О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…362…/31.07.2020г.,гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска
колегия,ІІ въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове:Албена Палова
Мариана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова
в.ч.гр.дело №321 по описа на Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.274,ал.І,т.2 от Гражданския процесуален кодекс.
С определение № 302 постановено на
29.04.2020г. по гр.дело № 68 по описа на Велинградския районен съд за 2020г.
производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявеният иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 274,ал.1 от ГПК е постъпила частна жалба от ищеца в производството с твърдения,че
определението е неправилно. Твърди,че укриването и отказа на ответниците да
предприемат действия и да прехвърлят имота по нотариален ред се приравнява на фактическо оспорване на
правото й на собственост върху имота. Твърди,че владее имота повече от 10
години и въз основа на тези обстоятелства желае да бъде призната за собственика
на имота. Искането е обжалваното определение да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Пазарджишкият
окръжен съд като взе предвид доводите и съображенията, изложени в частната
жалба и като разгледа,и прецени приложените доказателства по делото приема ,че
частната жалба e подадена по
реда на чл.274,ал.І,т.2 от ГПК-срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,от
процесуално легитимирано за това лице,имащо интерес от обжалването,в
преклузивният едноседмичен срок.Частната жалба е процесуално допустима
.Разгледана по същество е основателна.
Относимите
обстоятелства са следните:
Ищцата Ф.И.М. в
исковата си молба против А.А.Б., М. А.Б., З.А.И., М.Х.А., М. С.М., А.С.М., С.А.С. твърди,че е купувач по предварителен договор
от 12.10.2009г. на поземлен имот с пл. № 161 в кв. 9 по плана на с-П., общ .Велинград ,ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка. Твърди,че
владението върху целия имот било предадено в деня на подписване на предварителния
договор. До 2010г. ищцата поддържала отношения с продавачите във връзка с
изплащането на уговорената цена, но след като цената била платена изгубила
връзка с тях. Въпреки многократните й
опити да уредят отношенията си по сключване на окончателен договор продавачите
не предприели действия да й прехвърлят собствеността върху процесните 2/3 ид.
части, като отказвали под различен предлог-че има време, че няма да има
проблеми, казвали и да ползва имота, че не претендират за него, като след известно
време престанали да вдигат телефона.Макар че с предварителния договор било
уговорено прехвърлянето на 2/3 ид. части от имота, имотът не се ползвал и от
останалите наследници на Х.А.Б.. Ищцата
го владеела изцяло, като свой собствен, като го поддържала и облагородявала.
Никой от останалите наследници не идвал в имота, не се интересувал от него и не
е оспорвал владението й. От датата на
сключване на предварителния договор ищцата се нанесла в имота, направила
преустройство на къщата, извършила всички необходими подобрения за нормално
живеене. От тогава до настоящия момент ответниците продавачи и другите
наследници не били посещавали имота и не се интересували от него. В продължение
на 11 години ищцата упражнявала фактическата власт върху имота с намерението да
го свои.Понеже нямала достъп до имота с моторно превозно средство, за да си
докара дърва за огрев, поискала от Община Велинград да бъде отворен път. Било й
отговорено, че по разписния лист към регулационния план имотът е записан на
наследодателя на продавачите Х.А.Б., поради което я посъветвали първо да впише
Договора в службата по вписванията. Този факт ,обосновал необходимостта да
предяви установителен иск, с който да бъде призната за собственик на имота на
правно основание :давностно владение продължило повече от десет години.
С
определение № 380 от 27.02.2020г. съдът е оставил исковата молба без движение с
указания : ищцата да обоснове правен интерес от предявяване на установителния
иск за собственост като посочи конкретните правни или фактически действия,
които ответниците извършват върху имота и с които оспорват претендираното от
нея право.
С
молба вх. № 1434 от 17.03.2020г., в
изпълнение на указанията на съда, ищцата Ф.М. е уточнила, че правният й интерес
произтича от бездействието на ответниците продавачи А.А.Б. и М. А.Б. да
изпълнят задължението си да й прехвърлят собствеността върху имота и от
незаинтересоваността на останалите ответници към него. Наред с това ,още с исковата молба е изложила
обстоятелства,че искът по чл.19,ал.3 от ЗЗД се погасява с петгодишна
давност,поради което този път за защита е неприложим в конкретния казус.
При така установеното ,в мотивите на
обжалвания съдебен акт ,първоинстанционният съд е приел,че „в исковата молба не са изложени твърдения за извършени от ответниците
фактически или правни действия, с които оспорват правото на собственост на
ищцата, пораждащи нуждата от защита. Както самата ищца твърдяла продавачите по
предварителния договор изрично й
заявили, че нямат претенции по отношение на имота и не възразяват да го ползва
както досега, т. е. не се твърдяло, че същите претендират притежавано от ищцата
право. Неизпълнението на поето с предварителния договор задължение за
прехвърляне на собствеността върху 2/3 ид. части от имота, не можело да се счита, че е действие, с което
се оспорва правото на собственост на ищцата, доколкото преди сключването на
окончателен договор тя не притежавала защитимо право. Изложените твърдения в
тази насока обосновавали извод за неизпълнение на облигационни задължения, в
който случай на разположение на ищцата е конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен.Правен интерес от
предявяване на иска в случая не бил налице и по отношение на останалите
ответници, за които се твърди, че не смущават владението на ищцата, не са
посещавали имота от години и напълно са се дезинтересирали от него. В искова
молба не се съдържали твърдения за конкретни действия по оспорване на правата
на ищцата от страна на посочените като ответници лица,и не можело да се приеме да е налице правен
спор с тези лица, който следва да бъде разрешен по реда на чл.124,ал.1 ГПК и
поради тази причина предявеният иск бил недопустим, поради липса на правен
интерес“.
Определението е
неправилно.
С предявяването на положителен установителен
иск се цели защита на спорно право,като се твърди и иска установяване със сила
на присъдено нещо,че ищецът притежава това право.За предявяването на
положителен установителен иск,законът-чл.124,ал.І от ГПК въвежда като абсолютна
процесуална предпоставка наличието на правен интерес. За да е налице правен
интерес от предявяването на такъв иск,следва чрез него ищецът да защити свое
право. При уважаването на иска правните последици следва да рефлектират в
правната сфера на ищеца като запазят имуществото му. Когато е предявен иск за
установяване на собственост ,въз основа на давностно владение,следва да се
докажат следните факти-основанието,на което се упражнява фактическата власт;
срокът,в който е владян имотът и непрекъснатост и необезпокояваност на
владението.Когато основанието е възмездно,но е опорочено поради липса на форма
или факта,че приобретателят не е собственик, законодателят е приел,че
владелецът е добросъвестен и е
достатъчно имота да се владее в петгодишен срок,за да стане собственик. В
случаите,когато владението е предадено въз основа на предварителен договор
,законодателят е приравнил последиците като при добросъвестно владение,но е
приел,че следва да се упражнява фактическа власт върху вещта непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на десетгодишен срок.Предварителния договор не е титул,даващ възможност за настъпване на
промяна в правото на собственост,а само учредява владение и при това положение
давността за придобиване на собствеността върху имот е десетгодишна и започва
да тече именно от момент,в който няма пречки за течението й.Ищцата
твърди,че е установила владение върху процесния имот ,считано от 12.10.2009г.,
когато е сключила предварителен договор с наследодателя на ответниците.
Владението съставлява фактическо състояние на упражняване на фактическа власт
върху чужд имот със съзнанието,че е свой и се предполага съгласно презумцията
на чл.69 от ЗС.Следователно с оглед на правната същност на придобивната давност
като оригинерен способ следва да се установи налице ли е явно,спокойно и
непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота в продължение на десет
години,вкл. при условията на чл.82
от ЗС. В конкретният казус първоинстанционният съд прибързано е прекратил
производството по делото без да даде възможност на ответниците да заявят своето
становище по исковата претенция. Факта, че самата ищца твърди,че е налице
доброволно предаване на владението върху имота въз основа на сключения писмен
договор,от момента на сключването му,не изчерпва фактическия състав на
въведения с исковата молба за установяване в производството придобивен способ.
С оглед и позицията на ответниците, в производството следва да се установи
,както обективния елемент- упражняването на фактическата власт, така и
намерението за придобиване по давност.
Настоящият
съдебен състав съобрази,че правен интерес ще е налице, когато конкретното
засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото
със сила на присъдено нещо на онези гражданскоправни отношения, които се
нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят и лицата,
легитимирани да го търсят.
Ищцата категорично в исковата молба е въвела
като придобивен способ –давностно владение. Посочването ,че владението е
установеното с предварителен договор, касае единствено момента на установяване
на владението върху имота предвид изложените обстоятелства в този смисъл. Така
въведения придобивен способ освен по съдебен ред няма как да бъде установен, за
това за ищцата е налице правен интерес от установяване на твърдяното от нея
субективно право на собственост върху имота или на част от него на посоченото
правно основание: давностно владение.
Обжалваното определение като неправилно
следва да бъде отменено и делото да се
върне на Велинградския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното,Пазарджишкият
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 302 постановено на
29.04.2020г. по гр.дело № 68 по описа на Велинградския районен съд за 2020г.
Връща делото на РС Велинград за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
членове:
1.
2.