РЕШЕНИЕ
гр. София, 18 Април 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на тридесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 15250 описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищците Д.Д.Д. и Д.Д.Д. твърдят, че
на 21/08/2015 год., в с.С.М.е настъпило пътно-транспортно произшествие -
самокатастрофа на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ******, управляван от Ц.В.М.,
в резултат на което починал синът на ищците Д.Д.Д. - пътник в автомобила,
пътувал с поставен предпазен колан. Водачът на лекия автомобил Ц.М. бил осъден
с влязла в сила присъда на наказателния съд за извършеното престъпление. Ищците
понасяли изключително тежко смъртта на детето си. Те имали взаимоотношения,
основани на привързаност, уважение, взаимност и обич; били силно привързани към
своя син, с изградена силна емоционална връзка; живеели заедно, грижели се един
за друг, били едно сплотено семейство. Починалият бил винаги близо до
родителите си и им помагал. Смъртта му настъпила внезапно, по нелеп начин; той
бил едва на 22 години. След инцидента животът на ищците бил подчинен изцяло на скръбта
от голямата загуба. Предвид факта, че гражданската отговорност на извършителя
на деянието била застрахована при ответното дружество, ищците претендират от
него заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди, чийто
размер определят на сумата 200 000 лева за всеки един от тях. Претендират
законна лихва от датата на произшествието и направените по делото разноски.
Ответникът Застрахователно дружество Б.И.АД оспорва
предявения иск, като не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между него и водача на лекия автомобил. Твърди, че смъртта на Д.Д. не е
резултат едИ.твено от виновното поведение на водача на лекия автомобил, а също
така и поради неизползване на обезопасителен колан от пострадалия, което довело
до 50% съпричиняване на резултата. Счита иска за прекомерно завишен. Моли
същият да бъде отхвърлен или да бъде намален размерът на обезщетението.
Претендира разноски.
От събраните
по делото доказателства се установиха следните факти:
С влязла в сила присъда от 26/04/2016 г. по нохд №
35/2016 по описа на ОС-Монтана, Ц.В.М., роден на 13/05/1994 година в гр.Лом,
област Монтана, живущ ***, български гражданин, със средно образование, неосъждан,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 21/08/2015 година, в
с.Сталийска махала, област Монтана при управление на лек автомобил „Фолксваген“
с ДК № ****** нарушил правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се движил със
скорост от 107 км/ч /над разрешената такава от 50 км/ч за населено място/ и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.Д.Д., ЕГН ********** и С.С.С., ЕГН **********,
поради което на основание чл. 343, ал.З, буква „б“, пр.1 във вр. с ал.1 буква
„в“, във връзка с чл.342, ал.1 НК и на основание чл.58а, ал.1 НК, го осъжда на
три години лишаване от свобода, което наказание, на основание чл.59, ал.1 и
чл.61, т.З от ЗИНЗС, да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при
първоначален „ОБЩ РЕЖИМ“ на изтърпяване на наказанието, като признава
подсъдимия Ц.В.М. за невинен за извършени нарушения на разпоредбите на
чл.5,ал.1, т.1; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и го оправдава по обвинението в тази
му част.
По делото е представено удостоверение за наследници,
изх. № 112/10/09/2015 г. на община Лом, от което се установява, че Д.Д.Д. е син
на ищците по делото.
От представената по делото справка от Информационен
център към Гаранционен фонд се установява, че гражданската отговорност на
водача на процесното ПТП е била застрахована при ответното дружество.
Вещото лице по назначената по делото автотехническа
експертиза дава заключение, че лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф”
per. № № ****** е снабден с триточкови инерционни колани за всички седалки
предназначени за пътници, включително и за водача. Тяхната употреба по принцип
намалявала риска от травми, особено при челни удари. При силни странични удари
и удари свързани с големи деформации при големи скорости, ефективността на
коланите била по-ниска. Вещото лице посочва, че първият удар е бил в предна
дясна част на лекия автомобил с първото дърво, което е прекършено. От този
момент започнало ротационно движение на автомобила по посока обратна на
часовниковата стрелка с голяма ъглова скорост и постъпателно движение напред.
При тези две движения с дясната странична част на автомобила последвало
охлузване на второто дърво, изкривяване на металния стълб на пътния знак и
силен удар в третото дърво, в областта на задна дясна врата и задно дясно
колело. Основните и силните удари били в предна дясна част на лекия автомобил и
задна дясна врата. Междувременно при постъпателното си и ротационно движение,
лекият автомобил със задна дясна странична част ожулил второто дърво и огънал
металния стълб на пътен знак намиращ се в близост до третото дърво. Тези
деформации се припокривали със силния удар в третото дърво, поради което не можело
да бъдат идентифицирани точно кои части са участвали в ожулването на второто
дърво и изкривяването на металния стълб. В резултат на ударите лекият автомобил получил
значителни деформации по предна дясна част — дясна броня, десен фар, капак на
двигателя, десен калник, както и големи деформации по задна дясна странична
част- задна дясна врата, заден десен панел,таван, задно дясно колело, задна броня
и др. При първия
удар - отпред вдясно, скоростта на автомобила рязко намаляла и тялото на Д.Д.,
вследствие на инерцията, отишло напред и надясно. Вследствие на последващото
ротационно движение с посока обратна на часовниковата стрелка тялото, от
центробежните сили, почти едновременно с това залитнало наляво към вътрешността
на автомобила. Със стремеж за залитане наляво останал и при втория удар в
задната врата, като със спирането е отишло надясно. Към момента на удара
скоростта била от порядъка на 123 км./ч. В дадените в о.с.з. уточнения, вещото
лице посочва, че предпазният колан няма никаква ефективност при странични
удари.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза се установява, че при процесното ПТП на 21.08.2015 г. пострадал
пътникът от лек автомобил Фолксфаген Голф - Д.Д.Д., който получил съчетана черепно
- мозъчна и гръдна травма. Причината за смъртта била тежката черепно - мозъчна
травма с многофрагментно счупване на черепния покрив и основа и разкъсване на
мозъчното вещество. Уврежданията по главата били както в лявата челна и
слепоочна област, така и вдясно челно слепоочно, по гърба на носа, разкъсно -
контузии рани в областта на горните клепачи на лявото и дясното око, което
говорело че част от уврежданията са получени от интериора на автомобила: тези локализирани
вдясно на главата и гръдния кош и увреждания получени при изпадането на тялото
от автомобила. Според вещото лице по време на ПТП Д.Д. бил без поставен
предпазен колен и при удара на автомобила в крайпътното дърво е изпаднал от
автомобила, като е получил наранявания както от интериора на автомобила, така и
в резултат на изпадането на черепа. Пътно- транспортното произшествие било
реализирано в дясната странична част на лекия автомобил с тежки деформации
вдясно. В дадените в съдебно заседание разяснения, вещото лице посочва, че предпазният
колан не изпълнява обезопасяващата си функция при страничен удар.
Свидетелката А.Д.Д. – сестра на
ищеца Д.Д., дава показания, че починалият е бил в много близки отношения с
ищците и никога не са имали неразбирателства. Той бил весел и жизнерадостен
човек. Посочва, че ищците много тежко са
приели първоначалната вест за смъртта на Д.Д., като ищцата Д.Д. изпаднала в „ступор“.
След смъртта сина му, ищецът Д.Д. започнал да пие. Ищцата Д.Д. разговаряла едИ.твено
със дъщеря си и споделяла, че страда много от загубата. Още не превъзмогнали
загубата на сина им и нямало изгледи за това.
Свидетелят Ц.В.М. – водачът на
процесното МПС, дава показания, че не помни дали починалият е бил с поставен
предпазен колан.
Свидетелят Б.Г.А. дава показания,
че е бил на мястото на произшествието, като е оказвал помощ на пострадалите. Посочва,
че когато пристигнал, Д.Д. бил целият в кръв и колабирал. Свидетелства, че бил
без поставен колан. Починалият се намирал на предна дясна седалка на
автомобила. Дава показания, че ударът е бил от дясната страна на автомобила.
Свидетелства, че изкарал от колата Д.Д.. Посочва, че на местопроизшествието се
появил и ищецът Д.Д., който понесъл много тежко вида на сина си – започнал да
се бие по главата, разплакал се и казвал, че искал да бъде погребан заедно с него.
Предвид така депозираните
показания, съдът не кредитира заключението по назначената съдебно-медицИ.ката
експертиза, в частта, в която се посочва, че пострадалият е изпаднал от
автомобила. Причината, поради която той е бил извън процесното МПС, е че е бил
изкаран от него от свидетелят А..
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство
и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от
което са произлезли вреди - физически и емоционални болки и страдания, наличие
на причинна връзка между деянието и вредите. В случая, посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се
доказват събраните по делото доказателства.
Ответникът е застраховал гражданската отговорност на
деликвента - данните в справката от ИЦ към ГФ, до доказване на противното,
удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука"
на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и
номер на рама (шаси) на моторното превозно средство. В случая данните от тази
справка не се опровергават от други доказателства.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие,
причинено виновно от застрахованото при ответното дружество лице се доказва от представената
по делото влязла в сила присъда по нохд № 35/2016 по описа на ОС-Монтана, която
се ползва със задължителната сила за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК.
По настъпилите неимуществени вреди: От събраните по
делото гласни доказателства, съдът приема за настъпили твърдените неимуществени
вреди, изразяващи се в мъка, страдание, болка от загубата на близък човек.
Съдът приема, че смъртта на Д.Д. е оказала негативно въздействие върху
психиката на ищците, които понесли много тежко и все още не са преживели
загубата на сина си – ищецът Д.Д. започнал често да употребява алкохол, ищцата Д.Д.
ограничила контактите си, като комуникирала единствено с дъщеря си. Установява
се, че и двамата ищци понесли изключително тежко първоначалната новина за
смъртта на сина си. В допълнение следва да се посочи, че при тежката
емоционална загуба, каквато представлява загубата на дете, недоказването на
конкретни вреди като предизвикано болестно състояние или последвало
диагностицирано психическо разстройство, не отменя изискването за справедливо
обезщетение на значителната в случая вреда, за да се отговори в пълна степен на
обществения критерии за справедливост - Решение № 130 от 27.06.2016 г. по гр. д.
№ 2695/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
При това положение, отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Що се касае до наведеното възражение за съпричиняване,
съдът намира същото за неоснователно. Вещите лица както по автотехническата,
така и по медицинската експертиза посочват, че при странични удари, предпазният
колан не изпълнява обезопасителната си функция. По делото се установи, че
процесният автомобил е осъществил три последователни удара в крайпътни обекти,
всички в неговата дясна част, където се намирал и починалият. В същото време, вещото лице по
автотехническата експертиза посочва, че ефективността на предпазния колан е
допълнително намалена и от високата скорост, с която се е движил автомобилът. Предвид
изложеното и като се вземе предвид тежките последици за пострадалия – неговата
смърт, не може да се приеме, че неговото поведение, изразяващо се в непоставяне
на предпазен колан, е било в причинна връзка с противоправния резултат и би
могло да предотврати същия.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и тежкия
характер на загубата, която едно лице чувства при загубата на свое дете,
обстоятелствата, че ищците са били в много близки отношения със сина си, че
между тях никога не е имало неразбирателства, че ищците са понесли изключително
тежко първоначалната новина за смъртта на сина им, че ищцата Д.Д. е ограничила
контактите си, а ищецът Д.Д. е започнал често да пие, че все още не са
претърпели загубата на сина им, както и възрастта на последния. При определяне
на обезщетението, съдът съобразява и икономическите условия в държавата, в
периода на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от
закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид всички
тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищците неимуществени вреди би била сумата от по 150 000 лева, като исковете до
пълния предявен размер до 200 000 лв. следва да бъдат отхвърлени.
Предвид уважаване на иска по чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на
законна лихва за забава от датата на произшествието до окончателното изплащане
на вземането.
По
отговорността за разноски:
Ищците са освободени от задължение за заплащане на
държавна такса и разноски по делото, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 12 000 лв. и 240 лева – депозити за вещо лице и
призоваване на свидетел. На основание чл.77 от ГПК и предвид факта, че
ответникът не е изпълнил задължението си да внесе определения депозит за
автотехническа експертиза, както и че този депозит е заплатен от бюджета на
съда, ответникът следва да заплати в полза на СГС сумата 200 лева. Поначало то
би имало право, на основание чл. 78, ал. 3, да му бъдат заплатени част от тези
разноски, съобразно отхвърлената част на исковете, но доколкото реално тези
разноски не са извършени, съдът не следва да му присъжда съответната част от
тях.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М., възнаграждение за
адвокат в размер на 7147.50 лева.
Ищците следва да заплатят на ответното дружество
разноски за депозити за вещи лица в размер на 112.50 лв. и 9843.75 лв. –
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********
и Д.Д.Д., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: ***, на основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от по 150 000 лв. (сто и петдесет
хиляди лева), за всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Д.Д.Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 21/08/2015г.,
ведно със законна лихва, считано от 21/08/2015г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени до пълния предявен размер от по 200 000
лв за всеки един ищец.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 12000 лв. (дванадесет хиляди лева) - държавна такса и 240 лв. (двеста и четиридесет лева) – депозити за вещо лице и свидетел.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Р.М., адрес: *** на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 7147.50 лв. (седем хиляди четиридесет и седем лева и петдесет стотинки),
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН
********** и двамата със съдебен адрес: *** да заплатят на „З.Б.И.“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 112.50 лв. (сто
и дванадесет лева и петдесет стотинки) – разноски за депозити за вещи лица и свидетел и сумата от 9843.75 лв. (девет хиляди осемстотин
четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: