П Р О Т О К О Л № 164
гр.
Пловдив, 16.04.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети април две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на съдебния секретар Катя Митева, и в присъствието на прокурора ДОБРИНКА
КАЛЧЕВА, сложи за разглеждане докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ГАНЕВ ВЧНД № 158
по описа за 2020 година.
На именното
повикване в 10:35 часа се явиха:
Производство
по чл.65 от НПК.
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив се явява
прокурорът ДОБРИНКА КАЛЧЕВА.
При добър
звук и картина на линията се намира ОБВИНЯЕМИЯТ Н.П..
Обвиняемият Н.П. не се явява в съдебното
заседание, участието му е осигурено чрез видеоконферетна връзка по Скайп от
Затвора гр.П..
За него
се явява адв.К. Н. и адв.И. С..
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв. Н.:
Да се даде ход на делото.
Адв. С.:
Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО, като се
осъществява видеоконферентна връзка по Скайп.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от
съдията-докладчик Веселин Ганев.
РАЗЯСНИХА се на страните правата
им по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
отводи. Няма да соча нови доказателства.
Адв. Н.: Нямам искания за отводи.
Поддържам жалбата. Във връзка с аргумента на първата инстанция, че адресът,
съобщен при разпита на таксиметровия шофьор е различен от адреса, на който се е
водил на хартия нашия клиент, за сведение Ви представям разпечатки от Гугъл мапс,
от които се вижда, че на мястото, на което се твърди, да е живял Н. действително
няма № 42. Следователно разминаването в буквата Т между 42 А и 42 , което се
вижда от делото е несъществено, защото става въпрос за един и същи адрес. Това
е нещо, което може да бъде проверено.
Представям епикриза за здравословното
състояние на майката на Н.П. и удостоверение за неговото раждане, от което е
видно, че е негова майка. От тези документи желаем да извлечен аргумент, че Н.
би бил в полза на семейството си.
ПРОКУРОРЪТ: Не мисля, че в така
представените справки би могла да се съдържа достоверна и значима информация
относно факта, за който се твърди. Така, че моля да не се приемат. Да се
приемат и епикризата и удостоверението.
Съдът счита, че следва да се
приемат представените от защитата на обвиняемия доказателства – епикриза и
удостоверение, картите от Гугъл мапс за сведение.
Съдът счита делото за изяснено,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените от
защитата на обвиняемия епикриза и удостоверение и за сведение карти от Гугъл
мапс.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни
съдии, моля да потвърдите определението на първоинстанционния съдебен състав. Считам,
че пазарджишкият окръжен съд е дал правилен отговор на въпроса, че липсва
такава релевантна промяна на обстоятелствата, довела до вземането най-тежка
мярка за неотклонение, която да налага преосмисляне на това решение –
облекчаване процесуалното положение на на обвиняемия П. по отношение на взетата
му мярка за неотклонение. Съдът е обсъдил всеки от направените пред него доводи.
Накратко, продължава да е налице обвинение
за извършени от П. три умишлени престъпления, две от които тежки, с което и
първата предпоставка безспорно е налице. По отношение на обоснованото предположение
не се спори от страна и на защита, затова считам за ненужно към момента да се
обсъждат доказателствата, от които се извежда. Ние считаме, че съвкупностният анализ
на същите сочи, че по отношение и на трите вменени му деяние същият се очертава
като безспорен автор, и както вече казах, това се извежда от доказателствата.
За да продължи да е задържан П., следва да продължава да са налице и то реално
опасността същият да се укрие или да извърши престъпление. Твърдя, че и двете
опасности продължават да са налице и това не са субективни твърдения, а отново
материалите по делото, а и доказателствата сочат на това.
Относно доводите в жалбата, която
е депозирана пред Вас, не виждам каквато и да е причина, включително и изложените
в жалбата, да не продължава да се цени с нужната степен на доверие информацията
от писмото на СДВР. Освен тази информация, съдържаща се в това писма, има и
достатъчно други данни, съдържащи се в показанията на таксиметровия шофьор и в
други материали по делото, че П. не живее нито на постоянния си адрес, където е
бил търсен, баща му е казал, че той не пребивава и не поддържа никаква връзка с
него, така и на адреса, на който е живял на квартира, който не № **, а № ** *,
което се удостоверява и от справката на Гугъл. Няма проблем с това твърдение,
но ние считаме, че е установено, че той не живее на тези адреси. Тоест, не е ясно
този обвиняем П. изобщо на кой адрес живее и къде би могъл да изпълнява бъдеща
мярка за неотклонение „домашен арест“, каквато се претендира да му бъде
постановена като бъде изменена най-тежката такава в „домашен арест“.
Считам, че продължава да е налице
и реална опасността да извърши друго престъпление, което се извежда от доказателствата
за деятелността на П. на 09.01.2020 г. без да има данни действително за
предходни негови осъждания. Това е така. Субективното отношение на защитниците
на П., описано и квалифициращо поведението му в жалбата като хлапашка проява,
детинска, глупащина в постъпката му, считам, че обективно преценено от
доказателствата, по-скоро следва и се очертава тази деятелност, като един упорит,
безконтролен, но решителен и целенасочен престъпен порив, под въздействието на
който на тази дата той е извършил три престъпления, две от които са и тежки
умишлени. Считам, че извършеното от него характеризира и личността му като
такава, склонна за осъществи и друго престъпление. Моля да приемете, че това и
към момента продължава да е така. Да се твърди, че тримесечен престой в ареста е
превъзпитал обвиняемия П., не считам, че е сериозно. Не това е и целта на
мерките за неотклонение. Тримесечният срок на разследване, от която и страна да го обсъждаме, и
включително и колко бързо биха могли да бъдат събрани едни доказателства, друг
е въпроса, че това е тактика на разследване и разследващите органи, както и
прокуратурата не работят по едно единствено дело, иначе щеше да е прекрасно и
всички те щяха да приключат в едни изключително кратки срокове, но това е една
химера и липсва реален потенциал това да се случва по този начин. Три месеца е
разумен срок на разследване с оглед и конкретиката на случая. Моля отново да се
съгласите с приетото от
първоинстанционния съд, че няма основание и в тази насока за изменение
на мярката за неотклонение.
Здравословните проблеми на
майката на обв. П. очевидно приемаме, че са налице, но за същата, както е
отбелязал и съдът считаме, че няма пречки да полага грижи неговият баща и неин
съпруг, което очевидно се е случвало така и до момента предвид именно сведенията
от баща му, че той не поддържа връзка с П.. По изтъкнатите съображения ви моля
да оставите без уважение жалбата.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни
съдии, нито един от нашите аргументи, на които сме се позовали с молбата за
изменение на мярката за неотклонение на Н.П., не е фаворизиран като основен.
Твърдим, че са налице множество аргументи, чиято съвкупност е дала основание на
надеждата ни, че една такава молба би могла да бъде уважена. На първо място,
както сме казали и пред първата инстанция, ще повторим и пред вас, че няма как
и не отричаме обоснованото предположение, което на този етап, а още след третия
ден можем да кажем, че е с мащабите на доказаното, необходимо за присъда. Не това
е ключовото ни.
Срокът от 3 месеца, в който се
разследва до момента това дело, разгледан по този начин и в контекста на
повдигнатите обвинения, не изглежда неразумен, но всеки практикуващ тази
материя юрист от пръв поглед вижда, че наистина а след 72-рия час от началото
на наказателното производство, делото е било изяснено от фактическа и правна
страна и 3 месеца, всъщност до момента, в който ние подадохме молбата за
изменение на мярката за неотклонение на Н., не е направено нищо. Едва след
нашата молба прокурорът е решил на добави допълнителни доказателства към нещо,
което може да се приеме за установено, свързано с обвинението за подкуп. Друг е
въпросът, че в тези допълнителни 2 гласни доказателства има едно противоречие,
което е доста досадно, но това е въпрос
по същество. Имам предвид за размера на сумата. Това, освен че касае размера на
предложения подкуп, създава една неяснота в достоверността на подобни
твърдения. Това е въпрос по същество.
Ясно е, че една такава постъпка,
която е инкриминирана по това дело за Н., действително касае едно поведение,
предполагащо по-сурова процесуална санкция. Но също така е ясно, че с напредъка
на наказателното производство и неминуемото изтичане на време, в което
обвиняемият е задържан, тези аргументи не могат да останат с тази сила, с която
са били в началото, ако са единствени. Защото, ако в началото можем да извлечем
реалните опасности, релевантни за задържането, основно и единствено от
поведението на обвиняемия П. по отношение на деянието, впоследствие вече е
необходимо да бъдат подкрепени и с допълнителни
аргументи и доказателства. В крайна сметка, Н.П., който е роден през ****
г., до момента не е осъждан. Ако неговото поведение, очертало признаците на
престъпленията, в които е обвинен, е
такова, че ако той е на свобода непременно ще извърши престъпление и съществува такава реална опасност, то за
този 35-годишен живот, даже роден е през **** г., т.е **-годишен живот, който е
водил, мислимо беше да бъде осъждан, но не е. В началото ние още сме реагирали
срещу релевирането на информацията, съдържаща се в писмото на СДВР, но
приемаме, че за първоначалното задържане това е било аргументиран подход. Към
днешна дата обаче считаме, че няма никакви основания тази информация да
продължава да бъде ценена в смисъла, в който прокуратурата и първата инстанция
са вложили в нея. Тази информация на първо място касае факта, че срещу Н.П. има
още едно наказателно производство за някаква кражба и точно за да бъде обвинен
той в нея, бил търсен, но не бил намерен. Е, той от 3 месеца е задържан. Ако са
го търсили, за да го обвинят в тази
кражба и не са го намерили, защото не са знаели къде е, то още след третия ден
на задържането СДВР знае къде е, защо не са го обвинили досега, след като е
толкова важно това? Единственото нещо, което е трябвало да се направи, е да
бъде обвинен в тази кражба. Е, не са го обвинили. Бил търсен на адреса, но
съквартирантът му бил казал, че е напуснал. Този съквартирант не е разпитван, а
таксиметровият шофьор, който е разпитан в деня на самото престъпление, е
заявил, че са били на адреса. Затова представихме тези справки, за да се види,
че няма как да се обърка адресът. Таксиметровият шофьор бил казал Б. **, а той
бил Б. ** *. То няма друго. И Н. е помолил таксиметровия шофьор да го отведе до
квартирата му, за да си вземе дрехи. Дори да приемем, че е напуснал тази
квартира или че е имал намерение да напусне тази квартира и че няма да живее на
нея и т.н., няма никаква причина да считаме само и единствено това, че
съществува реална опасност Н.П., ако е на свобода или под домашен арест да се
укрие. Няма никакви сведения той да е бил търсен, да му е било известно, че е
търсен, да се е укривал целенасочено - едно неосъждано лице, което като всеки
гражданин на Р.Б.може да живее където иска. Без да се крие. Защо да се крие? Аз
сега от 1 месец живея на вилата си и никъде не съм обявил това. Ако ми изпратят
съобщение на адреса ми, че съм търсен, това може да произведе ефект, че се
укривам. Не, не се укривам. Живея свободно. Затова си позволяваме да отправяме
тази настойчива молба към Вас, че към днешна дата е разумно Н.П. да бъде с
по-облекчена мярка за неотклонение. Наясно сме със затруднението да докажем
доходи за Н., които могат да му позволят в очите на съда да плати гаранция, но
неговите близки са в състояние да направят това, в случай че склоните. В края
на краищата, с мярка за неотклонение „домашен арест“, за каквато сме пледирали
и пред първата инстанция, решително би се пресякла както опасността да се
укрие, така и опасността да извърши престъпление, щом престъпленията му са от
такова единствено. Той не е компютърен хакер или икономически престъпник, който
би могъл от дома си да може да извърши престъпление и домашният арест да не би
могъл да е превенция срещу това. В момента актуалният му адрес е Затвора - П.,
защото към датата на задържане той е с постоянен адрес в С., където живеят
неговите родители и именно където бихме искали той да бъде въдворен, в случай
че склоните на нашата молба. В С. е постоянният му адрес. Баща му работи, труди се, именно той ни е платил за
труда, който полагаме. Баща му живее и работи, за да издържа семейството, майка
му е болна. Не фаворизираме този аргумент, че щом майката на обвиняемия е
болна, непременно трябва да бъде пуснат, но на фона на всичко останало и този
аргумент считаме, че има право на живот и ако бъдете снизходителни да приемете
на нашите основателността на нашите аргументи, в крайна сметка Н. би могъл да
бъде наистина полезен в дома си, като едновременно с това ще се пресече
възможността да бъде вреден за обществото. Един, в края на краищата неосъждан
човек.
АДВ. С.: Нямам какво да добавя.
ОБВ. П.: Поддържам казаното от
адвокат Н.. Нямам какво да добавя.
ДАДЕ СЕ ДУМА НА ОБВ. ЗА ЛИЧНА
ЗАЩИТА:
ОБВ. П.: Съгласен съм с това,
което изложи адв. Н.. Всеки млад човек, който има разум, аз съжалявам за това,
което съм направил. Доста мислих над случилото си. Нямам абсолютно никакви
намерения да се укривам или да извършвам ново престъпление. Видях колко страдат
близките ми. Това не е моят начин на живот. Работех в транспортна фирма в С.,
без трудов договор. Адресът ми по лична карта е в гр. С.. Сегашният ми адрес ще
бъде в гр. С.. Майка ми има ограничени движения, цял ден лежи. Баща ми работи
по цял ден, за да може да върви напред. Смятам, че майка ми е човек, който има
нужда от много грижи. Баба ми ходи, но не може да ходи всеки ден. Другото,
което искам да кажа, че се чувствам застрашен за здравето ми по ред причини -
едната от тях е храната, другото е пандемията. Просто това не е моята
среда. Относно таксито, ако трябва да
съм честен, това от моя страна, проява под въздействие на алкохол, беше
импулсивна проява, просто исках да стигна по-бързо, нищо лошо не съм имал
спрямо човека и таксито.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВ.
ОБВ. П.: Много моля за промяна на
мярката, не смятам да се укривам. С оглед на пандемията, много Ви моля за
промяна на мярката.
Съдът се оттегли за тайно
съвещание.
След тайно съвещание, съдът
намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Въззивната инстанция споделя за
правилни и обосновани изводите на Окръжния съд, че спрямо обвиняемия Н.П., а и
към настоящия момент от воденото против него наказателно производство следва да
продължи да действа мярката за неотклонение „задържане под стража“, като не
счита, че доказателствените материали по делото дават основание да се приеме
наличието на реална опасност от укриване, в какъвто смисъл са и показанията на
пострадалия таксиметров шофьор, който е завел обвиняемия П. на адрес, откъдето
той е взел сак с дрехи. Продължава да е налична обаче реалната опасност от
извършване на престъпление, а и тя не следва да бъде омаловажавана, с оглед на
мотивите за извършване на първото и второто престъпление, а третото е за
шофиране на автомобил след съставомерна концентрация на алкохол в кръвта.
Обвиненията по чл. 346 ал. 2 т.2
от НК и по чл. 304а от НК за подкуп спрямо полицейските служители са с висока
степен на обществена опасност и са тежко наказуеми, като са извършени в
условията на реална съвкупност. Само по себе си тази фактическа установеност на
множественост от престъпни деяния и на усложнена престъпна дейност завишава
степента на обществена опасност и на самия деец. Въззивната инстанция споделя
доводите в обжалваното определение, че срокът на задържането от 3 месеца към
настоящия момент не е нито прекомерен, нито неразумен, както с оглед на
стандартите по НПК, така и предвид на практиката на Европейския съд, като видно
от материалите по делото разследването продължава и са извършени и допълнителни
процесуално-следствени действия. Действително обвиняемият Н.П. е с чисто
криминално минало, няма данни за криминалистични прояви. Както и видно от
представената в днешното съдебно заседание епикриза майка му е с влошено
здравословно състояние, но тези данни сами по себе си, съпоставени и с начина,
и механизма на извършване на престъпните деяния, за които му е повдигнато
обвинение, както и оказаната съпротива при задържането от полицейските
служители, не могат да бъдат основание да му бъде променена мярката за
неотклонение в по-лека.
С оглед на изложеното, съдът е
стигнал до правилния, обоснован и законосъобразен извод, че целите по чл. 57 от НПК, могат да бъдат постигнати все още единствено с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, поради което Пловдивският апелативен съд,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 09.04.2020 г., постановено по ЧНД № 128/2020 г. по описа на
Окръжен съд – П..
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 11:03
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: