№ 1254
гр. Варна, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110111615 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от В. Т. Д. против ТП на НОИ –
Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в
отношенията между страните, че в периода от 01.03.1987г. до 01.09.1987г. ищецът е полагал
труд в структури към Окръжен комитет на ДКМС – Варна, като дружинен ръководител в
ЕСПУ с. Синдел, общ. Аврен, обл. Варна.
Ищецът сочи, че в периода от 01.03.1987 г. до 01.09.1987 г. работил като дружинен
ръководител към ОК на ДКМС - Варна, в ЕСПУ с.Синдел, Община Аврен, Област
Варна.Има издадена трудова книжка, в която на стр.10 и 11 е вписан трудовия ми стаж -
длъжност, заплата, дата на постъпване, дата на прекратяване, има и подпис на длъжностно
лице. След като подал документите за придобиване на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, служителите от ТП на НОИ - Варна отказали да признаят трудовия стаж за
горепосочения период, поради липса на втори подпис на ръководител на рекапитулацията на
трудовия стаж на стр.12.
Като дружинен ръководител работил по трудово правоотношение, което възникнало
по решение на Бюрото на ОК на ДКМС - Варна. С това решение е определено трудовото й
възнаграждение в размер на 185.00 лв., с дата на възникване - 01.03.1987 г. Работила е при 8
часов работен ден, с ежемесечно изплащане на трудово възнаграждение в ОК на ДКМС. В
Окръжния комитет на ДКМС се съхранявали личните ни трудови досиета, изготвяли се
ведомостите за работни заплати, оформяли се и трудовите книжки. Имал право на отпуски,
съгласно КТ. При опит да се снабди с допълнително, изискан от ТП на НОИ документ - УП
3, установил, че са загубени/унищожени ведомостите за работни заплати на работилите в
структурите на ОК на ДКМС - Варна. За установяване на дейстивтелния трудов стаж
потърсил работодателя като установил, че Димитровският комунистически младежки съюз е
прекратил съществуването си през 1990 г., като ведомости за заплати на служители в
структурите на ДКМС преди тази година не се съхранявали. Сочи, че такива не са предавани
в ТП на НОИ и в държавния архив – агенция „Архиви“. Твърди, че в архива към РД
„Архиви“ – гр. варна са открити единствено протоколи от заседания на Бюрото на РК на
ДКМС – Варненска комуна и РК на ДКМС „Воден транспорт“. С оглед изложеното и сезира
съд с искане за установяване трудовия му стаж за посочения период.
1
В срока по 131 ГПК, ответникът Териториално поделение – Варна на НОИ, депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа становище за недопустимост, евентуално
неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му. Твърди, че липсва
изискуемото от закона удостоверение, удотоверяващо че документите са изгубени или
унищожени. Счита, че от приложените към исковата молба доказателства не може да бъде
установен факта на полаган от ищеца труд за конкретен период от време, работно време,
работно място, характер на работа, трудови функции и заплащане на трудово
възнаграждение. Моли за отхвърляне на молбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представеното по делото удостоверение изх.№ 5510-03-11/03.05.2019г. от ТП на
НОИ гр. Варна, се установява, че ОК на ДКМС - гр. Варна е прекратено без правоприемник,
като в осигурителния архив липсват данни по отношение на В. Т. Д..
Въз основа на изложеното и на основание чл. 30, т. 1, във вр. с чл. 36 от Инструкция №
5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудови документи
на прекратени осигурители без правоприемник е отказано на ищцата издаване на
поисканото удостоверение УП-13. Видно от писмо от 15.05.2023 г. на ТП-Варна на НОИ
същото е изискано с оглед произнасяне относно подадено заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж.
От т.11 на протокол № 2/22.04.1987 г. от проведено заседание на РК на ДКМС, се
установява, че районнният комитет на ДКМС е утвърдил В. Илиева за дружинен
ръководител в ЕСПУ – с. Синдел, считано от 01.03.1987 г. с основно месечно
възнаграждение от 185.20 лева.
От ищцата е представена декларация, с която декларира истинността на заявените в
исковата молба обстоятелства.
От представената трудова книжка се установява, е записано постъпване на работа в ОК
на ДКМС – Варна 1.3.1987 г., а като дата на прекратяване на правоотношението е записано
1.09.1987 г., при заплата от 185 лева.
Приложена е декларация за идентичност на лице с различни имена относно това, че В.
Т. Д. е записана в протокола на ОК на ДКМС и в трудовата книжка с имената В. Т. Илиева.
Представена е трудова книжка на свидетеля Т.Х.В., от записванията в която е видно, че
е работила към ОК на ДКМС Варна в процесния период. От свидетелските й показания се
установява още, че двете с ищцата са работили Комсомола, в пионерската организация -
Димитровска пионерска организация „Септемврийче“. Тя била завеждащ Отдел „Пионери“,
там където В. беше назначена за дружинен ръководител в ОУ в с. Синдел. Работила на това
място от 1980г. до 1989г., а В. от началото на 1987г., някъде март месец до есента.
Дружинните ръководители се назначавали с решение на ОК на Комсомола на пълен работен
ден с ежемесечно възнаграждение и право на платен годишен отпуск. Ищцата имала трудов
договор, без който нямало как да работи.
От показанията на свидетелката М. Д. Н. се установява, че от есента на 1976г. до
закриването през 1991г.- 1992г. изпълнявала длъжността на личен състав – назначавала и
освобождавала служителите. Свидетелката познава ищцата В. Т., тъй като била дружинен
ръководител в областта Аврен. Тя работила някъде около 1987г. март месец до първи
октомври. Била назначена на пълен работен ден, получавала месечна заплата и ползвала
платен годишен отпуск, съобразен с този на учителите. Когато свидетелката отишла да
прибере архива на организацията през 1994 г. установила, че всички документи от него
липсвали, не останало абсолютно нищо. Потвърждава, че подписът в трудовата книжка на
ищцата, положен в графите при постъпване на работата 1987г. и при прекратяване са
положени от нея, а за рекапитулация е положен от Ани Буюклиева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
2
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР.
Възражението на ответника за недопустимост на производството с аргумент, че липсва
удостоверение, че ведомостите са изгубени или унищожени от ТП на НОИ като
предпоставка за разглеждане на иска е неоснователно.
Съгласно даденото в чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР разрешение, установяване на трудов стаж
по съдебен ред е допустимо в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си, без
да има правоприемник и в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания
стаж.
В случая, с исковата молба страната е представила издаденото й удостоверение по реда
на чл. 5, ал. 10 КСО от ТД на НОИ гр. Варна, в качеството му на орган, който приема,
съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена
дейност без правоприемник, в което е посочено, че разплащателните ведомости на ОК на
ДКМС гр. Варна не са приети от ТП на НОИ, гр. Варна.
И след като по делото не са налице данни ОК на ДКМС гр. Варна да има
правоприемник, както и че в архивохранилището към ТП на НОИ – Варна не са налични
документи по чл. 40, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж – изплащателни
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, то и
съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от заявената за разглеждане претенция.
Съгласно чл.6,ал.1 от ЗУТССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен
стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства,
които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажаи по време на полагане на стажа.
Анализът на текста налага извода, че законодателят е предвидил изискване за допустимост
на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при наличие на
писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени
доказателства вчл.6 от закона е предвидено, че тези документи следва да са издадени от
работодателя при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на стажа,
като вал.2 примерно са посочени писмените доказателства по смисъла на чл.6,ал.1 от
ЗУТОССР, като трудовата книжка е след посочените в ал.2 документи.
За установяване твърденията си, че за сочения период ищецът е работил при ОК на
ДКМС гр. Варна, са ангажирани писмени доказателства – трудова книжка в оригинал, в
която е налице отбелязване, че ищецът е работил и има трудов стаж в ОК на ДКМС гр.
Варна. Трудовата книжка съставлява официален свидетелстващ документ и съдът е
обвързан от вписванията в нея доколкото материалната й доказателствена сила не е
опровергана по делото.
В настоящия случай са разпитани двама свидетели, като допустимостта на
свидетелските показания произтича от представените по делото протоколи, които
удовлетворяват изискванията на чл.6 от закона, тъй като са издадени от работодателя, при
който се сочи да е положен стажа и то по време на стажа, макар да не са сред изрично
изброените в чл.6, ал.2, т.1-8, но като попадащи под хипотезата на т.9- други подобни
документи. Допълнително, като условие законът поставя изискване свидетелите да
притежават писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност
при същия работодател през периода, за който се твърди да е положен претендираният стаж.
По делото са представени копия от трудовите книжки на двамата свидетели, видно от
които същите са били трудово ангажирани при работодателя, при който ищeцът твърди, че е
придобил трудовия стаж.
От събраната доказателствена съвкупност по делото се достига до еднозначния и
безпротиворечив извод, че в процесния период от 01.03.1987г. до 01.09.1987г. ищцата е
полагала труд в структури към Окръжен комитет на ДКМС – Варна, като дружинен
ръководител в ЕСПУ с. Синдел, общ. Аврен, обл. Варна на пълен работен ден. По
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
3
уважен.
Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР държавна такса за производство не следва да се
събира.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Т. Д., ЕГН ********** и
Териториално поделение на НОИ – гр. Варна, че В. Т. Д., ЕГН ********** е придобила
трудов стаж, като в период от 01.03.1987г. до 01.09.1987г. е полагала труд в структури към
Окръжен комитет на ДКМС – Варна, като дружинен ръководител в ЕСПУ с. Синдел, общ.
Аврен, обл. Варна на пълен работен ден, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4