Определение по дело №269/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Окръжният съд е сезиран с частна жалба от адвокат И. Д. като защитник на С. Н. С. против протоколно определение от 19.10.2009 година по н.о.х.д. № 1301/2009 год. по описа на П. районен съд, с което е оставена без уважение молбата на подзащитния му за изменение на мярката му за неотклонение от “задържане под стража” в по-лека. Изложени са пространни аргументи за наличието на непреодолими основания за изменение на наложената най-тежка мярка за неотклонение. Акцентите са поставени върху здравословното състояние на задържания, ниската му степен на обществена опасност и оказано съдействие за изясняване на обективната истина по делото, както и наличието на разколебаващи доказателства относно наличието на обоснованото предположение, че С. е извършил твърдяното от държавното обвинение престъпление. В заключение се иска отменяване на атакуваното определение на първостепенния съд и изменение на мярката за неотклонение от “задържане под стража” в по-лека такава. Нови доказателства в подкрепа на направените в частната жалба твърдения не се сочат, но към нея по делото пред въззивната инстанция са пришити два бр. писма от Министерство на финансите – НАП, в които се сочи, че липсват данни С. С. да е заплатил наложената му с присъда № 968/14.10.2002 година по нохд №719/2002 година “глоба” в размер на 400 лева.

Б.окръжен съд, след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт на основание чл.345, ал.3 във вр. с чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Срещу С. С. е повдигнато обвинение по чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, чл.18, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, извършено на 21.08.2009 година в района на с. К., общ. П.. С определение от 25.08.2009 година му е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. За изследване здравословното състояние на дееца е назначена от ПРС съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице Д. П.От заключението и става ясно, че С. е клинично здрав и не се налага хоспитализирането му за лечение на какъвто и да било здравословен проблем. В тази посока смислено и убедително се е произнесъл и първостепенния съд. Така, че аргументите в частната жалба относно здравословните проблеми на задържания като предпоставка за изменението на мярката му за неотклонение, се отхвърлят като неоснователни и от въззивната инстанция. Твърденията за продължителна употреба на силни лекарства очевидно е ставало по лекарско предписание и това е изиграло своя оздравителен ефект, в който смисъл е и представеното експертно заключение. Акцента на поставения въпрос при осъществяване на контрола над атакувания съдебен акт пред въззивната инстанция е наличието на опасност от укриване на дееца или извършване на ново престъпление, което да намира своето потвърждение от събраните по делото доказателствени материали. В случая напълно законосъобразно е направен извод, че няма предпоставки да се счете, че с едно по-либерално третиране на дееца може да се очаква той да се укрие. И постоянния му адрес, и семейното му положение, налагат другия извод, още повече, че няма данни, които да отежняват положението му в тази връзка. Не така обаче стоят нещата с реалната опасност от извършване на ново престъпление, за което свидетелствуват общо деветте му осъждания. Към тях неизбежно следва да се прибави и обстоятелството, че след ефективното изтърпяване на наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, което е станало през месец май на 2009 година, само няколко месеца по-късно С. е заловен в опит да премине нелегално държавната граница. Липсата на изградени по време на изтърпяване на предходното наказание задръжки са безспорно доказателство, че с налагането на по-лека мярка за неотклонение е реална опасността от извършване и на друго престъпление. Този извод се базира на безспорно установени по делото факти и съобразявайки се с тях П. районен съд е постановил едно законосъобразно и правилно определение.

Наведените твърдения в насока, че липсват данни С. да е извършил престъплението, за което по надлежния ред е обвинен, не подлежат на коментар в настоящето производство по реда на чл.270 от НПК, който изрично го забранява. Такова е и разбирането на защитника, който в частната жалба изрично е посочил, че съзнава невъзможността съдът да се произнесе по наличието на обосновано предположение в извършване от страна на дееца на вмененото му престъпление. Независимо от изразеното дотук Окръжният съд намира, че Районният съд е длъжен да разгледа делото в по-кратки срокове от обявеното за 07.12.2009 година съдебно заседание, което следва от разбирането и на двете инстанции, че не са налице основания за изменение на наложената най-тежка мярка за неотклонение.

Затова и не намирайки основания за ревизия на атакувания съдебен акт Окръжният съд на основание чл.345 от НПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № ?/19.10.2009 година по н.о.х.д. № 1301/2009 год. по описа на П. районен съд.

Определението на въззивната инстанция е окончателно.

Делото незабавно да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.