и
неделните дни не се прилага спрямо чуждестранните граждани, вкл.
българските граждани, които се намират временно на територията на
Република Турция в качеството на ползватели на туристически услуги -
когато пътуванията се осъществяват със специализиран транспорт на
туристическите агенции и са част от предоставените туристически услуги
като пакетни туристически пътувания, туристически екскурзии, почивки и
трансфер - https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/27403. Въведеният
комендантски час е премахнат считано от 1 юли 2021г. -
https://www.mfa.bg/embassies/turkey/news/30186.
При така действащите ограничителни мерки на територията на
Република България и Република Турция, приети и обявени от съответните
компетентни държавни органи, дружеството-превозвач е било в обективна
невъзможност да изпълни предвиденото в чл. 40, ал. 5 от Наредбата
задължение.
По тези съображения настоящият състав счита, че при издаването на
наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. В тази
6
насока е и константната съдебна практика (Виж: Решение № 603 от
03.05.2022 г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 805/2022 г. постановено по
идентичен случай).
Жалбоподателят не претендира направени по делото разноски. Липсват
и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от изхода на
спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон,
поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000740 от 17.06.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на „МЕТРО ПЛЮС“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от Барлас Ю., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Сердика“, ул. „Струга“ № 5А, за нарушение по чл. 40, ал. 5,
предл. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7