№ 285
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110139755 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „т*****” ЕАД против И. К. П.
и Ф. К. П.. Иска се в отношенията на страните да бъдат установени парични задължения,
за които по ч.гр.д.№ 45646/2020 г. на СРС, 58-ми състав е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: за 6343,61 лв. за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., претендирана като стойност на доставената топлинна енергия за
топлоснабдяване на имот с аб.№168301; ведно със законната лихва за забава върху
сумата за главница, считано от 23.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане; законна лихва за
забава в общ размер от 983,46 лв. за периода 15.09.2018 г. – 17.09.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата за главница, считано от 23.09.2020 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
изплащане; 24,49 лв. – за услуга „дялово разпределение” за периода 01.08.2017 г. –
30.04.2019, ведно със законната лихва за забава върху сумата за главница, считано от
23.09.2020 г. до окончателното изплащане; 4,70 лв. – законна лихва за забава за
периода 01.10.2017-17.09.2020 г. Претендира се разделна отговорност – при равни
дялове.
От страна на ответниците – уведомени при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК,
правото на отговор е упражнено чрез назначения особен представител, който оспорва
исковете с възражения, сред които и за липса на облигационна връзка, както и за
погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач „т с*********, конституиран на страната
на ищеца, се представят Главни отчети за двата отчетни периода.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка,
1
възникнала по силата на закона. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответниците
имат качеството клиент на топлинна енергия, което съдът намира за установено в
достатъчно пълна степен въз основа на неоспорените и представен заедно с исковата
молба документи на нотариален акт за придобит по реда на ЗТСУ недвижим имот /за
който ищецът твърди топлоснабдяване/ от родителите на ответниците, както и
удостоверение за наследници, от които следва, че ответниците са съсобственици при
равни дялове – по ½ ид.части.
Съгласно чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, когато всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. Лицата по ал. 2 се
смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
От страна на ответниците не са представени писмени доказателства за
подадена по реда на цитирания чл. чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ декларация, поради което и
с оглед разпределението на доказателствената тежест съдът би могъл да приеме, че от
страна на ответника не са ангажирани преки доказателства за това, че топлоснабдяване
за отопление е било прекратено, както твърди.
От ангажираните по почин на ищеца доказателства обаче се установява, че от
негова страна не са били начислявани суми за отопление на жилището. Видно от
заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, в начислените
задължения за имота на ответника не е включена топлинна енергия за отопление през
отоплителния сезон, включени са суми за „сградна инсталация”, за битово горещо
водоснабдяване, като задължения са начислявани на брой заявени обитатели – 4 бр.
За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си), остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
Съдът намира заключението на съдебно-техническата експертиза за
обосновано и тъй като от страна на ответниците не се твърди да е била заявена
рекламация срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на енергията
по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба №
16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-
техническата експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод, че
действителния размер на задълженията е този, следващ след увеличаване на прогнозно
начислените задължения със сумата, следваща се за доплащане/получаване от клиента
въз основа на изготвените след края на двата отоплителни сезона изравнителни сметки
2
и само за процесния период, а именно: общият размер на задълженията за топлинна
енергия възлиза на сумата 6343,61 лв., колкото и се претендира.
Като срок за плащане действащите към Общите условия предвиждат 45-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят начислените суми за доставена
топлинна енергия. Като се има предвид, че задълженията за плащане подлежат на
остойностяване всеки месец, следва, че срокът за плащане е 15-то число на месеца,
следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената
топлинна енергия, и предвид установения срок, следва, че погасени по давност са
задълженията за периода 01.05.2017-31.07.2017 общо в размер на 722,50 лв., като
непогасени по давност и дължими са 5621,11 лв. Същата давност е приложима и
към задълженията за лихва относно погасените по давност главни задължения за
топлинна енергия – погасени са 112 лв., като остават дължими 871,46 лв.
Според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „т*****” ЕАД тази услуга подлежи
на заплащане към „т*****” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата
„дялово разпределение“ е обективно извършена, като липсват доказателства само за
калкулирането, поради което и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза съдът приема, че за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни
периода претендираните суми (24,49 лв. – за услуга „дялово разпределение” за
периода 01.08.2017 г. – 30.04.2019, И 4,70 лв. – законна лихва за забава за периода
01.10.2017-17.09.2020 г.) представляват действително дължимият размер. Тези
задължения не са погасени по давност, тъй като не се обхващат от 3-годишния
давностен период.
Следва да се отбележи, че е несъстоятелно възражението на ответниците
срещу обстоятелството за сключен договор между етажните собственици и „т
с********* за дялово разпределение, защото това възражение не ползва позицията на
ответниците. Ако се приеме, че няма надлежно сключен договор за услугата дялово
разпределение, то в такъв случай задълженията би следвало да бъдат в значително по-
висок размер, и то несъответен на индивидуалното потребление. Защото ако се приеме,
че етажите собственици не са изпълнили задължението си да сключат договор за
извършване на услугата дялово разпределение, потреблението ще следва да се
определи от топлопреносното предприятие (т.е. от „т*****” ЕАД) по правилата на т. 9
от приложението към Наредбата във връзка с чл. 61, ал. 3 от Наредбата, или без
каквито и да е нормативно установени правила (ако договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ
е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и потребителите не
са избрали друго лице), което следва по аргумент от чл. 61, ал. 3 за непосочените в тази
алинея случаи. Иначе казано, ако съдът приеме липса на договор за дялово
разпределение, то задълженията следва да бъдат определени, като доставената за
сградата топлинна енергия бъде разпределена между етажните собственици само въз
основа отопляемите обеми на имотите - без оглед на това, какво е реалното
индивидуално потребление, дали отделен имот е с демонтирани радиатори или е с
нулево потребление (защото изготвените отчети за реално потребление няма да могат
да бъдат ползвани). Поради това съдът намира, че сключването на договор с
топлинния счетоводител е установено в достатъчно пълна степен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за съдебни разноски е основателна за: за исковото производство - в размер на
2023,67 лв. (от 2282,61 лв.); за заповедното производство - 219,09 лв.
3
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. П. с ЕГН ********** и Ф.
К. П. С ЕГН **********, че имат парични задължения към „т*****” ЕАД с ЕИК //// за
които отговарят разделно – при равни дялове, в размери: 5621,11 лв. за периода
01.08.2017 г. – 30.04.2019 г. като стойност на доставената топлинна енергия за
топлоснабдяване на имот с аб.№168301; ведно със законната лихва за забава върху
сумата за главница, считано от 23.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане; законна лихва за
забава в общ размер от 871,46 лв. за периода 15.09.2018 г. – 17.09.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата за главница, считано от 23.09.2020 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
изплащане; 24,49 лв. – за услуга „дялово разпределение” за периода 01.08.2017 г. –
30.04.2019, ведно със законната лихва за забава върху сумата за главница, считано от
23.09.2020 г. до окончателното изплащане; 4,70 лв. – законна лихва за забава за
периода 01.10.2017-17.09.2020 г. – част от задълженията, за които по ч.гр.д.№
45646/2020 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
ОСЪЖДА И. К. П. с ЕГН ********** и Ф. К. П. С ЕГН ********** да заплатят,
разделно – по ½ част, на „т*****” ЕАД с ЕИК /// от сумата 2023,67 лв. – съдебни
разноски за исковото производство; както и за заповедното производство - 219,09 лв.
Решението е постановено при участието на „т с********* като трето лице-
помагач на страната на ищеца „т*****” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4