М О Т И В И
към ПРИСЪДА №........ от 28.10.2013
година
по
НОХД №998/2013 година на Районен съд – Свиленград
С Обвинителен
акт по Досъдебно производство /ДП/ №460/2012 година по
описа на РУ”П” – Свиленград, преписка с вх.№1311/2012 година по
описа на Районна прокуратура – Свиленград, Маргарит Камбуров – Прокурор при
Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение:
на Т.И.Х.
,ЕГН **********
роден на *** ***, ж.к.Изгрев, ул.Възход
№27,вх.И,ет.2,ап.3 , турчин, български гражданин, с основно образование, женен,търговец
, неосъждан , за това, че на 12.06.2012 година на
ГКПП „Капитан Андреево-шосе”, без съгласието на притежателя Nike
International, Ltdq US Oregon
97005-6453, Beaverton, One Bowerman Drive , Lacoste , rui de
Castiglione 8 , Paris , 75001, France и Adidas AG , DE Herzogenauruch
91704 adi- Dasler-plaz 1-2, използвал в търговската дейност без правно основание по
смисъла на чл.13, ал.2, т.3 и §1, т.12 от Закона за марките и географските
означения марки, обекти на тези изключителни права, чрез внос на 15 чифта
спортни обувки с логото на търговската марка „Adidas”,
30 чифта спортни обувки с логото на търговската марка „Nike”
и 20 чифта спортни обувки с логото на
търговската марка „Lacoste”,
като са причинени вредни последици на стойност 4 740,00лв. – престъпление
по чл.172б, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Т.И.Х. редовно призован се явява
лично. Разбира обвинението, признава се за виновен и обяснява механизма на
извършеното от него деяние. По същество моли съда да му наложи наказание
глоба,тъй като предложеното от прокурора наказание пробация би затруднило
пътуването му извън пределите на страната.
Прокурор М.Камбуров поддържа
повдигнатото обвинение. Намира обвинението за доказано по категоричен и
безспорен начин,като що се отнася до справедливо спрямо извършеното от
подсъдимия наказание ,прокурорът счита че на подсъдимия следва да бъдат наложено
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно: „Пробация”
в минималния размер при прилагане на първите две пробационни мерки.
По делото не са допуснати за съвместно разглеждане гражданскоправни
претенции.
Фактите, на основание които Съдът
постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, подсъдимият не е осъждан.
Видно от Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият няма доходи, притежава
заедно със съпруга си в режим на СИО недвижим имот – апартамент в град Пловдив.,
не притежава друго недвижимо или движимо имущество.
От Характеристичната справка, изготвена от Инспектор
към РУ”П” - Пловдив на подсъдимият и приложена в кориците на делото/л.41/ става
ясно, че не е криминално проявен и няма криминалистически регистрации.
Подсъдимият Т.Х. *** съвместно със
съпругата си,като за изкарване на прехраната си се занимавал с търговия на
спротни дрехи на стоков пазар "Столипиново". За търговията си същият
се снабдявал със стоки чрез вноса им от Р.Турция,като за целта често пътувал до
посочената страна.Във връзка с посочената търговия и за зареждане на стока
подсъдимият предприел пътуване до Р.Турция като на 12.06.2012год. рано сутринта
пристигнал в гр.Истанбул,Р.Турция. От неустановено по делото място подсъдимият
закупил 15 чифта спортни обувки с логото на търговската марка „Adidas”, 30 чифта спортни обувки с логото на търговската марка
„Nike” и
20 чифта спортни обувки с логото на търговската марка „Lacoste”.Друга стока подсъдимият не закупил,а целта му била като
се прибере в Р.България да продаде стоката с малка надценка.След закупуване на
стоката,подсъдимият сложил спортните обувки в багажното отделение на автобуса,с
който следвало да се върне в Р.България.С автобус с рег.№ СТ 5586 КК
подсъдимият преминал турската граница и преди полунощ на същата дата се
установил за митническа проверка на Митнически пункт "Капитан
Андреево". В същото време на работа на посочения Митнически пункт бил на
смяна св.К.З.-***. Св.З. извършил митническа проверка при която установил,че
подсъдимият е пренесъл фактически през границата на страната ни: 15 чифта
спортни обувки с логото на търговската марка „Adidas”,
30 чифта спортни обувки с логото на търговската марка „Nike”
и 20 чифта спортни обувки с логото на
търговската марка „Lacoste”
и тъй като върху същите имало знаци на чужди търговски знаци ги задъжал с
митническа разписка №0034578 от 12.06.2012г.В хода на разследването на
15.01.2013г. стоките били предадени на
водещи разследването полицай,за което бил съставен писмен протокол. След
приемането на стоките бил извършен оглед на веществените доказателства ,след
което същите били предадени на съхранение в Митница Свиленград.
По досъдебното производство е била
назначена експертиза за установяване на
нарушаване на права по регистрирани на територията на Репулика България
търговски марки, от заключението на което се установява ,че знаците и надписите
по артикулите иззети по ДП са идентични с действащи в страната марки на „Lacoste”, „Nike”
и „Adidas” регистрирани по международен и национален ред , като вещото лице подробно
е посочило чии са притежателите на марките и регистрирането им в България.
Посочило е ,че от представените в експертизата марки и правни статуси било
видно ,че няма данни за сключени лицензионни договори за релавантни
марки,отнесени към територията на Р.България и дестващи понастоящем,с
регистрации получени по национален ред. Следва да се посочи,че заключението на
посочената експертиза ,като неоспорена от страните и представена от компетентно
и безпристрастно дадено лице,допринасяща за изясняване на обстоятелства
съотносими по делото се възприема и от съда ,поради което се кредитира с
доверие,като същата е приобщена съгласно чл.282,ал.3 от НПК.
За установяване размера на стоките
предмет на престъплението по досъдебното производство е назначена икономическа експертиза/също приобщена към
доказателствата по делото/, изготвена от вещото лице О.Б., за установяване към
датата на деянието /12.06.2012 година/ на стойността на предмета на престъплението:
като оригинални продукти стойността съгласно заключението на вещото лице възлиза на 4740 лв., а като неоргинални – 1635 лв.
Разпитан в хода на съдебното следствие св. М.Ю.Л.
представител на притежателите на търговската
марка „Lacoste” заявява, че задържаните на 12.06.2012 година
на МП „Капитан Андреево” спортни обувки , носещи търговската марка „Lacoste” не са произведени и не се разпространяват със
съгласието на правопритежателя на марката или на упълномощено от него лице.
Правопритежателите не са предоставяли под никаква форма своето съгласие
търговската марка, която притежават да бъде използвана под каквото и да е форма
в търговската дейност от подсъдимият .
Пред
настоящия състав на Съда подсъдимият разбира обвинението, признава се за
виновен и обяснява подробно за осъщественото от него деяние. По същество същият искрено се разкайва и съжалява за
стореното.
При така изяснената
фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият е осъществил състава
на престъплението чл.172б, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза първа
от НК. Действал е в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Бил е напълно наясно, че спортните обвуки имат
поставени знаци на запазени търговски марки, знаел е, че в Република България
именно заради марката тези стоки ще бъдат продадени и ги е пренесъл през
границата на Република България от Република Турция, макар да знаел, че няма
право на това. В тази насока е и Справката за пътуванията на подсъдимият, от
която е видно че многократно е пътувал извън страната и му е бил ясен реда за
внос на стоки.
От обективна страна – на
12.06.2012 година на ГКПП „Капитан Андреево-шосе”, без съгласието на
притежателя Nike
International, Ltdq US Oregon
97005-6453, Beaverton, One Bowerman Drive , Lacoste , rui de
Castiglione 8 , Paris , 75001, France и Adidas AG , DE Herzogenauruch
91704 adi- Dasler-plaz 1-2, използвал в търговската дейност без правно основание по
смисъла на чл.13, ал.2, т.3 и §1, т.12 от Закона за марките и географските
означения марки, обекти на тези изключителни права, чрез внос на 15 чифта
спортни обувки с логото на търговската марка „Adidas”,
30 чифта спортни обувки с логото на търговската марка „Nike”
и 20 чифта спортни обувки с логото на
търговската марка „Lacoste”,
всички на обща стойност 1635 лв.
Съгласно чл.9, ал.1 от
ЗМГО марката е знак,
който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други
лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи,
включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката
или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви
комбинации от такива знаци. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал. 1 от ЗМГО,
правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на
подаване на заявката. Съдържанието на изключителното право на марка се определя
в чл.13 от закона - съгласно ал.1 от закона правото върху марка включва правото
на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: 1/ е идентичен
на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е
регистрирана; 2/ поради неговата идентичност или сходство с марката и
идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност
за свързване на знака с марката; 3/ е идентичен или
сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на
тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с
известност на територията на Република България и използването без основание на
знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или
известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.2 от ЗМГО, използване в търговската дейност по смисъла на ал.1
е: 1/ поставянето на знака
върху стоките или върху техните опаковки; 2/ предлагането на
стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването
им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3/ вносът или
износът на стоките с този знак; 4/ използването на знака
в търговски книжа и в реклами. Съгласно чл.22, ал.1 от ЗМГО, притежателят на
право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от
стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата
територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма. Като
ал.5 от същият текст, предвижда вписване на лицензионния договор в Държавния
регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от
него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и
лицензополучателя, данни за марката и регистровия й номер, срок на договора и е
скрепено с подписите и печата на страните. Патентното ведомство издава
удостоверение за вписването. Подобно удостоверение липсва в
настоящия случай.
От коментираните по горе доказателства в
частност от експертиза за установяване на нарушаване на права по регистрирани
на територията на Репулика България търговски марка се установява по безспорен
и категоричен начин ,че стоките които подсъдимият е пренесъл на процесния ден
са идентични с действащи в страната марки на „Lacoste”,
„Nike” и „Adidas”
регистрирани по международен и
национален ред, както и че правопритежателите на посочените три марки няма данни за сключени лицензионни договори
или за отстъпени прав по тях, отнесени към територията на Р.България. В тази
насока са и показанията на св.М.Л., който отделно от това установява,че на подсъдимия не е било давано
съгласие да използва в търговската си дейност търгавска марка " „Lacoste” ,които обстоятелства не се оспорват от страна на
подсъдимият , а напротив същият обяснява подробно механизма на извършване на
престъплението към което е привлечен да отговоря и което обяснения се
кредитират от съда с доверие,тъй като същите на противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал, който се кредитира от съда и въз
основа на него съдът изгражда правни и фактически изводи, а именно : заключения
на двете експертизи, митническа разписка, протокол за доброволно предаване,
протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум, свидетелство за
съдимост, характеристика ДСИМП и показания на св.К.З. и св.М.Л..
Съдът приема,че идентичноста между знаците,с които са означени процесните спортни
обувки ,и
регистрираните марки е до степен,водеща до възможност за объркване
на потребителите относно действителния
произход на стоките,означени с тези знаци,като вероятността от объркване на потребителите е възможна поради погрешната
представа,която посоченото сходство може да създаде у тях относно действителния
произход на означените стоки,а именно,че те са произведени от или със
съгласието или под контрола на притежателите на регистрираните по-горе марки. В тази връзка следва да се направи единствено
възможния извод ,че подсъдимият напълно е
съзнавала,че процесните стоки са само имитация на оригиналните такива с посочената
търговска марка,като този извод съдът го прави и въз основа на ниската
им стойност и качество/ съгласно заключението на приобщената по делото експертиза установяваща
стойността на процесните стоки/.
Изпълнителното деяние се е изразило във внос по смисъла на
чл.13, ал.2, т.3 и §1, т.12 от Закона за марките и географските означения марки на 15 чифта спортни обувки с логото на търговската
марка „Adidas”, 30 чифта спортни обувки с логото
на търговската марка „Nike”
и 20 чифта спортни обувки с логото на
търговската марка „Lacoste”
в търговската дейност на подсъдимия на интелектуалния
продукт марка без съгласието на неговия притежател. Съгл. чл. 13, ал.2 ЗМГО,
използването на една марка в търговската дейност означава: поставянето на знака
върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак
за продажба и пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и
предоставянето или предлагането на услуги с този знак; вносът или
износът на стоките с този знак ,използване на знака в
търговските книжа и реклами. Подсъдимият е осъществил една от тези възможни
форми на изпълнителното деяние, а именно: внос на стоки –спортни
обувки с логото на търговската марка „Adidas”;
„Nike”
и „Lacoste” , идентични на
тези, за които марката е регистрирана. Между регистрираните марки и
поставените върху предлаганите за продажба и използвани в търговската дейност
спортни обувки е налице идентичност на знаците със знаците на регистрирана
търговска марка. Това използване води до вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на предложените от
подсъдимия стоки с регистрираните търговски марки, предвид и идентичността на
стоките на тези на марката и знака. Използването на марките е станало без
разрешение на притежателите им, тъй като няма доказателства такова изрично
разрешение (лицензия) да е било предоставено на подсъдимия, а напротив съгласно
показания на св.М.Л. такова не е давано За осъществяване на състава на
престъплението не е нужно субектът да е регистриран като търговец. Достатъчно е
да е осъществявал търговска дейност. В случая са налице и двете алтернативи.
Престъплението е формално – на простото извършване. За неговото довършване
не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.
Съдът
оправда подсъдимият в частта, касаеща нанесени вредни последици ,като се взе впредвид
от съда ,че престъплението по чл.172б,
ал.1 от НК е на просто извършване, без да е предвиден престъпен резултат,
за разлика от квалифицираният състав на чл.172б, ал.2,пр.2 от НК който включва настъпване на значителни вредни последици,
а от друга страна стоките – предмет на престъплението са идентични /съгласно
напълно възприетото Заключение на вещото лице В.В./, т.е. не са оригинални и
следва да се посочи тяхната стойност като такива. Съдът счита, че цената на
стоките като неоргинални е необходимо да бъде посочена и да се вземе предвид
при постановяване на Присъдата с оглед правилната и справедлива преценката от
страна на Съда относно вида на наказанията и размерите им.
Подсъдимият Т.И.Х. ,ЕГН ********** роден на
*** ***, ж.к.Изгрев, ул.Възход №27,вх.И,ет.2,ап.3 , турчин, български
гражданин, с основно образование,
женен,търговец , неосъждан.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимият Т.И.Х., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства сравнително младата му възраст, критичното отношение към извършеното,
искреното му разкаяние и съжаление, направените самопризнания в хода на ДП и в
съдебната фаза, доброто му процесуално поведение в съдебната фаза,
добрите характеристични данни ,липсата на минали осъждания
и
сравнително ниската стойността на стоките – предмет на
престъплението; а отегчаващи вината
обстоятелства – не се констатираха в
кориците на делото.
Съдът прие ,че обществената опасност
на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи на
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
С оглед на гореизложеното, само при наличие само на
смекчаващи отговорността обстоятелства, при незавишена обществена опасност на
деянието и на дееца, Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимият за виновен и му наложи
справедливи наказания при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно:
„Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца,
както и наказание „Глоба” в размер на 300
лв. Налице са условията за
прилагане на чл.55 от НК, тъй като по делото се констатираха многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства когато и най – лекото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко поради което Съдът приложи разпоредбата на
чл.55 от НК.
При определяне размера на наказанието „Глоба” Съдът
съобразявайки се с разпоредбата на чл.47, ал.1 от НК взе предвид следните
обстоятелства – подсъдимит не притежава движими вещи,
притежава недвижим имот – апартамент, в
който живеят заедно със съпруга си и се явява семейно жилище по смисъла на СК, същият
е безработен , стойността на предмета на
престъплението не е висок , и като съобрази и размера на минималната работна заплата за
страната, която е в 310 лв. съгласно ПМС №250/11.10.2012 година, поради което
счете че наказание в размер на 300 лв. е съразмеримо с тежестта на извършеното
престъпление и отчитайки, посочените по – горе особености на конкретния казус.
Не следва да се приложи разпоредбата на ал.3 на чл.55 от НК, тъй като Съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимият е необходимо налагането и на това кумулативно определено наказание. Освен
това се взе впредвид и обстоятелството ,че обществото е особено чувствително към този вид
престъпления и неналагането на това кумулативно превидено
наказание би
насърчило извършването на множество други подобни деяния с подобни количества
стоки, което ще бъде в абсолютно противоречие с принципите на НК и ще доведе
до възмущение от страна на гражданите.
Определените
при горепосочените съображения наказания, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита подсъдимата към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху
нея и да й се отнеме възможността
да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Съдът прие ,че подбудите за
извършване на деянието от
страна на подсъдимият се коренят в незачитането от негова страна на установения в Държавата
правов ред.
Причините за
извършване на престъплението Съдът намира в стремежа на
подсъдимият за лично облагодетелстване по неправомерен
начин.
Относно веществените
доказателства:
На
основание разпоредба на ал.3 на чл.172б от НК съдът отне в полза на
държавата предметът на престъплението,а
именно 15 чифта спортни обувки с логото на търговската марка „Adidas”, 30 чифта спортни обувки с логото на търговската марка
„Nike” и
20 чифта спортни обувки с логото на търговската марка „Lacoste”, които да бъдат унищожени.
Относно
разноските:
По делото
се констатираха направени разноски в хода
на досъдебното проиводство в общ размер
на 190 лв. за възнаграждения на вещите лица Б. и В. ,а
в съдебната фаза 15,00лева възнаграждение
за явяването на вещото лице Бюлблев, поради което на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимият да заплати в полза на
МВР 190лева и 15,00лева в полза на РС Свиленград .
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................
/ Добринка Кирева /