Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260181
гр. С., 28.10
.2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 6904/2019 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с
правно основание чл. 55 пр. 2 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът твърди, че между представляваното от него дружество
„Трансгарант” ООД и ответника имало сключен трудов договор № 24 от 18.05.2019
год. за длъжността шофьор тежкотоварен автомобил. Договорът бил със срок за изпитване
уговорен в полза на работодателя за шест месеца. Ответникът е приел да
изпълнява съгласно договора и условията в него възложената му от дружеството
работа. През месец август ищецът бил помолен от К. и той приел дружеството да
му преведе по банков път уговорената в трудовия му договор заплата, плюс
командировъчни напред за месец септември 2019 год. общо в размер на 3000 лева.
В края на месец август 2019 год., съгласно постигнатата между страните уговорка
ищецът превел на ответника по банков път заплатата за месец септември, плюс
командировъчни за същия месец. Общата сума била в размер на 2 400 лева.
Разликата от 600 лева до 3000 лева не била преведена на ответника, тъй като тя
е била в него и представлявала остатък от
служебен аванс за пътни разходи и гориво.
Твърди
се, че ответникът като работник в срока на изпитване, е работил до 12.09.2019
год., като в това време изпълнявал курс в Гърция. Георги Георгиев, който бил
съдружник в ищцовото дружество, му се обадил по телефона и му съобщил, че трябва да натовари в Гърция и да
отиде в Италия, при което ответникът му е отказал по категоричен начин да
приеме товара за Италия. Сочи се, че въпреки затрудненията, които ответника е
създал относно промяна в маршрута, Георгиев е намерил товар за България и по
този начин К. да се прибере в страната. Ответникът е приел товара и го е
доставил по предназначение в България. От този момент нататък той отказал да
изпълнява своите задължения по трудовия договор въпреки проведените телефонни
разговори с него, относно кога ще продължи работа, за да си отработи заплатата
плюс командировъчните. След като разбрали, че той не желае да продължим
трудовите си отношения, бил поканен да върне автомобила в гаража и да си уреди
отношенията с дружеството. К. отказал да отиде в офиса на дружеството,
казал къде се намира камиона и къде е
оставил ключа за него. Било организирано прибирането на камиона от мястото,
където ответника посочил, след което с
препоръчано писмо до ответника, му била изпратена заповед за прекратяване на трудовото
на основание чл. 70, ал.1 от КТ и покана в седмичен срок от получаването й, да
заплати на ищцовото дружество сумата от 1 800 лева, представляваща невърнати
командировъчни за месец септември изплатени му по банков път в края на месец
август.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Е.Н.К.,
да заплати на „ТРАНСГАРАНТ” ООД, сумата
от 1 800 лева, представляваща невърнати командировъчни за месец септември,
изплатени на ответника по банков път в края на месец август, ведно с лихвата за
забава, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
В
предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника Е.Н.К., чрез
процесуален представител, който счита иска за допустим, но неоснователен, както
и че ответника не дължи визираната в исковата молба сума. Сочи се, че ищецът не
е квалифицирал правното основание, което прави защитата невъзможна. Искът бил
осъдителен, но не ставало ясно дали е по Кодекса на труда, по Закона за задълженията
и договорите или по друг закон. Не ставало ясно по кой член е претенцията, дали
сумата е дадена без основание, на отпаднало или неосъществено основание или на
друго основание. Сочи се, че не били приложени пътни листи и заповед за
командировка за маршрута, по който е командирован ответника. Сочи се, че общата
претенция затруднява ответника да подготви адекватно защитата си, като се моли
съда да задължи ищеца да направи уточнение за кои дни и часове се отнася
претенцията му, за кой ден по колко часа е командировката и по колко лева,
колко лева са за гориво и т.н., както и да представи доказателства какъв е
размера на командировъчните - дневни, пътни, спане, гориво и други за
съответната дейност, за която е командировал ответника, както и да уточни за
кои дни и часове се отнася тази претенция с оглед защитата на ответника и
уточняване предмета на делото.
Сочи
се, че не е вярно твърдението на ищеца, че ответникът дължи сума за невърнати
командировъчни, защото липсва заповед за полагане на такъв труд и заповед за
командировка, а като липсва заповед, липсва и основание на което ищеца може да
претендира неплатено възнаграждение за командироване на ответника.
Предвид
изложеното се моли съда да отхвърли иска като недопустим, респ. като
неоснователен и присъди на ответника сторените разноски по делото.
С
отговора на ИМ ответникът заявява, че предявява насрещен иск срещу ищеца за сумата от 1800 лева, представляваща
неплатени месечни заплати от 18.05.2019 г. до 26.09.2019 г. по трудово
правоотношение и 100 лева неизплатен годишен платен отпуск, законната лихва за
забава от подаването на настоящия насрещен иск до окончателно изплащане на
сумата.
Заявената
претенция не отговаря на изискванията на чл.
211, ал.2 от ГПК във вр. чл. 127
и чл. 128 от ГПК за насрещен иск, поради което не следва да бъде разгледана в
настоящото производство
Във
връзка с дадените от съда указания, по
делото е постъпила молба от И.А.Х. в качеството му на управител на
„Трансгарант” ООД, с която се правят следните уточнения:
По
точка едно от разпореждането, се конкретизира претенцията, като се уточнява, че
тя се дължи за 19 работни дни, като в нея са включени дневни общо 1000, 35 лева
и предвидени разходи за гориво 1000 лв.
По
точка две от разпореждането, се конкретизира, че исканата сума е била
предвидена за периода от 01.09.2019 год. до 30.09.2019 год., като за всеки от
19-те работни дни се полагат по 52 лева и 65 ст. дневни, плюс 1000 хиляда лева
разходи за гориво за същия период. За посочения период между страните е бил
уговорен аванс от 3000 лв. 600 лева от така уговорения аванс, са били на
разположение на ответника, вече като остатък от предни командировки. За това
дружеството е превело по банков път за този период само 2400 лв. Първата и
единствена започната след 01.09.2019 год. командировки е отчетена с 4 работни
дни в командировка за сумата от 211,24 лв., считано от 09.09.2019 г. до
12.09.2019 г. Отчетени са от ответника и 502,94 лв. платени пътни такси за този
курс. На ответника от аванса от 3000 лева е била изплатена и заплатата по
трудов договор за м.09.2019 год. в размер на 390,74 лв. От дадения аванс в
размер на 3000 лв., реално ответникът е отчел на дружеството сума в размер на
1104,92 лв., като остава остатък за възстановяване 1895,08 лв. За това цената
на иска е в размер на 1800 лева посочени по пера и за съответния период на
месец септември 2019 год.
По точка трета от разпореждането, се
конкретизира, че връщане на сумата се иска на основание чл. 203, ал. 2 от КТ,
за вреда, която е причинена умишлено. Тази разпоредба посочвала, че
отговорността се определя от гражданския закон, тъй като камионът умишлено е
бил изоставен на посоченото в исковата молба място.
Ищцовото
дружество редовно призовано, в с.з. се представлява от управителя, който
поддържа исковата молба.
Ответникът
редовно призован, не се явява в с.з. Представлява се от процесуален
представител, който моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен трудов договор № 00024/18.05.2019
г. сключен между ищцовото дружество „Трансгарант” ООД и ответника Е.Н.К. на
осн. чл. 67, ал.1 т.1 във вр. чл. 70, ал.1 от КТ/ шест месечен срок на
изпитване в полза на работодателя/, видно от който ответникът е бил назначен на
длъжност шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 560 лева с периодичност на изплащане 30-то
число на следващия месец и с допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател, за всяка година трудов стаж на същата сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия.
Със заповед № ZO**********/26.09.2019
г. на основание чл. 71 ал.1 от КТ, без предизвестие до изтичане на срока на
изпитване е прекратено трудовото правоотношение на ответника Е.Н. Тодоров с
ищцовото дружество, считано от 27.09.2019 г.
На 01.10
Ответникът със Заповед № 80/08.09.2019 г. е командирован
в чужбина за 4 дни, считано от 09.09.2019 г.
Със Заповед № 78/25.08.2019 г. Е.К.
е командирован в чужбина за 11 дни, считано от 26.08.2019 г.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която е видно, че на 30.09.2019 г. е подадено от ищцовото
дружество уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с изх. № 18388193043188. Уведомлението е подписано от
работодателя, но не и от работника, т.к. не се изисква такъв подпис. Трудовата
книжка е надлежно попълнена, като е вписана , както датата на постъпване на
работа, така и датата на прекратяване на ТД, заверена с кръгъл и правоъгълен
печат.
В периода от 19.05.2019 г. до 27.09.2019 г.,
„Трансгарант” ООД е изплатило на Е.Н.К. общо дневни пари в размер на 2 430
евра или 4 752,70 лева – 90 дни х 27 евро.
За периода от 19.05.2019 г. до 27.09.2019 г. вкл.,
съгласно представените ведомости за заплати, „Трансгарант” ООД е начислило и
изплатило на Е.Н.К. чисто трудово възнаграждение в размер на 1 909,53
лева. За същия период „Трансгарант” ООД дължи на Е.Н.К. обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 7 дни – 186,61 лева.
В с.з. вещото лице уточнява, че на стр. 3 от заключението е изготвила таблица
с описание на получен служебен аванс по дати и суми В отчетните разходи за
всяка командировка са начислявани по 27 евро на ден, като е приспадан
предоставения аванс. Приспаднати са и платените такси за паркинг, фактури за
гориво. След приспадане на тези суми ответника дължи 1895.08 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установи, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, че ответникът е бил назначен на посочената длъжност, че
е работник/служител, че е бил командирован в чужбина, че в тази връзка му е
било възложено да борави с парични средства на работодателя, ведно със
задължението да отчита същите, че са му предоставени такива във връзка с
командировката за разходи, които могат да възникнат по командировката, извън
командировъчните пари, и в какъв размер, че същите не са отчетени и в какъв
размер е вредата.
При установяване на тези обстоятелства от страна на
работодателя в тежест на ответната страна е да установи, че е отчел претендираната
сума в размер на 1800 лева или е върнал същата, респ. че му е платена на друго
основание.
По делото са представени заповеди за командироване , като между страните не е спорно, че ответникът
е извършвал трудовите си задължения по превоз на товари чужбина. Съгласно чл.
215, ал. 1 от КТ при командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят
има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни,
дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския
съвет.
Страните не спорят, че дневните пари са единствения
компонент от командировъчните пари, които са били дължими на ответника.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ персоналът на сухоземните
транспортни средства, към който именно принадлежи ответникът, получава
командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове
съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Съобразно
приложението дневните пари са в размер на 27 евро при единична езда и 21 евро
при двойна езда, като доколкото по делото няма данни или твърдения, че
курсовете на ищеца са осъществявани при двойна езда, съдът възприема като
основателни изчисленията на вещото лице на база 27 евро дневни пари.
При съобразяване на заключението на приетата по делото
съдебно- счетоводна експертиза което съдът намира за компетентно изготвена, се
установяват дължимите дневни пари съобразни броя на дните на командировка на ответника
в чужбина, като общата сума на получения аванс е в размер на 25917.79 лева, а
разходите, включая и дневни възлизат на сумата 24022.70 лева. Останала е
неотчетена сума от предоставен служебен аванс в размер на 1895.08 лева.
При така установените факти от значение за спора съдът
намира, че ищецът доказва да е предал процесната сума на ответника, за разходи
във връзка с командировката, като за последния е възникнало задължението да
отчете сумите и да върне неизразходваната част от тях. Изискването за отчетност
в срок от 2 дни от регистрирането в КПП е и нормативно установено и в чл. 14,
ал. 1 от Наредбата за служебните командировки в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници.
Установява се, че ответникът е бил в командировка за
извършване на международен превоз на товари, че е осъществявал задълженията си
във връзка със същата, както и че сумата 1800 лева представлява средства,
получени във връзка с осъществяването й. Съдът намира, че в конкретния случай
от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че претендираната
сума не е отчетена от ответника е
предадена на ответника като служебни пари за разходи, които могат да възникнат
при командироването му. Ищецът доказва да е предоставил посочените парични
средства на ответника, който не доказва да ги е отчел, респ. възстановил. При
липсата на доказателства от страна на ответника за тяхното отчитане, респ.
връщане съдът приема, че неотчитайки сумата, ответникът е причинил имуществена
вреда на работодателя в размер на 1895.08 лева, като дължи възстановяването й.
В случая ищецът претендира сумата 1800 лева и в този размер следва да се уважи
предявеният иск.
Процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прихващане за сумата 1800 лева незаплатено трудово възнаграждение
за периода от 18.05.2019 г. до 26.09.2019 г.
Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни
вземания до размера на по-малкото от тях. Възражението за прихващане е
процесуален способ за упражняване на материално потестативното право да се
извърши компенсация, уредено в чл. 103-
чл. 105 от ЗЗД.
В мотивите си по- горе, съдът прие, че със Заповед № ZO0000000018/26.09.2019 г. на
основание чл. 71 ал.1 от КТ, без предизвестие до изтичане на срока на изпитване
е прекратено трудовото правоотношение на ответника Е.Н. Тодоров, считано от
27.09.2019 г. и заповедта е връчена на 01.10
От приетата и неоспорена по делото съдебно- икономическа
експертиза се установи, че за периода от 19.05.2019 г. до 27.09.2019 г.
съгласно предоставени ведомости за заплати, ищцовото дружество е начислило на
ответника чисто трудово възнаграждение в размер на 1909.53 лева. За същия
период се дължи на ответника обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 7 дни за сумата 186.61 лева.
Съгласно чл. 103
от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. В случая ликвидно и изискуемо е вземането на ответника
за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 186.61 лева и за тази сума следва да бъде
извършено прихващане. Не се установи в производството ищецът да дължи на
ответника суми за трудово възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 64.54
лева д.т., съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът дължи разноски на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от иска чрез извършено прихващане в размер на 38 лева
заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователна е претенцията за заплащане
на адвокатско възнаграждение и по първоначално заведеното производство пред РС-
Бяла. Същото е прекратено и изпратено по подсъдност на СлРС.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Н.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНСГАРАНТ”
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бяла, обл.
Русе, ул. „Стефан Стамболов” № 13, представлявано от управителя И.А.Х., сумата
от 1618.39 представляваща невърнати командировъчни за м. септември
ОСЪЖДА Е.Н.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ТРАНСГАРАНТ” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бяла, обл. Русе, ул. „Стефан
Стамболов” № 13, представлявано от управителя И.А.Х., разноски в размер на 64.54
лева.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника Е.Н.К. с ЕГН ********** материалноправно и процесуалноправно
възражение за прихващане, с насрещното вземане за сумата 1800 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 18.05.2019
г. до 26.09.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА „ТРАНСГАРАНТ” ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бяла, обл. Русе, ул. „Стефан Стамболов”
№ 13, представлявано от управителя И.А.Х. да заплати на Е.Н.К. с ЕГН **********
*** разноски в размер на 38 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: