РЕШЕНИЕ
15.10.2021
г.
гр. Берковица
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА ПЕТКОВА
при секретаря Светлана Петрова, като разгледа
докладваното от съдия ПЕТКОВА гр.д. 76 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск от “ОТП Факторинг България”, ЕАД гр. София и е образувано гр.д. 76 по описа
на БРС за 2021 година. Производството е образувано при условията на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника,
за което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 748/2017 година по
описа на БРС.
Ищците в производството
твърдят, че по силата на договор за кредит от 06.10.2016 година Банка ДСК
предоставила на ответника сума в размер на
10 032 лева. Заетата сума следвало да бъде върната за срок от 120
месеца, заедно с договорената възнаградителна лихва. Поради невнасяне на
погасителни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и Банката
предявила правата си в заповедно производство. На 01.09.2017 година по
ч.гр.д.748 по описа на РС – Берковица за 2017 година съдът издал заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите : 9863,34 лева
главница, платима ведно със законната лихва, считано от 20.07.2017
година до окончателното й изплащане; 483,83 лева договорна лихва
за периода от 01.01.2017 до 19.07.2017 година; 11,90 лева
мораторна лихва за периода 01.01.2017 до 19.07.2017 година; 120.00 лева
заемни такси.
На 13.05.2019 година
Банката прехвърлила на ищеца пакет вземания, включително и процесното по силата
на договор за цесия. На това основание ищецът предявил правата по издадения
изпълнителен лист за събиране от ЧСИ. Последният не е открил длъжника за
връчване на съобщения, поради което при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК е
разяснена възможността да предяви иск за установяване на вземането. Това
обосновава правния интерес на ищеца да предявят иск за установяване на вземане
в посочените по – горе размери.
В случай, че съдът приеме,
че ищецът не е активно легитимиран да предяви специалния установителен иск по
чл.422 ГПК, то при условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумата
: 9941,61 лева неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира заплащане
и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът В.Ц.В. *** не взема становище по предявения иск.
В открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска и моли за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Претендира разноски и
представя списък на разноските.
Ответникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът констатира, че на
ответника по реда на ГПК му е връчено лично съобщение за връчване на препис от
исковата молба и подаване на писмен отговор (чл. 131 ГПК), като видно от
съобщението /л.66/ на същия са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа, от неподаването на отговор и от неявяването му в
съдебно заседание.
Съдът намира, че същият е
бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание на осн. чл.
40, ал.2 от ГПК, като същият не се е явил, не е ангажирал процесуален
представител, не е подал отговор на исковата молба и не е взел каквото и да
било становище по иска, въпреки надлежно дадените указания за последиците от
подобно процесуално поведение.
Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът намира, че са налице
предпоставките и следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът
бъде уважен в предявения размер.
По разноските:
Предвид т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи
произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл. 410 от ГПК
разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в исковото производство разноски съгласно представения списък
по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл. 422 вр.
чл. 415 от ГПК, че В.Ц.В., с ЕГН: **********, дължи на “ОТП Факторинг
България”, ЕАД, гр. София, с ЕИК: *********, представлявано от Илка Георгиева
Димова и Емил Димитров Кръстев, вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 748/2017 г.
на БРС за следните суми: сумата 9863,34 (девет хиляди
осемстотин шестдесет и три лева и 34 ст.) лева изискуема главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2017 година до изплащане на
вземането, 120,00 (сто и двадесет лева) лева заемна такса и
разноски, 483,83 (четиристотин осемдесет и три лева и 83 ст.)
лева договорна/възнаградителна/ лихва, начислена за периода 01.01.2017 г. до
19.07.2017 г., 11,90 (единадесет лева и 90 ст.) лева лихвена
надбавка за забава/обезщетение за забава/, начислена за периода от 01.01.2017
г. до 19.07.2017 г.
ОСЪЖДА В.Ц.В., с ЕГН: **********, да заплати на “ОТП Факторинг
България”, ЕАД, гр. София, с ЕИК: *********, представлявано от Илка Георгиева
Димова и Емил Димитров Кръстев, сумата от 1034,95 лева (хиляда
тридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща направените
разноски в производството по чл. 422 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Ц.В., с ЕГН: **********, да заплати на “ОТП Факторинг
България”, ЕАД, гр. София, с ЕИК: *********, представлявано от Илка Георгиева
Димова и Емил Димитров Кръстев, сумата от 359,58 лева (триста
петдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща разноски в
производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 748/2017 г. на БРС
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: