Присъда по дело №736/2021 на Районен съд - Хасково

Частното обвинение срещу подсъдимата АЙШ. АПТ. М. ЕГН ********** от гр.Хасково
е повдигнато за това, че на 28.05.2021г., в землището на гр.Хасково, причинила на С. М. АТ.
ЕГН ********** от гр.Хасково, болка и страдание, без разстройство на здравето –а именно
– драскотини по китката на дясната ръка, представляващи лека телесна повреда –
престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Предявен е и граждански иск по чл.45 от ЗЗАД от С. М. АТ. ЕГН ********** от
гр.Хасково против подсъдимата АЙШ. АПТ. М. ЕГН ********** от гр.Хасково за сумата в
размер на 500 лв., за претърпените в резултат на твърдяната за причинена на 28.05.2021г.
лека телесна повреда, болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – до окончателното изплащане на сумата.
Частният тъжител и граждански ищец С. М. АТ., чрез повереника си пледира за
осъждане на подсъдимата. Същата причинила описаното телесно увреждане и следвало да
понесе отговорността. Претендира и за сумата по гражданския иск, както и за направените
по делото разноски.
Подсъдимата АЙШ. АПТ. М. не се явява, не взема становище за виновност и не дава
обяснения.
Защитникът на подсъдимата адв. Д.С. пледира за оправдателна присъда.
Прави подробен анализ на фактическата обстановка, с богати теоретични и общо-
житейски съждения за нещата от живота по принцип. Поставя в центъра на анализа си
показанията на един свидетел – Т.Р.Р.. Защитата почива и развива три тези. Според защитата
след като този свидетел / неутрален и несвързан с родствена връзка с никоя от страните/ не
видял удар – удар нямало. Втората теза на защитата – имало ограда в двора на къщата и
тъжителката А. и подсъдимата М. – нейна леля, стояли от двете страни на оградата /според
св.Т.Р./ и се карали – т.е нямало как да се нанесе удар по ръката на С.А. със щайга, защото
оградата пречела това да стане. Третата теза на защитата – С.А. била ниска – а оградата била
висока и пострадалата не можела да посегне през оградата, нито подсъдимата можела да
посегне и да я удари.
Прави се и анализ на конфликтите по повод на собствеността на къщата и лошите
отношения между страните.
Удар обаче нямало. М. следвало да бъде оправдана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката С. М. АТ. и св.Апт. М. Ат. са сестра и брат. Те са деца на св.Н. Ст. С., а
техен баща е М. А..
Понастоящем М. А. живее на съпружески начала със св.Василка Митева Недева.
Подсъдимата АЙШ. АПТ. М. е сестра на М. А. и леля на пострадалата С. М. АТ. / и
леля на св.А.А./.
В началото на новото хилядолетие – 2002-2003г. св.Н.С. и мъжа й М. А. започнали да
строят къща в местността „Идимирли“, в землището на гр.Хасково. Строителството
продължило с години, първо основите, после първия и накрая втория етаж и покрива.
1

Св.Н.С. работела в Англия и така печелела пари, понякога се връщала в България.
Преди 9-10 години св.Н.С. и М. А. се разделили. По това време пострадалата С.А. била
около 12-13 годишна.
Понастоящем къщата е на 2 етажа, с два отделни входа.
Къщата има двор.
През пролетта на 2021г. дворът бил разделен с ограда.
Понастоящем в къщата живеят – на единия етаж – пострадалата С.А. и брат й св.А.А.,
заедно с неговата жена и двете им деца.
На другия етаж на къщата живеят –баща им – М. А., заедно със св.В.Н. и техните две
деца.
След поставянето на оградата, в началото на 2021г., едната част от двора се ползвала от
сестрата и брата - С.А. и А.А. и неговата жена и деца, а другата част от двора се ползвала от
баща им – М. А. и св.В.Н. и децата им.
Св.Н.С. живеела предимно в Англия и само понякога се завръщала в къщата.
Св.А.А. се снабдил с акт за собственост на цялата къща.
Според него, за строежа на къщата пари дала само майка му – св.Н.С. и той, защото
също работел в Англия от 2017г.
Това довело до напрежение и изостряне на отношенията между двете групи.
Подсъдимата А.М., която е леля на С.А., идвала понякога в къщата да види брат си М.
А.. В конфликта за собствеността на къщата вземала страната на брат си и била недоволна,
че племенникът й – св.А.А. се е сдобил с акт за собственост на цялата къща.
Това дава основание да се приеме, че са съществували предходни влошени отношения
между подсъдимата А.М. и пострадалата С.А., независимо от родствената им връзка.
На 28.05.2021г., около обяд, подсъдимата А.М. отишла до къщата в местността
„Идимирли“, да види брат си. Като стигнала там, в двора бил св.А.А..
Като видяла племенника си св.А.А., подсъдимата влязла при него и започнала да се
кара за къщата. В двора излязла и пострадалата С.А. и се включила в кавгата. Подсъдимата
А.М. се ядосала, взела наблизо стояща пластмасова щайга и замахнала с нея към С.А..
Ударила я с щайгата в дясната ръка, около китката.
След това А.М. отишла в другата половина от двора, при св.В.Н., която като чула
караницата отвън, също излязла на двора, да види какво става.
Разправията продължила още.
А.М. и С.А. стояли от двете страни на оградата и продължавали да се карат и да си
викат, заради собствеността на къщата. Това обстоятелство било възприето от св.Т.Р., която
е случаен минувач и която по това време си вземала кафе от кафенето отсреща.
2

Тази свидетелка не видяла удар.
Не видяла А. да удря С..
От заключението на съдебно-медицинската експертиза става ясно, че при прегледа на
С.А. е установено драскотини по китката на дясната ръка. Тези увреждания били причинени
от действие на твърди и тъпи предмети и можели да се получат от удар с пластмасова каса,
по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения.
Било причинено страдание без разстройство на здравето.
Срокът за пълно възстановяване бил до 15 дни.
Подсъдимата А.М. е неосъждана.
Няма криминални регистрации и е с добри характеристични данни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Подсъдимата АЙШ. АПТ. М. ЕГН ********** от гр.Хасково е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, като на
28.05.2021г., в землището на гр.Хасково, причинила на С. М. АТ. ЕГН ********** от
гр.Хасково, болка и страдание, без разстройство на здравето –а именно – драскотини по
китката на дясната ръка, представляващи лека телесна повреда
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като подсъдимата е
предвиждала настъпването на обществено-опасните последици, съзнавала е обществено-
опасния характер на деянието и е искала именно престъпния резултат.
Касае се за телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК – т.нар.”лека лека телесна повреда”,
защото с нанесеното травматично увреждане е причинена само болка и страдание, без
разстройство на здравето. В тази насока е и заключението на съдебномедицинската
експертиза. Така и ППВС №3/27.09.1979г. - т.15 и 16 – ударите от този тип представляват
лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК.
С оглед доводите на защитата следва да се отбележи следното :
Всяко възприятие е продукт на сетивната информация от зрение, слух, обоняние,
осезание и останалите сетива. Те формират спомена за отрязък от реалността.
Човешката памет не представлява кинематографичен, хронологичен запис на събития.
Напротив – при запомнянето, споменът за отрязък от реалността се разбива на парчета,
които се запазват в различни участъци от мозъчната кора. При всяко припомняне на
събитие, тези фрагменти се събират отново и при това ново сглобяване на спомена, се
получават грешки.
Броят на грешките нараства с броя на припомнянията и с отдалечаване във времето, от
момента на възприятието.
Това означава, че човешката представа за миналото е неустойчива и се променя, с
времето става все по-неточна и натрупва грешки. Колкото по-далечно е миналото – толкова
по-невярно си го спомняме.
3

Практическата опитност за тази особеност на човешката памет, пронизва наказателния
процес, в който определени процесуални способи именно целят да редуцират ефекта на
грешките, при възпроизвеждането на спомените – такива са - разпитите веднага след
събитието, очните ставки, разследването по „горещи следи“, четенето на показания на
свидетели, дадени в по-ранен момент за същото събитие, огледа на местопроизшествието,
който понякога припомня забравени елементи от инцидента, чрез случайни асоциативни
връзки и т.н.
Често срещани грешки на спомените са тези за хронологията.
Кое след кое и в каква последователност се е случило.
В тази връзка съдът намира, че показанията на св.Т.Р. не са особено точни, защото те са
възприели като начален момент - по-късен фрагмент от събитията и не са възприели целият
епизод на конфликта – от начало – до край.
Иначе казано св.Т.Р. е започнала да възприема инцидента от по-късен начален момент –
след нанасяне на удара, след като вече А. Р. и С.А. са били в двете половини на двора,
разделени от оградата и са викали и са се карали. Всъщност точно виковете и караницата са
привлекли звуково вниманието на св.Т.Р., която като ги е чула от улицата се е обърнала и е
започнала да гледа конфликта между двете жени.
Това с пълна сила се отнася и за показанията на св.В.Н. – не е сигурно, че същата е
възприела конфликта от самото му начало и е видяла цялата хронология на инцидента.
Според съда тази свидетелка също е излязла на двора малко по-късно, след като е чула
караницата и виковете и е започнала да възприема събитията, след нанасяне на удара.
Ето защо съдът счита, че нито св.В.Н., нито св.Т.Р. лъжат – те просто разказват за
своето възприятие на инцидента, което е започнало от по-късен момент – а именно – след
нанасянето на удара с щайгата, което е станало за секунди и преди продължилите и след
това викове и разправия.
За св.В.Н. следва да се има в предвид, че е от другата конфликтна група / към която е и
подсъдимата А.М. и брат й/, но и другият свидетел-очевидец – А.А. пък е брат на
пострадалата и също следва да се цени с внимание.
Вярно е, че само св.Т.Р. няма връзка с никоя от двете конфликтни групи, но не може да
се твърди със сигурност, че е възприела целият инцидент – от самото начало – до края, а не
негов по-късен начален момент.
Другите два довода са – за оградата, която пречи за нанасяне на удар – според съда
ударът е бил нанесен по-рано и след това А.М. и С.А. са се оттеглили от двете страни на
оградата и са продължили виковете и караницата. Това дава отговор и на третия довод – за
ниския ръст на пострадалата.
Доводите на защитата са ефектни, но чисто спекулативни.
Не е накърнено правото на защита на подсъдимата, с неясно описание на деянието.
В тъжбата достатъчно ясно е описано как е била причинена леката телесна повреда. По-
голяма конкретика е възможна, но наличната е достатъчна, с оглед съдебната практика. Не е
необходимо описанието на изпълнителното деянието да се прави с точност до разчленени
телодвижения на подсъдимата. Нито да се конкретизира цвета на щайгата, с която е нанесен
4

удара или ъгъла на удара в градуси, спрямо равнината на еклиптиката на земната ос. Няма
много начини едно лице да бъде ударено с щайга.
Съдът определи наказанието на подсъдимата по следния начин :
Подсъдимата е неосъждана. Не е освобождавана по реда на чл.78а от НК.
В тази връзка съдът определи наказанието по следния начин :
Престъпният състав на чл.130 ал.2 от НК предвижда наказания „лишаване от свобода”
до 6 месеца или пробация или глоба от 100 до 300 лв. Подсъдимата не е осъждана, не е
освобождавана по реда на чл.78а от НК. Няма невъзстановени съставомерни имуществени
вреди. Ето защо съдът счете, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК и
освободи подсъдимата от наказателна отговорност, като й наложи административно
наказание „глоба”. Относно размера на глобата, както бе отбелязано по-горе съдът обсъди
съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и прие превес на
смекчаващите. Касае се за първа и единствена такава проява, на неосъждана подсъдима.
Следва да се има в предвид и емоционалното състояние на М., породено от предисторията
на конфликта. Ето защо глобата като размер бе индивидуализирана на минимума – а именно
глоба в размер на 1000 лв.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и
генералната превенция на закона, което ще въздейства възпитателно и предупредително
както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Гражданският иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на причинената лека телесна повреда е основателен. Съдът определи
размера по справедливост, в предвид характера и вида на травматичните увреждания и
времето за възстановяване – 15 дни според заключението на вещото лице.
Ето защо съдът уважи претенцията по справедливост до размера от 500 лв.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК разноските по делото бяха възложени на подсъдимата.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
5

Номер на акта:	12
Дата:	7 октомври 2021 г.
Съдия:	Мартин Димитров Кючуков

Дело:	20215640200736
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	18 юни 2021 г.

Присъда по дело №736/2021 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите