РЕШЕНИЕ
гр. София, ………..2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IІI-В въззивен
състав, в публичното заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря
Цветелина
Пецева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в.
гр. д. № 7238/2020г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 59685/06.03.2020г.,
постановено по гр. д. № 80865/2018г. по описа на СРС, ГО, 125-ти състав, е признато за
установено, по предявените от М.С.И. против „Ю.Б.“ АД искове, че разпоредбите
на договор за кредит за рефинансиране на
жилищен кредит от други банки, сключен на 08.10.2008г.: чл. 1, ал. 1, чл. 1,
ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал.1, чл. 23, ал.2, в
частта, в която касят преизчисляването размера на кредита и вноските по курс на
шв. фр. са нищожни, на основание чл. 146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, като неравноправни поради противоречие с чл. 143, т. -2, т. 6,
10, 11 и 13 ЗЗП; чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал.5, чл. 12, ал. 1, в
частта, в която е предвидена възможността ответникът едностранно да изменя
лихвата по договора, са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП като
неравноправни поради противоречие с чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП и разпоредбата чл.
8, ал. 2 от договора, на основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 41, ал. 4 ЗКНИП,
въз основа & 4, от ПЗР на ЗКНИП.
Със
същото решение „Ю.Б.“ АД е осъдена да заплати на М.С.И. сторените по делото разноски в размер
на 5780 лв.
Срещу решението, с което са уважени предявените установителни искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 от ЗЗП, е подадена въззивна жалба от ответника "Ю.Б." АД, с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че валутата по кредита не е швейцарски франкове, а евро, доколкото сметката, по която са преведени сумите е била блокирана и едва след превалутирането им по сметка в евро сумите са били на разположение на ищеца. Сочи, че кредита е отпусната в швейцарски франкове, което било видно от Приложение 1 от 17.10.2008г. към договор за кредит и от искане от ищеца за откриване на банкова сметка ***. Твърди, че съдът не е обсъдил чл. 2, ал.2 от договора за кредит, както и че двете кредитни сметки на ищеца са били блокирани, тъй като кредитът е целеви, а именно за рефинансиране, поради което кредитополучателят не е могъл да оперира свободно. Поддържа, че за сметката в швейцарски франкове е налице искане за усвояване и нареждане за превалутиране, което по своята същност е разпореждане със средствата. На следващ място излага съображения, че е съвсем нормално сумите по сметките да не бъдат достъпни за свободно разпореждане на клиента, тъй като с така предоставения кредит е следвало да се рефинансира друг кредит на ищеца в друга банка и да бъде заличена ипотеката на имота в полза на другата банка и впоследствие уредена нова ипотека в полза на ответника. Поддържа, че кредита е отпуснат на ищеца в швейцарски франкове и предложението за това изхожда от кредитополучателя, като последният се е съгласил да изплаща същия в швейцарски франкове. Сочи, че искането за жилищно ипотечен кредит и талонът от 18.08.2008г. представляват оферта по смисъла на чл. 18 ЗЗД, които са били входирани в клон на банката 2 месеца преди реалното подписване на контракта. Сочи, че М.И. е можел по всяко време да се откаже от кредита в швейцарски франкове, като оферта за погасяването на кредита в евро е била направена от банката, която обаче не е била приета от ищеца. Поддържа, че липсват мотиви на съда защо се прогласява нищожността на чл. 2, ал.2 от договора. Излага съображения, че решението, в частта, в която се прогласява нищожност на клаузите на договора за кредит - чл. 1, ал.1 и ал. 3 , чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 6, ал. 2, е немотивирано, както и че извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че намира за немотивирано и решението и относно разпоредбата на чл. 23 от договора. В тази връзка излага съображения, че кредитополучателят е лице, което има необходимите професионални знания и поради това не може да бъде потребител със средна икономическа грамотност, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че ищецът се е спрял именно на кредит в швейцарски франкове, поради икономическата си грамотност и ниските лихвени нива на кредитите в швейцарски франкове, което прави тези кредити изгодни за дългосрочна инвестиция. На следващо място прави и възражение, че съдът не е обсъдил в решението си заключенията по изготвената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза, нито пък заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че решенията за промени в цената на швейцарски франкове зависят от икономическата политика, която съответната държава поддържа. Поради това бил налице риск за от сключване на договор за кредит в швейцарски франкове както за банката, така и за потребителя. Сочи доводи, че част от погасяванията, които са осъществявани по кредита в друга валута са превалутирани на значително по- нисък курс от този, при който кредитния лимит е усвоен, както и че за банката повишаването на курса на чуждестранната валута не води неизменно до печалба. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и че банката е направила предложение на кредитополучателя за погасяване на две задължения на И. и то за сума, която е многократно по – ниска от задълженията му към настоящия момент в евро.
В жалбата се релевират и съображения, че волята на страните е именно сключването на договор за кредит в швейцарски франкове. Сочи, че макар и в чл. 1 от договора да не е посочен конкретен размер на швейцарските франкове, то същият е посочен в Приложение № 1 към договор, като освен това бил налице и погасителен план за погасяване на кредита. Поддържа и че уговорката в чл. 2, ал.1 от договора, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по откритата сметка на ищеца ще се превалутира по курс „купува” в дена на усвояването, не рефлектира върху вида на уговорената валута на кредита. Излага съображения, че първоинстанционният съд е следвало вземе предвид и представената от ответника референция, от която е видно, че към момента на отпускане на процесния кредит, банката е предлагала кредити и в други валути, като базовият лихвен процент за кредити в швейцарски франкове е бил най – нисък, а именно 5 %.. Поддържа още, че именно с оглед уговорения вид на валутата – швейцарски франкове е определен и размера на дължимата възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 1 от договора и приложимият към процесния кредит базов лихвен процент на банката – за кредити в швейцарски франкове. Твърди, че не е налице едностранно изменение на договора от банката по отношение на валутата на кредита и преобразуване на задължени, пето в една валута в задължение в друга валута. Посочва и подробни съображения, защо счита, че процесните разпоредби /чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал.1, чл. 23, ал.2/ от договора за кредит не са неравноправни. Твърди, че клаузите, касаещи втория кредит, а именно – чл. 3, ал.1, ал. 3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 не са също неравноправни, доколкото счита, че изводите на първата инстанция за неяснота на методиката за определяне на лихвените нива е неясна и не дава на потребителя реална представа за крайния финансов резултат от ползвания от него кредитен продукт. За въззивника не ставало ясно какви са причините чл. 3, ал. 1 от договора да счита за неравноправна клауза, поради обстоятелството, че размер на желаната лихва е съобразен с желанието на кредитополучателя. Поддържа и че разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от договора не е неравноправна клауза, тъй като не дава на кредитора необосновано право да увеличава цената на кредита, нито може да бъде възприета като неясна и/или неразбираема за всеки средностатистичеки потребител. По отношение на чл. 12 от договора се сочи, че не се е установило да е събрана такса от ответника, която да не изрично договорена. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като отхвърли предявените искове с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – М.С.И. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди решението с присъждането на разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
По същество жалбата е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение за валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, доколкото дължи произнасяне по направените в жалбата възражения, въззивният съд намира за необходимо да добави следното:
За да уважи предявените установителни искове, районният съд е приел, че клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал.1, чл. 23, ал.2, в частта, в която касят преизчисляването размера на кредита, както и клаузите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал.5, чл. 12, ал. 1, в частта, в която е предвидена възможността ответникът едностранно да изменя лихвата по договора, са нищожни като неравноправни.
На 08.10.2008г. между страните е сключен процесният договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки HL43154, съгласно който банката – ответник и жалбоподател в настоящото производство е предоставила на ищеца по делото кредит. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора „Банката предоставя на кредитополучателя кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 513530 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на ищеца в деня на усвояване на кредита, за рефинансиране на жилищен кредит в „Алфа Банк” АД, произтичащ от сключен между кредитополучателя и „Алфа Банк” АД договор за кредит, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
Видно от чл. 1. ал. 3 „В деня на
усвояване на кредита страните подписват приложение 1 към настоящия договор,
представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата
дата курс „купува“ за швейцарски франкове на ищеца, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Съгласно чл. 2, ал.1 от договора
„Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка /посочен номер/ на
ответника, открита при ищеца, след представяне в банката на определени
документи, сред които и молба за превалутиране”.
В чл. 2, ал. 2 от същия е посочено освен
това, че „Кредитополучателят дава съгласие и оправомощава банката служебно да
преведе сумата в размер на равностойността в шв.фр. на 513530 евро по курс
„купува“ за швейцарски франкове към евро на ищеца в деня на усвояване на
кредита по сметка на ищеца /посочена/ с
цел цялостно предсрочно погасяване на жилищен кредит и заличаване на договорна
ипотека на апартамент и гараж”.
На следващо място в договора за
рефинансиране в чл. 6, ал.2 е посочено, че „Погасяването на кредита се извършва
във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В
случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или
лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката си по чл.2, ал1 но има средства в лева или евро, по своите сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро, следи служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс продава на ищеца за швейцарски франкове
към евро/лева, за което кредитополучателят дава неотменимо и безусловно
съгласие.”
Освен това разпоредбата на чл. 23, ал. 1
от договора гласи, че „Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и /или продава
на швейцарски франкове към български лев/евро и превалутирането по чл. 21 от
договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
евро лева, като напълно приема за носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди, включително и пропуснати
ползи, произтичащи от промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими
към превалутирания кредит”. Съответно в чл. 23, ал. 2 е посочено, че
„Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от
договора, както и е че е съгласен с настъпването им”.
Съответно ищецът е предявил
установителни искове за прогласяване на разпоредбите по чл. 3, ал. 1, чл. 3,
ал. 3, чл. 3, ал.5, чл. 12, ал. 1 за нищожни като неравноправни, които гласят
именно:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора „За
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на ищеца за жилищни кредити в шв-фр., валиден
за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0,9
пункта, като БЛП към момента на сключване на договора е в размер 5 %.”
В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено,
че „При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от
лихвата за редовна главница, определена в ал. 1 плюс наказателна надбавка от 10
пункта”.
Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора
„Действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която е в сила, чрез
обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия
договор надбавки не се променят.”
Видно от чл. 8, ал. 2 от договора се
установява, че „При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита,
кредитополучателят дължи такси /…/.”
Съгласно чл.12, ал. 1 „Банката запазва
правото си по време на действието на настоящия договор за променя тарифата за
условията, лихвите и таксите и комисионните, които прилага при операциите си,
както и приложимитге ихви по кредита в швейцарски франкове. Или друга валута
при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21. Измененията в Тарифата и /
или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им и от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по договора.”
По делото е представен талон от дата 18.08.2008г., издаден на ищеца И., от
фирма „С.Б.” ООД, с положен подпис на
банков служител, че ищеца И. желае да получи жилищен кредит в размер на 515230
евро, като сумата е вписана на ръка и е добавено „равностойност в швейцарски
франкове”, както и искане за рефинансиране на жилищно ипотечен кредит в друга
кредитна институция, от ищеца, с посочен размер 515230 и повдигнати автоматично колони „евро“,
„равностойността на евро във франкове в деня на услояване на кредита“, посочена
лихва „жилищен кредит – плаваща лихва“.
На следващо място по делото е прието
като доказателство, неоспорено от страните, искане от 15.10.2008г. за усвояване
на суми по кредит, от ищеца до банката, в което е посочено, че със сумата
811110 швейцарски франкове кредит, да бъде заверена сметката му при ответника -
видно от извлечението от сметката при ответника, на 17.10.2008г., е усвоен
кредита в размер 811110 швейцарски франкове, като на същата дата е осчетоводена
дебит операция, при която е извършена от банката валутна сделка „тип арбитраж“,
с която от банката са купени сумата от 513530,22 евро, по курс франк към евро
1,57947.
Видно от заключението на първоначалната
ССчЕ, кредитът е усвоен на 17.10.2008г. в швейцарски франкове, като тази сума е
записана като счетоводна операция по сметката
на ищеца – 811109,17, след което
е превалутирана в лева – 1037262,63 лева по валутен курс на Банката към
17.10.2008г. за швейцарски франкове -
1,27882. На база посоченото в договора, че посочената сума във франкове се
ранява на 513530 евро, като левовата му стойност - 1004377,38 е трасформирана в евро / 513350
евро при валутен курс 1,95583 лева за евро/, и банката е отчела разлика между левовата стойност на изкупените
франкове и левовата равностойност на продадените евра, в размер на 32885,25
лева – получен доход от банката от извършената покупка на валута. След
така извършеното превалутиране, сумата е постъпила по сметката на ищеца в евро,
на 21.10.2008г., от който момент ищецът е можел да се разпорежда с нея. Като
основание е записано „рефинансиране на кредит“. В заключението по първоначално
изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза е посочено, че когато
сумата 8111109,07 швейцарски франкове е била преведена по сметка, сметката е
била блокирана. В случая ответникът не е оспорил заключението на вещото лице по
приетата съдебно – счетоводна експертиза, не е ангажирал доказателства,
включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства
или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото.
Настоящият съдебен състав кредитира
заключението на съдебно – счетоводната експертиза по реда на чл. 2020 ГПК, като
намира същото за обосновано и компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо
специални знания в областта на счетоводството.
Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП. Въззиваемият- ищец като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, докато въззивникът "Юробанк и Еф Джи България " АД е "търговец" по смисъл на § 13, т. 2 от ЗЗП. Предпоставките за определяне на договорни клаузи като неравноправни са следните: 1) клаузите да не са индивидуално определени - т. е. потребителят не е разполагал с възможността да влияе върху съдържанието им; 2) да са уговорени във вреда на потребителя - накърняват се уредените в закона права на потребителя, респ. увреждат се неговите законни интереси; 3) не отговаря на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика и 4) уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации.
По арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално. Установяването в процеса на обстоятелството, че определено условие от договора е индивидуално уговорено е поставено в тежест на банката - чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В хода на производството ответникът не е представил доказателства, че включването на оспорените клаузи в договора е в резултат на изричното им обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание. Ето защо оспорените клаузи не са индивидуално уговорени с кредитополучателя и могат да бъдат нищожни на основание чл. 146 ЗЗП в случай, че се установи, че са неравноправни.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно.
В случая следва да се отбележи, че кредитополучателят
е физическо лице и предоставеният му кредит е с цел закупуване на жилище, т.е.
кредитът не е за финансиране на търговска или професионална дейност, поради
което ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на същия закон.
Подобно на първата съдебна инстанция въззивният съд не
може да възприеме твърденията на жалбоподателя, че ищецът е извършвал
спекулативни сделки и същият няма качеството на средно икономически грамотен
потребител. Действително, ищецът при сключването на договора за рефинансиране е
декларирал, че е управител на ООД, но е направил същото във връзка с доказване
на трудовите му доходи и последното не може да послужи като доказателство, че
кредитът е отпуснат на ищеца като управител на дружество за финансиране на
търговска или професионална дейност. Нещо повече, във въззивната жалба
жалбоподателят не оспорва, че ищцовата страна е потребител по смисъла на ЗЗП. От
друга страна не са ангажирани доказателства по делото, че ищецът е управител на
търговско дружество и притежава експертни знания по валутния курс. Ответникът е
представил по делото единствено писмени доказателства, свидетелстващи, че М.И.
заема длъжността „брокер”, като същата
тази длъжност не може да се обвърже с
познания относно прогноза за промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, както и на конкретните икономически
аспекти на превалутирането на валутите. Като допълнение следва и да се посочи,
че самият ответник е представил пред първата инстанция писмени документи, приети
като доказателства по делото, от които е видно, че управител на въпросното
дружество „Олимп Ю. В.” ООД е друго физическо лице – Ю.В.А.От същите се
установява освен това, че предмета на дейност на дружеството е „вътрешна и
външна търговска дейност, консултанска и маркетингова дейност, посредническа
дейност и представителство на местни и чуждестранни лица, в страната и в
чужбина, производство на стоки и услуги, както и всяка друга дейност, разрешена
от закона; преводачески услуги”, които дейности по никакъв начин не могат да
наведат на извода, че предполагат познания за сключване на спекулативни сделки
с предмет превалутиране. Съобразно всичко горепосочено може да се заключи, че
ищецът е потребител със средно ниво на икономическа грамотност. Поради това е и
ирелевантно за спора дали потребителят е кандидатствала за кредита два или
повече месеца преди сключването му, тъй като необходимата информация във връзка
с кредита следва да бъде предоставена от банката, а потребителят не следва сам
да се опитва да се домогне до такава или да ангажира външни лица със специални
знания, които да заместят банката относно задължението й да информира надлежно
средностатистическия потребител – кандидат по кредита.
На следващо място следва да се отбележи и че във
връзка с направеното доказателствено искане от въззивника във въззивната жалба
да се изслушат обясненията на ищеца по делото защо и поради какви причини е
избрала тази валута, тъка като не са допуснати от първата инстанция има изрично
произнасяне в тази връзка от настоящата съдебна инстанция с определение от
22.07.2020г. по гр.д. 7238/2020г. по описа на СГС, въззивният съд е изложил
съображения, че счита същото за неоснователно поради неналичието на
кумулативните предпоставки на чл. 266, ал. 3 от ГПК – доказателствата да са
били поискани в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът
на съда да ги приобщи да не е съобразен с процесуалния закон. За да достигне до
този си извод настоящата съдебна инстанция е намерила, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по доказателственото искане на ответника, обективирано в
отговора на исковата молба с определение от 04.06.2019г., постановено по чл.
140 ГПК, което е връчено на страните, и
по което не е налице възражение в първото по делото съдебно заседание пред
районния съд от ответната страна. Именно поради
гореизложеното това доказателствено искане на въззивната страна се явява
неоснователно.
С Решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г.
на ВКС, ІІ ТО, след като е съобразена задължителната практика на СЕС,
постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното право, както и
практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, е даден следния отговор на допуснатия до касационно обжалване въпрос, а
именно: "Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора,
като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на
чл. 144, ал. 3 ЗЗП."
Настоящият състав не споделя доводите на
жалбоподателя, че посочените в исковата молба клаузи на процесния договор са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.
146, ал. 2 ЗЗП, тъй като същите са част от предварително изготвени, типови
договори за кредит на банката и кредитополучателят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, а по делото не са представени доказателства от
ответника- жалбоподател, в чиято тежест е да стори това съгласно ЗЗП,
включването на тези клаузи в конкретния договор да е станало след изричното им
предварително обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на тяхното
съдържание. Ето защо ищците се ползват от защитата на потребителите по ЗЗП
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонираща
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г.
Съгласно чл. 58 от ЗКИ при отпускане на кредити банката
задължително предоставя безплатно и в писмена форма на клиентите си своите
условия по кредите, които съдържат най-малко данни за общите разходи по кредита
(такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита; допълнителните задължения, свързани с разплащанията и
условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, като при неизпълнение на това задължение, следва да намери приложение
императивната норма на чл. 147, ал. 2 ЗЗП - при съмнение относно смисъла на определено
условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
В Решение на СЕС по дело С-472/10 е прието, че
националната юрисдикция следва да прецени с оглед на чл. 3, пар. 1 и 3 от
Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на
договора с потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда
промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно
начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за
тази промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва
по-специално да провери дали, предвид съдържащите се в Общите условия на
договора с потребителски клаузи, сред които е и спорната, както и предвид
националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които биха могли
да допълват предвидените в разглежданите Общите условия на договора,
съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга
разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите
имат право да прекратят договора. "Основателно съображение" по смисъла
на това решение на СЕС е всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола
на страните по договора, което е било уговорено или установено преди сключване
на потребителския договор и което обективно води до увеличаване на цената на
стоката или услугата.
В светлината на гореизложеното, в процесния договор за
кредит не се съдържат условията, регламентиращи методиката, по която банката
може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на задължението, т.
е. не се съдържат вътрешните правила на банката, изисквани от чл. 58. ал. 1, т.
2 ЗКИ (който е приложим в случая, доколкото ЗПК и ЗКНИП, регламентиращи
специална закрила на потребителите на кредитни услуги, са влезли в сила след
датата на сключване на процесния договор). Аналогични са разясненията в Решение
№ 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о., съгласно което с
чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ е въведено изискване общите условия на банката да
уреждат метода за изчисляване на лихвата предвид възмездния характер на
договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя
последната до пълното погасяване задължението на кредитополучателя.
Следователно за банката съществува изрично законово задължение в общите условия
да се съдържат кумулативно два елемента- методиката за изчисляване на
съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на
договора. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа
ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни
индекси и/или индикатори, като между страните трябва е постигнато съгласие за
начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т. е относно конкретната
формула за определяне възнаградителната лихва, която е съществен елемент от
съдържанието на този вид банкова сделка. В същия смисъл е и последователната и
безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в Решение № 424/02.12.2015 г. по
гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ТК, IV Г. О., Решение № 77/22.04.2015 г. по гр.
дело № 4452/2014 г. на III Г. О. на ВКС, Решение № 205 от 07.11.2016 г. по т.
д. № 154/2016 г. на ВКС, I Т. О. и Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. №
1777/2015 г. на ВКС, I Т. О, в които е разяснено, че липсата на яснота относно
методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно
променената лихва, както и липсата на възможност за реципрочно намаляване на
лихвата при понижаване на индекса EURIBOR, води до неравноправност на
съответната клауза. В посочените решения са изведени критериите, от които съдът
следва да се води при извършване на преценка за неравноправност, а именно:
"дали изменението на цената се дължи на външни причини, които не зависят
от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието
на свободния пазар и/или от държавен регулатор, като само тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи
от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин и потребителят следва предварително да получи достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да
може на свой ред да реагира по най-уместния начин (решение на СЕС от
21.03.2013г. по дело C – 92/11).
Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока (решение
на СЕС от 14.06.2012г. по дело C – 618/10),
но при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя
начин съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗП и във връзка с всички останали клаузи на
договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата (чл. 145, ал. 1 от ЗЗП)".
В случая ответникът нито твърди, нито доказва, че на
кредитополучателя са били оповестени и предоставени конкретните методики, по
които ще се определи конкретният размер на увеличението. По неясни за
потребителя критерии и правила, без установен метод и стандарт банката, чрез
промяната на БЛП, е променяла лихвения процент по конкретния кредит. Съгласно
чл. 143 ЗЗП в договор, сключен с потребител, неравноправна е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези, без
изброяването да е изчерпателно. Според т. 10 неравноправна е тази клауза в
потребителски договор, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание,
а според т. 12 неравноправна е клауза, която предвижда цената да се определя
при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. Приложението на тези норми е изключено в случаите, установени в чл.
144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП, но в случая не е налице фактическият състав на
изключението.
Предвид горното налага се изводът, че банката е
обезпечила за себе си правото произволно да изменя БЛП, като по този начин
компенсира евентуални неизгодни за нея разлики във валутни курсове. По този начин е накърнен принципът на
добросъвестност и е създадено значително неравновесие между правата и задълженията
на банката и кредитополучателя и то във вреда на последния, тъй като при
неизвестни основания той не би могъл да предвиди евентуалните промени на
годишния лихвен процент. Липсата на такава информация преди да бъде сключен
договорът не може да бъде компенсирана с това, че в хода на изпълнение на
договора потребителят ще бъде уведомен по предвидения ред за промяната на
лихвения процент и че ще получи новия погасителен план, още повече че ако не
иска да приеме тази промяна, той не би могъл да прекрати договора.
На следващо място настоящият състав намира, че с
клаузите на чл. 2, ал. 1 - 3 и чл. 6, ал. 2 от договора е уреден механизъм на двойно превалутиране.
Не е посочено каква точно е равностойността в швейцарски франкове на сумата от
513 530 евро в самия договор към датата
на сключването му, преведена по блокираната сметка на името на ищеца, който не
е усвоил кредита от тази сметка, а от друга лична разплащателна сметка в евро,
след служебно превалутиране от швейцарски франкове по курса на банката за деня.
Следователно по силата на чл. 2, ал. 3 от договора задължителното служебно
превалутиране на отпуснатата сума от швейцарски франкове в евро, е условие за
използването й, тъй като с превалутирането тя се превежда по друга сметка,
която не е блокирана и от която може да се теглят суми. От друга страна
съгласно чл. 6, ал. 2 от договора при внасяне на погасителните вноски във
валута, различна от швейцарски франкове, също се извършва служебно
превалутиране по кръстосан курс швейцарски франк към евро. Същевременно по
отношение на валутните курсове липсва каквото и да било съглашение между
страните. Вследствие на това за една и съща по размер вноска в швейцарски
франкове кредитополучателят е внасял през исковия период по-голяма сума в евро,
като едновременно с това е заплащал и възнаградителна лихва в едностранно
увеличен от банката размер поради промяна на БЛП за швейцарски франк.
В Решение на СЕС по дело C-186/16 е прието, че член 4, параграф 2 от Директивата 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл, че изискването договорната
клауза да бъде изразена на ясен и
разбираем език предполага, че при договорите за кредит и
финансовите институции трябва да представят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност
и благоразумие. Това изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът
трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен,
се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка,
но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител
/какъвто е и ищеца/, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. Необходимата за това проверка следва да се извърши
от националния съд. Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува
в смисъл, че преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза
трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при
отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел
да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното
му изпълнение. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно
наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената
разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално
експертната компетентност и познанията на продавача или доставчика, в случая на
банката, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута. В т. 49 от посоченото решение, е
прието също така, че по отношение на кредитите в чуждестранна валута
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху
вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата
членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя,
както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент, а в т. 50 - че банковата институция трябва да представи
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато
потребителят-кредитополучателят не получава доходите си в тази валута. В
тази връзка настоящият състав намира, че потребителят- ищец е поел съществен
финансов риск, без банката да го е уведомила за всички обстоятелства, които са
могли да дадат отражение върху обхвата на задължението. По този начин потребителят не е разполагал с достатъчно информация, за
да изчисли общите разходи по кредита, които съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ подлежат
на предварително оповестяване. Следователно равновесието между правата и
задълженията на банката и потребителя е било значително нарушено във вреда на
потребителя, което съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обуславя
неравноправност на клаузите, които го позволяват.
Действително, както посочва жалбоподателят,
уговарянето на превалутиране при усвояването и внасянето на суми в друга валута
съответства на възприетото от потребителя, че пазарният продукт, който му се
предлага (договор за кредит в швейцарски франкове), е по-изгоден към момента на
сключването на договора, поради по-ниските лихвени проценти при кредити в тази
валута. В същото време обаче и на практика банката избира да предостави кредита
в евро, с изискване задълженията да се изплатят в швейцарски франкове, тъй като
предвид ресурса и капацитета, с които разполага като професионалист в областта
(дългогодишна информация и специалисти, запознати с движението в дългосрочен
план на котировките на швейцарския франк и притежаващи необходимите познания,
за да прогнозират мащабите на валутния риск), има основание и задължение да
предполага промяна в тенденциите на валутния пазар, в това число и че по време
на криза цената на тази валута ще се покачва, като едновременно с това
установява за себе си в договора гаранции и предпазни клаузи, изключващи
възможността да понесе евентуални неблагоприятни последици от промени в курса на
швейцарския франк. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора задължението на банката е
на фиксирана стойност в евро и не се влияе от курса на швейцарския франк,
превалутирането е по търговския курс на банката, а не по официален курс или при
прилагане на други обективни критерии, а освен това е установено и правото на
банката да извършва автоматична промяна на годишния лихвен процент при
увеличаване на БЛП, зависим от курса на швейцарския франк, без да е уговорена
реципрочна промяна при намаляването му. В случая справедливо и
равнопоставено би било банката да разясни на потребителя например, че избраният
от него кредитен продукт е изгоден не по принцип и за целия период на кредита,
а само докато курсът на швейцарския франк не се променя, както и че
кредитополучателят няма контрол над него, поради което кредитирането в тази
валута е високорисково за лице, което получава доходите си в друга валута и че
то по необходимост ще понася курсовата разлика от превалутирането. Следвало
е също така банката да обяви ясно и прозрачно конкретния размер на кредита в
швейцарски франкове, факторите, които определят курса, по който ще се извършва
превалутирането, размерът на месечните погасителни вноски в швейцарски
франкове, колко лева/евро трябва да заплати кредитополучателя за погасяване на
получената по кредита сума. Клаузата на чл. 24, ал. 1 и 2 от процесния договор
изглежда разбираема от формална и граматическа гледна точка, но всъщност
представлява единствено формална декларация на кредитополучателя, че е запознат
с възможността промяната в курсовете на швейцарски франк към евро/лев и
превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски по
кредита, и съгласието му да понесе риска от колебанията на валутния пазар и
всички вреди, но не съдържа предварително оповестяване на валутния риск,
породен от възможността за значително повишаване на разходите по обслужване на
кредита поради курсови разлики. По делото не са ангажирани доказателства за
предоставянето на подробна информация на ищеца за тези обстоятелства от страна
на банката, чиято е доказателствената тежест в тази насока. В тази връзка
следва да се отбележи, че по делото не са приобщени нито писмени доказателства,
нито пък гласни такива, от които да се установи, че такава информация е била
предоставена на ищеца преди сключването на договора за рефинансиране и същия е
била наясно с поетите от него рискове. Нещо повече, ако бяха верни твърденията
на въззивника, че ищецът по делото притежава знания извън тези на обикновения
потребител, то тогава М.И. не би се съгласил да подпише договор, за който преди
сключването му да е бил наясно, че банката ще спечели сумата от 32 885, 25
лв. като доход вследствие на превалутирането на сумите по кредита.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания, че по
делото се установило, че освен увеличаване на валутния курс на швейцарските
франкове са налице и ниски стойности на курса на обмен на същите в първите
години след тегленето на кредита, а именно за периода от 2008г. и 2009г. Същото
не може да послужи на жалбоподателя да опровергае заключението на
първоинстанционния съд, което напълно се подкрепя и от от това на настоящата
съдебна инстанция, че процесните клаузи са неравноправни. В конкретния случай в
началото на сключване на договора за
рефинансиране през 2008г. валутния курс на швейцарските франкове е бил
действително с по- ниска стойност, поради което и средностатистическият
потребител, какъвто е ищеца, се е съгласил да сключи този договор. Тези ниски
стойности на курса на швейцарските франкове обаче са се запазили за сравнително
кратък период от време, което се установява от приетото и неоспорено от
страните заключение по съдебно – счетоводната експертиза. Банката като
търговец, който притежава професионалните познания за изготвяне на прогнози за
промяната на валутния курс на швейцарските франкове през различните периоди от
време следва обаче, както бе посочено по- горе, да е информирала ищеца, че
процесният кредит е изгоден не по принцип и за целия период на кредита, а само
докато курсът на швейцарския франк не се променя и за рисковете, които ще поеме
ищеца при сключването на такъв тип договор. По делото не бе установено именно
обстоятелството, че подобна информация е била предоставена на ищцовата страна
преди сключването на договора. В тази връзка задължението на банката не се
състои с точност да предвиди всяко новонастъпило обстоятелство по отношение на
промяна курса на швейцарския франк във времето, а да информира
средностатистическия потребителя за
евентуалните рискове от сключването на договор в швейцарски франкове, както и
да обяви ясно и прозрачно конкретния размер на кредита в швейцарски франкове,
факторите, които определят курса, по който ще се извършва превалутирането,
размерът на месечните погасителни вноски в швейцарски франкове, колко лева/евро
трябва да заплати кредитополучателя за погасяване на получената по кредита
сума, каквото се установи, че не е сторил по делото. Ирелевантно е и дали
банката е предлагала кредити и в други валути, след като ищецът въобще не е
разполагал с необходимата информация от банката какви са ползите и какви
рисковете от сключването на договори в различни валути.
Неоснователно е наведеното възражение от въззивника, че реалната валута на кредита не е в евро, а в швейцарски франкове. Настоящата съдебна инстанция достигна до извода, че процесния кредит е предоставен на ищеца именно в евро, поради обстоятелството, че първоначално в договора е била записана сумата на кредита в евро, като в самия договор не е отбелязана и тази й равностойност в швейцарски франкове към деня на подписване на договора /08.10.2008г/. Едва в Приложение № 1 от дата 17.10.2008г към договора е отбелязана равностойността на сумата в евро към франк към датата на усвояване на кредита, което на свой ред означава, че към датата на подписване на договора не е бил договорен размера на кредита в швейцарски франкове. Същевременно в договора е предвидена и клауза, според която на потребителя не е предоставен необходимия му паричен ресурс в швейцарски франкове, поради блокирането на сметката на ищеца в тази валута. С оглед на това може да се направи извод, че между страните е сключен договор за рефинансиране за кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на определена сума в евро с оглед на предположението за стабилност на швейцарския франк като една от основните валути в световен мащаб.
Този извод на съда не може да бъде разколебан и от представените по делото талон - приложение 3 към договора, в който е заявено именно желанието на кредитополучателя да получи кредита в евро за сумата от 515 230 евро, като обстоятелството, че отстрани на талона е налице отбелязване „равн. в швейцарски франкове” не означава, че кредита е сключен във валута швейцарски франкове, тъй като отново няма посочване на конкретна сума за размера на отпуснат кредит в швейцарски франкове. Сключването на договор между страните без наличието на всички необходими реквизити към датата на подписването му, в това число и конкретна сума на отпуснатия кредит в определената валута, е недопустимо. Както правилно е отбелязал ответникът договорът за кредит е консенсуален, т.е правата и задълженията по него възникват към момента на подписването му, поради което и не могат да бъдат променяни едностранно по усмотрение на една от страните, какъвто е конкретния случай от страна на банката. По отношение на искането от 15.10.2008г. за превалутиране на сума във връзка с жилищен кредит следва да се посочи, че същото е отново с по – късна дата от тази, на която е постигнато съглашение между страните по договора, а именно – 08.10.2008г. Освен това така наведеното твърдение във въззивната жалба, че искането от 15.10.2008г. е признание на ищеца за валутата, в която е договорен и отпуснат кредитният лимит, е направено за пръв път пред настоящата съдебна инстанция, поради което и същото се явява преклудирано.
Направеното възражение от въззивника - ответник, че процесният договор е сключен във валута швейцарски франкове, което било се доказвало от заявеното от вещото лице в съдебно заседание от 19.12.2019г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Това е така, тъй като на първо място вещото лице Р.С.не е направил такова твърдение в откритото по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд. На следващо място вещото лице е такова, което притежава специални знания в сферата на икономиката и счетоводството, но същото не може да тълкува разпоредби от процесния договор, тъй като този въпрос е правен и се решава от съда по вътрешно убеждение и съобразно наличните по делото доказателства в тяхната съвкупност при спазване на материалния и процесуалния закон. Нещо повече, въззивника не е посочил с оглед на възражението си конкретни твърдения, които вещото лице според него е заявило в съдебното заседание и поради което достига до горния извод, поради което и въззивният съд не дължи по – нататъшно произнасяне в тази насока.
Както правилно е посочил СРС, при покачване на курса
на франка спрямо еврото (към което е обвързан лева), кредитополучателят ще
внася по-голяма сума в евро за една и съща по размер вноска в швейцарски
франкове. От разликата в курса на франка към еврото към момента на отпускане на
кредита и към момента на погасяване на вноските по него банката печели наред с
възнаграждението й за предоставяне на средствата в размер на договорената
лихва. В резултат потребителят, без да е търговец, поема съществен валутен
риск, а равновесието между правата и задълженията на банката и потребителя
значително се нарушава във вреда на последния. Това се отнася до клаузите от
процесния договор, касаещи превалутирането, в това число разпоредбите на и чл.
23, ал. 1 и ал. 2. Клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 представляват пряка
уговорка във вреда на потребителя, като възлага върху по-слабо информираната
страна единствено неизгодните за нея икономически последици, а именно тези от
повишаване на валутния курс на щвейцарски франк/евро и прехвърля върху
потребителя риска от колебанията на валутния пазар. В договора няма изрична
клауза, че банката носи риска от понижаване на курса на франка. За потребителя
не е предвиден механизъм от противодействие срещу постоянното повишаване на
валутния курс, което води до непрекъснато нарастване на размера на анюитетни
вноски в евро или в лева, без да се променя абсолютната им стойност в
швейцарски франкове. За банката такъв механизъм е предвиден. Той е чрез
едностранно изменение на лихвата при настъпило изменение във пазарните условия,
включително при финансови рискове. Това води до извод за наличието на
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителите.
В действителност с чл. 23 от договора
кредитополучателят е декларирал, че е запознат с възможността промяната в
курсовата стойност на швейцарския франк към еврото и превалутирането да доведат
до повишаване на размера на погасителните вноски в евро. За да бъде обаче
реално информиран потребителят, а банката-добросъвестна, е необходимо
обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност да следват от
ясни и прозрачни условия на договора. Същевременно основни клаузи от него не
отговарят на тези условия. В договора не е посочен неговият размер в швейцарски
франкове, не е посочено по какъв начин банката ще формира курсовете купува и
продава на съответните валути, не е посочен и размер на погасителната вноска в
уговорената валута.
По отношение на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и 2 от договора, е налице практика на ВКС, с която клаузи с идентично съдържание са приети за неравноправни. Цитираните клаузи, тълкувани във връзка с всички останали оспорени клаузи, с които всички вреди от валутните промени и валутният риск са уговорени само в тежест на потребителя са неравноправни - в този смисъл са постановени множество решения на различни съдебни състави на ВКС - Решение № 168 от 29.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2184/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 155 от 24.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2561/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 67 от 12.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1392/2018 г., I т. о., ТК и др., която е съобразена с актуалната и задължителна практика на СЕС, обективирана в решения и определение по дела С- 186/2016, С-26/2013, С-119/17, С -51/17 и др. Предвид изложеното, настоящият докладчик е отстъпил от становище в предходно постановено съдебно решение.
Неоснователни са и всички наведени възражения от ответника във връзка с представените по делото допълнително споразумения към процесния договор, тъй като предмет на спора за клаузи по сключения договор за рефинансиране от 08.10.2008г., а не постигнати последващи договорки между страните.
На следващо място въззивният съд напълно се солидализира с изводите на първата инстанция, че представеното искане за отпускане на заемна сума с повдиганата предварително изготвена графа „жилищен кредит – плаваща лихва”, не съставлява индивидуално договаряне на клаузите, касаещи възнаградителната лихва, защото графите са предварително изготвени от ответника, и не са събрани никакви доказателства, че с него са обсъдени и останалите варианти на лихва, при разясняване на ищеца за механизма на изчисляването им по вноските.
По отношение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор първоинстанционният съд е изложил мотиви в решението си, противно на твърдението на въззивника, като същият е посочил, че въпросната клауза заедно с тези на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 и чл. 12, ал. 1 са едновременно неясни и създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка води и до увреждането на последния. С оглед на обстоятелството, че въззивникът не сочи никакви доводи в подкрепа на твърдението си, че направения подробен анализ на районния съд е неправилен по отношение на чл. 3, ал. 3, а единствено само бланкетно оспорва същата, то въззивният съд е ограничен от разпоредбата на чл. 269 ГПК.
С
оглед изложените изводи въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При този изход на спора претенцията на ответното дружество – въззивник за заплащане на разноски е неоснователна. Разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с изрично отбелязване за заплащане на договореното възнаграждение в размер на 5780 лв. в брой. С оглед липсата на изрично направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответника както в самата въззивна жалба, така и липсата на последващо такова направено възражение, то в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на пълния претендиран размер 5780 лв., съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 59685/06.03.2020г., постановено по гр. д.
№ 80865/2018г. по описа на СРС, ГО, 125-ти състав.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.С.И.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски за въззивното производство в размер на 5780 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.